Със закъснение ВСС се загрижи за подводните камъни при отстраняването на „неизвестен извършител магистрат“

Със закъснение ВСС се загрижи за подводните камъни при отстраняването на „неизвестен извършител магистрат“

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще мисли за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които да уреждат въпросите с временното отстраняване на магистрати, срещу които тече разследване, но не са привлечени като обвиняеми. Това реши кадровият орган вчера, а предложението бе направено от Румен Боев. Казусът нашумя след скандала с контролирано публикуваните записи от СРС-та, които костваха уволнението на члена на съвета Камен Ситнилски. СРС-та бяха част от материалите по досъдебното производство срещу бившия апелативен прокурор на Бургас Емил Христов, който бе временно отстранен по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров.

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) обаче отмени решението на ВСС с мотив, че съветът дължи преценка на обосноваността на наказателното производство срещу неизвестния извършител магистрат. На практика съдът казва, че за да защити независимостта на съдебната власт кадровият орган трябва да провери добросъвестността на държавното обвинение по разследванията срещу магистрати, които не са привлечени като обвиняеми. Това е така, защото досъдебните производства биха могли да продължат с години до изтичане на давността, а липсата на повдигнато обвинение срещу магистрата го лишава от способите за защита по Наказателно-процесуалния кодекс. През това време разследваният съдия, прокурор или следовател няма никакви източници на доходи, тъй като макар и временно отстранен, той все още е магистрат.

Законът пък дава възможност на ВСС оперативна самостоятелност – за разлика от от чл. 230, ал.1, в която се казва, че съветът задължително отстранява от длъжност магистрат, привлечен като обвиняем, в ал. 2 е записано, че когато няма повдигнато обвинение кадровият орган може да отстрани магистрата. Именно за да не се накърняват правата на магистратите, ВАС посочва, че е наложително ВСС да направи преценка има ли необходимост от отстраняване. А това може да стане само ако се изследва дали действително досъдебното производство се базира на достатъчно данни за извършени престъпления. Съдът е категоричен, че така ВСС не изземва правомощията на прокуратурата, нито накърнява независимостта й.

Не липсват и случаи, в които досъдебните производства срещу магистрати се точат с години и не стигат до съд – достатъчно е да се споменат известните вече прекратени разследвания срещу прокурора от Апелативна прокуратура Стойчо Ненков (според прокуратурата Ненков бе извършил престъпление като оттегли протеста на държавното обвинение срещу двама от знаковите подсъдими по делото “САПАРД”), срещу следователката от Националната следствена служба Татяна Шарланджиева (обвинението срещу нея бе, че е пропуснала да извърши действия по служба и така е осуетила наказателно преследване срещу шефа на фирмата „Фронтиер“ Красимир Георгиев), срещу споменатия вече Емил Христов, срещу друг магистрат, замесен в скандала „Ситнилски“, Иван Ванчев, окръжен прокурор на Хасково. А това са само най-известните случаи и макар да бе анонсирано, че ВСС ще прави регистър на разследваните магистрати, той се оказва безполезен – заради категоричния отказ на Сотир Цацаров да предостави информация на съвета.

По този текст само преди седмица бе отстранена и председателката на Софийския градски съд Владимира Янева, отново по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров след еднозначните указания на премиера Борисов всички виновни за аферата „Червей“ да получат обвинения. Янева засега обаче не е привлечена като обвиняем по досъдебното производство, но въпреки това съветът я отстрани, макар кадровиците да нямат достъп дори до постановлението за образуване на делото заради гриф за секретност. Казано иначе ВСС дори и да иска (а от дискусията преди решението се разбра, че не иска) не би могъл да прецени основанията, заради които Янева е разследвана.

