ВСС все по-трудно може да мотивира “прагматичния” избор на председател на ВКС

28-01-2015; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Изборът на председател на Върховния касационен съд (ВКС), насрочен за 29 януари, ще се проведе в условията на безпрецедентна за съдебната власт ситуация на трусове, корупционни скандали, бунт на съдиите срещу управлението на системата от “спуснати” административни ръководители и очаквания доклад на Европейската комисия. Конкурсът е сочен от Брюксел за особено важен тест дали страната ни е способна да избира в състезателен порядък ръководителите по високите етажи на съдебната система.

Сигнали, че мнозинството във Висшия съдебен съвет е твърдо решено да не наруши статуквото и да възпроизведе модела, по който вече бяха оглавени Върховният административен съд (ВАС) и прокуратурата, бяха дадени още в първата процедура, в която беше направен опит да се провали възможната консолидация на съдиите във ВКС, като в последния момент на председателката на Наказателната му колегия Павлина Панова беше противопоставена председателката на Търговската – Таня Райковска. Макар тогава предложителите на Райковска да демонстрираха пълна увереност, че следващият председател на върховния съд трябва да бъде съдия от редиците му, във втория конкурс част от тях официално подкрепиха номинацията на външен за съда кандидат – съдията от Върховния административен съд съдия Лозан Панов, който се ползва с подкрепата на председателя Георги Колев и Сотир Цацаров.

Това е само една от причините, поради които кадровият орган на съдебната власт трудно ще обоснове предизвестения избор.

Натрупване на съмненията

Знак, че изборът е предизвестен и няма да бъде обоснован на основата на качествата на кандидатите, бе даден още със забавянето на обявяването на втората процедура, което бе обяснено от председателя на Комисията по предложенията и атестирането Милка Итова с търсенето на “успешна” кандидатура. И тя бе намерена след консултации между главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев (и двамата бяха избрани с одобрението на правителството на ГЕРБ). Изненадващата номинация на съдията от ВАС Лозан Панов бе определена от Колев като “прагматичното” решение, с уточнението, че съдия Панова е подкрепена от 9 членове на ВСС в предишната процедура – “твърде далеч от 17 човека”. Председателят на ВАС мотивира своята кандидатура не с преимуществата му пред съдията от ВКС, а с “номинала гласове”, които ще събере. Така и не стана как точно се е стигнало именно до името на съдия Панов, още по-малко – защо предложителите му не са се спрели на съдия от ВКС, а са потърсили външен за съда човек. Факт, който е в противоречие с профила на председателя на ВКС, изготвен от 51 върховни съдии в предишния конкурс, в който се защитава необходимостта следващият ръководител на съда да бъде съдия от ВКС.

Впечатлението за предварителна договореност се засили и заради последващите изказвания на членовете на ВСС Милка Итова и Димитър Узунов, които в критичната ситуация на отказ на съдия Панов да участва в конкурса след автомобилния инцидент, в който пострада, посъветваха другия кандидат – съдия Панова също да се откаже, а като алтернатива предложиха процедурата да бъде прекратена. Стопирането на конкурса с цел съдия Панов да размисли дали да не продължи участието си в надпреварата бе коментирано като акт на човешко отношение към случилото се със съдията от ВАС, но безспорно бе действие извън правилата за избор на председател на ВКС, гласувани от съвета. Немаловажен детайл е, че първият, който съобщи за завръщането на Панов в състезанието, бе лидерът на РЗС Яне Янев, който в последната година декларира безпрекословна подкрепа към ГЕРБ и показва добра осведоменост за намеренията на Борисов.

Неравнопоставеност между двамата кандидати имаше и заради удължаването на срока, в който съдия Панов трябваше да депозира концепцията си за управление на съда – тя бе представена в кадровия орган близо месец, след като на сайта на ВСС бе публикувана концепцията на зам.-председателя на ВКС съдия Павлина Панова.

Въпреки времевия картбланш, даден от ВСС на съдия Панов да изготви вижданията си за управление на съда, при изслушването на кандидатите във ВКС, върховните съдии намериха няколко спорни момента в концепцията му, а от въпросите им пролича силно несъгласие с част от тезите му. Прегледът на концепциите на двамата кандидати пък показва съществени различия в подхода на дефиниране на проблемите в съдебната власт, в познаването на спецификите на съда и начертаните мерки.

