Съдебната реформа – да я свършат следващите

Министър Златанова беше много внимателна да не засегне главния прокурор и съдебната номенклатура
05-08-2014; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Ден преди съставът на служебния кабинет да бъде оповестен официално на сайта на Министерството на правосъдието бе публикуван проект за изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Предложенията касаят електронното правосъдието, атестирането на магистратите и конкурсите в системата, командироването на съдии, прокурори и следователи и отдавна очаквания пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдебната квота.

Проектът се появява с деветмесечно закъснение – през септември миналата година в интервю за „Правен свят” министър Зинаида Златанова заяви, че той ще бъде внесен в парламента до края на следващия месец. И макар част от промените да са наложителни, разпускането на парламента ще ги блокира поне до края на годината. Подобен развой претърпя и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен в Народното събрание от ГЕРБ през януари 2013 г. Смяната на кабинета стопира промените, а впоследствие министър Златанова обеща прегледът на предложенията да се извърши заедно с неправителствения сектор, за да се очертае „силуета на следващите стъпки за модернизация”.

Обещанията на министъра на правосъдието, че наложителните поправки в ЗСВ ще бъдат съобразени със съсловните и неправителствените организации, обаче претърпяха обрат. Макар да даваше заявки, че за реформата на съдебната власт са нужни „скокообразни стъпки”, подобно на тези, предприети от страната ни в периода 2006-2007 г. при влизането в Европейския съюз, Златанова така и не предприе решителни действия в областта на компетентността си по основните проблеми в системата – елиминирането на съмнението в случайното разпределение на делата, разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, прекъсване на тенденцията по отглеждане и ояждане на съдебна номенклатура – вечни началници на съдилища и прокурори, които почти не гледат дела, но имат свободно време за друго. Пълната абдикация да прави реформа в политически несигурното време беше призната от министърката на прощалната й пресконференция в края на миналия месец. „Искам да започна с това, което в поредица доклади в изминалата година повтаря и Европейската комисия. Политическата ситуация в страната със сигурност не беше благоприятна за извършване на радикални реформи. Това заключение остава валидно за съжаление за следващите месеци, в които ще имаме две правителства, едното от които служебно”, посочи тогава Златанова.

Тя даде и обяснение защо се е забавил проектът за ЗСВ – заради прецизиране на текстовете за електронното правосъдие, но независимо от това Златанова обеща да го завещае на следващият министър. Прецизирането на електронното правосъдие обаче не е смяна на модела – не засяга нито механизмите, по които се формира ВСС, нито опасностите от превръщането му в ленив бюрократизиран орган, далеч от нуждите и проблемите на магистратите, защото е постоянно действащ, нито променя статута на председателите и шефове на прокуратури.

Равносметката бе предшествана от няколко месеца в края на миналата година, през които правосъдният министър изразяваше известна увереност, че ръководеното от нея ведомство ще успее да прокара промените, липсата на които неизменно присъства в докладите на Европейската комисия. Фокусът, който често поставяше Златанова, бе върху проблема със случайното разпределение на делата. През септември в интервю пред „Правен свят” тя като че ли изрази съмнение, че проблемът със случайното разпределение е действителен и дори допусна, че говореното по темата създава безпочвени внушения, че председателите могат да злоупотребят със софтуера за разпределение на делата. “…А, както и аз самата научих от публикации в медиите – от ЕК отново са попитали ВСС за софтуера за случайното разпределение на делата. Най-отговорно заявявам, че това повече не може да продължава, не може сериозни професионалисти, каквито са магистратите и техните административни ръководители, да бъдат заложници на един софтуер! Толкова е обидно и унизително за тях, за техния интегритет, професионализъм и компетентност, да се разчита, че единствено софтуер би ги възпрял да не манипулират разпределянето на делата. Давате ли си сметка за какво говорим, какво означава това – че те не заслужават никакво доверие”, казва тя.

