Изборът за председател на Върховния касационен съд сведе съдебната реформа до “имиджов проблем”

02-02-2015; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Два дни след като процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС) приключи по прогнозирания от медиите начин, омбудсманът и бивш председател на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев обобщи състезанието така: „Ако имах право на глас във ВСС, щях да го подкрепя (Лозан Панов – б.а.). Много се учудих изобщо, че го предлагат за поста. Прозвуча ми странно в първия момент, но аз го подкрепям”, каза Пенчев пред Нова телевизия. Думите му представляват своеобразна равносметка за конкурса, който трябваше да определи бъдещето на съдебната реформа – за председател на върховния съд бе избрана странно издигната кандидатура. Фактите около процедурата обаче съвсем ясно дешифрират иначе фриволното определение „странно” и демаскират един конкурс, в който прозрачността бе сведена до неумела демонстрация за пред западните ни партньори и бунтуващата се частица от съдебната система.

- първата процедура за избор започна с категоричен отказ на членовете на ВСС да променят правилата, така че съдиите да имат право да предлагат кандидатури, кадровият орган да изготви профил за длъжността, за да е ясно какъв магистрат трябва да оглави върховния съд, а гласуването да бъде с бюлетини, за да се гарантират тайната на вота и равнопоставеността на номинираните.

- мнозинството във ВСС издигна втора кандидатура (на съдия Таня Райковска – зам.-председател на ВКС), след като стана ясно, че ползващата се със съдийска подкрепа номинация на съдия Павлина Панова ще бъде внесена в съвета.

- прогнозите, че изборът (сочен за ключов тест от Европейската комисия) ще се провали, за да бъде издигнат външен за ВКС кандидат, се сбъдна. Процедурата се провеждаше в обстановка на политическа несигурност, в която не бе ясно дали ще бъде съставено ново правителство.

- без логично обяснение, кадровият орган забави старта на новата процедура с близо месец и половина – време, достатъчно, за да се оформи новата политическа конфигурация и за да се гарантира, че изборът за председател на ВКС ще се проведе след публикуването на доклада на ЕК.

- членът на ВСС Милка Итова заяви, че новият конкурс ще бъде обявен, след като се намери „успешна кандидатура”

- за председател на ВКС бе издигнат съдията от ВАС Лозан Панов. Зад номинацията му застанаха представители на мнозинството в съвета, близко до главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев (и двамата избрани с благоволението на ГЕРБ), който се подписа под предложението и определи Панов като „прагматичното решение”. Кандидатурата му бе съгласувана на срещи между Колев и Цацаров.

- отказът за участие на съдия Панов в състезанието след автомобилен инцидент накара двама от номиниралите го да предложат процедурата да бъде прекратена или другият участник в конкурса да се откаже от него, за да бъде „честно” – факт, който красноречиво показа, че макар формално в състезанието да участваха двама съдии, то бе предопределено.

- в опит да спасят „състезателността” на конкурса, членовете на ВСС дадоха едноседмична отсрочка на съдия Панов да преосмисли решението си.

- връщането на кандидата в надпреварата бе първо съобщено от лидера на РЗС Яне Янев, който от върл противник на премиера Борисов с кампания, в която обещаваше да го уволни, се превърна в безапелационен негов поддръжник.

- концепцията на съдия Панов бе представена близо месец след другия кандидат.

- по време на изслушването на двамата кандидати пред съдии от ВКС, върховните съдии изобличиха няколко спорни момента в концепцията на съдия Панов и дадоха да се разбере, че не одобряват част от идеите му.

- над 70 съдии от Софийския районен, Софийския градски, Софийския апелативен съд и ВКС изразиха официална подкрепа за кандидатурата на съдия Панова, като заявиха, че вижданията й за управление на върховния съд представляват ясен „план за действие”.

- в деня, в който ВСС избра за поста съдия Панов стана ясно, че премиерът Борисов е назначил Яне Янев за съветник по въпросите на корупцията.

Защо се случи подмяната?

