Съдии от Софийския градски съд настояват ВСС да установи има ли нарушения в случайното разпределение на делата и чия е отговорността

Съдии от Софийския градския съд (СГС) настояват Висшият съдебен съвет (ВСС) да даде ясен отговор на въпроса има ли нарушения при случайното разпределение на делата в съда и чия е отговорността за тях. Това се казва в писмо, подписано от 23 съдии от СГС, които напомнят, че преди десетина дни 40 съдии от СГС и Софийския районен съд поискаха оставката на Владимира Янева и заместниците й и настояха кадровият орган на съдебната власт да извърши обстойна проверка на управлението на съда.

До този момент ВСС не е взел отношение по исканията на редовите съдии, а само прие за сведение писмото им. В същото време днес седем посланика на европейски държави изразиха подкрепа към съдиите и призоваха отговорните институции да реагират задълбочено на призива на съдиите.

В писмото на съдиите, изпратено до ВСС, Народното събрание и Европейската комисия, се сочи, че вместо ясни отговори кадровият орган на съдебната власт е изслушал ръководството на СГС, но по друг повод – постъпили доклади, които констатират липса на всякаква сигурност в мрежовите системи на съда, и е отправил нови препоръки за подобряване на компютърната сигурност на СГС. „Без да подценяваме значението на защитата на компютърната система за разпределение на делата и на сигурността на информационната мрежа на съда, отстояваме твърдото си убеждение, че законосъобразното администриране на съдебните дела, осигуряването на доброто администриране на дейността на съда и авторитетът на правосъдието зависят основно от начина, по който се упражняват управленските правомощия от председателя на съда и неговите заместници. Тъкмо затова отправеното искане бе за извършване на задълбочена проверка на управлението на СГС“, уточняват съдиите.

Те са категорични, че изслушването на Янева и екипа й не може да се възприеме за сериозна проверка, „но дори и в неговите рамки опасенията за допуснати нарушения не само не бяха опровергани, а се засилиха“, но ВСС е отказал да ги разреши по същество.

Затова подписалите писмото призовават съвета да излезе с категорично решение дали има допуснати нарушения при разпределянето на делата за несъстоятелност на Корпоративна търговска банка и за несъстоятелност на дружествата „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“. „Оповестените на страницата на ВСС резултати от извършената проверка от специалисти по информационни технологии изключиха категорично техническа причина за неизпращането на протокола от разпределението на първото от посочените дела до сървъра на ВСС. Очевидно се налага изследването на конкретната лична отговорност за неизпълнение на дължимите действия по разпределяне на делото, доколкото е ясно, че констатираният пропуск е обясним само с човешка намеса“, мотивират се съдиите.

И припомнят, че конкретните случаи са довели до поставяне под съмнение на приложението на принципа на случайно разпределение на делата въобще, а съмненията по тях не са изяснени докрай. За пример е посочено, че ВСС не е подложил на допълнителна проверка твърденията на зам.-председателя на Гражданското отделение Богдана Желявска, че делото „Белведере“ е разпределено в деня на постъпване на исковата молба заради спешността на неговия характер. Според съдиите не става ясно на какво основание конкретното дело е било образувано и разпределено в отклонение на възприетата практика тези действия да се извършват на следващия ден от постъпване на исковата молба. „Тази практика е известна на съдиите в съда“, се сочи в писмото.

ВСС не е взел отношение дали практиката съдебни помощници да разпределят делата, а протоколите само да се разписват от Желявска е в съответствието на тази практика с нормите на Закона за съдебната власт и Правилника за администрацията в съдилищата.

„Без дължимото внимание е останал изясненият иначе въпрос, че в Наказателно отделение на СГС делата са били разпределяни в продължение на повече от година по старата, неактуализирана версия на действащата система за разпределение, като протоколите изобщо не са постъпвали на сървъра на ВСС. Не е установено да е имало технически проблем за това. А именно ВСС е указал задължителното въвеждане на версия 4.0. на LawChoice навсякъде, където се работи с този продукт“, мотивират се съдиите.

