След призива да се извини на върховните съдии членът на ВСС Светла Петкова връчи на Лозан Панов списък на “забавени” наказателни дела, защото ВКС се превърнал в „хуманитарен съд”

18-02-2015; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Опитите наказателните съдии във Върховния касационен съд (ВКС) да бъдат натоварени с отговорността за липсата на резултатите в борбата с корупцията, заради която Европейската комисия остро критикува България и в последния мониторингов доклад, продължават. На последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) миналия четвъртък Светла Петкова връчила на председателя на ВКС Лозан Панов списък с наказателни дела, чиито мотиви не са изготвени в едномесечен срок, научи „Съдебни репортажи” от източници в съвета. Петкова обяснила пред кадровиците, че ВКС се е превърнал в „хуманитарен съд” и дала за пример дело, за което гледала репортаж по телевизията. „Прегрешението” на съдебния състав на ВКС в случая било, че е изменил наказание доживотен затвор без право на замяна в лишаване от свобода. Сцената обаче била скрита от журналистите, тъй като се разиграла при „закрити врати” – минути, след като в съвета бе изслушан председателят на Бюрото за контрол на СРС-та Бойко Рашков заради разработката „Червей” и след като председателят на ВКС публично отказа да защити съдиите от Наказателната колегия на ВКС в отговор на отправената му покана от самите съдии на тяхно Общо събрание.

По време на изслушването на кандидатите за председател на ВКС на 29 януари Светла Петкова взе думата, за да зададе въпрос към съдия Павлина Панова (зам.-председател на съда и ръководител на Наказателната колегия). В дълго и не съвсем разбираемо изявление, Петкова цитира номера на наказателни дела във ВКС, които по думите й били забавени, като свърза това с основната констатация в доклада на ЕК, че има твърде малко осъдени за корупция на високо равнище.

След това обясни, че делото „Цонев, Сантиров, Попов“ също е забавено и попита съдия Панова: „Не считате ли, че недоверието в съдебната система произтича заради т.н. гнили ябълки, които не се отстраняват, след като се знае, че си бавят присъдите? Това забавяне от над 8 месеца какво означава? Държавата при оправдателна присъда ще плати обезщетение в размер, който не мога да изчисля. Не считате, че лошата оценка на Европейската комисия е точно заради толерирането на т. нар. гнили ябълки? Ако административният ръководител знае кои са и не ги отстранява, тази гнилота се разпространява и заразява и другите ябълки. Какво сте направили вие?“. Отговорът на съдия Панова не удовлетвори Петкова, която официално бе подписала предложението за номинация на съдия Лозан Панов, а преди да стане член на съвета бе съдия във ВАС и не се е занимавала с наказателни дела. По време на дискусията преди гласуването, тя продължи атаката, като обвини за всички несгоди на страната ни пред ЕК именно Наказателна колегия на ВКС.

„Едно от съображенията ми да не подкрепя кандидатурата на госпожа Панова е продиктувано от обстоятелството, че и на днешното изслушване с изказаните становища по констатациите в доклада за неефективното наказателно правораздаване по корупционни дела, тя показа, че е част от статуквото в Наказателна колегия на Върховния касационен съд, което през периода на членството на България в Европейския съюз не е подобрило състоянието на съдебната власт в борбата срещу корупцията, а напротив – проблемите в тази насока са се задълбочили, когато се сравняват констатациите в предходния и в последния доклад в тази област. Обяснението й за забавеното решаване на цитираните корупционни дела и основанията за постановените оправдателни присъди прозвучаха неубедително на фона на ширещата се ненаказуемост в обществото”, мотивира предпочитанията си към другия кандидат Светла Петкова и допълни: „Не виждам как в създадената обстановка на ненаказуемост в този колектив съдия Панова може да реализира високоотговорните управленски решения, налагащи да се прилагат дисциплинарни и други по-тежки мерки, когато обстоятелствата налагат. А ситуацията е такава, че това ще бъде неизбежно в управленските дейности на председателя на Върховния касационен съд.”

От изказването стана ясно, че съдебният кадровик Петкова е убедена в тезата, че наказателните съдии във ВКС са „ненаказуеми” и това трябва да се промени. Срещу думите й реагира Съюзът на съдиите, който призова членът на ВСС да се извини на съдиите, тъй като уронва престижа на съдебната власт. От най-голямата магистратска организация определиха думите й като „форма на натиск и израз на неразбиране и неуважение към естеството на работата на съдията”. Междувременно съдиите от Наказателната колегия на ВКС се обърнаха към новоизбрания председател на съда и го призоваха да изрази становището си по обвиненията на Петкова. На въпрос на „Съдебни репортажи” съдия Панов декларира, че ще вземе отношение към казуса. Това се случи минути след стъпването му в длъжност и два дни преди първото заседание на ВСС, в което той взе участие като един от „тримата големи”.