Близо два месеца преди същинското гласуване за най-високия пост в системата, в съдебната власт избухнаха два скандала, които по същество бяха заложени бомби от години заради бездействието на прокуратурата и съвета и компрометираната му кадрова политика. Заради нарушенията в случайното разпределение на делото за несъстоятелността на КТБ и съмненията, че съдията по казуса „Белведере” съдейства за кражбата на двете дъщерни на френската компания дружества, съдии от Софийския градски съд поискаха оставката на ръководството на съда, а към тях се присъединиха и съдии от Софийския районен съд. На фона на трусовете в системата и безпрецедентния бунт на съдиите, членовете на ВСС проявиха стоическа пасивност – назначиха няколко проверки, които потвърдиха пропуските в управлението на съда, в спешен порядък пожертваха съдия Румяна Ченалова (председателят на Етичната комисия предопредели уволнението й, като заяви, че делото „Октопод” ще започне от начало). Съветът реагира на призива на съдиите едва след като седем посланици изразиха подкрепа към позицията на магистратите.

Скандалите за пореден път потвърдиха общоизвестното – че кадровият орган на съдебната власт и в този си състав е единствено регистратор на събитията в системата, а не проводник на промяна. Сътресенията засилиха разговорите за необходимостта от реформа и още веднъж верифицираха предложенията в Стратегията за съдебна реформа, срещу част от които в общ фронт се обявиха членовете на ВСС, главният прокурор Сотир Цацаров и част от съсловните организации, близки до статуквото – Българската съдийска организация и Асоциацията на прокурорите в България.

Събитията, които съпътстваха процедурата по избор на председател на ВКС, съвсем закономерно рефлектираха и върху концепциите на двамата кандидати за най-високия пост. Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, част от твърдото лоби на главния прокурор, според който в Стратегията изобилстват „ялови тези”, призна, че вижданията на номинираните за предложенията в документа ще натежат в избора. Няма съмнение, че именно това се случи – зам.-председателят на ВКС съдия Павлина Панова категорично подкрепи разделянето на съвета на колегии и промяната от постоянно действащ – в сесийно заседаващ кадрови орган. В концепцията й са обширно обсъдени основните акценти в Стратегията – защитата на независимостта на съда чрез активиране на съдийското самоуправление и затвърждаване на добрите практики в случайното разпределение на делата.

За разлика от нея, съдия Панов, който нееднократно се самоопредели като реформатор, категорично се обяви против сесийно заседаващ ВСС, а като цяло позицията му съвпада с тази на мнозинството членове на съвета и главния прокурор (становището на ВАС бе представено преди няколко месеца от зам.-председателя на съда Боян Магдалинчев, според който предложенията могат да бъдат реализирани без конституционни промени). Самият Панов нееднократно подчерта онези части от концепцията си, които счита за важни – решаване на имиджовия проблем на съдебната власт и връщането на човечността в нея, премахване на социализма и реформа чрез хирургически намеси. Конкретни идеи обаче как да се случат промените не бяха изразени нито в писмения документ, нито в изслушването му пред съдиите, нито пред членовете на ВСС в деня на избора.

Подмяна №1 – проблемът със случайното разпределение на делата

Една от основните тези на съдия Лозан Панов в процедурата бе, че някой в съдебната система трябва да каже, че „царят е гол” (което на практика направиха няколко десетки редови съдии, които идентифицираха съдебната номенклатура като основен проблем пред системата). Идеята, че проблемите трябва да се посочват, за да бъдат решени, доминираше представянето му, но на практиката съдия Панов не демонстрира, че ще излезе от декларативния тон.

По време на изслушването му членът на ВСС Калин Калпакчиев го попита кои добри практики в случайното разпределение на делата във ВАС би заимствал като председател на ВКС. Въпросът съдържаше в себе си напомняне за проблемите, установени още през март 2013 г. в случайния подбор на съдиите във ВАС, но съдия Панов се въздържа да ги посочи. Само ден по-рано те изрично да отбелязани в доклада на ЕК по повод първата проверка на системата, която завърши с изводи, че софтуерът подлежи на манипулации, а седмица преди избора председателят на ВАС Георги Колев заедно с мнозинството в съвета яростно се противопоставиха да бъде извършена инспекция спазва ли се заповедта му за формиране на петчленните състави в съда (поводът бе съмненията по делото на уволнения член на ВСС Камен Ситнилски).

Сега предстои развръзка и в Софийския градски съд, който се превърна в нарицателно за лоши управленски практики, свързани със случайното разпределение на делата, а председателят на ВКС би могъл да движеща сила за преодоляване на порочните явления. За целта обаче съдия Панов ще трябва да застане срещу мнозинството членове на ВСС, включително и Георги Колев, които от години неглижират проблемите и съмненията в случайния подбор. Пак те са активни участници в процеса по втвърдяване на съдебната номенклатура – дългогодишни председатели на съдилища, в чиито правомощия влиза администрирането на случайното разпределения на делата.

