Панайот Велков завземал управлението на дружествата, на които е назначен за временен синдик, още преди да се реши дали са неплатежоспособни

По случая "Белведере" Велков нарушил адвокатската тайна, като иззел кореспонденцията на управителите с адвокатите им
19-12-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

sud-delo

Панайот Велков, чието име стана известно след като френския посланик отправи обвинения към съдия Румяна Ченалова, че участва в схема за кражба на две дъщерни дружества на компанията „Белведере груп”, буквално е похищавал фирмите, на които е бил назначен за временен синдик от съда. Именно той е избран от съдия Ченалова за временен синдик на „Белведере дистрибуция” и „Домейн Менада”. Велков се е месел в управлението на дружествата и е надхвърлял правомощията си, като е издавал заповеди да му оказват съдействие, сключвал договори, ограничавал контактите, кореспонденцията и търговската дейност на дружествата. Това обаче няма как да се случи без съдействието на съдиите по делата.

Такъв извод може да се направи от писмото, публикувано на сайта на Министерството на правосъдието (МП), с което му се искат обяснения във връзка с проверката на дейността на синдика по няколко сигнала срещу него. На сайта на ведомството е публикуван и отговорът на синдика, постъпил в хода на проверката. От МП уточняват, че причина да публикуват информацията е „изостреното обществено внимание към извършваната от Министерството на правосъдието проверка на дейността на синдика Панайот Велков по търговски дела на Софийския градски съд, обстоятелствата, при които тя беше възбудена, свързани с широко разпространени в медиите съмнения за накърнена независимост на съда, както и разрастващото се недоверие към дейността на държавните органи, които имат правомощия да проверят различните аспекти от твърденията за допуснати нередности при администриране на делата и нарушения на задължения“. В съобщението е посочено, че Министерството на правосъдието намира, че доминиращият обществен интерес изисква всички действия, които извършва в рамките на проверката, да бъдат публични. „Действително, предмет на проверка са действия на г-н Панайот Велков в качеството му на временен синдик в обезпечително производство, предхождащо производството по несъстоятелност, което не е публично достъпно. В случая обаче, вече повече от 10 дни в различни средства за масово осведомяване се публикуват разнопосочни твърдения и данни във връзка с обстоятелствата, които подлежат на изясняване от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. За да се предотвратят възможните спекулации и манипулации и за да не се оставя впечатлението, че извършваната проверка е формална, незадълбочена или тенденциозна, се налага да бъде ефективно гарантирано правото на обществото на информация чрез пълна публичност на действията на Министерството на правосъдието и на съдържанието на всички постъпили сигнали и обяснения“, сочат от МП и допълват, че в конкретната ситуация, при която фактически вече е нарушена тайната на съдебните производства, публичността е в защита както на проверявания синдик, така и на заинтересованите от хода на делата правни субекти.

Както „Съдебни репортажи” писа, Велков влиза в списъка на синдиците през май тази година, а скромният му опит се изчерпва с назначаването му по пет дела в Софийския градски съд – две на доклад на съдия Румяна Ченалова, две на доклад на командирования съдия Ивайло Родопски и едно – на командирования съдия Петър Петров. Едва по две от тях Велков е работил по същество, но се оказва, че думите на съдия Ченалова по негов адрес – „има агресивен стил на работа” (така съдийката се опита да обясни пред членовете на Етичната комисия защо е избрала да работи с него), съдържат притеснителна доза истина.

Според закона правомощията на временния синдик се изчерват до това той да упражнява контрол върху дружеството, за да пази имуществото от разпиляване. Назначаването на временен синдик е част от обезпечителните мерки в предварителното производство преди съдът да пристъпи към производство по несъстоятелност и цели да обезпечи бъдещите вземания на кредиторите.

С писмото на министерството на правосъдието Велков е уведомен, че срещу него е постъпил допълнителен сигнал, свързан с делото „Белведере” и са му зададени конкретни въпроси във връзка с действия му като временен синдик. В документа на практика се потвърждават данните, че синдикът е иззел кореспонденция между двете дъщерни дружества, фирмата-майка и адвокатска кантора, която ги е обслужвала и я е разпространил до съдия Румяна Ченалова. Тя, както „Съдебни репортажи” писа, на свой ред прочете части от нея пред членовете на ВСС в опит да ги убеди, че е действала правомерно по делото, тъй като имало данни, че фирмите готвят атака срещу нея и синдика и търсят правни съвети от адвокатска кантора. Всичко това е грубо нарушение на Конституцията и Закона за адвокатурата, според който всякаква кореспонденция между защитник и клиент е защитена и не може да се ползва като доказателство.