Бъдещето на ВКС

Според съдия Панова системното наблюдение и постоянният внимателен контрол върху процеса на случайното разпределение на делата следва да бъде приоритетен въпрос в дейността на председателя на ВКС, както и на всеки административен ръководител в съдебните органи. “Важността на проблема произтича от факта, че случайното разпределение е елемент от законността на състава, разглеждащ делото, поради което нарушенията при прилагането му могат да доведат до отмяна на съдебния акт. Стриктното спазване на изискването за реално разпределение на делата на случаен принцип е и основна антикорупционна гаранция за предотвратяване на възможностите за конфликт на интереси”, сочи тя. И допълва, че за да се преодолеят широко разпространените в обществото и между самите съдии съмнения за недобросъвестно манипулиране на системите за случаен избор, дейността по разпределение на делата следва да бъде напълно прозрачна и да подлежи на цялостен контрол. Затова, според нея, е от първостепенно значение е да се въведе единна унифицирана централизирана система за електронно разпределение в органите на съдебна власт, която ще доведе до прилагането на общи основни критерии за разпределение на делата в цялата страна. Панова обаче подчертава, че и с програмите, които се използват сега, макар да са компрометирани, може да бъде осигурено безпристрастното разпределение на делата със стриктно спазване на въведените във ВКС правила за ясна отговорност на лицата, които оперират със системата и мерки за проследяване на действията по разпределение и движение на делото.

В концепцията на съдия Панов проблемът със случайното разпределение на делата също е засегнат – според него е необходимо изработването на стандарт за сигурност на информационните технологии, използвани в съдебната власт, като до приемането на такъв от ВСС следва да бъде изработен в най-кратки срокове собствен стандарт на ВКС, който впоследствие би могъл да се използва като модел при подготовка на националния такъв. Панов предлага и извършването на регулярен външен технологичен одит на софтуера за разпределение на дела от независими консултанти, определени от ВСС.

Най-важната функция на ВКС – тълкувателната дейност подробно е разгледана в концепцията на съдия Панова, според която приоритет за бъдещия председател на съда трябва да е разкриването на нов потенциал за активизиране на тълкувателната дейност. “Единствено и само чрез инициативи от страна на ВКС обаче, поради значителната натовареност на съдиите, решителен поврат трудно би могъл да настъпи, ако в тази дейност не се включат дейно другите институции и органи, оправомощени по закон да отправят искания за постановяване на тълкувателни решения”, сочи тя. Приоритетно тя си поставя задача в Наказателната колегия на съда да бъде уеднаквена съдебната практика чрез тълкувателна дейност, предприемането на действия за намаляване на броя на отлаганията на делата, продължаване на действията за преодоляване на значителната натовареност на съдиите; в Гражданската колегия – при установената тенденция преобладаващият брой атакувани въззивни съдебни актове да бъдат оставяни в сила, резултат от активизираната тълкувателна дейност, се очаква тя да продължи; в Търговската колегия – разглеждането на делата в разумни срокове, предприемане на организационни или други мерки за намаляване натовареността на съдиите, както и точното и единно прилагане на законите.

Съдия Панова е категорична, че ВКС следва внимателно да следи да не допуска противоречия в собствената си съдебна практика, а при необходимост своевременно да ги отстранява и допълва, че е належащо да се извършва периодичен преглед на практиката в колегиите на ВКС и при констатиране на противоречиви решения общото събрание да сезира председателя за изготвяне на искане за тълкуване. Предлага да се засили аналитичения капацитет на съда чрез създаване на аналитично звено от водещи специалисти. Освен това, тя предлага, да се извърши анализ на остарелите и несъобразени с “променената среда” тълкувателни постановления и решения , които са изгубили актуалност.

Съдията от ВАС не отделя такова внимание на тълкувателната дейност. Той отбелязва, че съдиите от ВКС са сериозно натоварени и като приоритети залага разглеждане на делата в разумни срокове и предприемане на мерки за намаляване натовареността на съдиите в Търговската колегия, а в Наказателната – намаляването на отлагането на делата, както и редуцирането на натовареността на съдиите. В концепцията му идеята (развита и от съдия Райковска в предишната процедура) за съвместни съвещания, каквито се правят в Търговската колегия на съда, получава одобрение.

