ВСС не освободи Петьо Петров като магистрат, главният прокурор обвини съвета в “имиджови измивания”

Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да освободи доскорошния шеф на столичното следствие Петьо Петров. Тази сутрин Петров е подал молба за напускане на съдебната система, стана ясно в началото на заседанието на ВСС, а точката бе докладвана от главния прокурор Сотир Цацаров. Следователят искаше да бъде освободен, считано от 5 април, за да бъде спазено едномесечното предизвестие.

Молбата му обаче не беше удовлетворена, защото при гласуването не достигна 1 глас за необходимото по закон мнозинство от половината от членовете на ВСС за вземане на решение (чл. 38, ал.8 от ЗСВ).

В началото на февруари Върховния касационен съд (ВКС) окончателно оправда бившия военен министър Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов за подкуп. По делото основен прокурорски свидетел бе Петьо Петров, който твърдеше, че Попов и Сантиров са го потърсили, за да смачка разследване срещу Цонев. И трите съдебни инстанции обаче постановиха, че доказателствата по делото сочат, че именно Петров е бил активната страна, а ВКС определи действията на разследващите и бившия шеф на столичното следствие като „емблематичен пример за полицейска провокация към подкуп“. В деня, в който излезе окончателното решение по процеса Петров подаде оставка като ръководител и поиска от главния прокурор да назначи цялостна проверка за действията му по делото. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че решението на ВКС задължава прокуратурата да проведе разследване и да търси наказателна отговорност от Петров.

Пред БНР днес Петьо Петров отрече оставката му да е свързана с назначената проверка и заяви, че има лични мотиви да напусне системата. Той допълни, че психолозите препоръчвали на 5-6 години човек да си сменя работата.

Гласуването по точката бе предшествано от разгорещен дебат, в който главният прокурор Сотир Цацаров обвини членовете на ВСС в мудност. Начало на дискусията сложи Соня Найденова, която поиска да разбере дали в някоя от комисиите в съвета се разглежда решението на ВКС по делото „Цонев, Сантиров, Попов“ и припомни, че прокуратурата е назначила проверка в столичното следствие след изчезването на тефтерите на подсъдимия Филип Златанов. Найденова попита дали главният прокурор ще предостави на членовете на съвета и резултатите от тази проверка.

Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров уточни, че комисията, която оглавява, се е самосезирала веднага след публикуването на решението на ВКС и е изпратила запитване на главния прокурор. От думите на Цацаров пък стана ясно, че проверката по казуса още не е приключила, като до този момент са снети обяснения от Петров и „от повечето лица от МВР, ДАНС и прокуратурата, които са участвали в планирането и осъществяването на това разследване“. Тук Цацаров попита какво значение има проверката за подадената оставка от Петров, а от залата се чуха гласове, че резултатите от нея могат да наложат образуване на дисциплинарно производство. „Нима оставката ще го спаси от наказателна отговорност. Задавам въпроса има ли дисциплинарно дело?“, каза още главният прокурор, а Соня Найденова припомни, че може да не се стигне до търсене на наказателна отговорност от бившия шеф на столичното следствие, а до ангажиране на дисциплинарна отговорност. „Ми ангажирайте я, какво ви пречи?“, репликира ядосано Цацаров. По закон обаче главният прокурор също може да прави предложения за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат, а етичните проблеми на Петьо Петров са отдавна известни.

Намеси се Ясен Тодоров, който припомни, че Петров ще бъде магистрат до 5 април и нищо не пречи, ако има данни за нарушения, да бъде образувано дисциплинарно производство. Той обаче не обясни как съветът би излязъл от конфузното положение да прегласува решението за приемане на оставката, за да разследва дисциплинарно следователя. Милка Итова пък определи възможността за образуне на дисциплинарно производство като „някакви хипотези, които биха се развили в бъдещето“.

Юлия Ковачева обаче възрази, че не става въпрос за хипотеза, а за това дали проверката в Етичната комисия ще намери данни за дисциплинарно производство.
„Гласуването на оставката всъщност ще сложи точка на този въпрос“, обобщи тя.

Дискусията явно ядоса главния прокурор. „Ще ме принудите да бъда напълно директен. Прокуратурата има пълния интерес да удовлетвори тази оставка и това лице да не работи в съдебната система“, заяви той и нарече възраженията „имиджови измивания“ и „опити да бъдат чути от екрана долу“, имайки предвид мониторите в пресзалата на ВСС, откъде журналистите наблюдават пряко заседанието. „Въобще не защитавам Петьо Петров, казах, че прокуратурата има интерес да се освободи от това лице. Къде ви е основанието при наличие на проверка да не го освободите? Що не му образувахте производство?“, каза още той. Цацаров обясни, че не може да държи оставката на бюрото си, докато „на някого не му е дошъл пропагандния момент“.

Калин Калпакчиев предложи съветът да отложи гласуването на оставката до приключване на проверката в Етичната комисия. Цацаров обаче го помоли да цитира нормативното основание за предложието си, а ако „няма такова, да каже, че го прави по целесъобразност“. Подкрепи го председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, който посочи, че наличието на проверка в Етичната комисия бил „ирелевантен факт“ за оставката. Калпакчиев отвърна, че законът не изброява изчерпателно основанията едно решение на ВСС да се отложи.

