Съдебният съспенс по делото за дисциплинарното наказване на Петьо Петров продължава

ВАС може да реши, че освобождаването на бившия шеф на столичното следствие е незаконно, въпреки че не е спряно изпълнението на оставката му
21-08-2015; категория: Дела, Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Когато в началото на февруари Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди оправдателните присъди по дело “Цонев, Сантиров, Попов”, съдбата на небезизвестния прокурорски свидетел и шеф на столичното следствие Петьо Петров, изглеждаше повече от ясна. В решението на върховните съдии съвсем ясно се казваше, че Петров е извършил престъпление – провокация към подкуп. Известното още от първа инстанция и потвърдено по веригата от горните съдебни състави обаче не се оказа достатъчно Висшият съдебен съвет (ВСС) да предприеме дисциплинарни мерки срещу следователя, който през годините се замеси в немалко скандали с криминален привкус, а прокуратурата обяви, че започна проверка на действията му, чиито резултат бе пасивното изчакване на изтичането на давността за наказателно преследване срещу Петров. Така доказаното престъпление остана ненаказано.

За сметка на това главният прокурор Сотир Цацаров демонстрира завидна бързина и светкавично внесе във ВСС оставката на следователя, а на възраженията на част от членовете на съвета, че решението на ВКС задължава съвета да образува дисциплинарно дело срещу скандалния следовател, обвинител №1 реагира гневно и обвини кадровия орган в “имиджови измивания”. Цацаров се мотивира с учудващия аргумент, че Петров няма място в прокуратурата, тоест е негоден за магистрат. Не стана ясно обаче защо спрямо него не бива да се приложат мерки като към негоден магистрат. Главният прокурор не коментира и въпроса, че именно в началото на мандата му Петров получи ръководен пост в ключовия следствен отдел на Софийската градска прокуратура, въпреки че репутацията му беше свързана с прозвището “Петьо Еврото”.

Последваха няколко очаквани събития – мнозинството от ВСС безропотно се съобрази с волята на Цацаров и преди да освободи Петров като магистрат два пъти отказа да образува дисциплинарно производство срещу него – веднъж по предложение на петима членове на ВСС и по предложението на министъра на правосъдието Христо Иванов.

Битката се пренесе в съда, където правосъдният министър обжалва отказа на ВСС да търси дисциплинарна отговорност от следователя. Министър Иванов оспори и освобождаването на Петьо Петров от съдебната система. В края на юли тричленен състав на ВАС обяви отказа на кадровия орган да образува дисциплинарка срещу Петров за незаконен, но само две седмици по-късно казусът се заплете след като последната инстанция на съда отказа да спре предварителното изпълнение на освобождаването на следователя. Междувременно бившият шеф на столичното следствие официално стана адвокат.

Последиците

Искането за спиране на изпълнението на решението, с което ВСС освободи Петров от системата, бе аргументирано от правосъдния министър със съществуването на спор, който се явява предварителен по отношение на възможността за освобождаване, който е висящ в съда – делото срещу отказа на съвета да образува дисциплинарно производство. Министърът сочи, че освобождаването на следователя от системата на практика ще направи невъзможно последващото му дисциплинарно преследване. В средата на юни тричленен състав на ВАС отхвърли искането на министъра. В определението на съда е посочено, че решението на ВСС за освобождаването на Петров е изпълнено незабавно на датата, на която е взето – 29 април. „А щом като решението на Висшия съдебен съвет е изпълнено и освободеният с него от длъжност Петьо Велков Петров вече е извън съдебната система няма какво да бъде спряно. Оспореното от министъра на правосъдието решение на Висшия съдебен съвет има конститутивен ефект спрямо страните в правоотношението (Висш съдебен съвет и подалия оставка магистрат), а направената служебна справка показва, че породените от това решение правни последици са осъществени и фактически”, мотивира се ВАС. С други думи, не може да бъде спряно нещо, което вече е изпълнено и приключило – оставката е приета.

На 14 август определението на ВАС е потвърдено от петчленен състав, който също приема, че искането на министъра е безпредметно. “Предмет на производството по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е не законосъобразността на акта, а искането на оспорващия съдът да постанови, временно, до решаване на основния спор, спиране на допуснато предварително изпълнение. Съдът не действа като отменителна инстанция, а се произнася пряко по едно субективно право – правото на оспорващия временно, докато процесът е висящ, да се предотврати възможността от промени по отношение на материалното право – предмет на спора, които промени, ако се осъществят, биха осуетили правните последици на търсената съдебна защита. Ето защо са логични и намират опора в съдебната практика мотивите на първостепенния съд, че когато актът е изпълнен, искането няма предмет, респ. търсената временна защита да се предотврати възможност от нежелана промяна на субективното материално право не може да бъде осъществена”, мотивира се петчленният състав.

Съдът уточнява, че в случая “безспорно се касае за обществено значими въпроси със съществен резонанс в общество, което е изключително чувствително към евентуални нарушения, извършени от представители на всяка една от трите власти в държавата, включително от магистрат”, но подчертава, че тези въпроси са по съществото на дело и не могат да се разглеждат при спирането на предварителното изпълнение на решението на ВСС.

Административни съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че двете определения на ВАС са в синхрон с досегашната съдебната практика на ВАС и не би могло да се очаква различен резултат. Определенията на ВАС обаче бяха изтълкувани като блокиране на пътя за евентуално дисциплинарно преследване срещу Петров. Оказва се обаче, че това не е така. Двете определения не решават делото за освобождаването на следователя по същество, защото ако съдът приеме, че решението на ВСС е било преждевременно (не е следвало да освободи Петров, защото е имало искане за образуване на дисциплинарно производство), т.е. незаконосъобразно, ще го отмени. Независимо че Петров вече е вписан като адвокат.

