ВАС обяви избора на председател на Окръжния съд във Варна за законен

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на един от кандидатите за председател на Окръжния съд във Варна срещу избора на Марин Маринов на поста. Решението по жалба на съдия Даниела Христова е окончателно и не подлежи на обжалване.

Както „Съдебни репортажи” писа, конкурсът бе белязан от няколко скандала – предварително бе известно кой е фаворитът за поста (един от заместници на тогавашния председател на окръжния съд Ванухи Аракелян Марин Маринов). По време на изслушванията и дискусията кадровиците не обсъдиха нито един от проблемите, свързани с организацията на съда, нарушаването на принципа на случайното разпределение на делата, масовите отводи на съдиите от Търговското отделение (ръководено от Маринов) по делата „Петрол” и нарушенията, установени в актове на Инспектората към ВСС. За сметка на това членовете на ВСС поставиха под кръстосан огън останалите двама кандидати, задавайки им тенденциозни въпроси, като дори си позволиха да обсъждат съдебните им актове по същество.

В жалбата си до ВАС съдия Христова изтъква няколко основания за отмяна на решението на ВСС – основания за отвод на двама от членовете на ВСС Даниела Костова и Каролина Неделчева заради предубеденост. Костова и Неделчева са съдии в Окръжния съд във Варна, като са избрани за членове на ВСС по предложение на председателят на съда (тогава Ванухи Аракелян). Даниела Костова пък призна, че е далечна роднина с един от кандидатите, но посочи, че няма основания да се отведе от гласуването. Според жалбоподателката в становището на Етичната комисия за професионалните и нравствени качества на съдия Маринов не са отчетени нито констатациите от актовете на ИВСС, нито са обсъдени медийните публикации по темата. Твърди се, че след изтичане на крайния срок за депозиране на становища, ден преди избора, на сайта на ВСС е качено становище на съдия Ванухи Аракелян, в което е направен опит да бъдат опровергани критичните констатации за ограничаване на случайното разпределение на делата в Гражданското отделение на съда. Съдия Христова изтъква, че становището на Комисията по предложенията и атестирането й е било връчено час преди да бъде изслушана във ВСС като кандидат за поста. Съветът нарушил равнопоставеността на кандидатите, тъй като нейното изслушване е било почти два пъти по-дълго от това на останалите двама претенденти за председател на ОС – Варна, а въпросите, задавани към нея, били тенденциозни.

Тричленният състав с докладчик съдия Росен Василев (командирован със заповед на председател на ВАС Георги Колев от Окръжен съд Благоевград, въпреки че не разглежда административни дела) и членове Милка Панчева (председател на Шесто отделение) и Наталия Марчева обаче отхвърля всички доводи на съдия Христова. По отношение на роднинската връзка на Маринов с члена на ВСС Даниела Костова в делото е установено, че двамата наистина са роднини по съребрена линия от шеста степен, което не попада в изричните основания според Закона за съдебната власт основание за отвод. Съдът обаче не обсъжда, че във всички процесуални закони има освен изброените конкретни хипотези и една обща – че член на решаващия орган е длъжен да си направи отвод, ако по други причини, може да се счита за пристрастен.

ВАС приема, че „в случая не е било налице абсолютното основание за отвод”, без да отговори дали близостта между кадровика и претендента за поста е такава, че да поставя непредубедеността на първия във вреда на конкурентите му. По делото има и друг любопитен момент – един от членовете на състава на ВАС съдия Атанаска Дишева се е отвела заради роднинска връзка с Маринов. От протоколите по делото обаче не става ясно каква е роднинската връзка. Без такава конкретизация обаче не става ясно, дали не е налице двоен стандарт – при същата или близка роднинска връзка съдия от ВАС се отвежда, а член на ВСС – не.

ВАС приема, че публикуването на становището на Ванухи Аракелян на страницата на ВСС извън предвидените в правилата за избор на административни ръководители срокове не е „нарушение на административнопроизводствените правила, т. е. нарушение, при липсата на което би се стигнало до напълно различен краен резултат в процедурата по избор на административен ръководител на Окръжен съд-Варна”. Това е така, защото съдът смята, че публикуването на становището „по никакъв начин не засяга правата на жалбоподателката Даниела Христова”, а освен това срокът в правилата не е преклузивен, защото с „изтичането му не се свързва правната последица на погасяване на субективни права”.

Съдът не приема и доводите за липсата на обсъждане на актовете на ИВСС и медийните публикации в становището на Етичната комисия за качествата на Маринов, защото, според ВАС, те всъщност изразяват субективното разбиране на жалбоподателя и защитника й „за начина, по който следва да става преценката за нравствените качества на кандидатите”. „Това разбиране обаче не би може да бъде издигнато в императивно изискване към дейността на Комисия по професионална етика и превенция на корупцията (КПЕПК), отклоненията от което да водят до твърдяната в становището незаконосъобразност. В ЗСВ не се съдържа изискване относно начина, по който да се извършва преценката за нравствените качества на кандидатите за административни ръководители”, сочи съдът и допълва, че от приложените по делото становища на КПЕПК за нравствените качества на кандидатите е видно, че в тях комисията подробно и аргументирано е изложила позицията си за наличието на нравствени качества у всеки от тримата кандидати.

От протоколите от съдебните заседания обаче става ясно, че адвокатът на съдия Христова посочва съвсем конкретни данни на ИВСС за съдия Маринов, които не са обсъдени от Етичната комисия, още по-малко от ВСС при избора на председател на ОС-Варна. Става въпрос за акт на ИВСС от 2010 г., в който се казва, че “следователно като зам. председател на Варненския окръжен съд Марин Маринов не е взел мерки, които да обезпечат ритмичното движение на делото, докато е в платен годишен отпуск, а като съдия докладчик не е извършил необходимите процесуални действия по начин, който осигурява по-бързото движение на делата”. ИВСС дава препоръки към съдия Маринов да спазва стриктно изискванията на чл. 31 от Закона за адвокатурата*, на чл. 262 от ГПК** и “да предприеме необходимите мерки за преодоляване на противоречивата си съдебна практика”.

Съдът отхвърля и доводите, че въпросите, задавани към съдия Христова, са били тенденциозни, с мотив за един от тях, че „членът на ВСС, който го е отправил, изрично е подчертал, че въпросът е принципен и без връзка с частния случай”. „По същество твърденията на жалбоподателката изразяват неудовлетвореност от задаваните въпроси и извършената преценка, несъгласие с тази преценка от представянето на участниците в избора, по време на събеседването. Дейността на членовете на ВСС във връзка със събеседването обаче, както и преценката им относно всяка от кандидатурите, не подлежат на съдебен контрол. Тази дейност е не административна, а оценъчна, резултатът от извършването на която е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители”, пише в съдебното решение.

В него се казва още, че извън обхвата на контрол на съда остава и „оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, както и оценъчната дейност на членовете на този орган” в комисиите на ВСС. По същество така ВАС заявява, че си поставя бариера да направи проверка за обоснованост на изводите, за което вече съдът е бил осъждан от ЕСПЧ. И по българските дела, и по други съдът в Страсбург подчертава, че за да може съдът да изпълни изискванията на Конвенцията за защита на човешките права за справедлив процес, той трябва да може да разглежда всички въпроси по фактите и правото, относими към спора, висящ пред него.

ВАС обаче подчертава, че „така установените граници на оперативна самостоятелност предоставят на ВСС широка дискреция, като законодателно решение” (оперативна самостоятелност и дискреция са синоними – б.а), а преценката на ВСС за наличието на нравствените и професионални качества на магистрата не подлежала на съдебен контрол. „В рамките на настоящото производство е недопустимо да се извърши проверка дали решението, избрано от трите законосъобразни възможни решения, е най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществото, по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, защото това би означавало да бъде заместен ВСС в преценката му за нравствените и професионалните качества на кандидата”, заключва съдът.

Преди няколко месеца съдия Христова депозира сигнал в ИВСС заради организацията на Гражданското отделение на ОС Варна (тогава ръководено от съдия Милен Славов, който бе повишен до зам.-председател на Апелативния съд в града след избиране на Аракелян за административен ръководител). Сигналът е бил присъединен към материалите от плановата проверка на ИВСС на търговските и гражданските дела за периода 2012 – юни 2014 г. В акта, с който „Съдебни репортажи” разполага, действително са констатирани сериозни проблеми в Гражданското отделение – първоинстанционните граждански дела са разпределяни само между четири от 20 съдии в отделението. Делата по молби за осиновяване са били разпределяни само на един въззивен съдия, а друг съдия, разглеждащ първоинстанционни дела, е бил изключен от разпределение на дела по Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, със заповед на Ванухи Аракелян. След края на проверката спорната заповед на съдия Аракелян е отменена и е наредено постъпващите искови молби и молби за обезпечения да се разпределят на случаен принцип между всички съдии от отделенията, а съдията, разглеждащ искови молби по Семейния кодекс, е включен в разпределението на въззивните дела на 100 %.

В акта е препоръчано на председателя на съда „по-прецизно разпределението на делата конкретно в Гражданско отделение”, като в случайното разпределение да участват всички съдии. „В тази връзка, би следвало да се променят и приетите Вътрешни правила и регламенти, като проверяващите намират за необходимо актуализирането на дейността по разпределението на делата да се извърши с оглед спазване на принципа на случайния подбор и по-справедливо и равномерно разпределение на всички видове граждански и търговски дела между съдиите в Гражданско и Търговско отделения на ОС-Варна”, сочи ИВСС.

Проверката е установила и „значителен брой” отводи на съдиите от ОС-Варна за 2012 г. и за 2013г., като е наблегнато на факта, че отводите на съдиите в ГО са значително повече от тези на съдии в Търговското отделение. ИВСС посочва, че мотивите за отвод на съдиите „са неясни и не сочат основателни причини за отвеждане на съда”, а по някои дела мотиви няма. Затова проверяващите казват, че следва да се обърне внимание на съдиите, че по този начин се създават предпоставки за нарушаване на случайния избор. „Навежда се съмнение за отказ от правосъдие, както и за умишлено поведение, с цел прилагане на друг избор на съдия-докладчик, какъвто страната евентуално ще одобри („правилният” съдия-докладчик) или пък по преценка на докладчика да не разглежда съответното дело по съображения извън правилата на ГПК и ЗСВ”, пише в акта. В него обаче не е коментирано определението на съдия Маринов, с което тогавашният ръководител на Търговското отделение отвежда всички съдии от него от разглеждане на споровете на съдружниците в „Петрол”.

Вместо това и въпреки конкретните констатации актът на ИВСС завършва с обобщение в полза на административния ръководител, допуснал списъка от нередности. „…Организацията на административната дейност на Окръжен съд – Варна е много добра и това до голяма степен се дължи на усилията на съдия Ванухи Аракелян – Административен ръководител – Председател на съда през периода на проверката…, на нейния административен опит и професионализъм, както и на съдия Марин Маринов”, затварят темата съдебните инспектори.

* Чл.31 ЗА – Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.

** Чл. 262 ГПК – Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.