Прокуратурата объркала изцяло делото за длъжностно присвояване срещу Цветанов

Софийският апелативен съд (САС) потвърди оправдателната присъда на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за длъжностно присвояване в особено големи размери – 50 569 лв. средства от бюджета на МВР. Според обвинителния акт парите са присвоени в полза на бившия шеф на РЗБОП Велико Търново Орлин Тодоров. Той бе задържан през март 2011 г. по обвинение в изнасяне на класифицирана информация.

В решението на САС (с председател съдия Мария Митева и членове Валя Рушанова и Алексей Трифонов (докладчик) е посочено, че Цветанов не е извършил престъпление, а напротив – спазил е изцяло разпоредбите на Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и Закона за защита на класифицираната информация (ЗККИ). От мотивите на втората инстанция става ясно, че прокуратурата е объркала изцяло делото, като дори не е разчела смисъла на двата закона, позовала се е на разпоредби, които не могат да бъдат приложени в конкретния случай и освен това не е адресирала правилно обвиненията. Съдът индиректно казва, че нарушенията, които прокуратурата вменява на Цветанов, по-скоро могат да се търсят в действия на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров. Както „Съдебни репортажи” писа, делата на Цветанов започнаха, след като от разследването срещу Флоров бяха отделени материали. Досъдебното производство срещу бившия шеф на ГДБОП е дълбока тайна – от прокуратурата отказват да кажат какво е развитието му.

Какво твърди прокуратурата?

Според обвинителния акт в нарушение на закона и въпреки предложенията на дисциплинарната комисия в МВР за налагане на наказание уволнение на Орлин Тодоров, Цветанов е наложил на бившия шеф на РЗБОП наказание „порицание” и го е възстановил на длъжност, макар допускът му до класифицирана информация да е бил отнет, което го е правело негоден за тази служба. Според обвинителния акт дисциплинарното производство срещу Тодоров е продължило повече от осем месеца, като комисията няколко пъти е излизала с предложения за удължаване на срока на производството (което по закон трябва да приключи до месец) или за прекратяването му.

В крайна сметка на 21 ноември 2011 г. на Орлин Тодоров е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация и комисията е предложила на министъра да го освободи от длъжност по силата на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). (Съгласно чл. 245, ал. 1, т.7, б.Е служебното правоотношение със служител на МВР се прекратява поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Отделен въпрос е, че задържаният Тодоров фактически не е изпълнявал службата си вече близо 9 месеца – б.а.)

Въпреки отнетия допуск, счита прокуратурата, в нарушение на закона със заповед от 23 декември 2011 г. Цветан Цветанов наложил наказание „порицание“ на Орлин Тодоров и го възстановил на същата длъжност – началник сектор БОП-град Велико Търново. В същото време обвиняемият Тодоров продължавал да бъде задържан в Затвора в Ловеч. Със заповедта си Цветанов разпоредил да се изплати и възнаграждение на Орлин Тодоров за времето от неговото отстраняване – около 13 хил. лв. Тези пари били платени, макар че в същия период от време бившият антимафиот фактически не е работил.

В началото на следващата година Цветанов издава нова заповед, с която за втори път временно отстранява от длъжност Орлин Тодоров, позовавайки се на заповедта на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, с която допуска на Тодоров е отнет. Месец по-късно антимафиотът поискал да бъде освободен от системата по собствено желание. На 29 февруари със заповед Цветанов наредил Тодоров, който все така продължавал да бъде задържан под стража, да бъде освободен като служител на МВР и да му бъдат изплатени в пълен размер обезщетения съгласно ЗМВР – 20 заплати.

Прокуратурата се позовава на няколко текста от ЗМВР и Закона за защита на класифицираната информация. Прокуратурата твърди, че Цветанов е нарушил служебните си задължения (министърът разпределя бюджета на МВР, ръководи управлението на човешките ресурси), като е издал заповеди в нарушения на текстовете, според които обвинено в престъпление лице или пък такова с отнето разрешение за ползване на класифицирана информация не може да бъде служител на МВР и служебното му правооотношение се прекратява.

Към края на 2011 г. всички тези предпоставки са били налице за Тодоров – бил е привлечен като обвиняем, допускът му до класифицирана информация е бил отнел, той се е намирал в ареста и не е могъл да изпълнява задълженията си като шеф на БОП- Велико Търново. Затова, счита прокуратурата, изплатените му заплати и обезщетения, не са му се полагали, т.е. като е разпоредено тяхното плащане той е бил облагодетелстван от Цветанов без правно основание.

