Кандидатите за председател на ВКС залагат на засилване на тълкувателната дейност, намаляване на натовареността на съдиите и сроковете за разглеждане на търговските и гражданските дела

Концепциите на Райковска и Панова показват желание за приемственост и сходни приоритети
07-08-2014; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;

panova-raikovska

Засилване на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд (ВКС), мерки за намаляване на натовареността на съдиите и намаляване на сроковете за решаване на гражданските и търговските дела. Тези приоритети са залегнали в концепциите на двете кандидатки за най-високия пост във ВКС – Таня Райковска и Павлина Панова, публикувани на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС). Вижданията им за състоянието на ВКС, проблемите на съдиите и действията на председателя на съда за решаването им са доста сходни. Разликите в концепциите на Панова и Райковска не са големи, а двете досегашни зам.-председателки на върховния съд обещават приемственост в ръководството на ВКС и поставят висока оценка за мандата на Лазар Груев. От анализа на двете претендентки става ясно, че в съда е създаде добра организация, която няма нужда от радикална промяна, а по-скоро от надграждане.

Мотивация

В началото на концепцията си съдия Таня Райковска представя мотивите си да приеме номинацията. “Извървяла съм стъпка по стъпка отделните звена от кариерната стълбица. Не съм се придвижвала нито прекалено бързо, нито прекалено бавно по нея. Не съжалявам за изживяните професионални трудности, обиди и огорчения – кой от системата не ги е имал? Удовлетворена съм и от постигнатите професионални успехи, най-вече, когато са резултат и от съвместните усилия на моите колеги”, посочва тя и подчертава, че може да издържа на натоварванията, които работата й поставя.

“И като зам.-председател на съда участвам четири пъти месечно в съдебни заседания в състава, който оглавявам и съм постановила толкова съдебни актове, колкото и апелативен съдия в същата материя в по-натоварен съдебен район. Знам какво значи прекомерна натовареност – да наследиш затлачен състав от стотина и повече наказателни дела в началото на съдийския си път в СРС и да ги сведеш до около десет в рамките на годишен срок. Знам и какво значи да работиш на пишеща машина, да носиш дела вкъщи за в събота и неделя, без компютър и Интернет, без възможност за бърз достъп до законодателство и съдебна практика, в екстремални условия – трима и повече съдии в един кабинет, в съдебни зали без отопление или под фокуса на прожекторите и под засилено медийно внимание. Затова смея да твърдя, че се отнасям с нужното разбиране и отговорно към всички проблеми на съдиите. Те са важен елемент от моята лична мотивация, поради което Ви уверявам, че ще заделя немалка част от времето си за тяхното решаване”, сочи Райковска.

Съдия Панова казва, че е водена от изискването, което е поставила към себе си, за непрекъснато повишаване на професионалните ми възможности и знания, като през годините е полагала последователни усилия за усъвършенстване си като съдия и като юрист, натрупала е знания и опит, които би могла да предаде в управлението на ВКС. “Високите стандарти на правораздаването, който се стремя да постигна в работата си по конкретните дела, както и в администрирането на част от дейността на върховните съдии, ми дават основание да считам, че те могат да бъдат стандарт и в дейността на ВКС. По този начин бих могла, ако получа Вашето доверие, да работя за запазване и увеличаване на авторитета и достойнството на съда”, пише съдия Панова. И отбелязва, че ВКС е тази институция, чиято дейност в най-висша степен трябва да символизира независимостта на правосъдието – “независимо от влиянието и контрола на каквито и да било политически, финансови или социални интереси, необременено с пристрастия, предразсъдъци и субективизъм”.

“Висшата съдебна инстанция трябва да бъде гарант за истината, свободата, спазването на човешките права и безпристрастно правосъдие, защитено от външно влияние. Независимостта на съдиите не е изключително право или привилегия, дадени им за техен личен интерес, а е в интерес на законността и на всеки, конто търси и очаква правосъдие. Затова независимостта като условие за безпристрастността на съдиите дава гаранция за равенство на гражданите пред съда”, категорична е ръководителката на Наказателна колегия, която смята, че “в никакъв случай не трябва да се допускат опити за удовлетворение на моментни или трайни интереси на другите власти”. Според нея опитът й досега й дава увереност, че може да отговори на предизвикателствата пред бъдещия председател на ВКС в процеса на взаимодействие с останалите власти, без това да засяга независимостта на съда, а да съдейства за нейното утвърждаване.