Съдия Панова се застъпва силно за принципа за самоуправление на съдиите (заложен и в Стратегията за съдебна реформа). “Съдийското самоуправление на ВКС трябва да се признае като основополагащ фактор за успешно провеждане на реформата и да се превърне в модел на управление за останалите съдилища в страната. Положителните примери и добрите практики на висшия съдебен орган могат да бъдат лесно възпроизведени в цялостната структура на съдебната система. Затова ВКС има собствена решаваща роля при осъществяването на съдебната реформа, като трябва да даде стабилен и удачен пример за реалното й осъществяване”, смята тя. По думите й, свикването на периодични пленуми и/или общи събрания на съдиите от ВКС е способ за реализация на самоуправлението на върховната съдебна инстанция, а председателят трябва да разполага с активен форум, пред който да отчита своята и на заместниците си дейност, като информира за нея съдийския състав. “По аналогичен начин трябва да се процедира и при предстоящо взимане на важни организационни решения /извън тези по чл. 111, ал. 1 от ЗСВ, попадащи в компетентността на Пленума на ВКС/. Дори и когато са от компетентността на председателя по чл. 114 от ЗСВ, за формирането на становище по съответните въпроси и особено за осъществяването им е необходимо единодействието на съдиите от ВКС”, пише Панова. Такива въпроси, според нея, са изборът на екип на председателя, натовареността на председателя, на неговите заместници и на председателите на отделения при разглеждането на дела, натовареността на съдиите, на които временно се възлагат функции, различни от правораздавателната, специализацията по материя и т.н. “При този начин на управление общото събрание ще се утвърди като мощен генератор на идеи за оптимизиране на дейността на съда и като стабилен коректив на работата на председателя”, категорична е тя.

Този въпрос в концепцията на съдия Панов е засегнат във връзка с командироването. “Кариерното развитие на магистратите, макар и гарантирано по закон, често попада в хипотезата на неоснователно толериране и осигуряване на условия за израстване по „бърза писта” за някои от тях. За съжаление ВКС не е изключение от това явление в съдебната система. Това предизвика остра реакция от страна на съсловната организация – Съюза на съдиите в България, която не е без основание”, сочи Панов. Според него “от изключително значение за гарантиране на независимостта на един съдия е избягването на всякакво преференциално третиране, основано на познанства, приятелски кръгове, лобистки групи и други зависимости”. Затова командироването трябва да е извънреден способ за кадрово обезпечаване на съда, което да се извършва при ясни правила като предварително изготвени от председателите на колегии критерии към съдиите, които имат право да бъдат командировани във ВКС – не само с оглед на техния стаж, но и професионална квалификация, специализация в определена материя, оценки от атестациите и др.

Подобно е становището и на Панова – “тази възможност (б.а. за командироване) не следва да се превръща в “паралелен” кариерен процес сред магистратите, доколкото често се превръща във форма за заобикаляне на конкурсното начало, както и затруднява обективността на бъдещите конкурси”. Съдия Панова подчертава значението на независимостта на съда: “Върховният касационен съд е институцията, чиято дейност в най- висока степен трябва да символизира независимостта на правосъдието – свободно от влиянието и контрола на каквито и да е политически, финансови или социални интереси, необременено с пристрастия, предразсъдъци и субективизъм. Висшата съдебна инстанция трябва да бъде гарант за истината, свободата, спазването на човешките права и безпристрастното правосъдие, защитено от външно влияние”.

По въпросът за независимостта на съда, съдия Панов посочва, че вярва в личния пример – “той е най-добрият начин, по който бих могъл да насърчавам моите колеги да отстояват своята независимост”. “Свободата винаги е била въпрос на личен избор, но за нейното опазване са необходими воля и характер. Моето разбиране за независим съдия е отсъствието на всякакъв натиск и произвол, което да осигури на магистрата такива условия, че сам да може да реши кое според него е добро и как да постъпи, облягайки се на закона. Основна ми задача като председател на ВКС ще бъде да осигуря благоприятен микроклимат за работа на върховните съдии”, пише в концепцията му.