САС: Прокуратурата недопустимо разширява обвиненията

По делото бяха разпитани няколко свидетели, които са работили по преписката срещу Орлин Тодоров. Пред първата инстанция част от тях свидетелстваха, че им е оказван натиск от страна на Станимир Флоров, който твърдял, че бившият шеф на БОП-Велико Търново „не е за уволнение”. САС изрично посочва, че всички обстоятелства, свързани с действия на Флоров по случая, не подлежат на доказване по това дело, включително дали Флоров, Цветанов и Тодоров са били в близки отношения, както твърди прокуратурата. „Какво е правил Станимир Флоров по повод на проверката срещу свидетеля Орлин Тодоров няма никакво процесуално значение, доколкото по преценка на обвинението Флоров има качеството на свидетел. Същият според обвинителната теза не е нито подбудител, нито помагач, нито съизвършител, а още по-малко посредствен извършител, в твърдяната престъпна дейност, осъществена от подсъдимия Цветанов”, подчертава САС. И допълва, че голяма част от свидетелските показания по делото „механично” са прехвърлени от разследването на Флоров, а прокуратурата широко е обсъждала незаконосъобразни действия на служителите на МВР, които обаче не са привлечени към наказателна отговорност.

Според апелативните съдии прокуратурата недопустимо е въвела нови факти в протеста си срещу присъдата на Цветанов, които не е част от обвинението и не би могло да се търси отговорност за тях от подсъдимия – такива са начинът, по който е протекло дисциплинарното производство срещу Тодоров и защо Цветанов е наложил най-лекото наказание „порицание” на бившия шеф на БОП-а. „Поради това не може за първи път пред въззивната инстанция прокурора да се позовава на факти, срещу които подсъдимият не се е защитавал,а и които са извън доказателствената рамка на процеса”, се казва в решението на съда.

САС категорично се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че вносителят на обвинителния акт е направил „не съвсем удачен избор” да инкриминира едни и същи разпоредби от ЗМВР и ЗЗКИ като „по никакъв начин не държи сметка на изложената фактология в обвинителния акт”. С други думи държавното обвинение е сбъркало подхода, тъй като няма как Цветанов да бъде обвинен, че е нарушил един и същи разпоредби с две различни заповеди, с които са изплатени обезщетения на Тодоров, но по две различни правни основания – един път по повод на приключило срещу него дисциплинарно производство, и втори път – по повод на постъпила от него молба с искане да бъде освободен от МВР.

Освен това САС намира сериозни противоречия в обвинителната теза. „Този съдебен състав остава с впечатлението,че самият наблюдаващ прокурор при СГП в недостатъчна степен е изяснил за себе си инкриминираната обвинителна теза…”, казва съдът и сочи за пример – веднъж в пледоарията си пред СГС прокуратурата твърди, че отношенията между подсъдимия Цветанов и свидетеля Тодоров са „опосредствени”, като посредник в тях е бил Флоров, а по-нататък обвинението казва, че Тодоров „е назначен от подсъдимия Цветанов с личните протекции на свидетеля Флоров и е бил пряко покровителстван от него”. Тук съдът отново остро критикува прокуратурата, че излиза извън предела на посоченото в обвинителния акт. „Такива факти не са били вменявани на Цветанов в нито един момент от провежданото срещу него наказателно производство – никъде прокуратурата не твърди,че в случая е налице посредствено извършителство, нито пък някаква форма на съучастие между Цветанов и Флоров”, се казва в решението. Отделно, прокуратурата твърди, че близките отношения между тримата били „ноторно известни”, но САС отсича, че този факт подлежи на доказване в процеса, но липсват доказателства за него.

„На следващо място САС ще отбележи, че в случая вносителят на обвинителния акт е посочил нарушени според него разпоредби на ЗМВР и ЗЗКИ, които някак изкуствено са извадени от нормативните актове, без да се държи сметка на закона в неговата цялост”, казва съдът и дава пример – прокуратурата стъпва на разпоредба в ЗМВР, която се намира в раздел „Изисквания за постъпване на служба в МВР”, а Тодоров е бил действащ служител на МВР и този текст не може да се приложи по делото. „Следователно позоваването на тази норма от страна на обвинението не е нищо друго освен разширително тълкуване на наказателния закон във вреда на предаденото на съд лице, което е недопустимо от гледище на материалното наказателно право”, категоричен е САС.

