Какъв председател на Върховния касационен съд не иска Висшият съдебен съвет

Провалената процедура е най-силният атестат за проблемите на кадровия орган
29-09-2014; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Последният мач за овладяването на съдебната власт се отлага. Така на пръв поглед изглежда изходът от близо осемчасовото заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) миналия четвъртък, което завърши с провал на кадровия орган на съдебната власт да излъчи достоен победител в състезанието за най-високия пост в системата.

Всеки, който е следил няколкомесечната процедура за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС), обаче е наясно, че мачът се изигра и той не завърши позитивно за съдийската общност, защото нагледно показа, че членовете на ВСС далеч не виждат като свой приоритет реформата на съдебната система. Проваленият избор бе поредното доказателство, че ВСС не само не е в състояние да бъде двигател на промените, но е и част от проблема – той е проводник на пълзящото подчиняване на съдебната власт на политически и икономически интереси.

В продължение на няколко месеца съветът последователно имитираше създаването на публична и прозрачна процедура – опита да парира критиките към електронната система за гласуване чрез демонстрации пред журналисти, неправителствени организации и посланици на страни-членки на ЕС как се натискат копчетата и се показват резултатите, а в същото време публичните заседания на комисиите за „изслушването“ на кандидатите за председател на ВКС приключваха за минути и към тях не бяха задавани никакви въпроси. Всички тези усилия целяха да заглушат гласовете, които сочеха заложения още в началото предизвестен изход на състезанието, а хронологията на събития безпощадно ясно демонстрира, че съветът не цели да разреши очевидните проблеми в процедурата, а умело да ги заобиколи и омаловажи. С което все едно казваше, че процедурата няма значение, изборът е ясен извън нея. Проверките на кандидатките бяха повече от повърхностни – не стана ясно да са проверени базисните антикорупционни маркери – например – никой от членовете на ВСС не се поинтересува за подробности около спестяванията на кандидатките, сериозните доходи на съпруга на съдия Райковска, който е адвокат (в последната декларация пред сметната палата съдия Райковска декларира значително увеличение на доходите на съпруга си – над 102 хил. лв. За сравнение в предходните години според декларациите Румен Райковски печели между средно 8 и 18 хил лв.), нито какви клиенти представлява, за да бъдат изключени евентуални конфликти на интереси и влияния.

Затова и равносметката от проваления избор на председател на ВКС е повече от песимистична, защото показва какво не иска да постигне ВСС в този избор.

1. Не иска да знаем какъв трябва да бъде председателят на ВКС

Първата задача на членовете на ВСС в тази процедура бе да посочат какви качества са необходими на следващия председател на ВКС и в каква посока трябва да се развива последната съдебна инстанция занапред, какви трябва да са целите на новия председател с оглед приоритетните проблеми и задачи. Всичко това можеше да стане с една малка промяна в правилата, предложена от двама от членове на ВСС – Калин Калпакчиев и Камен Иванов. Двамата настояваха ВСС да изготви профил на следващия председател на ВКС. Така на практика съветът щеше да отговори на най-важния въпрос в тази процедура – какъв човек се търси, за да застане начело на ВКС в следващите седем години. Това щеше да направи избора предсказуем, като щеше да разсее разбирането, че за председател на ВКС са подходящи всички добри съдии. Профилът и предварителното оповестяване на критериите, към които трябваше да бъде целенасочен изборът, щеше да помогне да се каже коя от двете кандидатури, които бяха добри, отговаря повече на него”, заяви в неделя пред бТВ председателят на ВКС Лазар Груев.
Липсата на конкретни изисквания към кандидатите за най-високия пост в системата всъщност постигна своя ефект – замъгли изцяло критериите, по които членове на ВСС в крайна сметка направиха своята преценка кой е по-добър и принизиха състезанието до обикновено надлъгване с публиката – няма значение кой какъв е за броя на гласовете.

2. Не иска да му се бъркат

Аргументите, с които ВСС отказа на 10 юли да изготви такъв профил – нямало време, не било ясно чие ще бъде задължението за изготвянето – бяха светкавично оборени от съдиите от ВКС, които депозираха в съвета своите виждания какъв трябва да е следващият им ръководител. Още на 24 юли близо половината от съдиите от ВКС декларираха своите изисквания към кандидатите за следващ председател на съда, но писмото им бе прието само за сведение от кадровия орган. От финалния етап на процедурата се видя, че “сведението” означава всъщност “без внимание”, защото в дискусията преди гласуването членовете на разгледаха качествата на кандидатките съобразно критериите, изведени от върховните съдии.