Подмяна №2 – кой не иска машинно гласуване?

В рамките на двете процедури за избор на председател на ВКС, т.нар. „революционно малцинство” в кадровия орган постави над пет пъти за обсъждане въпроса дали гласуването на най-важния пост в системата не трябва да се извърши чрез хартиени бюлетини, вместо с електронната система за гласуване, която многократно доказа дефектите си в мандата на сегашния ВСС. Аргументите и досега не са оспорени – системата нарушава тайната на вота, а последователното гласуване за кандидатите е математически сгрешен модел. Външни експерти пък категорично обясниха, че електронното гласуване е неприложимо при избори с повече от един кандидат, а в доклада на ЕК са проследени и случаите, в които резултатът показваше, че гласувалите са повече от присъствалите.

Мнозинството в съвета обаче прояви завиден инат и последователно отказа да премахне съмненията. Някои от членовете на ВСС дори видяха в сгрешените гласувания опити от страна на колегите си да дискредитират кадровия орган на съдебната власт, за да доведат до разпускането му. Нещо повече – в деня на избора поредният опит на „революционното малцинство” да постави за обсъждане въпроса доведе до обвинения в заговор и противодържавно поведение. Само няколко часа по-късно обаче един от представителите на твърдото ядро на мнозинството – Михаил Кожарев изненадващо предложи правилата за избор да бъдат променени и да се гласува с хартиени бюлетини. Това се случи след като съдия Лозан Панов по време на представянето си апелира към членовете на ВСС да гласуват с бюлетини (тезата на Панов бе доста противоречива – той хем се съгласи със Светла Петкова, че промяната в последния момент би представлявала нарушение на принципа на последователност и предвидимост в АПК, хем се позова на „новия факт” – доклада на ЕК и настоя съветът да измени правилата).

Всъщност изненадващото предложение на Кожарев, придружено с упреци към членовете на ВСС, поддръжници на гласуването с бюлетини, даде повод впоследствие за поредната мимикрия на главните актьори, които твърдо стояха зад машинното гласуване. В събота в интервю за Нова телевизия главният прокурор Сотир Цацаров коментира призивите президентът да не подписва указа за назначаването на съдия Панов на поста по следния начин: “Интересното бе, че когато се предложи гласуване с бюлетини и се отхвърли, после се предложи в един момент да се премине наистина към гласуване с бюлетини и първи скочиха точно тези колеги, които допреди два часа ревностно защитаваха гласуването с бюлетини. Та, питам – защо не е компрометиращо, защо не е вредно да гласуваш за парламент с дистанционна машинка, а е вредно, избирайки председател на ВКС?”

Подобна теза изрази и представляващата ВСС Соня Найденова в интервю за в. „Труд”. „Тя е използвана добросъвестно за хиляди гласувания за атестации и избори на административни ръководители. Коментира се като компрометирана само при избори за някои ключови постове в системата и така се нагнетява напрежение. Аз не виждам кое налага тайното гласуване за избор на председател на районен съд в Тетевен примерно и този за председател на ВКС да се извършва по различен начин. Защо трябва в единия случай да натиска копче, а в другия да се пише хикс?”, заяви тя.

Подмяна № 3 – всички съмнения за предизвестеност са плод на борба на лобита

Призивите за промяна в правилата на конкурса и гласуване с бюлетини послужиха и за следващото преправяне – че причината за недоволството от предизвестения избор е плод на боричкания на лобита. В същото интервю за Нова телевизия, Сотир Цацаров видя предварителен сценарий за дискредитиране на конкурса: „Не беше избран кандидатът, който някой хареса, не беше избран кандидатът, който някой посочваше – дали това не се случи? Дали нямаме не толкова загриженост за системата, за честността на системата, а това, че един или друг кандидат има едни или други – да ги нарека така заинтересованости на тези, които сега застават в една или в друга позиция”.

Същият ден в друго интервю, този път за в. „24 часа” Цацаров продължава мисълта си: „Нека ви отговоря с въпрос – лансираме идеята за електронно машинно гласуване при парламентарни избори, а отричаме тази възможност при избор с 25 гласуващи? Губи ми се логиката на такъв тип мислене. Освен, разбира се, ако то не е насочено към съвсем конюнктурни и прозрачни цели – да се обяви предварително за опорочен един вот, защото някой от кандидатите не е удобен на определени кръгове, които са основният двигател на поредица от изкуствени скандали”.

