Измененията на Конституцията – екстремистки идеи, които ги няма никъде в цивилизования свят?

Проф. Георги Близнашки зачеркна основния закон на поне шест западни държави
03-08-2015; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Екстремистки идеи, които са несъстоятелни. Така тази сутрин в интервю за бТВ проф. Георги Близнашки, преподавател по Контитуционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, описа отпадналите предложения от проекта за промени в Конституцията. Сред измененията, които не попаднаха в новия проект за основен закон, внесен в парламента след „историческия компромис”, са отпадането на тайния вот при взимане на решенията във Висшия съдебен съвет и възможността всеки съд да сезира Конституционния съд (КС) при съмнения за противоречие на закон с Конституцията на страната.

В пространно интервю, в което нарече правосъдния министър Христо Иванов „провал”, проф. Близнашки – експерт на ДПС във временната парламентарна комисия за промени в Конституцията, няколко пъти повтори, че поправките са несъстоятелни. За да подкрепи с пример твърдението си, той обясни, че „третата идея” е „абсурдна”. „Всеки съдия да може, когато разглежда делото, да се обръща към Конституционния съд. Да го пита дали законът, който трябва да се приложи, случайно не е противоконституционен. Това е абсурдна идея. Това го няма никъде в цивилизования свят. Трябва да се открие пътят на гражданите да търсят защита от законите, които се прилагат срещу тях, когато противоречат на конституцията. Тук всичко е обърнато наопаки”, поясни Близнашки.

Аргументите на проф. Близнашки против отварянето на вратите на Конституционния съд са меко казано странни поне по две причини. Юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че правото на съда да сезира КС и въвеждането на индивидуална конституционна жалба не са алтернативни. Това са предложения, които се допълват и гарантират пълноценен конституционен контрол.

Втората теза на преподавателя от СУ, че никъде в цивилизования свят не съществува възможността съд да сезира КС, също е голословна. В основния закон на поне шест западни държави съществуват текстове, които дават възможност, а някъде и задължението съдът да сезира КС при съмнения за несъответствие на нормативен акт с Конституцията. Това са Германия, Испания, Полша, Австрия, Франция и Белгия*. Според конституциите на тези държави, ако съдът в процеса на разглеждане на конкретно дело открие несъответствие с основния закон, той може да отправи запитване до КС. В Белгия нормата е дори по-всеобхватна – всеки орган, определен със закон, всяко лице, което може да докаже правен интерес или съдът може да сезира КС.

Това не е първият път, в който проф. Близнашки говори твърде на едро. В няколко свои публични изказвания бившият служебен премиер се обяви срещу разделянето на Висшия съдебен съвет (днес вече той категорично отрече да е имал нещо против създаването на съдийска и прокурорска колегия) с мотива, че това е първата стъпка за излизането на прокуратурата от съдебната власт и политическото й овладяване.

Преподавателят многократно е казвал, че в цяла Европа „въпросът е решен” и прокурорите са „съдебни магистрати”. В част от страните-членки на ЕС обаче това не е така – в близо 1/3 от държавите в ЕС прокуратурата е извън съдебната власт, като решенията варират от това прокуратурата да е към съда до прокуратурата да е подчинена на правосъдния министър.

* Справката е публикувана във Фейсбук профила на адвокат Симеон Стойчев и не е изчерпателна.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

Вашият коментар