От въпросите на правосъдното ведомство към синдика става яно, че временният синдик е имал еднакъв „агресивен подход” спрямо дружествата „Домейн менада”, „Белведере дистрибуция”, „ТВ Седем”, „Балкан българска телевизия” (сега Нюз7), „БДЖ Трансимпекс” – изисквал е инвентаризация на цялото имущество на фирмите, информация за паричните вземания, данни за длъжниците, справка за висящите дела, по които дружествата са страна, справки за сключените договори. Велков е изисквал да има негово разрешение за всяко плащане по вече сключени договори, а от обясненията му се разбира, че е приемал, че всяко плащане представлява нова сключена сделка. Ако това е така, то излиза, че в докладите му до съдиите се съдържат неверни данни (съдия Ченалова напоително цитира негови доклади, в които се твърди, че двете дъщерни на френската компания дружества са сключвали нови сделки без негово разрешение, заради което в крайна сметка съдът отнема контрола на дружествата от ръководството им).

Освен това Велков е сключвал договори за сериозни суми – в началото на декември синдикът е поискал от съдия Ченалова да бъде ангажиран адвокат по договор за сумата от 10 хил. лв. Няколко дни преди това, пак с молба, е поискал да ангажира счетоводна фирма и по-конкретно „Активи плюс”. От правосъдното ведомство изискват обяснения и защо по всяко от делата Велков е сключвал договор с охранителната фирма „Делта гард”, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски (и дружеството, по чиято молба е открито производство срещу БДЖ Трансимпекс), както и какви са отношенията му с дружеството „Ноу фрейм медия България“ (които поименно са го посочили за синдик на „ТВ Седем”).

Според въпросите на МП Велков е отишъл и по-далеч – поискал от „ТВ Седем“ ЕАД да прекрати наемните си правоотношения с х-л „Радисън“ (където се намират студиата на телевизията) и уведомил телевизията, че след 4 юли няма да има достъп до имуществото си в хотела. Велков разпоредил на дружеството да прекрати договори за лизинг на коли и трудови договори със служители. Или с други думи изцяло завзел управлението на фирмата. Това става ясно и от следващите въпроси, според които два дни преди да наеме охранителната фирма, синдикът изготвил Правилник за пропускателен режим, с които забранил в извън работно време да се допускат служители и работници на телевизия. Нещо повече – наредил на охранителната фирма да събира и „задържа пощенската кореспонденция на длъжника”.

Ден, след като сключва договора за охрана, Велков подписва и анекс към него, с който задължава „ТВ Седем“ ЕАД с клауза за неустойка. Оказва се, че заради невъзможност на телевизията да плати уговорената от синдика цена върху сметките на дружеството длъжник е наложен запор върху банковите му сметки в размер на 954 120 лв. по издадена обезпечителна заповед. Две седмици след подписване на анекса синдикът (чрез баща му ) получава нотариална покана от „Делта гард“ да изплати сумата. Юристи, с които “Съдебни репортажи” разговаря обясниха, че временният синдик няма никакво право да получава нотариални покани. Нещо повече – поканата е била изпратена на бургаския адрес на Велков (въпреки че трябва да е адресирана до управителния съвет на дружеството), което е индикация, че целта е била именно той да я получи. Като синдик на ББТ Велков сключва отново договор за над 21 хил. лв. (а по-късно и анекс за неустойки) със същата фирма за охрана на имуществото, което е напълно необяснимо предвид факта, че двете телевизии се помещават на едно място. С други думи – веднъж Велков сключва договор за охрана на помещанията на “ТВ Седем” с “Делта гард” и още веднъж със същата фирма по друго дело – на “ББТ”, знаейки, че телевизицията ползва същите помещения, където вече има охрана. Според въпросите на МП и двата договора са на стойност 21 500 лв.

Междувременно Велков започва да изисква всякаква информация от НАП, регистъра на особените залози, дела, по които фирмите са страни и запечатва офисите им. Всички тези действия той предприема в рамките на обезпечителни производства и подава множество доклади до съдиите Ченалова, Петров и Родопски. Отворен остава въпросът защо съдиите са ги толерирали.

Отговорът му до МП пък застъпва вече разказаното от съдия Румяна Ченалова пред Етичната комисия на ВСС – че дружествата са правили опит да саботират дейността на съда и синдика. В рамките на 14 страници Велков подробно описва действията си, изброява плащания, които, според него, са направени без негово съгласие. Основната му теза е, че дружествата са били на загуба, а той се е опитвал да запази имуществото им. По думите му всички негови действия са били предприети след санкция на съда. Велков категорично заявява, че не е сключил договор за охрана на двете дружества с фирмата „Делта гард“ за 30 000 евро – договорът бил без цена и „всеки (chaque), който твърди обратното е лъжец”. Писмото му завършва със следното: “Заявявам пълна отговорност и дори настоявам за изслушване и в присъствието на Министъра на правосъдието и на г-н посланика на Франция, който за мен лично е “rotten, bad fruit” (изгнил, лош плод – б.а.).”

Това е прекратка към думите на френския посланик, който заяви, че в съдебната система има „гнили ябълки“. Проверката на МП ще приключи след като Велков депозира обяснения по допълнителните въпроси към него в 14-дневен срок.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври

Вашият коментар