След отказа на ВСС да разследва Петьо Петров: Министърът на правосъдието иска дисциплинарно дело срещу следователя

След отказа на Висшия съдебен съвет (ВСС) да преследва дисциплинарно бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, министърът на правосъдието внесе предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу следователя. Предложението е изготвено на основата на решениeта на Върховния касационен съд по делото „Цонев, Сантиров, Попов“, в което ясно се казва, че Петров е извършил престъпление – провокация към подкуп.

ВСС отказа да образува дисциплинарно дело след настояването на главния прокурор Сотир Цацаров следователят да бъде освободен от системата по собствено желание, като прие, че давността за преследване е изтекла. Според правосъдния министър давностните срокове текат от публикуването на решението на ВКС, защото Петров грубо е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като е подбудил друго лице към престъпление и фактите, които обосновават това тежко дисциплинарно нарушение, са от такова естество, че установяването им е възможно само с окончателния съдебен акт на върховната съдебна инстанция по делото.

„Следва да се направи ясно разграничение между фактите, за чието установяване се изисква надлежен съдебен ред, и тези, за които такъв ред не е необходим. Уронването на престижа на съдебната власт е обективен резултат и в конкретния случай той се причинява едва когато компетентният орган в правовата държава – съдът, установи истината за разглежданото по делото събитие и се произнесе дали е имало провокация към престъпление“, съобщават от правосъдното ведомство. Това означава, че уронването на престижа на съдебната власт от магистрат, подтикващ друг магистрат към престъпление, е извършено не когато са публикувани първите материали в медиите за висящия процес, в които се възприема една от версиите за достоверна, а когато с влязъл в сила съдебен акт въпросът е решен окончателно. Макар че факти за поведението на Петров се съдържат и в мотивите към решенията на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, ВКС е могъл да направи преоценка на тези обстоятелства, затова „стабилното им установяване и публично оповестяване се извършва именно с крайното решение на Върховния касационен съд, от което започва да тече срокът на давността“.

„Провокацията към престъпление сама по себе си е престъпление, т.е. отличава се с най-висока степен на обществена опасност измежду противоправните деяния. Когато обаче деянието е извършено от орган на съдебната власт, неговата обществена укоримост е още по-значителна и съзнанието за това следва да бъде обективирано в недвусмислени и категорични действия от страна на призвания да защитава независимостта на съдебната власт неин кадрови орган, защото само така може да бъде даден знак на гражданите, че има нулева толерантност към действия, които компрометират самото правосъдие“, категоричен е правосъдният министър. Той се позовава на в практиката на ЕСПЧ, според която подстрекателството към престъпление нарушава съществено правото на справедлив процес на провокирания гражданин, т.е основната функция на съдебната власт по осъществяване на справедливо правосъдие. ЕСПЧ подчертава, че „общественият интерес от борбата с престъпността не може да оправдае събирането на доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление”, а задачата на органа на разследването е „да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвиква”.

Според Тълкувателно постановление № 3/2007 г на Върховния административен съд във връзка с изясняване на някои особености на дисциплинарното нарушение уронване на престижа на службата по ЗМВР, които са относими и при изясняване на съдържанието на съответното нарушение от магистрат, едно конкретно деяние е възможно да представлява закононарушение и държавата да го санкционира като престъпление или административно нарушение, но то да бъде в същото време и морално укоримо. „Обективно възможно е и укоримостта му да е толкова съществена, че да е довела до уронването на престижа на съответната държавна власт. Поради това въпросите, свързани с евентуалното възникване и реализиране на наказателната отговорност на г-н Петров, не са пречка за образуване на дисциплинарно производство за уронване на престижа на съдебната власт“, сочи министър Иванов.

В казуса с Петров след обявяването на решението на Върховния касационен съд престижът на съдебната власт е уронен, защото „за обществеността след този момент става общоизвестно, че в съдебната власт осъществява функции по правосъдие следовател (в този момент и ръководител на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура), който е участвал в процес по „произвеждане” на престъпление“. „Престижът на съдебната власт е авторитетът ? пред гражданите, които имат доверие, че органите ? служат на конституционната ? задача – не само не нарушават правото на справедлив процес никому, а гарантират ефективна и цялостна защита на основните права и свободи и утвърждават принципите на правовата държава. Тъкмо поради ценността на защитаваното благо – авторитета на правосъдието – всички действия, които водят до загуба на доверие на гражданите в почтеността на магистратите, следва да бъдат дисциплинарно санкционирани“, обосновава се министърът.

Като аргумент, че давността за дисциплинарно преследване не е изтекла, от МП сочат, че след решението на ВКС Петър Сантиров (съдия от СГС), за когото се посочва, че е провокиран от Петров да извърши престъпление е предявил срещу следователя граждански иск за непозволено увреждане. „Сантиров не би могъл да предяви по-рано такъв иск, тъй като основанието си той черпи от влезлия в сила съдебен акт, който признава него за невинен и приема за доказано по несъмнен начин противоправното поведение на г-н Петров“, припомнят от правосъдното ведомство. Оттам припомнят, че дисциплинарното дело срещу Сантиров, образувано през 2010 г. заради наказателното производство срещу него, бе възобновено след окончателната оправдателна присъда по делото.

„Поради всички изложени съображения министърът намира, че не съществува процесуална пречка за образуване на дисциплинарно производство срещу г-н Петьо Велков Петров, в рамките на което Висшият съдебен съвет да се произнесе за правното значение на следните факти, които установяват извършеното от г-н Петров дисциплинарно нарушение“, се казва в съобщението на МП.

Както “Съдебни репортажи” писа, миналата седмица ВСС очаквано издаде индулгенция на Петров като отказа да го разследва дисциплинарно по предложение на петима членове на съвета, като преди това Комисията по дисциплинарни производства, ръководена от Васил Петров (дядото на детето на депутата от ДПС Делян Пеевски) излезе с решение, с което предлагаше на пленарния състав на съвета да не търси дисциплинарна отговорност на следователя. След окончателното решение на ВКС по делото “Цонев, Сантиров, Попов” Петьо Петров подаде оставка като ръководител на столичното следствие и по негова молба главният прокурор назначи проверка на действията му като свидетел срещу бившия военен министър. На 5 март Цацаров внесе във ВСС като извънредна точка оставката на Петров като следовател.

Решението така и не мина заради отсъствието на няколко от членовете на ВСС, близки до Цацаров. Още тогава стана ясно, че главният прокурор не желае Петров да понесе отговорност за действията си, тъй като в дебата на няколко пъти прикани кадровиците да освободят следователя, а напомнянето, че срещу него тече проверка след решението на ВКС срещна гнева на Цацаров, който обвини съвета в „имиджови измивания“. „Ще ме принудите да бъда напълно директен. Прокуратурата има пълния интерес да удовлетвори тази оставка и това лице да не работи в съдебната система“, каза главният прокурор, който изцяло прехвърли отговорността по преследване на етичните нарушения на Петров на съвета, удобно игнорирайки правомощията си да предложи започването на дисциплинарно производство срещу следователя.