Писмото завършва с призив ВСС да изясни има ли нарушения в посочените случаи и кои са отговорните за това. „Настояваме, въз основа на информацията от извършените до момента проверки и данните от изслушването на председателя на Софийски градски съд и неговите заместници, да изразите становище за ефективността и компетентността на управлението на съда. Изразяваме готовност да се явим и да бъдем изслушани от Вас при отправяне на покана за това“, пишат съдиите и уточняват, че копие от писмото е изпратено и до ЕК с оглед значимостта на поставените въпроси и до парламента предвид конституционно възложената му отговорност и правомощията, с които разполага, в случаите в които констатира укоримо бездействие на администриращия съдебната власт орган.

Съдиите заслужават задълбочен отговор

В писмото на посланиците на Австрия, Белгия, Дания, Обединеното кралство, Холандия, Финландия и Франция се припомня широката подкрепа, която получи призива за оставка – към протеста се присъединиха Съюзът на съдиите и 33 адвокати, както и незабавния отказ на председателя на СГС Владимира Янева и екипа й да се съобразят с исканията на съдиите.

Дипломатите смятат, че не са хората, които да „отсъдят кой има право и кой няма в случая“, но самият факт, че съдиите повдигнаха тези въпроси, е в полза на българската съдебна система и обществото. „Когато група от уважавани професионалисти изразяват загриженост и повдигат подобни въпроси, те заслужават специално внимание и задълбочен отговор. Това е положителен знак за едно отворено, демократично общество, в което хората чувстват, че могат да изразят своето мнение по въпроси като тези“, сочат посланиците и напомнят, че протестите на гражданското общество през 2013 г. по повод назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС са подобен важен момент за България.

„Отговорът на институциите към тази загриженост е от решаващо значение“, категорични са дипломатите, които казват, че отличителен белег на отвореното и демократично общество са неговите независими институции, способни да действат без политически натиск. А това включва независима съдебна система, която може да „разследва, повдига обвинение, осъжда и вкарва в затвора без страх или протекции над когото и да било, както и възможността на правоприлагащите органи и правосъдните институции да покажат адекватна, твърда и прозрачна реакция в отделните случаи“.

В писмото се отчита като положителен факт приемането на актуализираната Стратегия за реформа в съдебната система. „Народните представители също ще имат огромна отговорност при прегледа на текстовете, които ще поставят основата на тази толкова нужна реформа. В крайна сметка магистратите ще бъдат ключовите действащи лица, които да направят така, че реформираната съдебна система да работи. Много от тях са посветили време в размисли относно какво трябва да се направи и как. Техните усилия трябва да бъдат признати, а мнението им чуто“, сочат посланиците.

По думите им събитията от лятото на 2013 г. показват, че на българското гражданско общество „не липсват нито смелост, нито умения и знания да се изправи срещу неприемливата арогантност на “олигархията”. „Гражданското общество е все по-чувствително към проблемите и не може да разбере защо българските граждани не могат да се възползват от същите права и ценности, които са в основата на Европейския съюз и от които се възползват гражданите на останалите страни – членки на ЕС“, пише в писмото. В него се напомня, че европейските партньори на България са поели ангажимента да подкрепят страната за достигане на най-високите стандарти в правосъдието и върховенството на закона.

„Вярваме, че това е наш дълг. По силата на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) тези въпроси се обсъждат от държавите – членки на Европейския съюз, и всички ние (включително България) одобряваме официалните заключения относно напредъка на страната. Следователно това не е просто един вътрешен въпрос. На МСП обаче не трябва да се гледа като на чуждо тяло или като на критики от чужбина. Неговата цел е да бъде инструмент за подкрепа, подпомагащ промяната в България“, се казва в позицията на дипломатите, които считат, че властите, както и работещите активно в областта на правосъдието българи трябва да се възползват максимално от този процес.

„Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие. Българският народ не по-малко от останалите. По този път имате нашата подкрепа“, завършва писмото на посланиците.