Тръгна делото срещу Гриша Ганчев, защитниците намериха неясноти в обвинителния акт

Специализираният наказателен съд (СпНС) отказа да прекрати процеса срещу Гриша Ганчев, сина му Данаил Ганчев, изпълнителните директори на “Литекс комерс” Милко Димитров и Емилия Станоева, предшественичката им Камелия Мирчева, Милко Талев, Ивайло Талев, Ичко Лозев, Красимира Гроцева и Тодор Симеонов. Съдия Лилия Георгиева не уважи искането на адвокатите на подсъдимите делото да бъде върнато на прокуратурата, въпреки че близо 4 часа защитата описваше подробно редица несъответствия в обвинението. Според адвокатите прокуратурата не е изпълнила задължителните указания, дадени от съда след първоначалното му връщане, както и че цели пасажи от обвинителния акт са били дословно прекопирани.

Според обвинението Ганчев е ръководил престъпна група, укрила данъци на стойност 711 580 лева. Освен това Ганчев е обвинен и заплаха за убийство, отправена срещу бившия директор на НАП Красимир Стефанов. Днес Стефанов присъства в съдебната зала, но заяви, че не желае да бъде конституиран като страна по делото, както и че не е бил заплашван от Ганчев.

На днешното заседание адвокатът на Гриша и Данаил Ганчеви Татяна Дончева заяви, че в обвинението е направено тъждество между ръководството на „Лукойл комерс” и организирана престъпна група без да бъдат конкретно посочени какви действия са извършвали членовете й, както и каква е била йерархията и структурата на групата. Защитниците на останалите подсъдими също се обединиха около мнението, че в обвинението съществуват множество неточности, което според тях е белег за непрецизно свършена работа от страна на прокуратурата.

В началото на заседанието съдия Лилия Георгиева съобщи, че е постъпила молба от министъра на финансите Владислав Горанов, с която се иска ведомството да бъде конституирано като страна по делото. Претенцията на финансовото министерство е за сумата, посочена в обвинителния акт, на която възлизат укритите данъци. Съдът обаче отхвърли искането с мотив, че това ще забави производството. Преди това защитниците изразиха становища, че НАП е отделно юридическо лице и само агенцията, но не и МФ, може да бъде конституирана като страна по делото.

Делото, познато като „Захарната афера“, започна през май 2012 г., когато синът на Ганчев – Данаил е арестуван заедно с още шестима души по обвинение в укриване на ДДС при сделки със захар. Сред задържаните е и Милко Талев – шеф на фирма, купувала захар от заводите на “Литекс”, както и изпълнителни директори в компанията на Ганчев. И седмината задържани са освободени няколко месеца след задържането им.

В първия етап от разследването за участник в схемата за продажба на неосчетоводена захар от заводите на “Литекс Комерс” за участник държавното обвинение посочва Милко Танев. Едва след това прокуратурата определя Гриша Ганчев като глава на престъпната група.

Първоначално държавното обвинение поддържа тезата, че главни роли в схемата играят дружествата “Симек”, “Симек трейд” и “Офлайн филм”, които продавали захар от заводите на “Литекс комерс” в Бургас и Девня на реални купувачи. Милко Талев бил посредникът, който осигурявал транспорта на захарта от заводите до купувача. Превозваните количества не се фактурирали.

След като купувачите превеждали парите по сметка на “Симек” в “МКБ Юнион банк”, близък до Талев служител в банката му съобщавал за трансфера и той предавал информацията на един от тримата изпълнителни директори на “Литекс комерс”. След това той или племенника му отивали лично да изтеглят парите. В крайна сметка сумите били занасяни кеш на някого от директорите.

Ганчев е обвинен и за закана за убийство срещу бившия шеф на НАП Красимир Стефанов, който впоследствие твърдеше, че бил заблуден от разследващите за заплахите на Ганчев.
През септември 2014 г. комисията за конфискацията на имущество прекратява назначените проверки срещу Ганчев и сина му, а причината е, че не е установено разминаване между приходите и разходите им.

Делото обаче стига в съда в началото на октомври 2014 г. Тогава Гриша Ганчев и още шестима, обвинени в данъчни престъпления, са поискали то да бъде вкарано в съда или прекратено, защото разследването тече повече от две години.

В края на декември 2014 г. прокуратурата привлича като обвиняеми десет души – с трима повече от първоначалния брой за за участие в престъпна група за данъчни престъпления и за използване на сила или внушаване на страх при сделки, като за това престъпление законът предвижда от 3 до 10 години лишаване от свобода.

В началото на февруари 2015 г. Специализираният наказателен съд (СпНС) върна на прокуратурата обвинителния акт по “Захарната афера” заради пропуски.