Кривото дисциплинарно огледало на Висшия съдебен съвет и пионерският ентусиазъм

Колкото повече (провали), толкова повече (провали). С тази класическа реплика може да се изчерпа обобщението за дисциплинарната дейност на мнозинството от членовете във Висшия съдебен съвет (ВСС) в защита на професионалната етика в съдебната система. Това е една от най-проблемните области в работата на кадровия орган, посочвана многократно от външни и вътрешни анализатори като средство за изчистването на съдебната власт от „гнили ябълки“. В този мандат на съвета провалите в дисциплинарната дейност намериха място в два последователни доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. В последното устно докладване за страната ни от Брюксел отново подчертаха липсата на активност на членовете на ВСС по скандалите, които разтърсиха системата в края на миналата година. Забележките, които от години намират място в анализите на ЕК обаче изглежда остават неразбрани от кадровиците, а опитите да внушат, че такива няма са по-скоро комичен ПР, отколкото ефектно излизане от ситуацията.

В края на юли, на едно от последните заседания на ВСС преди съдебната ваканция, членовете на съвета спретнаха поредния пърформанс в опит да неутрализират критиките към работата на двете ресорни комисии – по професионална етика и дисциплинарни производства. Пред Пленарния състав председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров представи справка за работата на комисията от началото на годината. Докладът му се състои в изброяване на сухи цифри без каквито и да е наченки на анализ. Според Тодоров обаче прочетените числа показват огромния обем работа на Комисията по професионална етика. „През 2013 г. в комисията са разгледани 1653 сигнала и преписки. През 2014 г. те са 1506. А само за полугодието на тази година те вече са 1481. Ако се спази тази тенденция, ще бъдат почти двойно в края на годината. Приети становища по отношение притежаването на нравствени качества на участници на конкурси и избори на административни ръководители, през 2013 г. са 354; през 2014 г. са 529; за полугодието на тази година вече са 357“, разказва Тодоров и използва повода да благодари на всички ангажирани със споменатите числа.

Въпроси или обсъждане на данните няма, обажда се само Румен Боев, който казва, че на заседание на Балканската мрежа на съдебните съвети представители на останалите страни са били впечатлени от работата на родния ВСС. „Направи ми впечатление, че най-много се записваха за нашия „труд и методология” колегите от Унгария и от Румъния. Явно за тях това беше новост. Просто искам да подчертая. Да не говоря за колеги от Косово, Македония, което тепърва… Босна и Херцеговина щяха да съставят такива комисии и т.н. Така че все в тази връзка и в ракурса на това какво казва Европейската комисия и нейния устен доклад, защото ще преминем и към следващата точка, искам да Ви кажа, че ние се справяме много успешно. Това е моето впечатление на балканско ниво, за другите вече не мога да кажа“, разказва Боев.

Председателят на Комисията по дисциплинарни производства Галя Георгиева не остава по-назад в конгресния патос и докладва справка*, която показва колко дисциплинарни дела е образувал съветът от началото на мандата си. Според данните, представени от нея, този състав е образувал 102 дисциплинарки, а за същия период (две години и девет месеца) предишният кадрови орган – едва 63! „Тоест, ние сме един път и половина над предишния Висш съдебен съвет като активност“, заключва Георгиева. Следва обобщение на приноса на всеки от членовете на ВСС – в колко броя предложения за образуване на дисциплинарни производства е участвал. „С 12 – най- много, е Димитър Узунов. След това следват: Ясен Тодоров, Галя Георгиева, Даниела Костова, Каролина Неделчева, Галина Карагьозова и след това са тези с по-малко от пет“, посочва тя. Веднага след това Георгиева обяснява и целта на изготвената справка – тя е в „отговор на критиката в устния доклад, който ни се отправя по отношение на дисциплинарната дейност“, след което предлага данните да се изпрати на правосъдния министър, „който има контакт с Европейската комисия“.