Случайното разпределение на делата е споменато от министър Златанова и през октомври по време на представянето на четвъртото издание на Прегледа на съдебната реформа в България 2013, подготвено от Фондация „Български институт за правни инициативи” (БИПИ). Десет дни по-рано пред парламентарната правна комисия на парламента Златанова се обръща с призив към ВСС да реши бързо проблема със случайния подбор. „По отношение на въпроса за нова система за случайно разпределение на делата, решението е в ръцете на ВСС, там би трябвало да се вземат по-адекватни мерки от тези, които се взимат в момента, за да има сигурност, че делата се разпределят на случаен принцип”, коментира още Златанова и допълва, че в това отношение много разчита на ВСС, те работят вече една година и би следвало да “заработят с много ускорени темпове, ако искаме да покажем резултат, не толкова на ЕК, колкото на българските граждани”.

Последните думи на Златанова – че важни са гражданите, а не натискът отвън, някак стоят неубедително поради съвпадението на активността на министерството с излизането на мониторинговия доклад на ЕК на 22 януари. Седмица след оповестяването му ведомството представя пред медиите законодателните си инициативи до края на годината, а най-съществено внимание е обърнато на актуализацията на Стратегията за съдебна реформа, приета от правителството на ГЕРБ през 2010 г. Следвайки традицията на няколко поколения министри гръмко да обявяват предстоящи мерки в проблемните областни, наблюдавани от ЕК, преди или малко след поредния критичен доклад, Златанова очертава отново реформите, които предвиждат създаване на централизиран софтуер за случайно разпределение на делата, който ще бъде разработен в следващите 18 месеца.

Загрижеността на министърката за случайното разпределение обаче остава на хартия – два месеца по-рано тя не взима никакво отношение, когато ВСС решава въпреки отпора от НПО сектора, пробитата по отношение на сигурността система „LawChoice” да бъде въведена във всички съдилища след доработка, чиято ефективност ще се доказва постфактум – след въвеждането й в експлоатация.

Противоречивите сигнали на министъра по въпроса какво следва да бъде направено, за да се гарантира, че делата се падат случайно на съдиите, продължават и в участието на Златанова през ноември на общото събрание на Българска съдийска организация (БСА). Председателката на БСА Богдана Желявска (зам.-председател на Софийския градски съд) поддържа становището, че проблем със случайното разпределение на делата няма. „Случайното разпределение на делата е факт в съдилищата и нека не спекулираме с тази тема, защото ние наистина осъществяваме случайното разпределение”, казва Желявска седмица след като шест НПО-та изпращат писмо до ВСС с настояване софтуерът да бъде подложен на независима експертиза, преди да бъде въведена доработената му версия в съдилищата.

„Аз самата се занимавам със случайното разпределение на делата като зам.-председател на Софийския градски съд (СГС). И трябва да ви кажа, че това е една изключително болна тема за нашето общество, но всъщност случайното разпределение се случва на практика. И това е факт в съдилищата, и нека не спекулираме с тази тема, защото ние наистина осъществяваме случайното разпределение”, смята Желявска.

Що се касае до актуализираната Стратегия – тя така и не вижда бял свят, тъй като не е публикувана на сайта на министерството, нито пък е приета. Презентирането й в началото на годината дава за кратко надежди, че правосъдното ведомство ще предприеме решителни стъпки за промяна на структурата на ВСС – стъпка, към която отдавна призовават съсловните и неправителствените организации. Подобна препоръка намира място и в становище на Венецианската комисия от 2009 г., в което се казва, че обединяването на правомощия на съдии, прокурори и следователи в един съдебен съвет (като правомощия за назначаване и наказание) е проблематично и следва да се преразгледа.

Разделянето на кадровия орган на съдебната власт на две камари е залегнало в актуализираната стратегия за реформа на съдебната власт, обявява на 1 февруари в Банско правосъдният министър. По думите й, ако се стигне до подкрепа на идеята, тя може да бъде въведена още с влизането на сила на промените в Закона за съдебната власт, които готви ведомството. Такава подкрепа министерството получава от 12 неправителствени организации, които изразяват положителното си становище към представения седем дни по-късно пакет от мерки за реформиране на съдебната власт, изготвен от Съюза на съдиите. Промените са широко анонсирани на конференция, в която освен водещите организации, работещи в сферата на правосъдието, участва и самата Златанова. На нея обаче министърката вече е резервирана към идеята за разделяне на съвета, въпреки че само седмица по-рано е обявила, че промените ще залегнат в стратегията, а оттам – и в ЗСВ. „Все по-приемливо ми се вижда предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две камари, още повече, че тази идея активно се обсъжда вече от две години. Не виждам никакъв проблем тя да се постави на широко обществено обсъждане”, казва Златанова и на практика се самоопровергава.

