За свободните интерпретации на понятието “безпристрастност” в конкурса за съдии във Върховния административен съд

През декември, на едно от последните заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) преди коледните празници, председателят на Комисията по предложенията и атестирането на магистрати (КПА) Милка Итова призовава колегите си за „особено внимание“. Причината е, че предстои чрез жребий да бъдат избрани изпитните комисии за предстоящия конкурс за преместване и повишаване във върховните инстанции. Случайният подбор на съдиите, прокурорите и следователите чрез системата „LawChoice“, които ще изпитват кандидатите за върховните съдилища, прокуратури и Националната следствена служба действително се радва на небивал интерес от страна на членовете на ВСС. В залата, докато Ясен Тодоров обявява имената на изтеглените, се чуват и насмешливи подвиквания: „Пак ли той се пада”, „Нещо му има на този компютър” и т.н“.

По-малко от месец по-рано жребият е отложен, а обяснението на Милка Итова е…объркване на списъците на магистратите, измежду които ще бъдат избрани изпитните комисии. Няколко часа по-рано „Съдебни репортажи“ публикува списък от 15 съдии във Върховния административен съд, за които се предполага, че ще сформират комисията за ВАС. Всички те са близки до ръководството на съда, а сред тях има и четирима председатели на отделения в съда. По закон обаче изпитните комисии се избират измежду всички съдии от съда. Публикувахме списъка предварително, за да проверим дали действително случайният подбор във ВСС е опорочен, а оттам и конкурсът за последната инстанция по административни дела.

С оттеглянето на точката обаче проверката стана невъзможна, а впоследствие в изтеглената изпитна комисия фигурираше, и то като резервен член, само един съдия от публикувания списък. Което предизвика задоволството на членовете на ВСС, че съмненията за опороченост са опровергани.

Оказва се обаче, че не е нужно да има манипулация при случайния подбор, за да възникнат сериозни съмнения в безпристрастността на комисията и в честността на конкурса. Достатъчно е само по-широкото тълкуване на принципите за безпристрастност от страна на върховните съдии.

Събеседванията на кандидатите за съдии във ВАС са насрочени за следващата седмица, когато съдиите Виолета Главинова, Илияна Дойчева, Георги Георгиев, Красимир Кънчев и Йорданка Костова ще решат кои осем от 37-те участници в конкурса занапред ще правораздават във ВАС. В комисията няма председатели на отделения, но източници на „Съдебни репортажи“ обясниха, че измежду петимата съдии няма случайни. Изключение прави съдия Георгиев, който е заемал ръководен пост – до преди година и половина бе председател на Четвърто отделение, но е „понижен“, след като става ясно, че живее на семейни начала със зам.-председателя на съда Румяна Монова, с която влизат в един съдебен състав по 30 дела, което означава, че са формирали мнозинството в състава и на практика са решавали изхода от делата.

Сега съдия Георгиев правораздава в Шесто отделение (което разглежда дела по жалби на магистрати срещу решения на ВСС), а справка в сайта на ВАС показва, че той участва в постоянен тричленен състав с председателя на отделението Милка Панчева и командирования съдия Росен Василев. Съдия Василев е командирован във ВАС от 25 май 2014 г. от Окръжния съд в Благоевград. Изборът на председателя на ВАС Георги Колев да командирова окръжен съдия да правораздава по административни дела в последната инстанция е необясним. В повечето административни съдилища в страната натовареността е ниска и предвидимият кадрови процес изисква Колев да се спре именно на административен съдия, който е наясно с материята. Василев бе дългогодишен заместник на бившия председател на Окръжния съд в Благоевград Красимир Аршинков, в чийто мандат съдът бе замесен в серия от скандали, свързани с конфликт на интереси и неслучайно разпределение на делата.

А едно от първите дела, които се падат на доклад при съдия Василев във ВАС, е това срещу избора на председател на Варненския окръжен съд Марин Маринов. Конкурсът бе предрешен, а съдия Маринов бе фаворит в него – той е близък до съдия Ванухи Аракелян и бе зам.-председател на съда и ръководител в Търговското отделение. Първоначално докладчик по делото е съдия Анелия Ананиева, но след рулетка мястото й заема съдия Василев.