Връщането на доверието в правосъдието също е приоритет в концепциите на двамата кандидати. Съдия Панова предлага провеждане на задълбочено социологическо проучване по въпроса за доверието на гражданите в съдилищата – в частност във ВКС, както и в останалите нива на правораздаването. “Целта на такова изследване не трябва да е търсене на популизъм, а идентифициране на действителните причини за недоверието и недоволството на гражданите – дали критиките им са по повод конкретен проблем и дело, дали са израз на принципно недоволство, дали са резултат от несъвършенства във функционирането на системата на правораздаване или от специализираната администрация на съдилищата”, смята тя. Друга мярка, която предлага, е обратна връзка с гражданите, които са имали досег до правораздаването във ВКС – поставяне на специални урни на общодостъпни места, в които те да поставят своето мнение, създаването на канал за връзка чрез официалния сайт на ВКС, в който да се подават сигнали.

“Постепенно трябва да се изостави моделът на изготвяне на съдебните актове на елитарен стил, като те, без да губят от своя професионализъм, станат достъпни и разбираеми за гражданите”, е друга предлагана от съдия Панова мярка.

Съдия Панов залага на връщането на човечността в съдебната система. “Понякога един гражданин влиза в съдебна зала само веднъж в живота си. С какво усещане ще остане този човек, ако там, където той търси разбиране на неговата болка и решаването на проблем му, вместо това, среща студенина, груба дистантност и високомерие. Истината е, че съдията часове наред е анализирал доказателствата, мислил е, претеглял е на везната, вниквал е в правния казус”, казва той и допълва, че от уважителното отношение на съдията към човека зависи до голяма степен дали той ще разбере, че не е оставен сам с болката си. “Промяната в поведението на магистрата в съдебна зала, обръщайки се към човека, е част и от процеса на връщане на доверието на обществото в правораздаването” смята Панов. И сочи, че е необходимо да бъде върнат “обикновения човешки образ на съдията, който има своите мечти, радости и болки”. “Можеш да спечелиш сърцето на друг човек, едва когато разтвориш своето…. Ако успея да привлека колкото се може повече колеги, които да покажат другата, човешката страна на „демонизирания“ съдийски образ, можем само да спечелим всички”, пише съдията от ВАС.

Основна част от концепцията му е посветена и на “имиджовата криза” в системата, като резултатът от нея, че “думичката съдия вече има циничен подтекст в съзнанието на българския гражданин”. Като конкретен пример той дава едно решение, постановено от ВКС, което “буквално взриви общественото мнение” – условната присъда на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Ставински. “Спортистът е известна личност, със заслуги, но дали с постановяването на това решение съдът доказа на обществото, че пред закона всички трябва да бъдат равни или точно обратното. Това неминуемо създаде в обществото усещането за безнаказаност и отказ от правосъдие”, смята Панов и припомня делото “Борилски”. “Такива знакови дела, които се наблюдаваха под лупа както от българското общество, така и от нашите европейски партньори, обезценяваха години наред усилията на всички честни и почтени съдии, които правораздават в България. Струва ми се, че ситуацията, в която се намираме, изисква съдиите да проговорят и с думи, а не само чрез своите актове. Ако в системата на българското правосъдие има „гнили ябълки“, то нека с мълчанието си и бездействието си да не допускаме гнилостните процеси да се разпростират върху цялата съдийска общност”, пише съдията и предлага възстановяване на диалога с гражданите.

“Сигурно мнозина ще се съгласят с мен, че няма готова рецепта за излизането от тази ситуация. Вероятно някои колеги биха казали, че не се виждат в ролята на участници в риалити шоу. Но обратното за мен означава игнориране на общественото мнение, липса на прозрачност и достъп до автентична информация”, мотивира се той.

Именно посочването на конкретни дела в концепцията на съдия Панов, което звучи като укор към съдиите, които не са удовлетворили очакванията, предизвика сериозно недоволство от страна на върховните съдии по време на изслушването на кандидатите. „Как да разбираме това и как да го разбираме за в бъдеще?“, бе въпросът към него, в който се четеше питане дали съдиите трябва да се съобразяват със създадените обществени нагласи при постановяване на съдебните актове. Съдия Панов отрече посочването на конкретни дела да е упрек към Наказателната колегия на съда и го определи по-скоро като пример за това, че съдиите трябва да обясняват на обществото актовете си, а съдът да има „по-адекватна медийна политика“. Медийните му изяви по-късно обаче показаха, че съдиите от ВКС правилно са го разбрали. В интервю пред бТВ по повод изчезването на Евелин Банев – Брендо, съдия Панов заяви: “Е, как този съдия ще застане пред своите съседи с името си и със своето достойнство като съдия” (б.а. – Евелин Банев е оправдан на втора инстанция и в такъв случай законът изисква мярката му за неотклонение да е или най-леката или да бъде отменена).

Съдийска подкрепа

Неубедителното представяне на съдия Панов пред върховните съдии бе белязано и от признанието му, че ако бъде избран за председател на ВКС, ще му е необходимо време за анализ на състоянието на съда. Фактът, че голяма част от кариерното му развитие е преминала в административното правораздаване провокира и въпроси към коя колегия би се причислил, ако оглави съда. Отговорът му, че би се чувствал най-подготвен в Наказателната колегия заради опита му като наказателен съдия в СРС, пък предизвика съдия Теодора Стамболова директно да го покани на Общото събрание на колегията на 19 февруари (намек, че изборът за ВКС е предрешен).

В крайна сметка седмица след изслушването 24-ма съдии от ВКС обявиха официално подкрепата си за зам.-председателя на съда съдия Павлина Панова, която според тях има ясен план за действие, а стратегическите цели и оперативни приоритети в концепцията й са били убедително защитени при изслушването й пред колегите от върховния съдебен орган. Като нейно предимство съдиите посочиха авторитета й сред колегите й, познаването на проблемите на съда и приоритетната защита на независимостта на съда, очертана в концепцията й. Те обобщиха, че нейната кандидатура в най-пълна степен съответства на заложените изисквания за председател на ВКС в съставения от върховните съдии профил на длъжността. „За реалното повишаване на ефективността на върховната съдебна институция не е достатъчно за пореден път да се преповтарят общественоизвестните констатации във връзка със системните проблеми на правораздаването в страната ни. Реформата на съдебната власт може да бъде проведена успешно само със съставяне на ясна и експедитивна програма от конкретни мерки и действия, които да бъдат последователно и неотменно изпълнявани“, смятат още съдиите и добавят, че проактивният подход на концепцията на съдия Панова изпълва с конкретно съдържание заложените в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система стратегически цели.

Позицията на съдиите от ВКС бе подкрепена от 33-ма съдии от Софийския апелативен и Софийския градски съд. В отделно становище 17 съдии от Софийския районен съд застанаха зад съдия Панова и определиха, че изборът й би бил „реално доказателство за дължимото уважение към съдиите от Върховния касационен съд и към естественото кариерно развитие на съдиите“. Зад кандидатурата на Панова застана и най-голямата съдийска организация – Съюза на съдиите, в която членуват 950 съдии. Другият кандидат получи подкрепата на неправителствената организация „Юристи срещу корупцията”, според която съдия Панов е „точният човек, който безкомпромисно ще участва в реформа на така нереформираната ни съдебна система”.

Именно с идеята, че е реформатор Панов обяснява мотивацията си да участва в конкурса. По думите му назначаването му за председател на АССГ през 2007 г. е било израз на необходимостта от реформа в правораздаването, каквато и сега е нужна. Вижданията на Панов за реформата се разминават съществено със Стратегията на Министерството на правосъдието в една от най-важните мерки – промяната в статута на ВСС. Макар да споделя необходимостта от разделяне на съвета на съдийска и прокурорска колегии, съдия Панов категорично се обявява против създаване на кадрови орган който да заседава на сесии, защото това би било връщане назад (за разлика от Панова, която подкрепя мярката), Становището му, че ВСС трябва да остане постоянно действащ, съвпада напълно с това на членовете на кадровия орган, както и на главния прокурор Сотир Цацаров, а по признанията на председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров – позициите на кандидатите за стратегията, ще натежат в избора. Съдия Панов засега не коментира възражението срещу постоянно действащия ВСС, че се превръща в пристан на средно посредствени магистрати, които не искат да гледат дела, но за сметка на това се превръщат в номенклатура (част от членовете на ВСС са бивши инспектори в ИВСС).

Развенчаване на митовете

При представянето на кандидатурата на съдия Панов за председател на ВКС Георги Колев изрично заяви, че той няма забележки към номинацията на съдия Павлина Панова. Изказването му е в пълен синхрон с мълчанието на мнозинството членове на ВСС какви са недостатъците на зам.-председателя на съда, които обосновават липсата на доверие, че тя може да управлява върховния съд. За да мотивира издигането на съдия Панов като кандидат в състезанието, председателят на ВАС очертава като най-сериозно негово преимущество управленските и административните му качества (макар съдия Панова да има също такива, което е признато и в концепцията на конкурента й, който оценява позитивно въведената от нея организация в Наказателната колегия на ВКС), доказани в успешния му мандат като ръководител на Административния съд София град. Съдия Панов също изтъква системно, че мандатът му като ръководител на АССГ му дава увереност, че може да управлява ВКС.

Председателството на съдия Панов след създаването на АССГ е най- споменаваният факт в биографията му до момента и му носи действителен позитив, защото създадената организация в съда е определяна като удобна за страните по делата. По-внимателен поглед обаче в професионалния му път показва, че наред с добрите му мениджърски способности съдия Панов е показал и завидна приспособимост към обстоятелствата към силните на момента.
Докато е наказателен съдия в Софийския районен съд (СРС) през 2002 г. името му попада в медиите във връзка с осъдителна присъда по дело срещу прокурора от Върховна касационна прокуратура Михаил Дойчев, който от фаворит на Филчев се превръща във враг, а делото е едно от тези, които тогавашният главен прокурор следи с внимание. Състав на СРС с председател Лозан Панов го признава за виновен затова, че през май 1999 година е използвал болничен лист с невярно съдържание, представен пред Върховна касационна прокуратура, защото макар че диагнозата била вярна, се оказало, че Дойчев е бил в болница за по-кратък период от посочения. Прокурорът е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок 3 години. Присъдата е отменена от въззивния съд – Софийски градски съд (СГС), защото се оказва, че районният съд не е могъл да гледа делото, защото обвиненията срещу магистрати се разглеждат от СГС като първа инстанция по силата на НПК.

Две години по-късно съдия Лозан Панов в сходна ситуация до настоящата с избора на председател на ВКС е номиниран от председателя на СГС Светлин Михайлов със спорна репутация (за чиито мандат бившият председател на ВАС Константин Пенчев казва, че е катастрофален) за председател на СРС срещу кандидатурата на Красимир Влахов, около който е постигната съдийската консолидация (номинацията му е издигната от петима членове на ВСС). По това време съдиите от СРС и СГС неколкократно изразяват недоволство от управлението на Михайлов. В крайна сметка никой от кандидатите не събира нужните гласове.

Два месеца след конкурса за СРС съдия Панов е повишен в съдия в СГС, а от 2004 г. кариерата му е свързана неизменно с административното правораздаване, когато по негови думи Константин Пенчев му предлага да оглави АССГ. Мандатът на съдия Панов начело на АССГ не е белязан с много медийни скандали. През 2011 г. обаче става известен случай по дело от изхода, на което е заинтересован бившият съветник на Сергей Станишев Росен Карадимов (За когото през 2009 г. в интервю за „Труд“ бившият шеф на агенцията за младежта и спорта Весела Лечева казва: „Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат – Делян Пеевски и Росен Карадимов“), със сериозни съмнения за външна намеса при решаването на казуса.
Справка на „Съдебни репортажи” показва, че през 2011 г. по сигнал на адвокат Деяна Марчева е извършена проверка в АССГ от Инпектората към ВСС. Причината е появата на два коренно различни съдебни акта на сайта на съда по делото, заведено от адвокат Марчева. Делото е заведено по жалба на Марчева срещу решение на Софийския адвокатски съвет, с което е отменено предходно решение за регистрация на прекратяването на адвокатско съдружие „Карадимов“. На 30 май 2011 на страницата на съда е качено решение (с дата 26 май), според което жалбата на адвокат Марчева е уважена. От файла на решението се вижда, че той е създаден на 27 май. На следващия ден обаче на страницата на съда се появява освен това решение и определение, което е противоположно – делото е прекратено и изпратено по компетентност на Висшия адвокатски съвет. Определението на съда пак е с дата 26 май, но видно от характеристиките на файла той е създаден в извънработно време (30 май, след 22 часа), пише тогава „Капитал”.