Последвалата дискусия се завърта около спор дали данните са изчерпателни, следват и предложения справката да се преведе и да се качи на английската версия на сайта на ВСС. В хода на тази приповдигнатост Юлия Ковачева задава резонния въпрос каква е целта на справката и какво е посланието на съвета, защото „критиките в докладите на Европейската комисия, не само този, а и на предишните, визират последователността на дисциплинарната практика и другото, което е посочено в устното докладване – липсата на реакция по определени случаи от магистратурата, които са добили известна гласност“. „Аз поне не съм останала с впечатление Висшият съдебен съвет да е критикуван в количествено отношение, че виждаш ли не е наказал достатъчно брой съдии, прокурори и следователи“, мотивира се Ковачева.

Георгиева отвръща, че посланието е, че ВСС работи по дисциплинарната дейност, въпреки „че ни обвиняват (ЕК – б.а.) в липса на активност, че ние не вземаме мерки да дисциплинираме магистратите“. След това председателката на комисията уточнява, че „информацията, която достига до Европейската комисия, очевидно е некоректна“, затова е имало разговор с министъра на правосъдието, в който кадровиците са поставили въпроса кой подава данните на ЕК, защото „след като ние сме официалният източник и би трябвало Европейската комисия да уважава Висшия съдебен съвет и да приема информацията, която ние предоставяме, оказва се, че има и други източници“. „Дали това са физически лица, които си говорят там с членовете на Европейската комисия, дали това са журналисти, ние не знаем, но ние сме длъжни да кажем на Европейската комисия каква е точната статистика и какви са точните данни, а не по отношение на тази дейност да търпим критика, защото сега докладът е устен, но ще дойде време той да е писмен и когато той стане писмен, тогава няма как вече според мене да възразим и няма как да променим констатациите в бъдещия писмен доклад“, подчертава Георгиева. И сама опровергава твърденията си, че в Брюксел нямат реална картина, като цитира част от устното докладване: „…По отношение на ВСС беше отбелязано, че продължава по-скоро пасивното му поведение във връзка с дисциплинарните производства срещу магистрати. ВСС е предприел няколко проверки, които са останали без последствие, поради това министърът на правосъдието е инициирал дисциплинарни проверки в 6 случая.”

Георгиева е категорична, че след скандалите в Софийския градски съд (СГС) ВСС е свършил „работата“, като е назначил проверка в съда, а предложенията за започване на дисциплинарни дела срещу ръководството на СГС, направени от председателя на ВКС и министъра на правосъдието, също трябва да се броят в актива на съвета и не могат да са аргумент за пасивността на ВСС по емблематични случаи на погазване на дисциплинарната етика. Председателката на комисията вижда и друг виновник за негативния образ на кадровия образ пред Брюксел – постоянното представителство на България в Брюксел, което „трябва да работи в интерес на тази държава и трябва да защитава и дейността на съдебната власт“.

Главният прокурор Сотир Цацаров се съгласява, че ВСС трябва да има някакъв пряк канал за комуникация с ЕК. „Защото не е тайна, че всички грами, които идват от постоянното представителство, са адресирани единствено и само до органи на изпълнителната власт. Съдебната власт не ги получава. Тя ги получава като нас, по нелегален оперативен път, в деня на получаването и, или ако успее да намери някой познат, който с риск да му снима грамата. Затова добре е да имаме поне обратната информация от Брюксел“, обяснява Цацаров.

