Конституционният съд отклони като недопустимо питането по проекта за промяна на основния закон

Конституционният съд (КС) отклони като недопустимо искането за тълкуване на проекта за промяна на основния закон, научи “Съдебни репортажи”. Определението е прието с 10 гласа “за”, двама конституционни съдии – Борис Велчев и Пламен Киров, са били на друго становище.

144 народни представители подписаха искането за тълкуване на основния закон, след като от ДПС обявиха, че „сезирането“ на КС е едно от условията, за да подкрепи движението промените в Конституцията. „Историческият консенсус“ между ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и АБВ включваше и драстично орязване на първоначалния проект за промени, а от него отпаднаха ключови предложения за реформа на системата като премахване на тайното гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС), намаляване на мандата на кадровия орган, възможността всеки съд да сезира КС и парламентът да изслушва главния прокурор.

Депутатите поискаха КС да се прознесе представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването на две колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) и разпределението на професионалната и парламентарната квота в рамките на съдийската и прокурорската колегия. Договорката между партиите бе представена като единствения възможен вариант за ускоряване на съдебната реформа с осигуряването на 180 гласа за внасяне на новия проект за промени в Конституцията. Още на първото заседание на временната комисия по поправките в основния закон обаче от АБВ ревизираха „историческия компромис“ и обявиха, че няма да подкрепят промените.

Още преди питането да бъде депозирано в КС авторитетни юристи обясниха, че съдът би следвало да го отхвърли. От една страна, защото КС не може да обяви за противоконституционни текстове, които не са приети окончателно и на практика не присъстват в правния мир, а от друга страна – защото депутатите могат да се допитват до КС само по процесуални въпроси във връзка с приемането на законопроекта.

Тази седмица делегация на Венецианската комисия в България изрази положително становище за разделянето на ВСС на колегии.

Мнозинството в КС: Народните представители трябва да носят своята отговорност за създаването на законите, включително и за въвеждането на промени в Конституцията

От мотивите към определението става ясно, че мнозинството приема, че съществуват две тълкувателни решения, които тълкуват определението “форма на държавно управление” – това е решения е3/2003 г., според което понятието се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия, но в него се включва и конституционната система от висши държавни институции, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Конституционният съд е счел, че във формата на държавно управление се включват и възложените на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.

В Тълкувателно решение № 8/2005 г. пък изрично е посочено, че промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не са нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата. “Точно това обвързващо предписание трябва да съобразяват народните представители по отношение на визираните от тях конституционни промени, отнасящи се до ВСС”, пишат съдиите и припомнят, че по това дело КС се е въздържал изрично да отговори на въпроси за евентуални бъдещи изменения на основния закон, посочвайки, че прави това, за да не „подмени съдържанието на тълкувателното правомощие – изясняване на точния смисъл на определена конституционна разпоредба – и да не превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му“.”Няма основание настоящият състав на Съда да се отклони от това разбиране”, мотивира се мнозинството и допълва, че съдиите считат, че на въпросите в настоящото питане вече е отговорено.

Освен това внесеното искане не се обоснована с неяснотата на посочените конституционни норми, а с противоречията между самите вносители. Според мнозинството Конституцията трябва да се възприема не като вкаменена даденост, а като жив организъм и затова изоставянето на стари интерпретации и възприемането на нови виждания относно съдържанието на отделни конституционни норми се допуска в практиката на КС. Но това може да се случи при “при евентуален казуален спор за конституционност, но не и по пътя на ново абстрактно тълкуване на същите конституционни норми”.
Според КС с внасянето на проекта за промени в Конституцията в парламента, “конституционно установената нормотворческа процедура вече е започнала”, контролът за конституционосъбразност на приетите от парламента закони може да бъде само последващ – той се развива след приключването на законодателния процес в тесен смисъл, т.е. след обнародването на съответния закон (чл. 17, ал. 2 ЗКС).