Съдия Панова набляга на необходимостта от връщане на доверието на обществото към съдебната власт. Именно ВКС е институцията, която трябва да работи в тази посока. “Той трябва да зададе този стандарт в правораздаването, който да покаже, че българската съдебна система е силна, надеждна и устойчива структура за предоставяне на независимо, висококачествено правосъдие”, сочи съдийката. И разглежда и друг аспект от проблема. “Не е допустимо вече да бъде предизвикана ситуация от национален съдебен акт, при който гарантирането на правата на европейските граждани ще бъдат поставени под съмнение от магистрат от друга държава. Необходим е висок стандарт на познаване от съдията на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на основните човешки права, който да е гарант за това, че съдията от всяка друга държава ще има доверие у българския съдия, че е решил делото съобразно тези критерии, конто самият той би приложил”, казва ръководителката на Наказателната колегия и отбелязва. Тя посочва, че професионалният й опит в международни институции – в Европейския съд по правата на човека, както и в Общонадзорния орган на Евроджъст и работата й по международни проекти й дават увереност, че може да заложи този висок стандарт на национално ниво.

Като приоритети съдия Панова извежда: в наказателната колегия – уеднаквяването на съдебната практика чрез тълкувателна дейност, предприемането на действия за намаляване на броя на отлаганията на делата, продължаване на действията за преодоляване на значителната натовареност на съдиите; в гражданската колегия – при установена тенденция преобладаващият брой атакувани въззивни съдебни актове да бъдат оставяни в сила, резултат от активизираната тълкувателна дейност, се очаква тя да продължи; в търговската колегия – разглеждането на делата в разумни срокове, предприемане на организационни или други мерки за намаляване натовареността на съдиите, както и точното и единно прилагане на законите.

В прегледа на състоянието на колегиите в съда, съдия Райковска отбелязва, че се запазва ръстът на отложените наказателни дела, което се дължи най-вече на поведението на представители на адвокатурата и налага и за в бъдеще регулярно предприемане на съответните съвместни с адвокатурата мерки. Отбелязани са и положителните аспекти в работата на наказателна колегия – създаване на аналитично звено за обобщаване на съдебната практика, което подпомага и тълкувателната дейност и изготвянето и публикуването в края на 2011 г. обобщение на съдебната практика на съдилищата по дела за престъпления, извършени от организирани престъпни групи.

По отношение на ръководената от нея Търговска колегия, съдийката посочва наличието на специфики — по някои видове дела (по Закона за политическите партии, например) ВКС действа като първоинстанционен съд, затова освен организация за администриране на касационните дела, е създадена и такава, която позволява незабавно произнасяне по този тип дела. “Значителните постъпления дела, ограничения щат, както и изискването за преференциално насрочване на някои категории дела, пораждат за част от търговските дела…по-отделечено във времето насрочване на делата в открито и закрито заседание. В същото време икономиката на страната би се повлияла благоприятно от ускоряване на разглеждането на търговските дела”, смята Райковска. Тя откроява и дисбаланса в насрочването на делата в Гражданската и Търговската колегия — в първата делата се насрочва в рамките на два — три месеца, докато във втората – от порядъка дори на повече от шест месеца. И предлага решение – кадрово обезпечаване чрез използване преди всичко на вътрешните резерви на съда или преоценка на разглежданите материи във всяка една от колегиите.

Тълкувателна дейност

И двете кандидатки отбелязват, че се наблюдава пасивност на исканията за тълкувателни решения — те се образуват най-вече по инициатива на самия ВКС. В наказателната колегия, отбелязва Райковска, те “в преобладаващата си част са резултат от сигнали, подадени от съдилищата в страната, а не от съдиите във ВКС”. “За уеднаквяване на съдебната практика превантивно в търговска колегия се провеждат съвместни съвещания, на които се обсъждат правни проблеми в колегията, спорна съдебна практика и нови теоретични постановки. Съставят се протоколи от обсъжданията в колегията и съдиите се ръководят от взетите решения на тези заседания”, отчита тя. Съдия Райковска е категорична, че българското търговско законодателство е едно от най-добрите и съвременните в европейски план. Историческото му възраждане и развитие, смята тя, “предпоставя наличието на по-висока степен на безпротиворечивост и константност на съдебната практика в областта на търговското правораздаване и респективно изключва съответстващата необходимост от тълкувателна дейност”.

