Над 80% от прокурорите са на мнение, че държавното обвинение не работи добре

82% от прокурорите смятат, че прокуратурата не работи добре и се нуждае от реформа. Това показва проведеното от социологическа агенция “Глобал Метрикс” по поръчка на Фондация Български институт за правни инициативи (БИПИ) национално представително изследване. В него са анкетирани 450 обвинители от всички нива на прокуратурата.

Резултатите показват, че около една трета от интервюираните (31%) смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор Сотир Цацаров са налице значими промени към по-добре, по-голям процент – 40% приемат, че промените, които се случват не са значими. Около 23% от интервюираните са на мнение, че дори е налице влошаване. Сред ключовите проблеми в прокуратурата, посочени от участниците в изследването, са натоварването на прокурорите с несвойствени дейности (писане на справки за хода и статуса на преписките по ключови дела, обобщения на статистическа и друга аналитична информация и пр.), твърде формализиран процес, формално атестиране, некачествено събрани доказателства от разследващите полицаи, липса на ясни и прозрачни механизми за израстване в йерархията, некачествен законодателен процес и чести промени в законодателството.

Според директора на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер изследването проследява в какви условия работят държавните обвинители, какво ги мотивира, къде виждат проблемите както от фактическа, така и от правна страна, как те биха могли да бъдат разрешени и какво е необходимо да се промени в прокуроpската работа, за да се каже, че е налице устойчива реформа. Проектът обаче изследва и как прокурорите виждат своята независимост и дали има заплахи към нея.

Анкетираните посочват, че най-често натискът към прокурорите идва както от горе по йерархията, така и от влиятелни политически и икономически кръгове. Според изследването делът на посочилите всяка от тези форми на неетично или корупционно поведение варира, но като цяло достига до две трети от интервюираните. Огромна част от обвинителите смятат, че кариерното израстване в системата не е справедливо, а административни постове се заемат не от най-заслужилите. Според 83% от прокурорите атестирането не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа – една четвърт от прокурорите са категорично на това мнение (25%), а други 57% се концентрират в позицията по-скоро не. Формалните атестации влияят негативно на мотивацията за качествена работа на отделния прокурор, считат анкетираните.

Обвинителите са още по-критични към качеството на конкурсите в системата. Едва една трета от прокурорите подкрепят някакво положително становище за провежданите конкурси за повишаване на магистрати. Близо половината прокурори – 53% нямат доверие и в конкурсите за административни ръководители. Над две трети от прокурорите смятат, че в йерархията на прокуратурата не израстват хората с най-добри морални и професионални качества. Едва една четвърт (24%) са на обратното мнение.

Както при атестирането, прокурорите виждат проблеми и в дисциплинарната дейност на ВСС – доминира мнението, че дисциплинарните наказания не се прилагат еднакво. 16% от интервюираните прокурори смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване.

Изследването показва също, че все още съществува практика преписките да не се разпределят чрез принципа на случайно разпределение на делата. Според 41% прокурорите в тяхната прокуратура има случаи при разпределение на преписките, при които не е бил спазен принципът за случайното разпределение, близо 24% от тях сочат като причина специализацията на отделните прокурори, а други 17% нямат някакво убедително обяснение за тези практики. 12% от прокурорите отговарят, че знаят за случаи, в които дело е иззето от наблюдаващ прокурор по решение на висшестоящ прокурор.

Половината от анкетираните пък смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия трябва да продължи, като 26% са на мнение, че само чрез натиск от страна на ЕК съдебната система и в частност прокуратурата могат да постигнат някакви позитивни промени. 47% от прокурорите са на обратното мнение – докладите на ЕК не показват познаване на реалностите в българската съдебна система и прокуратура.