В нагледна илюстрация за опасността прокуратурата да използва наказателната репресия като средство за отстрел на магистрати е случаят с бившия председател на Апелативния съд София Веселин Пенгезов, за когото държавното обвинение намери данни за длъжностно присвояване на средства от програма ОПАК. Пенгезов се сдоби с обвинения точно когато ВСС обяви конкурс за председател на САС, а се оказа, че досъдебното производство срещу него и председателя на Военно-апелативния съд Петър Петков досъдебното производство датира от 2011 г. Тоест четири години прокуратурата е разследвала неизвестен извършител магистрат или срещу Пенгезов е имало наказателно производство почти през целия му мандат, но главният прокурор се е въздържал да предложи на ВСС да го отстрани.

При всички цитирани случаи отстраняването на магистратите не следва стриктна правна логика – в казуса „Янева“ главният прокурор поиска отстраняването й дни след като бе образувано досъдебното производство и Борисов произнесе строга присъда за виновните. Но тенденция може да се открие – оповестяването на разследването води след себе си и искане на главния прокурор до ВСС.

Макар проблемът да е известен отдавна, едва вчера съветът инициира официално дебат за промяна на ЗСВ. За да мотивира предложението си Румен Боев обясни, че в чл. 230 се „крият доста подводни камъни и те ни се случиха“, явно визирайки последния казус с Янева. След което добави, че проблемите се задълбочават, когато са налични СРС-та. „Съдията може да е допуснал грешка. Как ще се занимае този съвет с това нарушение, ако няма достъп до класифицирана информация?“, попита той. Думите му препращат към изявлението на главния прокурор Сотир Цацаров от петък, в което той директно оневини Владимира Янева като каза, че в действията й няма умисъл. А Боев, макар със седмица закъснение, намекна, че в такъв случай от бившата председателка на СГС може да се търси дисциплинарна отговорност.

„Прекомерно много във времето и пространството продължават отстраняването на колеги, без да има някакъв резултат. Де факто магистратът може да бъде отстранен до изтичане на абсолютната давност на наказателното производство“, посочи той и призова колегите си да намерят решение. Боев даде пример с практиката в Холандия – там срокът, в който един магистрат може да бъде временно отстранен е три месеца, а тук, посочи той, отстранените съдии, прокурори и следователи оставят без доходи с години. „Когато установим, че бавенето (на наказателното производство – б.а.) е целенасочено, да вземем дисциплиниращи мерки спрямо колегите, които движат процесите. Не можем да позволим процесите да се погасяват по давност“, каза Боев.

Затова и предложи да се създаде работна група, която да обмисли промени в ЗСВ. В подкрепа на казаното от него, Мария Кузманова дори се позова на пример от дневния ред – обвиненият заедно с Пенгезов Петър Петков бе депозирал молба за напускане на системата, която ВСС гласува. Камен Иванов обясни, че нормата в ЗСВ противоречи на Европейската конвенцията за правата на човека, на Конституцията и по-точно чл. 31 ((1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок; (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда; (4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието), както и записаната в НПК презумпция за невиновност. Затова, по думите му, ал.2 на чл. 230 от ЗСВ при приемането
на закона е обсъждана в правната комисия на парламента като противоконституционна.

Юлия Ковачева бе по-конкретна в предложенията си. Тя обясни, че ВСС трябва да направи анализ на нормативната уредба, на съдебна практика и да помисли за работно решение какви политики ще предприеме. „Трябва да решим кои случаи касаят правораздавателната дейност по чл. 132 от Конституцията, по отношение на служебните действия има поле за размишление“, категорична бе тя. Освен това призова да се мисли какви мотиви дължи съветът при решението за временно отстраняване на магистрат и да се реши въпросът при преценка на предложенията на главния прокурор какви данни за обоснованост на наказателните производства ще търси съветът. “Трябва да изработим единни стандарти и критерии, за да бъдем последователни в практиката си“, напомни Ковачева.

При всички положения решението на ВСС да инициира промени в ЗСВ не може да избяга от въпроса за функционалния имунитет на магистратите – тема, която при отстраняването на Владимира Янева бе съвсем бегло засегната и задушена от категоричната позиция на Сотир Цацаров, че секретният гриф на разследването лишава съвета от възможността да обсъжда този въпрос.