А данните показват, че през 2012 г. Търговската колегия е приключила работата по две тълкувателни дела, свързани с търговски марки и застрахователни правоотношения, през миналата и тази година няма образувани дела.

Съдия Райковска пресмята, че в период от около 10 години напред Гражданската и Търговската колегия ще образуват и решат около 100 – 200 тълкувателни решения, които са обемни. Това ще доведе до проблем при използването им от всички практикуващи юристи. Изходът, според кандидатката, е подобряване на качеството на законодателството и използването на други механизми – убеждаване и обосноваване на позиции пред изпълнителната власт или Народното събрание – “защо не „законодателен лобизъм” в положителния смисъл на думата”. Съдийката предлага и назначаването на правен редактор или коректор заради необходимостта “от поддържане на приемливо езиково качество на текста на тълкувателните решения”.

Високата натовареност на съдиите от ВКС “е несъвместима с естеството на касационните правомощия и извършваната проверка от този съд”, защото основният ресурс на съдиите следва да е насочен към тълкувателната дейност на съда, счита съдия Панова. “Тълкувателната дейност на ВКС през изминалите няколко години и особено през 2013 г. отбелязва трайна тенденция към изключително позоваване на актове на международното право и правото на Европейския съюз, както и на практиката на Съда по правата на човека и на Съда на Европейския съюз”, сочи тя. Според Панова пътят към намаляване на противоречивата практика е – ВКС да има отговорна позиция в законодателния процес, своевременно да сезира правната комисия на Народното събрание във всеки случай, в който се установи неяснота или непълнота на закона, която създава затруднения в правоприлагането, а Общите събрания на колегиите на съда да бъдат насърчавани да сезират председателя с подобни констатации, налагащи законодателни изменения. Тя е на мнение, че съдът трябва да се утвърди като институция, към която съдилищата в страната да се чувстват свободни да проявяват инициативност и да го сезират със свои констатации за несъвършенства или празноти в законите.

Освен това ВКС активно трябва да следи да не допуска противоречия в собствената си съдебна практика. “Повече от необходимо е да се извършва периодичен преглед на практиката в наказателната колегия на ВКС и при констатиране на противоречиви решения общото събрание да сезира председателя за изготвяне на искане за тълкувателна дейност”, мотивира се Панова.

Тя отбелязва и фактът, че тълкувателната дейност на ВКС през последните години търпи критика от професионалните юридически общности – някои от решенията по тълкувателните дела и в трите колегии са взети с изключително крехко мнозинство на съдиите, което намалява тяхната убедителност и категоричност, а това противоречи на смисъла на тълкувателната дейност. Необходимо е този проблем да бъде преодолян, като се положат усилия за по-голяма консолидация. “Следва да се проведат дебати в самия съд относно смисъла и ролята на тълкуването, осъществявано от ВКС, да се заложи на повече експертност, аналитичност и стремеж за излизане от конкретиката при взимането на решенията. В тази насока съдът може да бъде подпомаган от експертно звено, което би следвало да включва научни работници, изявени юристи, бивши конституционни съдии”, казва Панова.

Тя формулира и други приоритети, свързани с тълкувателната дейност на съда – при промяна на нормативната рамка и на обществено-икономическите условия съдиите от ВКС да обявяват изгубилите актуалност, остарелите и несъобразени с променената среда тълкувателни постановки. А това предполага изключително задълбочена аналитична дейност. Предложението й е да бъде създаден експертен консултативен съвет към председателя на ВКС, включващ утвърдени специалисти в различни отрасли на правото – университетски преподаватели, бивши върховни и конституционни съдии, други изявени юристи. “Този съвет не трябва да се превръща в тромав и многочислен орган, което да затруднява неговата работа. Необходимо е да е съставен от ядро от специалисти, който да бъдат допълвани за всеки конкретен случай с гъвкав и оперативен състав, който да подпомага дейността на съда с експертни познания в зависимост от спецификата на проблема”, излага вижданията си тя.