Калин Калпакчиев опитва да върне фокуса на разговора, като припомня отново, че критиките към ВСС в устното докладване са по определени скандални случаи, в които съветът не е образувал дисциплинарни дела. Тук Георгиева репликира, отклонявайки обвиненията си по нов обект: „Понеже тези неща ще станат достояние на медиите, аз все пак, за да бъда обективна, ще кажа, че има четирима колеги, които досега не са подписали нито едно предложение за образуване на дисциплинарно производство. Това са Камен Иванов, Юлия Ковачева, Магдалена Лазарова и Румен Георгиев. По едно имат Елка Атанасова и Георги Колев“. Поименното посочване на “виновниците” пред възхода на числата поражда спор, че справката е непълна. „Другата гледна точка, която заслужава да бъде обсъдена, е следната. Когато гледаме активността на колеги, как да я разбираме? Хубаво, 12, 15, 20 предложения. Това някакъв особен актив ли трябва да сочи? Някаква хиперактивност ли трябва да сочи? И хипер незаинтересованост от другите членове на Висшия съдебен съвет? Или може да бъде разглеждано и по друг начин? …Иначе, от друга гледна точка, прави впечатление, че ние по много от дисциплинарните производства, които предизвикаха изключителен интерес, не можахме да се произнесем в положителна насока. Сега това като актив ли трябва да го водим на Съвета или като негативна тенденция, аз не бих искал да го коментирам“, репликира Камен Иванов. А след това обръща внимание, че от приключените дисциплинарни дела най-много са завършили с наказания „забележка” и „порицание”, а част от дисциплинарките са завършвали без налагане на наказания.

Юлия Ковачева го подкрепя, като напомня на колегите си, че този състав на ВСС е променил практиката и е позволил предложители на дисциплинарки да участват в дисциплинарните състави (практика, която и ВАС, и ЕСПЧ определят като нарушение на правото на справедлив процес на магистратите). Драстичен пример е по делата на Румяна Ченалова, обединени в едно, по което член на дисциплинарния състав е Галя Георгиева, вносител на едно от обвиненията. „Между другото неофициалните мотиви на това решение бяха, че виждате ли може би се злоупотребява или би се злоупотребило с подписването на предложения, за да не се участва след това в дисциплинарни състави, но ние няма да се занимаваме сега с това“, добавя Ковачева и казва, че причината да не подписва дисциплинарки е несъгласието й с тази практика. „И последно, за да не попадна догодина в позорната част на списъка, ако може да ми се каже какъв норматив трябва да покрия, за да не бъда в него“, сочи Ковачева.

Дебатът се измества отново в абсурдна посока – дали да бъдат или да не бъдат публикувани данните колко членове на ВСС са се подписали под предложения за образуване на дисциплинарни дела и дали информацията да се изпрати на ЕК. „Аз предлагам въобще да не коментираме въпроса за изпращането на тази информация на европейските институции. Извинявайте, този пионерски ентусиазъм, извинявай, Галя, за израза, въобще не е в полза на Висшия съдебен съвет. Нека да я преработим, ако трябва, тази информация, но не може в този вид да я изпратим“, включва се и Юлияна Колева. Галина Карагьозова, която влиза в залата, пита дали са коментирани случаите, по които не са образувани дисциплинарки. Камен Иванов допълва въпроса и с друг аспект – в данните липса информация по колко дела наказанията са отменени от съда.

Карагьозова и Калпакчиев продължават да развалят пионерския ентусиазъм, като отново подчертават пред колегите си, че критиките на ЕК касаят именно липсата на реакция на съвета по скандални случаи. „Те върху това се фокусират. Че ние в ключови случаи сме отказали да образуваме, по неясен начин, дисциплинарни производства. Това ние си го знаем. Няма нужда някой да ни го казва и сега да се правим на учудени. И другото, което е важно – хубаво е, че се прави справка, но всъщност важните въпроси, които ние при дисциплинарната дейност не сме ги решили и стоят с острота, знаем какви са. Доколко осигуряваме в рамките на закона и неговото прилагане справедлив дисциплинарен процес на съдиите, прокурорите и следователите? Тъй като въпросът дали предложителите могат, когато участват в петица, да участват в състава и след това в гласуването, е ключов. Ние на него не сме дали отговор и сме причина за противоречива практика, включително и на Върховния административен съд“, мотивира се Калпакчиев.

Светла Петкова се включва в дебата, за да каже, че „дисциплинарната дейност на съвета е доста голяма и дори в някои насоки може да се каже, че превишава друга дейност“ и въпреки това „дисциплинарната дейност винаги търпи критика и като че ли не се разбират отчетите, които всеки път ние ги даваме тук при посещенията на Комисията“. „Ние вършим една огромна дейност и аз мисля, че трябва да се даде гласност на тази дейност, защото така или иначе досега оставам с впечатление, че не е разбрана в пълнота. …. Това са факти, цифри. Тях никой не може да ги опровергае… И, колеги, никой не иска да топи някой, че не извършил работа. Всичките сме работили в тази дейност. Дори фактът, че в самите заседания на Съвета сме взимали отношение и сме си късали нервите, означава, че трябва да дадем гласност на нашата свършена работа“, призовава Петкова.

