Кражбата на фирма с помощта на съд не е от вчера

Точно преди седмица френският посланик изнесе притеснителни данни по дело за несъстоятелността на две дъщерни дружества, собственост на френската компания „Белведере Груп“. За да илюстрира какви ще са последствията от скандала с активното участие на съдия Румяна Ченалова, дипломатът, след като подчерта пред бТВ, че няма съмнения в нарушенията, предупреди, че на предстоящия бизнес форум в Париж ще трябва да обясни на желаещите да инвестират в България следното: “Хайде, инвестирайте тук и някой ще ви краде фирмата с помощта на съдия!”

Думите на посланика препращат към двете обезпечителни мерки, наложени от съдия Ченалова – назначаване на временния синдик Панайот Велков и отнемането на контрола от дружествата, които лишават от достъп до фирмите досегашните управляващи в предварителна фаза на процеса, когато още дори не е открито производството по несъстоятелност и не е прието, че дружествата са неплатежоспособни. Както „Съдебни репортажи“ писа, специалисти по търговско право определят действията на съдия Ченалова като много притеснителни, тъй като по признания на съдийката, най-тежката обезпечителна мярка, която поначало не е съвместима с толкова ранния етап на делото, е наложена по нейно усмотрение, на базата на данните от докладите на синдика, без да е поискана изрично от него или от кредитора и то при положение, че задължението, заради което е образувано производството вече е погасено. Проблемът се усилва, защото в предварителното производство преди откриването на производството по несъстоятелност тази възможност – съдът да има усмотрение – не съществува. Съдът би могъл да пристъпи към най-тежката обезпечителна мярка единствено при решението за обявяване на несъстоятелност на дружеството.

Именно тези решения на съдия Ченалова провокират дипломатът да определи случая като кражба на фирма със съдействието на съда. Че това може да се случва в България – магистрати да помогат за незаконни практики и икономически рекет – е потвърдено преди три години и от Европейския съд по правата на човека по делото „Шести май Инженеринг срещу България“.

Решението на съда в Страсбург е особено актуално сега и затова го припомняме. От него ясно личи липсата на воля на Висшия съдебен съвет да признае мащаба на явлението като особено опасно за правовия ред в страната и да потърси отговорност от магистратите, спомогнали за кражбата на фирми.

Историята

На 6 април 1990 г. „Международен център по фирмено управление“ АД (МЦФУ) сключва договор с Министерство на финансите. Контрактът дава право на дружеството в следващите пет години да използва за своите дейности по професионални обучения обучителен център – сгради и прилежаща земя в село Бистрица. От своя страна МЦФУ изплаща на държавата 6 078 000 недемоминирани лева за правото на ползване на сградата и земята, като дружеството се задължава и да извърши ремонт на помещенията за своя сметка. Осем години по-късно центърът вече отчита приходи от 452 300 долара (за 1998 г.), като в него работят 110 души.

На 3 август 1996 г. общо събрание на акционерите на МЦФУ приема нов устав, който предвижда дружеството да бъде управлявано от съвет на директорите вместо от управителен съвет и надзорен съвет, които съществуват до този момент. Събранието обаче не избира членове на новия съвет на директорите. Три години по-късно, през юли 1999 г., представител на дружеството „Минстрой Холдинг“ АД (дъщерно дружество на „Мултигруп”), подава молба до Софийски градски съд да впише в търговския регистър избора на „Минстрой” като нов управляващ директор на МЦФУ, като твърди неверното обстоятелство, че това е решено от съвета на директорите на МЦФУ на 20 юли. Само ден по-късно съдия Румяна Паликарова от фирменото отделение на Софийския градски съд, „действайки по своя инициатива и в закрито заседание”, постановява решение № 9, с което поправя „очевидна грешка” в решение на съда от 28 юни 1995 г. (три години по-рано), като вписва имената на петима членове на нов съвет на директорите в Търговския регистър. На следващия ден съдия Паликарова постановява ново решение №10, като заличава от съвета Красимир Евтимов (един от жалбоподателите в Страсбург) и на негово място вписва „Минстрой”.

Описвайки хронологията, съдът в Страсбург отбелязва, че дни по-късно представители на фирмата поемат контрола върху помещенията на МЦФУ и „изваждат насилствено от там дотогавашното ръководство, включително г-н Евтимов”. Следват две общи събрания на акционерите, свикани от „Минстрой”, на които законните акционери не са допуснати. Избират са нови членове на съвета на директорите на МЦФУ и нов изпълнителен директор, а след това са анулирани всички съществуващи акции и акции на предявител. Следва увеличаване на капитала на дружеството и операцията по превземането му е напълно завършена.

