Как ВСС избра отхвърления кандидат за председател на Районен съд Карнобат за председател на Районен съд Айтос

От Карнобат до Айтос може да се стигне за половин час или за десет месеца. Зависи от това дали в ситуацията е намесен Висшият съдебен съвет (ВСС). Разстоянието между двата града в Бургаския апелативен район е 29 километра, а от определението „негоден” за председател на районен съд до председателския пост – по-малко от година според членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС).

На 10 юли миналата година кадровият орган на съдебната власт трябваше да посочи новият председател на Районен съд Карнобат. Единствен кандидат за поста е съдията от Свиленградския районен съд Мария Дучева. Тя влиза в съдебната система през 2009 г. като младши прокурор в Бургаската районна прокуратура, където по-късно е назначена като прокурор. След конкурс в началото на 2014 г. Мария Дучева е назначена за съдия в Свиленград, а според атестацията й работата й е „отлична”. Точно седем месеца по-късно съдийката не успява да спечели доверието на ВСС и да оглави Районния съд в Карнобат. Пред членовете на кадровия орган Дучева чистосърдечно признава, че мечтата й винаги е била да бъде съдия, затова макар семейството й да живее в Бургас, съдийката поставя на първо място кариерата си и приема да работи в Свиленград. Казва, че мотивацията й да кандидатства за председател на РС-Карнобат е чисто човешка – да бъде по-близо до семейството си.

В концепцията си за управлението на съда съдия Дучева говори за несъвършенствата на системата за случайно разпределение на делата “LawChoice”, за необходимостта от специализация на съдиите в Карнобат и обособяване на Наказателна и Гражданска колегия, предвижда мерки за стриктно следене на сроковете за изписване на делата и качеството на съдебните актове, гарантира, че като председател ще работи на максимален процент натовареност, за да помага на колегите си и да не ги товари с повече дела.

Въпросите към нея обаче не са свързани с визията й как трябва да бъде управляван районния съд в Карнобат, а с опита й като съдия. Най-настоятелна е Галя Георгиева, която иска да разбере какво „отработено време като съдия” има кандидатката и колко заседания е провела. „Не мога да Ви кажа конкретно колко заседания, но на практика аз бях известно време в болничен, отпуск всъщност по майчинство и поради тази причина преди два месеца постъпих на работа като съдия. Отидох там и започнах да изпълнявам …”, отговаря Дучева. Допълва, че, за да не товари колегите си, ще бъде дежурна цяло лято и е поела ангажимент да не излиза в отпуск до края на годината.

Следващият въпрос с известен за питащия отговор е зададен от Светла Петкова, която се интересува дали кандидатката има статут на несменяемост. Съдия Дучева казва, че все още председателят на съда не е направил предложение до ВСС, тъй като в този момент такава процедура тече за друг съдия в Карнобат, а председателят я помолил да изчака, докато приключи тя. Юлияна Колева пък припомня, че мандатът на административните ръководители е пет години и пита съдия Дучева дали поема ангажимент, ако бъде избрана да изкара докрай мандата, дори и ако се отвори свободно място в съдилищата по-близо до Бургас. „Абсолютно съм категорична в това. Районен съд Карнобат не е толкова далеч от Бургас, аз смятам, че е достатъчно да работя там и ако това би било постигнато като цел и не смятам, че в следващите години бих имала мотивация да се местя към друг районен съд само от гледна точка на това да бъде малко по-близо. Преценила съм възможностите и смятам, че това е така”, казва съдия Дучева (по-късно съдийката ще бъде преместена отново – от Свиленград в РС-Сливен).

Следва оживена дискусия, в която членовете на ВСС се разделят на две в мнението си дали съдия Дучева трябва да бъде избрана за поста. Ясен Тодоров определя ситуацията като „много интересна” заради факта, че кандидатката на практика е работила само два месеца като съдия. Все пак председателят на Етичната комисия обявява, че ще я подкрепи, защото „младостта не е порок” и защото външен човек би могъл да потуши напрежението между съдиите в Карнобат. „..Така че мисля, че е хубаво да дадем шанс на този млад човек, тя беше абсолютно откровена да ни каже каква й е мотивацията, да заяви пред нас в отговор на въпроса на г-жа Колева, че поема ангажимента, ако й гласуваме доверие да изкара мандата си там. Момичето има доста висока оценка от изпита за съдии, така че лично моето мнение е, че ще подкрепя тази кандидатура”, мотивира се Тодоров.