„В интерес на съдебната система да можем да се освободим от тези хора, да обявим конкурс и да назначим хора, които да почнат да работят“, изрази несъгласие Милка Итова, а Цацаров обвини членовете на ВСС в двоен аршин и ги попита къде е била будната им съвет, когато военен съдия подал оставка от ден за ден, а в същия ден прокуратурата го привличала като обвиняем. След дискусията предложението на Калпакчиев бе подкрепено само от един член на ВСС, но приемането на оставката на Петров не мина, след като против гласуваха четирима членове на съвета, а двама се въздържаха. Това на практика дава възможност кадровият орган да образува дисциплинарно производство срещу Петров и така да блокира доброволното му напускане, с което той би получил обезщетение. Бързината, с която главният прокурор се опитва да се освободи от Петров, може да се тълкува и като знак, че едва ли държавното обвинение ще разследва бившия шеф на столичното следствие, известен в магистратските среди като Пепи Еврото.

Преди Петров двама магистрати, свързани със злополучното дело “Цонев, Сантиров, Попов” напуснаха доброволно системата и не понесоха никакви последици за действията си – зам.-главният прокурор и ръководител на Националната следствена служба Бойко Найденов, по чието пряко наблюдение се развиваше разследването, подаде оставка в края на 2013 г., а зам.-градският прокурор Роман Василев излезе от системата през юни миналата година – дни преди прокуратурата да се заеме с КТБ.

Името на Василев се свързваше с множество скандали. Най-отчетлив отзвук получи арестът на бившия военен министър Николай Цонев, който бе респектиран от Роман Василев с думите, уловени от ведомствената камера на МВР: „Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник… колеги, както за всеки един престъпник – както трябва. Долу на земята, на колене!”. За това недопустимо поведение старият състав на ВСС наказа Роман Василев с порицание – най-лекото наказание. В началото на миналата година обвинителят бе командирован в апелативната спецпрокуратура.

Участието на Василев по делото “Цонев, Сантиров, Попов” може да се запомни и признанието на главния прокурор Сотир Цацаров от април миналата година, че като председател на Окръжния съд в Пловдив е бил „подведен” (разбирай – излъган) от Роман Василев да подпише разрешение за подслушване на базата на невярна информация (че на територията на Пловдив ще бъде даден подкуп), отразена в искането на прокуратурата за прилагане на СРС-та по делото срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров. Тогава Цацаров призна и още нещо – че действията на Василев по разследването не са съответствали на закона. Въпреки това главният прокурор обясни, че няма да предприема действия срещу зам.-градския прокурор, за да не изглеждало “лично”, както и че мерките срещу Василев подлежали на още „мислене”. Ден по-късно той бе напълно оневинен след светкавична проверка на прокуратурата, а ВСС не взе отношение по въпроса.

Съветът не обърна никакво внимание и на журналистическите разследвания за намеса на Роман Василев по дело с икономически интерес на банката на Цветан Василев и съмнения за държавна репресия в частен интерес (става въпрос за разследването срещу изпълнителния директор на най-големия стъкларски завод на Балканите „Рубин” Юрий Ангелов, в хода активите на завода съмнително преминават в други ръце с любезната намеса на прокуратурата).

Неофициално от прокуратурата обясниха командировката на Василев и оставката му със снетото доверие на главният прокурор от него. Преди това той бе главно действащо лице в най-шумните прокурорски акции – сред които и аферата „Костинброд“. По време на управлението на ГЕРБ той се ползваше с доверието на вътрешния министър Цветан Цветанов и отново на него бе поверявано ръководството на повечето медийни акции.

На днешното заседание съветът взе поредното странно решение – да създаде регистър на разследваните магистрати. Такъв обаче вече съществува, след като през февруари 2013 г. ВСС гласува за създаването на регистър, който да проследява кои магистрати, по кой член от Наказателния кодекс се разследват. Първоначално главният прокурор Сотир Цацаров подкрепяше идеята, но в средата на 2013 г. стана ясно, че държавното обвинение не предоставя необходимата информация, а официалното обяснение е, че тя представлява следствена тайна, а в някои от случаите – и класифицирана информация. Сега ВСС прие информацията в регистъра да се актуализира на всеки два месеца, но остава въпросът дали Цацаров ще съдейства на ВСС да попълва регистъра.

Съветът реши да отстрани временно съдията от Русенския районен съд Николай Стефанов, който е разследван за подкуп, както и да възстанови като прокурор от Софийската градска прокуратура Ваня Стефанова, която миналата седмица подаде оставка като зам.-шеф на ДАНС.

Новият окръжен прокурор на Габрово е Надежда Желева, досега зам.-окръжен прокурор. Тя получи подкрепата на главния прокурор Сотир Цацаров, който припомни, че конкурентът й Милчо Генжов се явява в конкурса за втори път. Цацаров каза, че прокуратурата в Габрово е без ръководител много дълго време и безвремието там трябва да спре. По думите й Желева е представила “далеч по-стройна концепция, а не отчет за свършеното досега”, както Генжов.

Висшият съдебен съвет със 16 гласа избра Анна Александрова за председател на Районен съд – Добрич. Другият кандидат Павлина Паскалева, съдия в Районен съд – Добрич получи 2 гласа „за“, 8 „против“ и 9 „въздържал се“.