„Кръговете” са назовани от омбудсмана Константин Пенчев, който пред „Нова телевизия” казва, „изборът на Панов предизвика война между лобита”, никое от които не е добро. Пенчев допълва, че не допуска държавният глава Росен Плевнелиев да не подпише указа за назначаване на Панов. „Имаме законен избор, няма значение, че на някого не му харесва”, отсече той.

Соня Найденова стига дори и по-далеч като казва, че определянето за избора като “задкулисен”, “цирк” или “филм”, използвани от политици, представители на изпълнителната власт и неправителствени организации не прави чест никому. „То промива съзнанието на хората и им внушава, че в съдебната система всички са “гнили ябълки”. И друг път съм го забелязала. Когато избраният е неподходящ, т.е. не е по вкуса на някои, процедурата се омаловажава до “цирк”… Приемам, че всички отговорни за управлението сме в една лодка, обаче някои хора от лодката искат да изхвърлят други – неудобните, за да им е по-леко да гребат”, споделя Найденова тезата си за опитите за преврат.

Подмяна №4 – дискредитиране на неудобния кандидат или къде е статуквото

Безспорно 10-часовото заседание на ВСС в сряда ще се запомни с няколко епични момента, но като че ли опитите за дискредитиране на съдия Павлина Панова предизвикаха най-силно възмущение сред външните наблюдатели. Практиката по уронване на престижа на неудобния кандидат в изборите за административни ръководители не е нова – подобно поведение членове на ВСС демонстрираха при избора на върховни съдии миналата година, когато отказаха да повишат съдия Костадинка Недкова в успешно спечеления от нея конкурс. И двата казуса показаха прилежна предварителна подготовка – в случая „Недкова” Каролина Неделчева изчита предложението за наказание в неприключилото дисциплинарно производство срещу съдийката, а във втория случай – Светла Петкова прочита справка за неприключили дела в Наказателната колегия на ВКС с констатация, че са забавени.

Впоследствие по време на дискусията, Петкова мотивира предстоящото си гласуване против кандидатурата на Панова (още един нонсенс, предвид факта, че Петкова официално се е подписала под номинацията на конкурента й) с неубедителните отговори на ръководителя на Наказателната колегия на зададените й въпроси. „Едно от съображенията ми да не подкрепя кандидатурата на госпожа Панова е продиктувано от обстоятелството, че и на днешното изслушване с изказаните становища по констатациите в доклада за неефективното наказателно правораздаване по корупционни дела, тя показа, че е част от статуквото в Наказателна колегия на Върховния касационен съд, което през периода на членството на България в Европейския съюз не е подобрило състоянието на съдебната власт в борбата срещу корупцията, а напротив – проблемите в тази насока са се задълбочили, когато се сравняват констатациите в предходния и в последния доклад в тази област. Обяснението й за забавеното решаване на цитираните корупционни дела и основанията за постановените оправдателни присъди прозвучаха неубедително на фона на ширещата се ненаказуемост в обществото”, отсича Петкова.

Стига и по-далеч, като хвърля обвинения към върховните съдиите, които присъстваха и задаваха въпроси към двамата кандидати на изслушването им във ВКС, които, според нея, „с нотка на назидание и на тревога възразиха на становището в концепцията на съдия Панов по какъв начин ще търси отговорност от магистратите за забавено правосъдие”. „Не виждам как в създадената обстановка на ненаказуемост в този колектив съдия Панова може да реализира високоотговорните управленски решения, налагащи да се прилагат дисциплинарни и други по-тежки мерки, когато обстоятелствата налагат. А ситуацията е такава, че това ще бъде неизбежно в управленските дейности на председателя на Върховния касационен съд”, завършва атаката с откровени внушения Петкова. Малка подробност в случая е, че организацията на работа в Наказателната колегия, на която съдия Панова е ръководител, е призната за отлична, а самата тя е избрана на поста абсолютно единодушно от същия състав на съвета, който неглижира управленския й капацитет по време на изслушването.

Подмяна №5 – има ли мотиви изборът?