Ход, който показа две неща – че кадровиците преднамерено не желаят в това състезание да има обективни критерии и че всъщност, извън декларациите за пред публика, съвсем не считат, че следва да се съобразяват с мнението на съдиите.

3. Не иска кандидат с широка съдийска подкрепа

Макар и издигната официално втора, кандидатурата на съдия Павлина Панова (сега зам.-председател на ВКС и ръководител на Наказателна колегия) е обсъждана още през май. Зад номинацията й застават върховните съдии и досегашния шеф на съда Лазар Груев, а по думите на един от вносителите – Камен Иванов, членовете на ВСС, подписали кандидатурата на Панова, дълго са мислили какъв профил трябва да притежава следващият председател на върховния съд – ерго – първо е обсъждано от какъв административен ръководител се нуждае ВКС, за да достигнат до конкретната номинация. В съдебната система съдия Панова е известна като безспорен професионалист, магистрат от кариерата с непоклатими позиции по важните за правораздаването въпроси. Затова и не е учудващо, че кандидатурата й консолидира върховните магистрати, които видяха шанс следващият ръководител на ВКС да дойде от техните среди и да представлява техните виждания и интереси за развитието на съда.

Обединението на съдии около един достоен кандидат очевидно обаче не влизаше в сметките на ВСС. Това пролича най-силно в изказването на Мария Кузманова – един от вносителите на втората кандидатура – на съдия Таня Райковска (зам.-председател на ВКС и ръководител на Търговската колегия), която чистосърдечно призна, че разговорите със съдийката са започнали седмица, след като в публичното пространство се появи информация, че съдия Панова ще участва в състезанието. Или с други думи – номинацията на съдия Райковска, независимо от безспорните й професионални качества, възникна, за да бъде противопоставена на първата и това да доведе до естествени процеси на разделение сред съдиите от ВКС и да неутрализира подкрепата им към един кандидат. Ефект, който бе постигнат с номинирането на друг зам.-председател на съда.

4. Не иска да знаем защо

Имитацията на процедура логично завърши с липсата на реален дебат между членовете на ВСС преди същинското гласуване. От т.нар. обсъждане не се разбра повече от вече известното – вносителите на кандидатурата на съдия Райковска я подкрепят най-вече заради написаната от нея концепция. Истинска оценка и отграничение на качествата на двете номинирани направи Калин Калпакчиев (вносител на номинацията на съдия Панова), но призивите му след него всички членове на ВСС честно и открито да дискутират от какъв председател се нуждае ВКС се удариха в стена. В крайна сметка наблюдаващите имитацията на дискусия не получиха шанс да разберат мотивите на 14-те членове на съвета (извън десетимата, подписали двете номинации) защо са гласували „за“ Панова или Райковска, защото нито един от тях не се осмели да ги обяви публично. А така на практика нито магистратите, нито обществото можаха да се ориентират кои са предимствата на получилата по-голяма подкрепа съдия Райковска, какво, според кадровиците, я отличава от съперничката й и я прави по-подходяща за най-високия пост.

5. Не иска председател на ВКС, който да защитава независимостта на съда

По-широката подкрепа на членовете на ВСС за кандидатурата на съдия Райковска – тя получи 15 гласа, само с два по-малко от нужните, за да бъде избрана, показа не какъв председател иска мнозинството, а какъв не иска.

И това не е изненада. Може би най-съществената разлика в представянето на двете върховни съдийки бе отношението им към независимостта на съдебната власт, в частност на съда. Темата бе широко засегната в концепцията на съдия Панова, която декларира готовност активно да се бори срещу посегателствата срещу интегритета на съдебната система. Тя не спести на кадровиците и идеите си, при необходимост, да изнесе проблема с вмешателството на останалите власти на наднационално ниво, като конкретно изброи институциите, до които може да бъде направено това. Категоричната й позиция не изглеждаше голословно, защото в биографията й има прояви, от които да се види, че готовността е реална – неколкократно тя се е изказвала публично в защита на независимостта на съда по времето на управлението на ГЕРБ. За разлика от нея съдия Райковска бе по-пестелива и обрана в намеренията си – тя обясни пред ВСС, че ще пази независимостта на съда посредством лостовете на бюджета.

