Иванка Иванова: Без ясен профил кандидатите за председател на ВКС изглеждат еднакви и изборът се превръща в произвол

В страните-членки на ЕС съдиите от върховните съдилища взимат участие в процедурата
11-09-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

sud-delo

Без ясно очертаване на длъжностната характеристика и необходимите качества на кандидатите за председател на Върховния касационен съд (ВКС) претендентите изглеждат еднакво и изборът се превръща в произвол. Това каза директорът на Правната програма на Институт „Отворено общество” Иванка Иванова при презентирането на сравнителното изследване “Какво (не) знаем за председателите на върховните съдилища в държавите членки на ЕС”. Изследването показва какви са приликите и разликите в процедурите по избор на председатели на върховните съдилища в страните-членки на ЕС, какви професионалисти застават начело на върховните съдебни инстанции в Европа и какви са гаранциите за независимостта на съдебната власт.

Иванова подчерта, че липсата на конкретно очертани качества, които трябва да притежава следващият председател на ВКС, е равнозначно на липса на критерии и има вреден ефект, защото в избора Висшият съдебен съвет (ВСС) няма да може да направи разграничение между кандидатите, което да бъде „мотивирано и валидно”. Както „Съдебни репортажи” писа, ВСС отказа да промени правилата за избор на председател на ВКС и да включи в процедурата изготвяне на профил на кандидатите, в който изрично да бъде записано какви са качествата, които трябва да притежава следващият председател на ВКС. Като мотив кадровиците изтъкнаха липсата на време за изготвянето му и фактът, че в Закона за съдебната власт тези характеристики са посочени – високи морални и професионални качества и определен юридически стаж. Седмица по-късно съдиите от ВКС сами изготвиха такъв профил и го представиха пред ВСС, с което категорично опровергаха доводите на съвета да запази досегашните правила.

Оказва се обаче, че в повечето страни-членки на ЕС в процедурата по избор предварително се посочват необходимите качества, нужни за заемане на най-високия пост в съдебната система, и те варират в зависимост от контекста на избора и социалната обстановка в държавата. Например, във Великобритания при последния избор на председател на върховния съд в изискванията са включени качества като социално съзнание, ясна мисъл, способност за работа под напрежение и др. А абстрактните категории, които тук често са лишени от съдържание, като независимостта на магистрата, се преценяват през призмата на конкретни биографични данни. Иванова посочи за пример председателя на върховния съд във Франция, при избирането на когото, най-голяма тежест е оказала неговата независимост. А тя е преценена по конкретни ситуации – решаването на дисциплинарно дело срещу негов колега масон, когото председателят на върховния съд е наказал и така се е доказал като „антимасон”.

Този подход за формиране на ясни критерии, които да покажат какъв трябва да е председателя на ВКС и да отличат най-достойния кандидат, бяха яростно отречени от мнозинството във ВСС. Причината, според съдията от ВКС Теодора Стамболова, е съвсем очевидна – с формални изисквания към кандидатите кадровият орган може да си „играе” както иска и впоследствие да оправдае всеки избор, който отговаря на абстрактните и неясни критерии, заложени в процедурата.

Резултатите от изследването на „Отворено общество” показват също, че в повечето страни от ЕС съдиите от върховния съд имат участие в процедурата. Това е така в 17 от 28-те държави, като в девет от тях съдиите имат право да изразят становище за кандидатите, в 7 от страните върховните съдии предлагат кой да ги ръководи, а единствено в Португалия те избират пряко своя председател. Доминиращата практика е председателят на върховния съд да е работил в съда – тоест да познава добре функционирането и работата му, а в 23 от страните председателите на върховните съдилища са магистрати от кариерата, като изключение са България и Германия. Преобладаващата част от председателите имат и друг юридически стаж – като министри на правосъдието, прокурори, адвокати и преподаватели. А някъде стажът в други области на правото е и едно от изискванията за заемане на длъжността. Случва се и председателите на върховни съдилища преди това да са били прокурори, но в системи, в които прокуратурата е част от съда – така е във Франция и Малта, например. В страните-членки особено се цени научната кариера, като в 12 от държавите председателите са доктори по право, в 6 от страните – професори, а в 12 – преподаватели в университет. В Европа единствената страна, която е регулирала по-дълъг мандат на председателя на върховния съд от Българи, е Естония, където мандатът е девет години.

Въпреки че върховните съдилища се занимават преобладаващо с граждански дела (например във Франция гражданските отделения в съда са три, а наказателното – само едно), в 13 от държавите членки председателите са специалисти по наказателно право. Особено внимание при избора се обръща и на страничните дейности на кандидатите – хобитата им, участието им в благотворителни каузи и активната им гражданска позиция, защото тези дейности очертават качествата и характера на кандидата.

Всички държави, с изключение на Португалия, са възприели модел, в който процедурата по избор не е затворена само в съдебната власт, а има участие и на другите власти. В 17 от 28-те държави назначаването на председател на върховния съд е от компетентността на президента, в 6 – на Народното събрание, в две – на правителството и в други две – на кадровия орган на съдебната власт.

Изводите в изследването сочат, че в повечето държави-членки на ЕС се търсят максимални гаранции за независимостта на съдебната власт – а това става чрез включването на външни за нея избиращи органи, кандидати, които добре познават отвътре работата на върховните съдилища – магистрати от кариерата с дълъг професионален стаж и постижения в научната и преподавателската област, и гарантирано участие на съдиите в процедурата по избор.

Иванка Иванова коментира също, че след предстоящото изслушване на кандидатите за председател на ВКС пред съдиите от съда – Павлина Панова и Таня Райковска, от изключително значение би било съдиите да излязат със становище. Дали то ще бъде в смисъл, че и двете са допустими или ще има изявена подкрепа за една от тях, няма такова значение, колкото обстоятелството, че ще се чуе мнението на редовите съдии. Съдия Стамболова обаче изрази обратно становище – че така съдиите от ВКС ще бъдат разединени. Тя каза също, че колегите й се чувстват демотивирани, защото се съмняват, че ще бъдат чути.

Въпреки това, посочи тя, мнението на съдиите от ВКС ще бъде изразено чрез въпросите, които ще задават на кандидатите и техните реакции, а по време на изслушването трябва да бъде воден протокол, който да бъде качен на страницата на ВСС и ВКС, така че кадровият орган, а и президентът да вземат максимално информирано решение. Изслушването на Райковска и Панова е насрочено за 17 септември.

Цялото изследване на Институт “Отворено общество” можете на намерите тук profile_chief_justices_report_fin (2).

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври
ek

Докладът на Европейската комисия за България: Недосегаемост на главния прокурор, проблеми в независимостта на съда и структурирането на ВСС

Комисията е обезпокоена за непрозрачната собственост на медиите и заплахите срещу плурализма
Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд

4 коментара

Вашият коментар