Съдът разяснява, че според ЗМВР министърът на вътрешните работи е имал оперативна самостоятелност при преценката дали временно да отстрани от длъжност Тодоров. Освен това след като дисциплинарното производство срещу бившия служител на БОП е завършило с наказание, различно от уволнението, министърът на вътрешните работи по закон е трябвало да му изплати възнаграждение за времето, в което е той бил отстранен. Това означава, казва съдът, че ако Цветанов не бе подписал заповедите, с които, според прокуратурата е извършил престъпление, действително би нарушил закона. „Прокуратурата поставя въпроса как може да бъде възстановено на длъжност /дори и ръководна/ в системата на МВР едно лице, което фактически не може да изпълнява последната поради обстоятелството, че е с мярка за неотклонение задържане под стража. Този въпрос е логичен и обоснован по принцип, но не държи сметка на установените по делото факти и на правната уредба по действащия през инкриминирания период ЗМВР”, се посочва в мотивите на съда.

Апелативните съдии установяват, че прокуратурата неправилно е тълкувала събитията след първата заповед на Цветанов от 23 декември 2013 г. Времевата разлика между нея и следващата заповед на Цветанов – от 9 януари, „на пръв поглед би могла да послужи като основание за пораждане на съмнения относно поведението на подсъдимия във връзка със спазването на законовия регламент”, но тази разлика има обяснение – по това време са коледните и новогодишните празници, а Цветанов е бил в отпуск в работните дни между тях.

Основна грешна на прокуратурата е, че не е дочела закона, казва съдът. Според обвинителната теза, след като Тодоров е бил с отнет допуск до класифицирана информация ЗМВР задължава министъра да го уволни. Последващите текстове в закона обаче казват, че служителят с отнет допуск се освобождава само ако „откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма друга длъжност,подходяща за него”. „Следователно освобождаването на служител от системата на МВР поради това, че е отнет достъпът му до класифицирана информация не става на основание на простото установяване на този факт, а последният е част от сложен фактически състав, включващ задължително предложение за заемане на длъжност в рамките на притежаваната категория и отказ от страна на служителя да заеме последната, или ако по несъмнен начин не се установи, че няма друга подходяща длъжност”, мотивира се САС. И вижда още един пропуск на държавното обвинение – прокуратурата не се е задълбочила да изследва дали действително на Тодоров е предложена друга длъжност, като този въпрос „очевидно е останал извън вниманието на компетентните органи, защото в противен случай няма логика в повдигането на подобно обвинение срещу подсъдимия Цветанов”.

Освен това, отбелязва САС, Цветанов е бил последен по веригата – преди него заповедите за изплащане на обезщетения при напускане на служители на МВР се съгласуват със служители на няколко дирекции. „Предвид съществуващите правила в системата на МВР трудно може да се приеме хипотеза, при която на министъра на вътрешните работи да се вмени субективно едно подобно нарушение и при възстановяването на служителя на длъжност, и при освобождаването му от системата, освен в хипотеза на посредствено извършителство /може и съучастие с други длъжностни лица/, каквото обвинение в случая липсва и като факти, и като право”, напомня съдът.

По отношение на разпоредбите от ЗЗКИ, които, според прокуратурата, е нарушил Цветанов, съдът също намира идентични грешки – посоченият текст от закона касае хипотези при постъпване на служители на работа, а не при действащи такива. И тук прокуратурата не е адресирала правилно обвиненията си – „въпросът относно разрешението на достъпа до класифицирана информация в това звено на МВР, респективно за отнемането на достъпа до последната, е на ръководителя на организационната единица, но това в случая е свидетеля Станимира Флоров, а не подсъдимия Цветанов”.

„При това положение ако прокуратурата твърди, че законът е нарушен /най-общо казано/ във връзка с отнемането на достъпа до класифицирана информация на служителя Орлин Тодоров и от това са настъпили или е могло да настъпят вредни последици, то този въпрос е относим към своевременното изпълнение на служебните задължения от страна на свидетелите Флоров и Димитров (Борис Димитров – по това време шеф на кадровата дирекция в МВР ), но не и от подсъдимия Цветанов”, категоричен е САС.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.