Проверката на прокуратурата не е открила нарушения по казуса с изгубените тефтери на Филип Златанов

Проверката в Следствения отдел към Софийската градска прокуратура (СГП), назначена от главния прокурор Сотир Цацаров, заради изчезването на тефтерите на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов, не е установила никакви нарушения. Това става ясно от отговора на държавното обвинение на въпроси на „Съдебни репортажи”.

Проверката бе разпоредена в средата на ноември, след като вещото лице Стефан Бенчев заяви, че следовател от отдела към СГП е знаел за изчезването на тефтерите преди информацията да излезе по медиите. Тя трябваше да установи защо ръководителят на столичното следствие Петьо Петров не е уведомил прекия си началник – градския прокурор Христо Динов, и главния прокурор за кражбата на веществените доказателства. Освен това държавното обвинение трябваше да провери как се съхраняват и предават документи и вещи за извършване на експертизи, как са предоставени тефтерите на вещото лице, кога са били поискани от него да ги върне в Следствието и кога водещият разследването и наблюдаващият прокурор са узнали за кражбата на бележниците. Допълнително проверката трябваше да установи и начина на съхранение, предаване и пренасяне на документи и вещи, които са доказателства по разследвания.

Тя е извършена от двама заместник – градски прокурори, които не са установили „данни за извършено нарушение от страна на водещия разследването или други длъжностни лица във връзка със съхранението и предаването на конкретни веществени доказателства”. Констатациите им са били потвърдени и от Софийската апелативна прокуратура. „Следва да се посочи, че няма законово изискване и специални правила за приемането и предаването на писмени доказателства”, уточняват от СГП.

За изчезването на тефтерите от колата на вещото лице Стефан Бенчев се разбра на 10 ноември от публикация на в. „Труд”. По това време делото срещу Златанов се гледа в Софийския апелативен съд (САС), откъде няколко пъти изискват оригиналите на тефтерите от прокуратурата, а процесът е отлаган няколко пъти заради липсата на отговор от страна на държавното обвинение. Според официалната информация тефтерите се намират в следствието, където тече разследване по отделени от делото материали за търговия с влияние. Вместо да предоставят бележниците на Златанов на съда обаче следователите назначават вещото лице Бенчев да направи експертиза на оригиналите.

Следва и мистериозното изчезване – на 5 ноември около 16.20 часа следобед Бенчев се обажда в полицията и съобщава, че е спукал гума. Обясненията на вещото лице бяха объркани – първоначално твърдеше, че отишъл да търси помощ, но след като се върнал открил, че от колата липсва чантата му, след това към версията е добавен и друг детайл – че отишъл по малка нужда в близките храсти. От МВР тогава обясниха, че Бенчев е съобщил за кражба на лични документи, пари и други вещи, но не е уведомил дежурните, че в чантата му са се намирали и оригиналните тефтери на Филип Златанов.

Едва на 10 ноември от следствения отдел на СГП изискват ксерокопие на преписката, както и справка за извършените до момента оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителя.В следващите няколко дни вещото лице Стефан Бенчев дава няколко напоителни интервюта, като в едно от тях твърди, че още преди информацията да излезе по медиите, е уведомил следовател за кражбата на веществените доказателства. „Следователят беше в командировка по това време, така че съм контактувал с друг следовател от Следствения отдел на Софийската градска прокуратура. Това стана преди да излязат публикациите в медиите”, казва експертът пред БНТ на 14 ноември, което и става повод за проверката на прокуратурата.

Впоследствие главният прокурор Сотир Цацаров даде няколко публични изявления, от които стана ясно, че проблемите около изчезването на основно доказателство по дело за търговия с влияние, в която присъстват инициали, съвпадащи с тези на бившия премиер, бившия вътрешен министър и депутата от ДПС Делян Пеевски, се коренят по-скоро в коментарите по случая, а не в самото събитие. На 12 ноември на заседание на ВСС главният прокурор се засегна на правосъдния министър заради негово изказване по казуса с тефтерите и обяви, че за него този случай е обикновен криминален акт. На следващия ден Цацаров призова политиците и обслужващите ги журналисти да спрат да спекулират с темата. А няколко дни по-късно затвори въпроса като обяви тефтерите на Златанов повече за символ, отколкото за доказателства.