Румен Боев (от прокурорската квота) акцентира върху липсата на опит на съдийката. „През всичките тези години, откакто тя е магистрат, тя има и две раждания, отгледала си е дечицата, включително до последно. Аз винаги съм адмирирал един такъв подход когато е за даване на по-висока оценка, защото това не е по-малка дейност за една майка, отколкото да работи в магистратурата…”, сочи той и моли колегите си да преценят дали кандидатката може да се справи и предвид липсата на статут за несменяемост.

Най-крайна в оценките си е Галя Георгиева, която казва, че „на колежката й липсва въобще юридически опит, защото тя наистина практически много малко е работила, дори и в прокуратурата, за съдия да не говорим”. „Мисля, че тя все още има на какво да се научи. Слушайки и четейки концепцията й, стигнах до този извод”, мотивира се Георгиева. В същия дух е изказването и на Магдалена Лазарова (преди това прокурор).

Галина Карагьозова застава на различно мнение и призовава ВСС да даде шанс на съдийката да се докаже. „На първо място преценявайки качествата й действително тя не е имала много богат стаж, но пък професионализма й е извън всякакво съмнение, защото виждаме, че първо е завършила Юридическия факултет на Софийския университет, изкарала е изключително високи оценки на изпитите, има втора магистратура също завършена в Юридическия факултет, която е магистратура с икономическа специалност “Стопанско управление”, което за мен е един залог също за доказване на едни добри административни качества при бъдещо управление на съд”, подчертава тя. И припомня, че Дучева откровено е разкрила желанието си да бъде съдия. „Освен това – концепцията й е много разумна, много умерена, потвърждава казаното от нея, че тя познава спецификите на съда и освен това считам, че един външен човек при създалите се отношения в Районен съд Карнобат би бил много полезен да изиграе и ролята, ако щете, на един медиатор и да овладее сложилите се много неприятни междуличностни отношения”, казва още Карагьозова.

Галя Георгиева слага нов аргумент на масата – съдийската съвсем скоро е спечелила конкурс за за РС-Свиленград. „Вярно е, че няма никакъв ангажимент по закон някой да отработи определено време, след като е спечелил конкурс, но сега в тази ситуация колежката ще постави поредния кадрови проблем в Свиленградския районен съд, още повече аз го свързвам и с това, което казах преди това в мотивацията си, че няма да подкрепя кандидатурата на тази колежка за председател на районен съд, защото не смятам, че има необходимите качества за административен ръководител”, категорична е Георгиева.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев също взима отношение, казвайки, че образованието в Софийския университет не „не може да бъде предпоставка за професионализъм” (Колев е завършил Висшия институт на МВР). „То може да бъде предпоставка за една отлична подготовка и това за бъдещ добър старт в последващото развитие, но не и атестация за професионализъм. За професионализъм в конкретния случай въобще не може да се говори. Съгласете се, колеги, че подобен стаж в никой случай не предполага професионализъм. Естествено, не бихме могли да търсим професионализъм на кой знае какво равнище при една кандидатура за председател на районен съд, но все пак такъв трябва да е наличен, поне минимални данни, такъв въобще не съществува в конкретния случай”, обосновава се Колев. И дори упреква ВСС, че има твърде завишени изисквания за административни ръководители и затова магистратите не участвали в конкурси за ръководни постове. Соня Найденова вмъква, че се присъединява към колегите си, които не подкрепят кандидатурата на съдия Дучева.

Светла Петкова завършва дебата с призив колеги й да не дават поводи ВСС да бъде укорен „в недобро кадруване”. Изтъква „липсата на опит, липсата на процесуален опит, изобщо на познания дори, както и всички се убедихме, говорят, че е налице един недостатък, който не трябва да се пренебрегва, както в случая само защото тя има желание да бъде ръководител”. „Много хора имат желание, вие видяхте вчера примерно колко оспорван беше изборът за един друг районен съд, където и двете кандидатури бяха много добри, това са с по десет години и повече работят в един съд и не могат да спечелят, а ние сега тук за два месеца и то в друг съд, и не доказано и при липса на несменяемост ние ще я назначим за административен ръководител. Ами по-добре тогава да го закрием този съд, отколкото да назначаваме такива ръководители!”, подчертава Петкова и стига по-далеч: „И затова, а още повече не случайно я попитах дали има статут за несменяемост, за мен беше ясно, но какво каза тя, обърнахте ли внимание, тя каза: на мен ми казаха да изчакам, да се даде статут на друг, пък след това за мен. Ами тя личните си въпроси, основни въпроси, тя не ги ръководи и се съобразява с мненията и с препоръките на някой друг, а какво ще рече да ръководи един съд и с кой тогава ще се съобразява! И затова ви предлагам да погледнем сериозно на въпроса, а не да се поддаваме на емоции”. След отказа на мнозинството членове във ВСС да подкрепят съдийката, резултатът от гласуването не е никак изненадващ. Против кандидатурата на съдия Дучева гласуват 12 от членовете на съвета, 3 се въздържат, а едва петима са „за”.