В тон с нея се изказва и председателката на БСА Богдана Желявска, която казва, че идеите на ССБ са „интересни”, но трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане. Тя смята, че новият ВСС има воля за промяна на статуквото и не бива да бъде нападан, защото не е коректно. Като пример за волята на съвета, тя даде изработените детайлни критерии за атестиране и заключи, че доверието в системата е функция на всеки един магистрат. Обясни също, че редовите магистрати не се вълнуват от реформата на ВСС, а само от кариерното си развитие и свръхнатовареността си.

Два месеца по-късно министър Златанова отново публично се отказва от първоначалните намерения на ведомството за реформи. Повод за това става острото несъгласие на още една съсловна организация, която рядко изразява позиции по щекотливи въпроси – Асоциацията на прокурорите в България, с идеите на ССБ за разделяне на съвета. Становището на асоциацията, публикувано на 1 април, е провокирано от настояването на Съюза на съдиите ВСС да гарантира, че членовете на съвета, избрани от прокурорската квота няма да решават кадровите въпроси на съда.

Според АПБ, чиито позиции винаги съвпадат с тези на главния прокурор Сотир Цацаров, разделянето на управлението на съдебната власт на съдийско и прокурорско-следователско може да постави в опасност функционирането на конституционния модел и цели изпадането на прокуратурата от съдебната власт. От асоциацията са „загрижени” и за съда: „Очевидно създателите на Конституцията са приели, че капсулирането на съда в рамките на ВСС може да доведе до прокарване на съмнителни гилдийни интереси, които безкритично да приемат допуснати пропуски от отделни магистрати, само защото са част от гилдията. Не искаме съдебната власт да бъде укорявана, че действа според принципа “Гарван гарвано око не вади”!”, смятат от асоциацията.

Контрапозицията на Асоциацията на прокурорите е коментирана същия ден от Златанова – “Не е добре професионалните гилдии да си говорят с писма, да си поставят ултиматуми и да няма диалог. “Няма как всички наболели въпроси да се решат без диалог. Само аз не съм писала писмо, ще взема и аз да напиша”. А 12 дни по-късно министърът слага край на очакванията, че разделянето на съвета ще стане факт. На семинар в Сандански Златанова обяснява, че такива промени не се предвиждат, особено заради разногласията в магистратската гилдия. „Не смятам, че проблемите на съдебната система се коренят в тези неща”, благовидно съобщава абдикацията си по въпроса правосъдният министър.

Каква е причината министърката да измени коренно позицията си по въпросите на съдебната реформа в рамките на 4 месеца не ни е съобщено. Синхронът на резките промени в застъпваните от Златанова тези с публичните изяви на Българската съдийска организация и Асоциацията на прокурорите вероятно не е случайно заради крайния резултат – правосъдното ведомство постъпи така както искат двете организации – отказа да придвижи дълго чаканите промени в съдебната система – в проекта на министерството за изменение на ЗСВ няма дори и намек за случайното разпределение или структурните промени на ВСС, които се дискутират от години в магистратските среди.

За сметка на това са взети мерки за укрепване на влиянието на съдебната номенклатура. Предлага се административните ръководители след изтичането на мандата им или при предсрочното му прекратяване да се назначават на по–висока длъжност от заеманата преди назначаването им за ръководители. А мотивът за промяната, предвидена от Министерството на правосъдието, е посочена в едно-единствено изречение: „Този подход е целесъобразен предвид факта, че административните ръководители са едновременно и магистрати, поради което връщането им на по – ниска магистратска длъжност би било неоправдан вид санкция”. Независимо от речите по тържествени поводи или преди докладите по европейския мониторинг, безпогрешно можем да се ориентираме в искреността на политическите намерения на поредния министър на правосъдието – докато изпълнителната власт се грижи повече за шефовете на съдилища и прокуратури и приоритетно ги награждава за управленските им мандати вместо да решава истинските проблеми на системата, реформата се отлага за следващия министър.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар