Членове на ВСС привикаха правосъдния министър заради негово изказване за избора на председател на Върховния касационен съд

11 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) са изпратили писмо до Министерството на правосъдието, в което искат министъра на правосъдието Христо Иванов да свика извънредно заседание на кадровия орган на 29 декември. На него кадровиците искат да изслушат министъра заради негово изказване пред БНТ от петък. В интервю за медията тогава Иванов каза: “Много се радвам, че съдия Лозан Панов се чувства достатъчно добре и се върна в надпреварата (за председател на ВКС – б. а.). Съжалявам обаче, че от ВСС излизат сигнали за предрешеност на това състезание. Това е състезание, което трябва да се реши от качествата на кандидатите и техните позиции, а не от самото начало да се разбира, че то е предрешено. Това е проблем”.

Тези думи явно са засегнали част от мнозинството в съвета, тъй като подписалите писмото искат от министъра да изложи факти, на които се основава изказването му за предрешеност на избора. Това, според членовете на ВСС, е наложително заради ключовото значение на предстоящия избор за председател на ВКС. „Съдебни репортажи” научи, че писмото е подписано от Димитър Узунов, Галя Георгиева, Милка Итова, Светла Петкова, Ясен Тодоров, Георги Колев (председател на Върховния административен съд), главния прокурор Сотир Цацаров, Михаил Кожарев, Мария Кузманова, Магдалена Лазарова и Соня Найденова. Последните две са подписали със забележка, че заседанието трябва да бъде на тема: „Обсъждане на предстоящия избор на председател на ВКС”, като се предлага включване и включване в дневния ред на обсъждане на писмото на седемте посланици, подкрепящи съдиите от СГС и СРС, които поискаха оставката на председателя на съда Владимира Янева и заместниците й.

Както „Съдебни репортажи” писа, кандидатурата на съдията от ВАС Лозан Панов бе издигната официално на 3 декември. Номинацията му е консултирана на две срещи между главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев. При представянето на кандидатурата на Панов Георги Колев (един от подписалите предложението) обясни, че ВСС „дължи на цялата система и на обществото едно адекватно решение”. „Ние разсъждаваме прагматично, няма как системата да остане без титуляр. Съгласете се, че това е наше задължение, следователно следват прагматичните аргументи. Считам, че намерихме такава кандидатура“, каза Колев. Попитан защо кандидатурата на Панов е прагматична, а тази на съдия Панова – не (съдия Павлина Панова, зам.-председател на ВКС, тя участваше и в предишната, провалена процедура за шеф на върховния съд), Колев отговори: „Не така би следвало да се поставя въпросът. Съдия Панова бе поодкрепена от 9 човека в предишната процедура – твърде далеч от 17 човека. Не мога да отговоря дали ако беше единствената, би била успешна“, от което стана ясно, че прагматичното решение, според Колев, е достигането на 17 гласа за един от двамата кандидати.

Впоследствие съдия Лозан Панов депозира молба във ВСС, с която се отказва от конкурса, след като бе блъснат от кола на пешеходна пътека. Новината за оттеглянето на единия кандидат бе съобщена пред журналисти от Милка Итова и Димитър Узунов, които казаха, че тепърва ще се решава дали процедурата да се прекъсне или прекрати. Узунов дори направи странно предложение, че целта на злополуката е да се дискредитира другият кандидат съдия Павлина Панова. „Ако остане сама, каква надпревара ще е това?“, попита той. Допълни го Итова: “Ако той (съдия Панов) поддържа категорично молбата си за отказ, може би ще бъде честно и другият кандидат да се оттегли и да се прекрати процедурата”. Изказванията на двамата членове на ВСС потвърдиха съмненията, че се търси предварителна договорка съдия Панов да бъде избран за председател на ВКС.

В крайна сметка съветът даде отсрочка от една седмица, за да изчака Панов да се възстанови от претърпените травми и да реши дали действително желае да се оттегли от надпреварата, а на 17 декември той заяви пред ВСС, че ще участва в конкурса.

В началото на октомври правосъдният министър отново бе привикан във ВСС за обяснения около актуализираната Стратегия за съдебна реформа. Инициативата за това бе на главния прокурор Сотир Цацаров, който каза, че не може толкова важни изменения да се правят на тъмно. „До момента не е имало случай Министерство на правосъдието да планира такива важни изменения, без да ги обсъди, не с нас, а със съдиите, прокурорите и следователите. Не бива у тях да остава впечатлението, че нещо се приема на тъмно, в края на мандата на един служебен кабинет, предложено от един служебен министър на правосъдието“, посочи тогава Цацаров.

Месец по-късно между главния прокурор и правосъдния министър отново прескочиха искри. Тогава Цацаров обвини Христо Иванов, че си говори с него през медиите. Повод за раздразнението му бе изказване на министъра, свързано със съмненията около разпределението на делото „КТБ” и изчезването на тефтерите на Филип Златанов, които според него са “тежки медицински показатели за системата”. Само ден по-късно изненадващо членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) решиха да обсъдят казуса с откраднатите тефтери на Филип Златанов, но дискусията се превърна в скрита критика към правосъдния министър Христо Иванов и позициите му по случая. Главният прокурор Сотир Цацаров използва повода да обвини политиците, че спекулират с казуса и се упражняват на гърба на прокуратурата. Цацаров за пореден път упрекна правосъдния министър за изказванията му пред медиите и отсече, че изчезването на тефтерите не са най-важният проблем в държавата.