Един (уж) обикновен ден на Висшия съдебен съвет

Всеки четвъртък точно в 9.30 ч. 25-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) се събират на пленарно заседание, за да решават въпросите на съдебната власт. В залата на ул. „Екзарх Йосиф” около заседателната маса се нареждат „тримата големи” – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор, както и 22-мата изборни членове на кадровия орган, избрани на половина от парламента и магистратите. За да бъдат избрани, за да помагат на съдебната власт да изпълняма основното си предназначение, всички те трябва да притежават „високи морални и професионални качества”, казва Законът за съдебната власт.

Съвсем наскоро, в опит да обори логичните аргументи за промяна на правилата за избор на председател на Върховния касационен съд – изборът да се осъществява чрез хартиени бюлетини, вместо с електронната система за гласуване, която не осигурява равнопоставеност на кандидатите и не гарантира тайната на вота, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров илюстрира своята трактовка на изискванията в закона с изречението: „Ние сме хора, които сме малко по-отговорни от средностатистическия гражданин”. По думите на Тодоров високото е около средностатистическото, но практиката на ВСС го опревергава – въпреки че сме реалисти за нивото на средностатистическата идея у нас за почтеност и професионализъм, съдебните кадровици в практиката си показват, че и то им е непостижимо.

Решенията, които взе ВСС само в рамките на последното си заседание, нагледно показват, че нито идея за приличие, нито дори страх от предизвиканото възмущение, могат да накарат мнозинството от членовете му да спазват закона и да изпълняват задълженията, за които са избрани, безкористно и в обществен интерес.

Фактологията

Безобразие №1 – пазарлъци за ВКС

Първа точка от дневния ред на ВСС в четвъртък бе внасянето на кандидатури за председател на Върховния касационен съд във втората инициирана от съвета процедура за съдия №1. Предишната завърши без избор, след като два гласа не достигнаха на предварително известния фаворит за поста съдия Таня Райковска да оглави ВКС. И макар на 25 септември гласуването да завърши безрезултатно, от процедурата могат да се извлекат няколко категорични извода – ВСС не търсеше най-подходящия и най-подготвения за поста, издигането на кандидатурата на съдия Райковска бе опит да бъде смачкана консолидацията на съдиите около номинацията на съдия Павлина Панова, а съветът направи всичко необходимо, за да запази, въпреки възраженията на съдиите и обществеността, всички несправедливости в правилата, регистрирани от външните наблюдатели, по които протече конкурса, за да осигури преднина на едната кандидатура.

Началото на втория опит да бъде избран ръководител на ВКС на практика преповтори предишната процедура – съветът забави с месеци старта на надпреварата (междувременно бе формирано новото правителство на ГЕРБ) и отказа да промени правилата. Процедурата е открита така, че изборът да стане след обявяване на януарски доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка.

Безобразие №2 – връзкарски конкурси

Точно в 9.15 ч.(15 минути преди началото на заседанието) в четвъртък „Съдебни репортажи” публикува информация от свои източници, че конкурсната комисия, която ще проведе изпита за повишаване и преместване във Върховния административен съд (ВАС) ще бъде избрана чрез жребий, но не от пълния списъчен състав, а едва от 15 съдии във ВАС. На заседанието се очакваше първо списъчните състави за конкурсните комисии да бъдат одобрени и второ – чрез жребий да бъдат избрани седем съдии от ВАС, който ще изпитват кандидатите за редови съдии на най-високо ниво.

Внезапно, след като публикацията на “Съдебни репортажи” става известна, гласуването на тези точки беше отложено. Според председателя на Комисията по предложенията и атестирането Милка Итова е допусната техническа грешка и списъчните състави не били пълни. Според неофициална информация за ВАС преди заседанието в списъка са влизали 60 от общо 85 съдии от съда. Малко по-късно на същото заседание Итова взе думата, за да уточни, че публикацията в „Съдебни репортажи” прави „внушения”, но точките били оттеглени заради други – колежката й Юлия Ковачева забелязала, че списъците не са пълни. Дефакто опровержение, че комисиите са предварително предопределени, а така – и конкурсите за върховни съдии – опорочени, не получихме. Но самото отлагане на тегленето на изпитващите поради “техническа грешка” вече прави опровержението невъзможно.

Безобразие №3 – още връзкарски конкурси. Този път с успешен за връзкарите резултат

На 12 ноември миналата година ВСС обявява конкурс за повишаване в окръжните прокуратури, на който се явяват 282 кандидати. Свободните места за най-важната прокуратура – Софийската градска прокуратура, са едва 21. На 31 юли на сайта на ВСС е публикувано класирането, а миналия четвъртък съветът проведе поредица от гласувания, за да назначи официално прокурорите.

Поредица от събития преди това обаче пренареждат кандидатите, така че сред окончателно назначените се оказват две познати имена – Радослав Стоев, син на члена на съвета Незабравка Стоева и Емил Петров – брат на шефа на столичното следствие Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото. Двамата са класирани съответно на 22-ро и 23-то място и по всички правила не се класират за прокурори в СГП. Как става обратът?

На 5 август на заседание на Комисията по предложения и атестиране е решено, че изискванията за длъжността на кандидатите ще се преценяват към момента на подаване на документите за конкурса, а не към момента на класирането, пише “Правен свят”. Обръщането на практиката е закрепено и с решение на Комисията по правни въпроси от 15 септември. До този момент практиката е в обратния смисъл. Промяната води до това, че Радослав Стоев и Емил Петров пренареждат класирането, извършено от изпитната комисия от прокурори, и изпреварват конкурентите си за поста, един, от които е сегашният говорител на градската прокуратура Павел Панов.

Единствените, които правят възражение, че не са съгласни с промяната на практиката, са Юлия Ковачева и Камен Иванов. Доводите им, че така се създава противоречива практиката, са парирани от Милка Итова с изречението, че това ще го реши Върховният административен съд. Ако за прокурора Стоев засега публично е известо само, че е син на майка си, за работата на прокурора Емил Петров са оповестени множество тревожни съмнения за качеството и независимостта на работата. (Справка – делото „Рубин”, по което наблюдаващ прокурор е Емил Петров и чиято цел бе преминаването на огромни капитали в ръцете на доскоро силния Цветан Василев.)

Безобразие №4 – и да хванат манипулатора на случайното разпределение на местопрестъплението, ВСС ще помете следите

Висшият съдебен съвет проведе близо двучасова сюрреалистична дискусия, за да неутрализира разобличаващия доклад на айтиспециалистите за резултатите от проверката на случайното разпределение на делото „КТБ”. Проверката опровергава официалното обяснение на ръководството на Софийския градски съд за липсващия близо 24 часа протокол от разпределението на делото, засича множество нарушения в организацията по случайното разпределение на делата и не на последно място – сочи пробойни в софтуера, които изцяло компрометират случайното разпределение не само в СГС, но и в близо 95% от съдилищата в страната. Съветът обаче изпраща единствено препоръки до ръководството на СГС и взима решение в бъдеще да направи одит на новата версия на компрометирания софтуер, която ще бъде въведена от 1 януари следващата година.

Изводи: този ВСС – мисия невъзможна

Само в рамките на едно заседание членовете на ВСС доказаха, че съпротивата срещу съдебната реформа има конкретни лица и част от тях са мнозинството на съвета. Кадровиците или не искат, или не могат да взимат прозрачни и обективни решения за кадровите въпроси на системата, да опровергават съмненията за задкулисни договорки и семейни назначения, създават несигурност във Върховния касационен съд и не искат да търсят отговорност от ръководството на най-големия окръжен съд в страната – СГС (избрано след признанието на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че фаворитът за поста Владимира Янева е негова „семейна приятелка”), затова че е нарушил основни принципи в случайното разпределение на дело за несъстоятелност на банка, от която се твърди, че липсват над 4 млрд. лв. А всичко това са конкретните проявления на властовата корупция в системата, чиито кадрови ресурс е най-ценният й актив.

Спецификата на съдебната власт е такава, че “системата има свойството да се самовъзпроизвежда”. (Бившият член на ВСС Галина Захарова след като подава оставка от предишния съвет: “Добрият ръководител – квалифициран, почтен, отговорен, независим и справедлив – пренася и утвърждава в колектива същите качества. Недостатъците на ръководителя обаче също се мултиплицират. Всеки неудачен избор на ръководител предпоставя клонирането му надолу по йерархията. Никой не избира собственото си отрицание”)

Още през 2008 г. сме предубредени за това от покойния председател на Конституционния съд Румен Янков в последното му интервю пред в. „Капитал”: „За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съдебен съвет – доколко той е проводник на политически, роднински или приятелски назначения. Назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка. Веднъж назначен на някое от тези основания ръководител, при повишението в служба игнорира политически девиантните, противниците на приятелите, търси родствениците. И критерий в случая не са качествата, а лоялността. Така правосъдието от страж на закона лесно се превръща в банка за услуги”.