Сметката показва, че членът на конкурсната комисия Георги Георгиев и съдия Росен Василев правораздават заедно, в един съдебен състав, вече няколко месеца – достатъчно време, за да се създадат не само професионални, но и приятелски отношения. А това създава сериозно съмнение, че съдия Георгиев ще е напълно безпристрастен в преценката си дали съдия Василев превъзхожда останалите кандидатите. Подобно съмнение възниква и с друг от участниците в конкурса – командирования от Административен съд Силистра съдия Светослав Славов. Източници на „Съдебни репортажи“ разказаха, че съдия Георгиев и съдия Славов работят в един кабинет. С други думи сега Георгиев ще оценява наред със съдии, които не познава, съдията, с когото работи в състав, и съдията, с когото е през останалото време в съда в общ кабинет.

По закон член на изпитна комисия, който се счита предубеден може да си направи отвод до три дни след решението на ВСС, с което е определен съставът на комисията. Съдия Георгиев обаче не е отвел в законния срок. На въпросите на „Съдебни репортажи“ към него, от пресслужбата на съда отговориха, че съдия Георгиев е професионалист и контактите му с двама от кандидатите в конкурса няма да попречат на обективността му при събеседването следващата седмица.

Председателят на КПА Милка Итова коментира пред „Съдебни репортажи“, че единствено съдиите, избрани в комисиите, са компетентни да оценят дали съществуват обстоятелства, които внасят съмнения в безпристрастността им. Итова допълни, че често КПА отправя апели към членовете на изпитните комисии и им напомня да бъдат внимателни, когато преценяват дали да се отведат. Председателката на КПА заяви, че научава от нас за обстоятелствата, които поставят под въпрос конкурса.

Съдия Светослав Славов пък работи отдавна във ВАС – командирован е със заповед на Георги Колев от 15 октомври 2012 г., според регистъра на командированите във ВСС. Това означава, че той правораздава във върховния съд от 14 месеца. Съдия Славов участва и в предишния конкурс за повишаване през лятото на 2013 г., но не успява да се класира. Източници на „Съдебни репортажи“ обясниха, че съдия Славов е брат на съдия Милен Славов – зам.-председателя на Апелативния съд във Варна, който бе повишен до апелативен съдия веднага след като съдия Ванухи Аракелян спечели доверието на ВСС и оглави Апелативния съд във Варна. Макар Инспекторатът към ВСС да установи сериозни проблеми в организацията и случайното разпределение на делата в Гражданското отделение в Окръжния съд във Варна (по времето на втория мандат на Аракелян), на което Милен Славов бе ръководител – съветът не обърна внимание на нарушенията. Славов пък директно стана зам.-председател на апелативния съд без нито един ден съдийски стаж на апелативно ниво.

Справка на „Съдебни репортажи“ показва, че съдия Георги Георгиев е част от тричленния състав на ВАС (заедно с Александър Еленков и Милка Панчева), който обяви за законен избора на съдия Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна. Делото можеше да разклати репродуцирането на т.н. съдебна номенклатура – съдии, които в по-голямата част от професионалния си път са председатели на съдилища. В жалбата на загубилия кандидат се твърдеше, че съдия Аракелян няма право на нов управленски мандат, тъй като два пъти е била председател на Окръжния съд. Спорът можеше да се реши и от Конституционния съд, каквото предложение отправи до колегите си докладчикът по делото съдия Александър Еленков с мотив, че разпоредбата на Конституцията, която забранява трети мандат на председателите, е неясна и по нея продължава да има дискусии.

Предложението му обаче не бе прието от председателя на състава съдия Милка Панчева и съдия Георги Георгиев с мотив, че конституционната разпоредба е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване (подробност е, че първоначално член на състава е съдия Анелия Ананиева, но в деня, в който съда се произнася с определение, тя е заместена от Милка Панчева).

