Съюзът на съдиите: Владислав Горанов демонстрира недопустимо отношение към законността

Съюзът на съдиите (ССБ) изрази възмущението си от позицията на финансовия министър Владислав Горанов, изразена на срещата с Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък. Тогава Горанов заяви, че няма откъде да намери средства, за да увеличи заплатите на магистратите, които не са индексирани от 2012 г.

Според чл. 218 от ЗСВ председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

Позовавайки се на закона ВСС поиска 25.4 млн. лева, за да може да се увеличат заплатите в съдебната система. След напоителна порция цитати Горанов обаче заяви: „Не мога да приема за нормално просто да има увеличения на заплатите, защото това го изисква законът“. Финансовият министър дори предложи да извади ВСС от „деликатната ситуация“ като инициира промени в в чл. 218 от ЗСВ. Според Съюза на съдиите позицията му е „поредната проява на трайно и целенасочено неглижиране от страна на законодателната, изпълнителната власт и от страна Висшия съдебен съвет на законоустановеното изискване за поддържане на точно съотношение между размера на възнагражденията на заетите лица в бюджетната сфера (администрацията) и съдиите, прокурорите и следователите (органи на съдебната власт)“.

„Доколкото ни е известно, за периода след месец юли на 2012 г., от когато възнагражденията на магистратите са „замразени“ поради действително тежкото финансово състояние на държавата, до настоящия момент, основното месечно възнаграждение на депутатите неколкократно е увеличавано, т.е. индексирано съобразно данните от Националния статистически институт. Вследствие на това са били увеличени и заплатите на всички висши представители на законодателната и изпълнителната власт, включително и на министъра на финансите“, се казва в писмото на ССБ до парламента, ВСС, премира и правосъдния министър.

„Очевидно е, че след като средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор нараства ежегодно, то органите на изпълнителната власт през последните две години не са провеждали политика на икономии от размера на трудовите възнаграждения в обществения сектор“, сочат от съюза. И допълват, че смисълът на нормата в ЗСВ е да даде обективна оценка на отговорността и тежестта на труда на съдиите, прокурорите и следователите в сравнение с отговорността и тежестта на труда на заетите в бюджетната сфера. „Разбираемо е трудът на заетите в бюджетната сфера да де оценява според финансовите възможности на държавата, неразбираемо е неспазването на установените в закона критерии за оценка, защото финансовите възможности на държавата са еднакви за всички“, се казва в писмото.

От ССБ считат, че думите на Горанов представляват „недопустимо отношение към законността“ и то не бива да се толерира, защото е „в основата на всички негативни процеси, които ерозират правосъзнанието на гражданите и държавността“. „Не бихме се съгласили с възглед, който разглежда закона като лесно преодолима пречка от позицията на силата. Такава сила се превръща в арогантност, която прави невъзможно върховенството на закона. Затова призоваваме министъра на финансите да поеме отговорност за думите си“, категорични са съдиите.

Според ССБ „трудно може да се отговори на въпроса как съдебната власт може да изпълни заложените приходи в бюджета й от държавни такси, след като Националната агенция за приходите отказва да ги събира, а министърът на финансите намира това за несъществен проблем“. „Отделен е въпросът, след като приходната агенция е концентирала усилията си върху събираемостта на ДДС и преките данъци, защо резултатът от тази дейност е неизпълнение на приходната част на Държавния бюджет и планирането на дефицити“, казват от съюза.

В писмото се сочи също, че след като Висшият съдебен съвет не успява самостоятелно да осъществи функциите си да осигури прилагането на закона, „въпреки че Президентът и Народното събрание прилагат законоустановената индексация на възнагражденията, без да зависят от поведението на министъра на финансите“, тогава най-ниските заплати на магистратите следва да бъдат равни вместо на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данните на Националния статистически институт, на две средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данните на Националния статистически институт или на 2/3 от възнаграждението на народните представители.

„Основното месечно възнаграждение на всеки магистрат следва да се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие, а възнагражденията на останалите съдии, прокурори и следователи – съобразно инстанцията, в която работят, да бъдат определени чрез добавянето на съответния процент над най-ниското възнаграждение“, предлагат от ССБ като припомнят, че в наскоро приетата от Народното събрание актуализирана стратегия за съдебна реформа се предвижда създаването на предвидими правила за определяне на възнаграждението на магистратите.

„Не може да скрием и разочарованието си от подхода на Висшия съдебен съвет, който нямаше нормативно основание да осъществява преки преговори с министъра на финансите за отпускане на допълнителни трансфери към бюджета на съдебната власт и да обвърже изпълнението на чл. 218 от Закона за съдебната власт с резултата от подобни преговори. По този начин кадровият орган на съдебната власт допринесе за насаждане у обществото на неправилното убеждение, че размерът на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите зависи от министъра на финансите и че съдебната власт не е независима при вземането на решения за начина, по който изразходва самостоятелния си бюджет“, категорични са от най-голямата съсловна организация.

И припомнят, че според решение на Конституционния съд от 1993 г. бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, а органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитането му. „Наясно сме, че в Закона за бюджета на Република България за 2015 г. за съдилищата и прокуратурата са предвидени общо 36 393 000 лева повече в сравнение с бюджета за 2014 г., поради което би следвало Висшият съдебен съвет да е в състояние да осигури индексирането на възнагражденията през 2015 г. Изразяваме категоричното си несъгласие поддържането на законоустановеното съотношение между възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите и заетите лица в бюджетната сфера да бъде обвързано с приемането на изменения в тарифите за държавните такси, които се събират от съдилищата, като по този начин се противопоставя законният интерес на магистратите с този на гражданите, търсещи правосъдие“, допълват от ССБ. Освен това, казват от съюза, ВСС дължи ясни отговори за целесъобразността на разходите.

„Надяваме се, че становището ни ще бъде разгледано сериозно от компетентните институции, за да бъде преустановено неизпълнението на закона. При липса на адекватна реакция ще намерим подходящи правни средства да защитим правата и интересите на съдиите в Република България“, завършва писмото.