А безспорно накърняването на независимостта на системата е най-наболелият въпрос, който вълнува магистратите, след продължаващите с години опити, а и успехи на изпълнителната власт да обязди съда, поставяйки на ключови позиции председатели, по-познати с политическите си познанства, отколкото с професионалните си достижения и успехи. Затова гласуването в четвъртък не бе изненада за никого – и този състав на кадровия орган следва добре отработената традиция да съобразява приоритетите и решенията си с политическата обстановка. А това е видно дори и за тези, които приемат да участват в конкурсите, обявени от съвета. След проваления избор съдия Панова не спести откровената си позиция за това откъде се диктуват решенията на ВСС. Тя бе попитана дали смята, че изборът на председател на ВКС зависи от политическата конюнктура. „Много ми се иска да ви кажа, че не зависи. Самият ВСС се постара да насрочи дата за изслушването на кандидатите преди изборите, с цел да демонстрира, че не зависи от политическа конюктура“, каза тя и добави, че предстои нова процедура, а „тогава може би ще бъде още по-трудно на членовете на ВСС да убедят обществото, че действително не се влияят от никакви политически конюнктури”.

6. Не иска да решава самостоятелно

В продължение на няколко месеца ВСС старателно полагаше усилия да гради илюзията, че изборът на председател на ВКС не зависи от политическата нестабилност в страната. Още при обявяването на процедурата в края на юли кадровиците предпочетоха да се застраховат срещу упреците, че същинското гласуване ще се проведе след предсрочните парламентарни избори и с благословията на новите управляващи, и изместиха датата на избора десет дни преди вота. Първоначалните сметки показваха, че гласуването трябва да се проведе между 9 и 16 октомври, когато вече ще има яснота дали ще има ново правителство. Затова съветът предпочете по-малкото зло – да бъде критикуван, че провежда процедурата в разгара на отпускарския сезон, когато възможността на професионалните и граждански общности да участват активно в нея намалява, вместо да бъде упрекван, че се подчинява на политическата целесъобразност. Такъв беше и рефренът в края на процедурата – председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров (част от твърдото лоби на главния прокурор Сотир Цацаров) призова колегите си да гласуват „позитивно“, защото „един успешен избор днес ще бъде стъпка в отстояването на независимостта на съдебната власт“ и ще бъде отговор на „някои намеци и инсинуации, че вотът в тази зала се определя от друго място, от политическата конюктура“.

В крайна сметка обаче голите декларации и уверения на членовете на ВСС, не могат да изличат усещането, че кадровиците не желаят да взимат решенията си самостоятелно, а очакват политически знак, за да съберат нужното мнозинство в полза на една или друга кандидатура. Може да се направи сравнение с предишния избор на един от тримата “големи” – тогава в надпреварата участваха двама прокурори (единият – зам.-главен прокурор) и човек, външен на прокуратурата – председател на окръжен съд. Безапелационно външният кандидат получи без да има профил за длъжността 18 гласа. Разликите между “преди” и “сега” са в политическата конюнктура – политически силните се готвят да спечелят избори, но конфигурацията още съдържа въпросителни, поради което и вниманието им към съдебната власт не е избистрено. Това показва, че мобилизацията, която води до квалифицирано мнозинство, е възможна и тя не зависи от качествата на кандидатите и тяхното съответствие с поста, за който са се кандидатирали.

И още нещо е ясно – силите, които задвижат мнозинството в съвета, очевидно са наистина мощни – твърдият съдийски натиск, корективът на неправителствените организации, които следяха под лупа процедурата и настояваха за промени, предупрежденията на Европейската комисия, че този избор ще бъде тест за страната ни, не бяха достатъчни, за да пречупят задкулисните механизми, по които се формира волята на членове на ВСС. Кадровият орган си позволи да „дисквалифицира“ две наистина силни кандидатури на съдии от ВКС с дългогодишен стаж и управленски опит, които обаче не са стиковани с новото управляващо мнозинство. А по всичко изглежда, че то ще бъде предвождано от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който неотдавна (през февруари) призна в интервю за „Медиапул“, че не подценява значението на влиянието върху съдебната власт: „Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“. Самият Борисов последва този пример – по време на неговото управление бяха направени откровено политически назначения за председател на Софийския градски съд и Върховния административен съд. Затова не остава и капка съмнение, че победителят в голямото състезание – за председател на ВКС, ще се ползва с благоволението на победителите от изборите на 5 октомври. Това беше урокът, който дадоха на ВСС – без спусната повеля кадровиците са негодни да проведат избор.

Добрата новина е, че съдийското съсловие, без да чака разрешение, се включи в процедурата и само започна да изработва правила. Другата добра новина е, че достойни кандидати за председател на ВКС има и все по-трудно ще става на кадровиците да ги неглижира.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия

1 коментар

  • Анонимен на 30.09.2014 в 18:57:16

    До безкрай ще повтарям, че голяма част от магистратското съсловие е политически зависимо.

    Отговор

Вашият коментар