Два независими източника на „Съдебни репортажи“ обясниха, че сред съдиите във ВАС вече се спрягат имената на кандидатите, които ще получат титулярно място в съда. Повечето от тях ще са командированите с еднолична заповед на председателя на съда Георги Колев съдии. В момента във ВАС са командировани 12 съдии от административните съдилища (с изключение на съдия Василев, който идва от окръжен съд), повечето от които са от Административен съд – София град, включително и зам.-председателката на съда Румяна Лилова – Икономова. Както „Съдебни репортажи“ писа, тя е съпруга на съдията от ВАС Андрей Икономов, известен от аферата „Приморско“ и няколко скандални решения, свързани с природни паркове. Синът на Икономов – Тодор също работи във ВАС като съдебен помощник.

Според източниците ни месеци преди конкурса в съда усилено се коментирало, че съдия Икономов смята скоро да се пенсионира с уговорката съдия Лилова да спечели титулярно място във ВАС. Първоначално съдия Лилова-Икономова работи в Осмо отделение на върховния съд, но е преместена в Трето отделение заради лични неразбирателства. Сега съдия Лилова правораздава с друг съдия, замесен в аферата „Приморско“ – Панайот Генков. Сред кандидатите има и други интересни имена – в конкурса участва и съдия Николай Ангелов от АССГ – втори съпруг на балдъзата на главния прокурор Сотир Цацаров.

Освен осемте съдии в конкурса за повишаване и преместване тази година във ВАС ще влязат и още две нови попълнение – ВСС е насрочил за началото на март конкурса за първоначално назначаване. По закон 20% от назначенията в органите на съдебната власт трябва да са външни за система. За двете места се състезават 17 кандидати, но не може да се каже, че всички те са съвсем външни. В списъка на допуснатите до конкурса присъства и името на главния секретар на ВАС – Мария Радева, съпруга на депутата от ГЕРБ Емил Радев. Тя е назначена след конкурс през март 2011 г. – пет месеца след като Колев бе избран за председател на ВАС с подкрепата на ГЕРБ. Според публикации в „Правен свят“ още в първите дни на мандата си Колев уволнил тогавашния главен секретар и назначил за и.д. Мария Радева. Радева печели конкурса само седмица след като предложения на съпруга й Емил Радев за промени в Закона за съдебната власт предизвикаха скандал в правната комисия на парламента.

Промените предвиждат извънредни правомощия на шефа на ВАС – когато длъжността на съдия от административния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от съдия от същия съд, председателят на ВАС да може да командирова съдия от друг съд, който има ранг на съдия от окръжен съд. Такива правомощия не са предвидени за председателя на Върховния касационен съд. Второто предложение предвижда председателят на ВАС да може да мести съдиите от ВАС от едно отделение в друго единствено по свое усмотрение, без тяхно съгласие и без решение на пленума на съда. Всички те са в противовес с настояванията на гилдията за засилване на съдийското самоуправление, които бяха записани и в Стратегията за съдебна реформа, приема от парламента преди седмици.

Съмненията, че конкурсите в съдебната власт често се печелят не заради качествата и достойнствата на кандитатите, а поради връзки и зависимости с върха на съдебната номенклатура, политически и икономически кръгове, датират отдавна. Опорочените състезания са част от съсипващата системата в последните години тенденция за председатели на съдилища и прокуратури да се избират предварително ясни фаворити, удобни на управляващото мнозинство. А последните скандали около Софийския градски съд показаха, че рано или късно става ясно защо е било усилието да се “спусне” на ръководното място зависимият кандидат. Опорочените конкурси в дългосрочен план нанасят най-големите вреди, защото манипулациите в случайното разпределение чрез компютърната система ще съществуват само докато в съда има неудобни съдии, т.е. при които резултатът на делото не се решава извън него. Но защо ще е необходима след време пробита система за случайно разпределение на делата, ако всички съдебни състави във ВАС, например, ще са контролирано селектирани?