Репликира я Галина Карагьозова: „Колега Петкова, и 200 наказания да наложим за неизписани дела и други подобни, в момента, в който пуснем „Петьо Еврото” без дисциплинарно наказание, това ще излезе в доклада, а не 200-те наказания „забележка”, примерно“. Председателят на Етичната комисия се засяга на конкретния пример и казва: „По повод на това какви критики търпим и по какви конкретно дела, аз не съм съгласен със становището на колегата Калпакчиев и колегата Карагьозова, защото конкретно посочения пример за следователя Петров, доколкото знам има висящо производство пред Върховния административен съд, който ще каже кой е прав в крайна сметка. И още нещо. Много неприятно ми стана на срещата с министъра, може би моето усещане не е било правилно, че се опитва да се наложи на Висшия съдебен съвет какво решение да вземе по някои висящи дисциплинарни производства и че от тези решения ще зависи оценката, която ще ни бъде дадена в някой бъдещ доклад. Считам това за абсолютно недопустимо“.

В крайна сметка Съветът решава справките с числата да не се изпращат до ЕК, а постоянните комисии на Висшия съдебен съвет да изготвят информация за изпълнение на препоръките от януарския доклад на Европейската комисия.

* Данните, представени от Комисията по дисциплинарни производства за периода от 03.10.2012 г. до 20.07.2015 г.:

През отчетния период с решение на ВСС са образувани 97 дисциплинарни производства, пет от които са обединени с други дела. Разпределени по години броят на дисциплинарните производства е съответно: 2012 г. – 5 броя, 2013 г. – 36 броя, 2014 г. – 33 броя, 2015 г. – 23 броя. За същия период от време (от 01.01.2010 г. до 30.09.2012 г.) предходният състав на ВСС е образувал 63 дисциплинарни производства.

По предложение на не по-малко от петима членове на ВСС са образувани 18 дисциплинарни дела.
От началото на 2015 г. ВСС е взел 6 /шест/ решения да не образува дисциплинарни производства. Две от решенията са във връзка с предложения на петима членове на ВСС, едно е по предложение от административен ръководител от орган на съдебната власт и три са по предложения на министъра на правосъдието.

Останалите 79 образувани за периода дисциплинарни дела са по:

- предложение на административен ръководител – 45 броя;

- предложение на главен прокурор – 13 броя;

- предложение на Инспектората към ВСС – 12 броя

- предложение на председател на ВКС – 5 броя;

- предложение на министъра на правосъдието – 4 броя, като две от предложенията са направени съвместно с председателя на ВКС.

Приключени са общо 68 дисциплинарни производства, от които 7 са образувани от предходния ВСС. Настоящият състав на ВСС се е произнесъл по тях както следва:

- наложено наказание „забележка” – 9 дисциплинарни производства;

-наложено наказание „порицание” –15 дисциплинарни производства;

- наложено наказание „намаляване на трудовото възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца до две години” – 11 дисциплинарни производства;

- наложено наказание „понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от едно до три години” – 5 дисциплинарни производства;

- наложено наказание „ освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административния ръководител” – 3 дисциплинарни производства;

- наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” – 6 дисциплинарни производства:

- отхвърлени предложения за налагане на дисциплинарно наказание – 8 дисциплинарни производства;

- прекратени дисциплинирани производства – 2 дисциплинарни производства;

- приключени дисциплинарни производства, по които ВСС не е наложил дисциплинарно наказание – 9 дисциплинарни производства.

За периода са разгледани общо 44 заповеди за налагане на наказание “забележка” и “порицание”, издадени от административни ръководители на основание чл. 311, т. 1 от ЗСВ.