Дискусията преди гласуването очаквано премина под знака на аргументиране на позициите на двете „петици” – „за” Панова и „за” Панов. Какво показва равносметката? Всички петима членове на ВСС, подписали номинацията на съдия Панова, се изказват в нейна полза, като са очертани онези нейни качества, с които тя превъзхожда конкурента си. В това число – Галина Карагьозова раздава на колегите си сравнителна таблица, в която ясно се открояват преимуществата на зам.-председателя на ВКС. „За” Панов се изказват председателят на ВАС Георги Колев, Светла Петкова и Милка Итова (останалите двама, подписали номинацията, Димитър Узунов и Каролина Неделчева не взимат думата). Колев акцентира на някои от качествата на съдия Панов, най-вече управленските такива, като казва, че съдия Панова няма административен опит като председател на съд, а от заместниците нищо не зависи. Изказването на Светла Петкова е посветено изцяло на „статуквото” в Наказателната колегия и вината на съдия Панова за негативните доклади на ЕК. Милка Итова подробно мотивира защо ще гласува за съдия Панов, като към добрите му характеристики са добавени и любовта му към спорта, изкуството и хубавата литература.

На практика единственият член на ВСС, който не е участвал в издигането на двете кандидатури, но обосновава своето предпочитание, е Незабравка Стоева. Тя набляга на факта, че е имало “битка за позиции в съдебната система, водена от лобитата в съдебната система” и казва, че като председател на АССГ Лозан Панов демонстрирал едно “невероятно качество – да отключва и провокира добрите качества на своите колеги и да ги обединява”, а сега показал “невероятен рефлекс за защита на съдебната система”.

С други думи – нито обществото, нито двамата кандидати ще разберат защо 11 от членовете на ВСС са предпочели Лозан Панов да оглави ВКС. Мълчанието на мнозинството рефлектира и върху новоизбрания председател на върховния съд. Минути след избора, запитан защо мнозинството е гласувало за него, Лозан Панов каза, че му е трудно да посочи кои аргументи са мотивирали 17-те членове на ВСС да го подкрепят. “Може би идеята ми за човечност на правосъдието, може би тезата ми за имиджовата криза, от която съдебната власт трябва да излезе…”, предполага той.

Подмяна №6 – нищо не е същото

Аналогията с предишните избори за главен прокурор и председател на ВАС е неизбежна. Макар конкурсът за най-високия пост да премина под мотото „публичност и прозрачност”, основните елементи, които събуждат подозрения за предрешеност на състезанието са налице. Традицията на най-високите постове да се избират външни за органа на съдебната власт магистрати бе спазена – за председател на ВАС бе назначен наказателен съдия, за главен прокурор – окръжен съдия (макар в конкурса да участваха двама прокурори) а за председател на ВКС – съдия от ВАС. Системата за гласуване, с която бе избран главният прокурор Сотир Цацаров, бе запазена. В този конкурс също се наблюдаваше своеобразно преливане на гласове – в първата процедура съдия Панова получи подкрепата на девет от членовете на ВСС, а във втората – на шест. Главният прокурор бе избран с 18 гласа „за”, което на практика означаваше, че четирима от кадровиците, подписали номинациите на Галина Тонева и Борислав Сарафов са гласували за „стабилния съдия”.

Процедурата и сега бе политически оцветена – „Капитал” съобщи, че номинацията на съдия Панов е обсъдена на среща между Георги Колев и премиера Бойко Борисов. Ето защо, нямаме основания да се съмняваме, че изборът на председател на ВКС може да се разглежда като сериозна индикация дали управляващите ще проведат реформа в съдебната власт в посоката, зададена от Стратегията – отвързване на системата от съдебната номенклатура, засилване на съдийското управление, гарантиране на случайното разпределение на делата. Все приоритети, които целят да ограничат външното влияние върху независимостта на правосъдието. Иначе как да си обясним, че и победителят в конкурса, и представляващата съвета, и главният прокурор говорят за действителните проблеми като за “изкуствени скандали” и свеждат необходимостта от радикални структурни и манталитетни промени до преодоляване на “имиджовата криза”? А тази подмяна на реалността не само няма общо с реформата, но дори не представлява ефективно “замазване” на фасадата, защото не е хитроумна форма на кризисен ПР, а е досадна агит-проп реминисценция.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия
Снимка: Дневник

Очаквано и единодушно Комисията за атестирането и конкурсите прие: Иван Гешев притежава професионални качества за главен прокурор

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

Вашият коментар