Вариантите

ВАС може да приеме формализиран подход и да реши, че след като не е имало образувано дисциплинарно производство към момента на освобождаването на Петров, то всичко е законно. Административни съдии прогнозираха, че съдебният състав може да реши и че министърът няма правен интерес да обжалва освобождаването на Петров, тъй като правоотношението е между следователя и ВСС. Това също би било проформа тълкуване, защото министърът има правомощие да иска наказването на следовател, а ако законът не му дава средство за защита срещу неоснователен отказ, излиза, че конституционното му правомощие може винаги да бъде саботирано, което едва ли може да се приеме за върховенство на закона. И в двата случая изходът ще означава, че Петьо Петров няма да понесе последици за действията си, които ВКС е определил като престъпление.

Ако съдът обаче приеме аргументите на министъра, то делото трябва да бъде спряно до окончателното решение на ВАС по друг въпрос – дали ВСС законно е отказал да образува дисциплинарно производство срещу Петров, тъй като той се явява преюдициален. Едва след това ВАС ще може да се произнесе дали кадровият орган е освободил от системата следователя законосъобразно.

При всички положения негативният ефект за имиджа на съдебната власт от бездействието на ВСС и главния прокурор към доказано уронване на престижа на съдебната власт от шефа на Столичното следствие не може да бъде отменен от съда. Този бевъзвратен резултат беше съвсем ясно обобщен от члена на ВСС Галина Карагьозова, която се обърна към колегите си по време на дебата за дисциплинарната дейност на съвета с думите: „…и 200 наказания да наложим за неизписани дела и други подобни, в момента, в който пуснем „Петьо Еврото” без дисциплинарно наказание, това ще излезе в доклада (На ЕК – б.а.)…”.

Един съд – две решения

Колко непредвидим може да бъде изходът от делата на Петьо Петров, може да се съди и по друг идентичен казус, който ще се решава в съда – жалбите на министъра на правосъдието срещу двукратния отказ на ВСС да образува дисциплинарка на бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева заради аферата „Червей“.

В рамките на по-малко от месец по двете жалби са постановени две коренно противоположни решения. В началото на август тричленен състав на ВАС (с председател Александър Еленков и членове Тодор Тодоров и Атанашка Дишева (докладчик) отмени отказа на кадровия орган да започне дисциплинарно преследване срещу Янева. Съдът постановява, че предложението на министъра за образуване на дисциплинарно дело срещу Янева е мотивирано и отговаря на всички формални изисквания на нормативната уредба, освен това по делото няма данни давността за дисциплинарно преследване да е изтекла, а това е единсвената хипотеза по закон, в която кадровият орган може да откаже да образува дисциплинарка срещу магистрат, когато е сезиран от компетентен орган. С други думи – съветът незаконно не е уважил искането на министъра.

По жалбата на правосъдния министър срещу повторния отказ на ВСС да започне дисциплинарка срещу Янева обаче друг тричленен състав (с председател Милка Панчева, Росен Василев и Георги Георгиев (докладчик) се произнася другояче, като отхвърля жалбата на министъра срещу повторния отказ на ВСС да преследва бившата председателка на СГС. Според съда към момента на внасяне на второто предложение на Иванов срещу Владимира Янева, е имало висящо производство по първото предложение с идентичен предмет и страни. Съдът приема, че първото и второто предложение са мотивирани с „факти от същата проверка (на Бюрото за контрол над СРС-та – б.а.) и по отношение на същите искания, справки и разрешения“, но да припомним – и тогава ВСС отказа да образува производство.

„В настоящето предложение като новонастъпили обстоятелства се сочат приложените седем броя разрешения за използване на СРС, които са по посочените четири броя искания. Или, за новонастъпили обстоятелства се сочат доказателства относими към първоначалното искане. Двете предложения са идентични във фактическите и правни основания и по форма и е спорен въпросът има ли новонастъпили обстятелства даващи основания за образуване на отделно производство и издаване на решение по него”, казват съдиите и заключват, че такива нови обстоятелсдтва не са налице, затова няма основание за образуване на “друго различно и отделно производство от вече образуваното“ производство.

Припомняме, че за да откаже да образува дисциплинарно дело при първото искане на министъра, ВСС се позова на факта, че разрешенията за използване на СРС-та, подписани от бившата председателка на СГС, са секретни и членове на съвета нямат достъп до тях. Впоследствие министър Иванов внесе повторно предложение за уволнение заедно със самите разрешения, предоставени от Бюрото за контрол на СРС-та като некласифицирана информация и новонастъпило обстоятелство. Съдът обаче не приема, че това е така.

Според ВАС ВСС правилно е отказал да образува дело по второто искане на министъра, защото е като първото. Тези правни еквилибристики изглеждат като надлъгване. Затова и съвсем в тон изглежда и фактът, че по втория отказ на ВСС съдът се произнесе близо месец преди да се произнесе по първия.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

1 коментар

  • Анонимен на 24.08.2015 в 14:24:50

    Въпросът с дисциплинарното производство срещу Петьо Петров е ясен, както и ролята на покровителите му. Въпросът с наказателната му (не)отговорност е по особен. И тук се дължи отговор на въпроса - защо отказа да се образува досъдебно производство бе постановен от прокурор, който не е от групата на прокурорите, имащи право да разследват магистрати. Задайте този въпрос, с особен интерес бих коментирал отговора по него.

    Отговор

Вашият коментар