От прокуратурата така и не дадоха смислено обяснение на информациите, излезли пет месеца по-рано, че освен вече известните инициали в тефтера на Златанов присъстват и необявени до момента – “ДП, Д.Пеевски и Делян Пеевски”, които не бяха показани от прокуратурата на пресконференцията, в която от държавното обвинение прожектираха слайдове със страници от бележника на Златанов, нито как инициалите ДП са се превърнали в 10. Неизяснено остана и защо държавното обвинение не е изпълнило пет пъти разпореждането на съда да приобщи тефтерите по делото в САС, като вместо това цели девет месеца след отделяне на материалите назначава експертиза.

Затова пък главният прокурор сложи своеобразна точка на разследването за търговия с влияние, след като на 25 ноември заяви: „Какво да последва? ББ, ЦЦ, ИФ, а може би и ДП казват ясно, че не са ББ, ЦЦ, ИФ и ДП. Как се влиза в това разследване?”.

Златанов бе осъден на 3 и половина години затвор от Софийския градски съд, а присъдата му бе потвърдена от САС пред декември. Според съда бившият шеф на Комисията за конфликт на интереси не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Става дума за две бездействия – непубликуването на информация за проверката за конфликт на интереси срещу президента Росен Плевнелиев и за неуведомяването на бившата зам.-шефка на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова, че срещу нея има решение за конфликт на интереси. Решението на САС беше подписано с едно особено мнение – на докладчика по делото Иван Стойчев, според когото Златанов трябва да бъде оправдан. В особеното си мнение съдия Стойчев споменава седем случайности, които „ в които САС трябва да повярва, за да изключи версията за манипулация” – “случайно разследващите дават за изследване оригинал, а пишат на три места в постановлението си, че дават ксерокопие от ксерокопието; случайно вещото лице изследва тефтерчето в неговата цялост и в оригинал, а посочва, че изследва номерирани страници; случайно оригиналът е отделен с други материали в друго досъдебно производство и не е предоставен на първата инстанция; случайно експертиза върху оригинала по ДП №9/2014г. по описа на СО – СГП е назначена близо девет месеца след отделяне на материалите и пет дни след като втората съдебна инстанция го иска; случайно до изчезване на тефтерчето няма никакъв отговор на прокурорските инстанции на искането на съда, да се посочи кой е експертът назначен от СО – СГП и да се осигури взаимодействие и предоставяне на достъп до оригиналния документ и на експерта назначен от САС; случайно тефтерчето се озовава в личната чанта на пенсиониран експерт и е злощастно откраднато 15 дни преди поредното съдебно заседание, в което няма как да не направи впечатление, че СГП и С. не съдействат ефективно на настоящия състав на САС и следващата логична стъпка е да бъде поискано съдействие от Главния прокурор; случайно в резултат на всички изброени дотук случайности оригиналното тефтерче, след изземването му на 9 юли 2013 г. и ксерокопирането му на 10 юли 2013 г., не е виждано в неговата цялост от нито едно лице извън служителите на прокуратурата и привлечения от тях експерт Бенчев, не е било предявено в оригинал на подсъдимия и неговата защита, нито на досъдебното производство, нито в двете производства пред СГС и САС и не на последно място не е било виждано никога от членовете на съответните съдебни състави; случайно в резултат на всички изброени дотук случайности оригиналното тефтерче, след изземването му на 9 юли 2013 г. и ксерокопирането му на 10 юли 2013 г., не е виждано в неговата цялост от нито едно лице извън служителите на прокуратурата и привлечения от тях експерт Бенчев, не е било предявено в оригинал на подсъдимия и неговата защита, нито на досъдебното производство, нито в двете производства пред СГС и САС и не на последно място не е било виждано никога от членовете на съответните съдебни състави”.

“Когато съдът има достатъчно обосновани съмнения, че истината му се поднася частично и манипулативно и в крайна сметка не може да бъде установена след анализ на доказателствената съвкупност, той е длъжен да приложи правилата за доказателствената тежест, която в наказателния процес е възложена на обвинението. Когато обвинителната теза не е доказана по несъмнен начин, какъвто според мен е конкретния случай, единствената законосъобразна присъда е оправдателната”, пишеше в особеното мнение на съдия Стойчев.