Близо седмица двата акта стоят заедно на сайта на съда, след което изчезват, а два дни по-късно – на 9 юни, на сайта се появява само определението. Според адвокат Марчева това създава съмнения във вътрешното убеждение на съдията. Официалното обяснение на съда е, че е станала техническа грешка, а първият качен акт е бил само проект (той обаче е „обезличен” – оставени са само инициалите на страните, което означава, че е подготвен за публикуване). Проверката на ИВСС констатира, че действително съществуват нарушения и подмяната на съдебните актове е в противовес с нормата на ГПК, според която съдът не може сам да отменя или изменя собствените си решения. Инспекторатът сочи, че подобни случаи разколебават правната сигурност и представляват недопустимо действие от страна на съдията-докладчик и системния администратор на съда и препоръчва административният ръководител да създаде необходимата организация за публикуването на актовете на страницата на съда и да извършва непрекъснат контрол.

В началото на 2012 г. и в края на мандата си начело на АССГ съдия Панов печели конкурс и е повишен във ВАС, където правораздава и досега. Няколко месеца по-късно – през септември, публикация в „Правен свят” разкрива противоречива практика в две решения на ВАС, постановени от един и същи състав с участието на Панов. Две съдийки Десислава Добрева и Стефка Михова, участвали в конкурс за повишаване, обжалват решението на ВСС, с което не е проведено гласуване за техните кандидатури. И двете имат отлични атестации и оценки от конкурсите, но имат по-нисък успех от държавните изпити и са класирани на по-задни позиции.

На 4 май в решение с докладчик съдия Лозан Панов съдът уважава жалбата на съдия Десислава Добрева и изпраща преписката на ВСС за ново гласуване. Съдът приема, че в закона няма критерий „успех от държавните изпити”, а той е е добавен в Наредба за провеждане на конкурсите, която е обявена за противоконституционна през ноември 2011 г. Според съда ВСС трябва да приложи еднакви критерии и подход към всички кандидати. Пет месеца по-късно същият съдебен състав постановява решение в обратен смисъл по жалба на съдия Михова – в съдебния закон има празнота, а предвид принципите за последователност и предвидимост, заложени в АПК, ВСС е следвало да проведе и приключи конкурсите по реда на отменената наредба, прекръстена по-късно в Правила за конкурсите. Въпреки че изцяло противоречи на възприетото от съдебния състав решение по казуса „Добрева”, решението е взето с пълно мнозинство. Съдия Панов не е написал особено мнение, което да затвърди становището му от делото, по което е бил докладчик.

Дали и как съдията е склонен да отстоява убеждението си въпреки мнозинството е особено съществено доказателство за личната му независимост. Споменатите конформистки прояви на съдия Панов, разбира се, не означават, че той не е добър професионалист. Но в контекста на избора на ВКС няма как да не възбудят въпроси за допустимите граници, в които съдията се съобразява с конюнктурно силните в системата, за да не позволи да бъде употребен за интереси, които не са общественополезни.

Всичко споменато дотук поставя пред мнозинството на ВСС нерешима задача – да убеди съдебната власт, че външен за ВКС съдия, натрупал професионалния си стаж в административното правораздаване, без пряк поглед върху спецификите на върховния съд, който е показал прояви на конформизъм е по-подходящият за поста председател на съда, нищо че не се ползва с одобрението на съдиите. Подобно неглижиране на мнението на редовите съдии демонстрира предишният състав на ВСС при избора на Владимира Янева за председател на СГС и няколко години по-късно всички берем „гнилите” плодове.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври
ek

Докладът на Европейската комисия за България: Недосегаемост на главния прокурор, проблеми в независимостта на съда и структурирането на ВСС

Комисията е обезпокоена за непрозрачната собственост на медиите и заплахите срещу плурализма
Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд

Вашият коментар