Сабрие Сапунджиева склонила да напусне незаконно обитаваното жилище на Министерството на правосъдието

Бившият зам.-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева ще напусне ведомственото жилище, което обитава незаконно. Това става ясно от отговори на Министерство на правосъдието до „Съдебни репортажи”. Сапунджиева не може да обитава апартамента, тъй като не е заемала необходимата държавна длъжност.

Скандалът се разрасна, след като от министерството потърсиха съдействието на областния управител Сапунджиева да бъде изведена принудително от държавното жилище. Дългогодишният кадър на ДПС пък изпрати молба до правосъдния министър да бъде оставена да живее в апартамента, докато си намери държавна работа. Молбата й не беше уважена, а дни по-късно се оказва, че Сапунджиева е била назначена скорострелно от 21 януари като съдебен секретар по заместване в Административния съд София град. Веднага след това тя излезе в болничен, а председателят на АССГ Радостин Радков обясни пред медиите, че е назначил бившия зам.-министър по човешки подбуди, тъй като го помолила, заради влошено здравословно състояние.

От правосъдното министерство съобщават, че областният управител на София е постановил принудително изземване на апартамента. Това е трябвало да се случи на 17 февруари. Странното е, че принудителното изземване е възложено на министъра на правосъдието, който няма такива правомощия. Междувременно обаче Сапунджиева се е обадила в Министерството на правосъдието и е изразила готовност доброволно да освободи апартамента и МП съгласува приемането на имота в най-скоро време.

Днес „Правен свят” съобщи, че на 6 февруари тя е подала молба за напускане, която веднага е била одобрена от председателя на АССГ съдия Радков. В мотивите си Сапунджиева е посочила, че желанието й да напусне е продиктувана от дебата във Висшия съдебен съвет на 5 февруари по повод нейното назначение. “Смятам, че политическата репресия и етническа и религиозна дискриминация, на която съм подложена от министъра на правосъдието, от който се очаква да налага върховенството на закона, не следва да се пренася в колектива на АССГ, който не заслужава това. Благодаря на сплотения, трудолюбив и добре организиран колектив на АССГ, с който имах желание да работя, въпреки че така създалите се обстоятелства ме лишават от конституционното ми право на труд”, изтъква Сапунджиева в молбата си за напускане.

Опити случаят да се представи като дискриминация имаше и в парламента. Миналата сряда в Правната комисия по време на блицконтрола на правосъдния министър Христо Иванов по въпросите за съдебната реформа, Четин Казак попита министъра защо само случаят Сапунджиева се експонирал, дали не било тенденциозно, само тя ли държала ведомствено жилище, така ли се третират заслужили дългогодишни държавни служители. Няколко дни по-рано пред “Нова телевизия” лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че събира информация от всички министерства, за да представи колко чиновници живеят във ведомствени жилища. Тезата на ДПС бе развита и от председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ), който припомни, че докато бил областен управител можел да я извади от държавното жилище, но проявил “човещина и прочел духа на закона”, не само буквата.

В синхрон с политическите реакции Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи всеобхватна проверка на всички назначения на съдебните служители в съдилищата в София. Председателят на ресорната комисия “Съдебна администрация” Димитър Узунов посочи, че при обсъждането комисията е била разделена дали съдия Радков е нарушил задълженията си, като не е съгласувал назначението на Сапунджиева, но надделяло становището, че той не е бил длъжен да го прави. Затова Узунов предложи изрично да се приеме решение, което задължава административните ръководители да съгласуват назначенията по заместване с ВСС, което бе отхвърлено след намесата на главния прокурор. „Не ме интересува кого е назначил Радостин Радков – Сабрие Сапунджиева или Иванка Иванова. От значение е, че в други случаи е искал разрешение, а сега в този случай не го е направил”, каза Цацаров.

През септември „Капитал” публикува разследване, според което в края на 2013 г. ведомственото жилище, в което Сапунджиева живее от 2002 г., е било ремонтирано срещу сумата от 46 000 лева. Средствата са били платени от Държавно предприятие “Фонд затворно дело” в нарушение на закона, според който парите във фонда се използват за ремонти на арестите и затворите, за което Министерството на правосъдието изпратиха сигнал до прокуратурата.

Проверката, извършвана от полицията, обаче все още не е приключила, обясниха от Софийската градска прокуратура за „Съдебни репортажи”. В сигнала на министъра на правосъдието Христо Иванов до прокуратурата се сочи, че на 30 октомври 2013 г. главният секретар на министерството Тодор Керанов изпратил писмо до фонда, в което уведомява, че два от апартаментите, собственост на МП, се нуждаят от спешен ремонт, но поради липса на средства в бюджета на ведомството, се иска ремонтите да бъдат извършени за сметка на държавното предприятие. Ден по-късно управителният съвет на фонда взел решение, с което възлага ремонтите, а разходите били одобрени от правосъдния министър (тогава Зинаида Златанова). Според „Капитал” в апартамента са били положени 150 метра кабел, монтирани са 68 контакта, подменени са 15 кв.м дограма (шесткамерна с външни щори), изшкуркани и лакирани са 66 кв.м гардероби, поставени са 60 кв.м ново паркетно дюшеме (145 лева на кв.м с монтажа).

Според сигнала до прокуратурата, данните сочат, че средствата са изразходени неправомерно, тъй като те са предназначени за дейности, свързани със затворите и арестите. „Освен че представлява закононарушение, решението за финансиране на СМР в апартаменти, собственост на МП,съдържа и още един силно укорим елемент, предвид изключително лошите условия в местата за лишаване от свобода, за които България нееднократно е била осъждана от ЕСПЧ”, се сочи в сигнала. В него се настоява прокуратурата да провери и обстоятелствата, свързани с „нетипичната трансформация на собствеността на апартамента, ползван от Сабрие Сапунджиева, което следва нейното преместване в различни държавни институции, както и фактът, че наемното правоотношение е продължило и когато тя не е била част от държавната администрация”, за да отхвърли съмнението за търговия с влияние.