Законните представители на дружеството завеждат няколко паралелни дела, за да си върнат собствеността, но всички те приключват след повече от четири години и макар окончателното решение да е, че съдия Паликарова неправомерно е вписала нови обстоятелства в Търговския регистър, жалбоподателите не излизат победители в процеса, тъй като докато отново стъпят в ръководството на МЦФУ дружеството е декапитализирано, а в него работят едва двама души.

Междувременно след редица жалби, подадени от Евтимов, в началото на 2000 г. Инспекторатът на Министерството на правосъдието проверява действията на съдия Паликарова (преди създаването на Инспектората на ВСС, този при МП е компетентен да проверява движението на делата -б.а.). Срещу нея е образувано дисциплинарно производство във Висшия съдебен съвет (ВСС). Няколко месеца по-късно дисциплинарният състав на ВСС предлага съдия Паликарова да бъде наказана с предупреждение. Според него, при постановяването на решение № 9, тя „недопустимо е действала по своя собствена инициатива, а не съгласно искане на дружеството, извършила е редица процесуални нарушения и е изопачила доказателствата в преписката и е извършила превратни фактически констатации”.

„Нейните действия, които са умишлени и не се дължат просто на липса на професионален опит, представляват нарушение на професионалните й задължения”, решава съдът в Страсбург. Според състава съдия Румяна Паликарова „всъщност е създала“ нов съвет на директорите на МЦФУ. Въпреки това, тъй като тя не е извършила други нарушения и не се е „опитала да навреди на интересите на трети лица“, са налице основания за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание – порицание”, решава ВСС.

Прави впечатление, че мотивите на дисциплинарния състав като стил и компетентност нямат нищо общо с прессъобщението на СГС в защита на съдия Ченалова.

Няколко години по-късно съдия Паликарова, чиято репутация, разказват пред „Съдебни репортажи” магистрати и бивши членове на ВСС, донякъде прилича на тази на съдия Ченалова, защото години наред е близка до скандалното ръководство на Софийския градски съд на Светлин Михайлов, ще се пенсионира с полагащите й се по закон 20 заплати.

В жалбата си до Страсбург законните акционери в дружеството твърдят, че решението на СГС е необосновано и „позволява на лица, които нямат нищо общо с дружеството, да поемат контрол върху него, да го съсипят и да размият драстично акционерното участие на жалбоподателите в него, като всичко това сериозно нарушава правата им по член 1 от Протокол № 1” („?сяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползува от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.”). Последващата липса на ефективна и своевременна реакция от страна на съдилищата и на други органи, позволява тя да продължава години, пише ЕСПЧ.

Съдът отбелязва, че през юли 1999 г. жалбоподателите притежават дял от 49.83 % в дружеството, а няколко години по-късно, в резултат на действията на съда и „Минстрой” – не повече от общо 0.9 % от акциите. „Това е развръзката от верига от събития, която започва с един официален акт – решение № 9 – с който Софийският градски съд, действайки по своя собствена инициатива, без да основава решението си на каквото и да било решение на органи на дружеството и грубо изопачавайки процесуалните правила, вписва нови членове на съвета на директорите на МЦФУ в търговския регистър”, категорични са съдиите в Страсбург.

Нещо повече – изрично е отбелязано, че решение № 9, постановено от съдия Паликарова, „не е просто отговор на измамните действия на частни лица, какъвто би бил случаят, ако то е било постановено съгласно заявление за вписване, основано на подправени документи, а е сериозно отклонение от нормалните функции на Софийски градски съд като блюстител на търговския регистър”. Заради това съдът решава, че в случая „властите са се намесили в притежанията на жалбоподателите”.

14 години, след като съдия Паликарова е порицана, защото умишлено е лишила собствениците на дружеството от контрол върху него, подобни обвинения са отправени отново – този път в скандал с международен елемент. Именно затова и заради натрупаните съмнения в биографията на съдия Ченалова – участието й в аферата „Красьо Черния”, СРС-та с корупционен привкус, натрупването на дела на нейн доклад от конфликта Цветан Василев – Делян Пеевски, Висшият съдебен съвет и прокуратурата трябва спешно и ефективно да проверят всички факти по казуса „Белведере”. Разбира се, има и един базисен проблем – за да се възмутят, трябва да разбират и правото.