“Конституцията установява реда за провеждане на парламентарния законодателен процес. Не предвижда възможност в него да участва и КС чрез предварително произнасяне по конституционосъобразността на внесените законопроекти. Абсолютно несъвместимо с основния закон е чрез такова преценяване на конкретни законодателни инициативи да се заобикаля или обезсмисля установеният от Конституцията последващ контрол за конституционност”, считат от КС. В определението е посочено също, че народните представители трябва да носят своята отговорност за създаването на законите, включително и за въвеждането на промени в Конституцията, без да разчитат на институционална намеса от страна на КС. “Тук е мястото да се посочи, че разглеждането по същество на искане за превантивно произнасяне по конституционосъобразността на внесен в парламента законопроект би създало прецедент, който ще отвори широко вратата към компрометиране и затормозяване на законодателния процес в неограничен брой следващи случаи. Провеждането на успоредна процедура по оценяване на законодателните инициативи пред държавен орган, различен от Народното събрание, на практика води до включване в нормотворчеството на допълнителни участници, без това да е предвидено в основния закон. Като че ли тази опасност е била подценена от народните представители, които са сезирали КС с настоящото искане”, мотивират се съдиите.

Особеното мнение: Всеки път, когато има възможност да предотврати евентуално нарушение на Конституцията, съдът е длъжен да го направи

Конституционните съдии Борис Велчев и Пламен Киров не са съгласни с нито един от доводите на мнозинството в КС. Те считат, че цитираните две тълкувателни решения, които се занимават с “формата на държавно управление” не са дали всеобхватен, изчерпателен и окончателен отговор.

Двамата съдии са на мнение, че КС трябва да има превантивна роля, защото именно тълкуването на конституционните разпоредби осигурява в най-висока степен изпълнението на основната функция на съда – да бъде пазител на върховенството на основния закон и да не допуска нейното нарушаване, включително и в процеса на евентуални бъдещи конституционни промени.

Освен това, сочат Велчев и Киров, предходните тълкувателни решения не засягат нито един аспект, свързан с устройството на Висшия съдебен съвет и в този смисъл сегашното питане не преповтаря предмета на предишните тълкувателни дела. Според особеното мнение тълкуването, че промени, които не нарушават баланса между властите не представляват промяна във формата на държавно управление изисква КС “винаги да проверява неговото спазване, когато е сезиран с конкретно искане за тълкуване”. “Точно такъв е случаят с искането на 144-те народни представители, въз основа на което е образувано настоящото дело. С отклоняването на това искане КС отказва да се произнесе дали евентуални бъдещи конституционни промени нарушават установения към момента баланс между властите в Конституцията”, считат Велчев и Киров. Съдиите пишат, че съдържанието на това изключително сложно конституционно понятие (форма на държавно управление) не е изяснено докрай и фактът, че народните представители са внесли своето искане за тълкуване по отношение на структурата на ВСС и състава на колегиите доказва това.

Освен това, според особеното мнение, КС е пазител на върховенството на Конституцията. “Всеки път, когато има възможност да предотврати евентуално нарушение на Конституцията, Съдът е длъжен да го направи. Другият изход – да откаже да се произнесе, да създаде риска да бъде приета поправка в Конституцията, която да я нарушава, и след това да разчита, че ще бъде сезиран с казуален спор, ни се струва неправилен. Едно нарушение на Конституцията може никога да не бъде оспорено пред КС по най-различни съображения. Дори и това да бъде направено и КС да се произнесе за неконституционността на една или друга поправка на Конституцията, то последиците ще могат да бъдат отстранени само с нова поправка на Конституцията, за която може никога да не се събере мнозинство”, сочат те. Според тях “отговорният подход към упражняването на тази прерогатива на КС изисква да се даде приоритет на превенцията пред санкционирането”, тъй като “да се осигури приемането на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, който да не я нарушава, е израз на най-значим обществен и правен интерес”. В особеното мнение е посочено също, че никъде ЗКС не съдържа забрана КС да упражни правото си да тълкува Конституцията, като отговори на въпроси, които са свързани с нейната евентуална бъдеща промяна и това е било правено неведнаж – и преди приемането на Р България в НАТО и в ЕС.