10 месеца по-късно от принципните съображения на мнозинството на ВСС няма и следа. Съдия Дучева е единственият кандидат за председател на Районния съд в Айтос и е избрана на 13 май с впечатляващите 19 гласа. Това дава повод на Галина Карагьозова да каже в интервю за „Медиапул”, че „нищо в нейната професионална биография (на съдия Дучева – б.а.) не се беше променило, за този кратък срок, за да окаже влияние върху позициите на членовете на ВСС” и да направи извод, че „може би „кастингът” е бил предварителен, а не в залата”. Карагьозова има основания да постави въпроса на какво се дължи рязката промяна в отношението на кадровиците към професионализма на съдийката.

По време на избора за административен ръководител на РС-Айтос съдия Дучева е много по-лаконична в представянето на управленските мерки, които смята да предприеме, а във въпросите към нея, които изясняват вече изяснени моменти в писмената й концепция, отсъстват критичните нотки. Отсъстват и онези въпроси, които дават основание на Галя Георгиева, Румен Боев, Георги Колев, Магдалена Лазарова и Светла Петкова да заключат само няколко месеца по-рано, че съдия Дучева няма опит и професионализъм, достатъчен, за да оглави районен съд. Галя Георгиева пита кандидатката познава ли колегите си от РС-Айтос и дали смята да обособи две колегии в съда, Даниела Костова – за личната й мотивация.

Тук съдия Дучева уточнява, че вече не работи в Свиленград, а в Сливен, но никой не коментира дали е създала кадрови проблеми в съда с преместването си. Светла Петкова пита за електронното призоваване, а Юлия Ковачева – за впечатленията на кандидатката от професионалните отношения в колектива между съдиите в РС-Айтос.

Въпрос дали е придобила статут за несменяемост също отсъства. Може би, защото точно седмица преди това ВСС е приел решение, с което съдия Дучева е придобила статут на несменяемост. Изводите от представянето й вече са други – Светла Петкова казва, че е „останала с много приятно впечатление” от отговорите й относно колега в РС-Айтос, срещу когото тече дисциплинарно производство, защото имала „много човешко отношение към неговия проблем”. „…И мисля, че това би могло да бъде един ръководител, който ще даде спокойствие в този съд”, сочи Петкова.

Галя Георгиева също е забравила острите думи към кандидатката и е сменила становището си по въпроса създава ли един съдия кадрови проблем с преместването си в друг съд. „Посетих на място в Свиленградския РС, където тя последно работеше като съдия, преди преместването й в Сливен и съм с изключително добри впечатления от работата й. Тя нямаше никакви забавени дела за времето, в което е работила там, въпреки че пътува, изключително отговорно си гледа работата и много добре се беше вписала в колектива на Асеновградския РС (вероятно става дума за Свиленградския съд), дори колегите изразиха съжаление, че тя отива в Сливен като преместване, но така изискваха нейните семейни ангажименти”, казва Георгиева и добавя, че становището си е отразила в атестацията на съдия Дучева, която работила по-добре като съдия, отколкото като прокурор. На практика обаче за краткия период между двата конкурса членовете на ВСС не биха могли да си изградят акуратна представа за качеството на работа на съдия Дучева, колко дела е изгледала (в Свиленградския съд се разглеждат дела на преминали границата и търсещи убежище бежанци), тъй като съдийката започва работа в друг съд.

„Ако си спомняте, при предишното й явяване по един конкурс, тя каза, че мечтата й е да бъде съдия. Така че смятам, че колежката е подходяща за длъжността и аз лично ще подкрепя тази кандидатура”, добавя Георгиева. Последен в подкрепа на съдийката се изказва председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, а само един член на ВСС гласува „въздържал се”.

Нямаме основания да се съмняваме в добросъвестността на съдия Дучева, но не така стои въпросът с усилията да се разбере механизмът, по който ВСС взема решенията си – как членовете му формират убежденията си, защо публично първо казват едни или други съображения, които в крайна сметка нямат значение. Това е поредният от серията непрозрачни избори за ръководители в съдебната власт, проведени от този състав на ВСС, които от външна страна изглежда, че са мотивирани от непонятни фактори. Очевидно не можем да открием последователност в отношението на мнозинството към длъжността на председател на РС Карнобат и РС Айтос, но не така стои въпросът с устойчивата му последователност в непредсказуемостта в серия избори за председатели на съдилища и ръководители на прокуратури.