На 12 февруари заседанието на ВСС започна с изказване на съдия Панов в подкрепа на тезата на Светла Петкова. Вместо да защити съдиите от нападките, че не четат достатъчно осъдителни присъди и бавят делата, председателят на ВКС каза: „Ще браня независимостта на всеки съдия от Върховния касационен съд, но не и неговата безконтролност. Висшият съдебен съвет е този, който трябва да покаже на обществото, че времето на безнаказаните хора в правораздаването, които не спазват правилата, е отминало“.

След това Панов последва примера на Светла Петкова и индиректно обвини съдебният състав по делото „Цонев, Сантиров, Попов” в нарушение с думите: „съдията, който не си е свършил работата в срок, трябва да понесе своята отговорност“. “Бавното правосъдие е отказ от правосъдие. В това отношение ще бъда безкомпримисен. Факт е, че има забавено знаково дело”, посочи той, но не стана ясно дали е направил проверка какви са причините за забавянето и дали срокът на “забавянето” не е разумен с оглед сложността на делото.

Каква е причината за забавянето на окончателното решение на този ключов процес се изясни още при избора на председател на ВКС. Тогава съдия Панова обясни, че докладчикът по делото съдия Биляна Чочева е и докладчик по тълкувателното дело, образувано в Наказателната колегия на ВКС, за публичността на процесите при наличията на СРС-та. Обемът на двете дела, както и значението им за наказателното правораздаване и правата на гражданите, са огромни, а мотивите по тях се определят от юристите единодушно като принос в утвърждаване на върховенството на закона.

Решението на ВКС по делото „Цонев, Сантиров, Попов” ясно поставя границите на полицейско-прокурорската провокация към престъпление съобразно стандартите на Европейския съд по правата на човека. В мотивите действията на основния прокурорски свидетел и дотогава шеф на най-големия следствен отдел в страната Петьо Петков са определени като „емблематичен пример за полицейска провокация”. Това отвори врати за наказателно преследване на отговорните лица, които са „монтирали” процеса срещу бившия военен министър Николай Цонев.

Тълкувателното дело, по което е докладчик съдия Чочева, е първото по рода си, защото бе образувано след колективен сигнал от съдебни журналисти за разнородна практика в съдилищата по наказателни дела, в които се съдържат СРС-та. В някои от случаите съдебните състави приемат, че наличието на специални разузнавателни средства е достатъчно основание съдебните заседания да бъдат закрити (с други думи процесът да се гледа на тъмно, като за обществото не стават ясни нито обвинителната теза, нито доказателствата, нито на какви факти почива крайният съдебен акт), а в други – съдилищата разсекретяват процесите с мотив, че самите СРС-та не представляват държавна тайна, а единствено способите, с които са реализирани, като приемат, че компетентността за това е на съда, а не на органите, сложили грифа за секретност.

Тълкувателното дело е и първото, по което ВКС покани неправителствени организации, ангажирани със сектор правосъдие, да даде становища по поставените въпроси. На 3 декември е оповестено и решението по делото, което е взето единодушно от цялата Наказателна колегия на ВКС. В него се уреждат редица въпроси, по които съществува противоречива съдебна практика, като съдиите от върховния съд решават, че наличието на СРС-та не може да бъде мотив за засекретяване на процеса, както и на мотивите към присъдата. Решението по Тълкувателното дело на практика утвърди публичността на процесите, засягащи чувствителни въпроси – използването на тайните способи от службите, които често имат ограничен контрол и допускат произвол, който обаче не можеше да бъде забелязан, защото се прикриваше зад „закритите врати” на съдебното заседание.

Думите на Светла Петкова бяха схванати и като опит за сплашване срещу подкрепилите кандидатурата на Панова съдии. “Изреченото от г-жа Светла Петкова, насочено към търсене на сметка от съдиите от Върховния касационен съд, които са задавали критични въпроси към един от кандидатите или пък са изразили подкрепа за другия, недопустимо засяга правото на съдиите свободно и неограничено да изказват своето мнение по важни за правосъдието и обществото въпроси”, се казваше в позицията на Съюза на съдиите.

Прави впечатление, че Петкова даде списъци със забавени дела само на наказателните съдии. Извън вниманието и до момента остават и всички забавяния по дела във Върховния административен съд, където до скоро е правораздавала. Съвсем наскоро, например, Инспекторатът към ВСС, припомни, че от септември миналата година се очаква решение по делото срещу уволнението на съдията от СГС Мария Иванова. То е обявено за решено на 17 септември, но и до сега съдебен акт няма. Подобни казуси имаше и с делото на Камен Ситнилски и Мирослава Тодорова. Това обаче убягва от полезрението на Петкова.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

3 коментара

Вашият коментар