Сградата на Съдебната палата

В концепциите на Райковска и Панова логично присъства задължението на председателя на ВКС да стопанисва сградата на Съдебната палата в София. Съдия Таня Райковска извежда тази тема като първа в частта, в която маркира проблемите и общите насоки за решаването им. “Самото разпределение (на сградата — б.а.), макар и изрично отразено първично като етажи, стаи и пр. не съдържа изходната база – критерият за възприемането му, а очевидно е, че той може да търпи промени”, сочи тя. И предлага създаването на общ орган – Комитет за разпределение и стопанисване на сградата с участници – представители на всички заинтересовани звена и Министерство на правосъдието, “като се избистри, при цялата трудност на подобно начинание, и критерият за разпределение на помещенията”. Така, смята Райковска, всички заинтересовани ползватели ще имат пряко възможност да участват в стопанисването на сградата.

Съдия Панова счита, че досегашният модел на управление е работещ — създадена е работна група с участието на всички ползватели на сградата и въпросите се решават след изслушване на становищата им. Съдийката залага и естетически елемент – сградата може да стане по-приветлива чрез излагане на творби и произведения на магистрати и служители. И двете кандидатки се обединяват около необходимостта за книжарница или библиотека за правна литература.

Райковска развива идеите си за отваряне на кафене в Съдебната палата (такова е съществувало в различни периоди от време). “Нуждата от подобно кафене, заведение за полуготова храна или друго от този вид, е повече от очевидна. Или решението следва да се търси на друга плоскост, така че да се намери начин подобен обект със социално назначение, както за работещите в нея, така и за посещаващите сградата, да бъде разкрит. В случая, изискването обектът да носи непременно изгода (доход) на собственика на съдебната сграда следва да отстъпи на заден план”, мотивира се тя. И прави паралел – по подобен начин ВКС избира обслужваща банка. “С оглед сигурнотта, беше избран вариантът – БНБ (без лихва), вместо далеч по-изгодните, но в известен смисъл по-малко сигурни предложения на ред търговски банки за лихви над средните за пазара”, казва Райковска.

Проблем, според съдия Райковска, е и заниженият контрол на пропусквателния режим в съдебната палата. Тя предлага и система за незабавно известяване на работещите в сградата за получени сигнали за евентуално поставени взривни устройства и за промяна в пропусквателния режим. “Подобна стъпка е наложителна, тъй като в повечето случаи заседаващите състави изобщо не са наясно с настъпилите промени, а това води до усложнения в същинската съдебна дейност”, обосновава се кандидатката.

Същинският проблем на ВКС обаче, казва Райковска, е натовареността на съдиите, която не може да се реши чрез увеличаване на щата, защото това е неприемлив подход “със скромни резултати”. Затова трябва да се търси разтоварване на ВКС от част от делата, които понастоящем са му подсъдни.

“Въпросът е дали сега установената подсъдност трябва да остане такава в светлината на европейската практика, която рядко, да не кажа изобщо, не познава подобна широка компетентност, а с това и предпоставки за натовареност на върховната съдебна инстанция”, разсъждава Райковска. И е категорична – за да се превърне съдът в еталон за качество, в стандарт на убедителност и обоснованост на постановяваните съдебни актове, то “той следва да бъде натоварен с толкова дела, колкото да може да решава при така очертаните изходни критерии и то в рамките на един разумен срок”. В същото време е необходимо разработването и на конкретни критерии за натовареност, основаващи се не само на броя на получаваните дела, но и на тяхната сложност. “Подобен положителен подход, при изработени предварително критерии, вече се прилага в наказателна колегия, като е целесъобразно въвеждането му и в гражданска и търговска колегия по решение на общите им събрания, конто да определят критериите за сложност на делата, както и организацията по определяне на съответните коефициенти за сложност”, посочва Таня Райковска.

Медиация

Райковска е записала в концепцията си, че линията на популяризиране на медиацията трябва да се продължи. Съдия Панова предлага своята равносметка — в момента с медиацията у нас е ангажиран изключително неправителственият сектор, а дейността в центровете за спогодби се осъществява благодарение на ентусиазма и усилията на доброволци. Резултатите от тях обаче показват, че в медиацията си струва да се инвестира. “Чрез участието си европейската мрежа на председателите на върховните съдилища на държавите от ЕС председателят на ВКС би могъл да предизвика сравнителноправно проучване и получаване на информация за добри практики, прилагани от съдилищата в другите държави-членки във връзка с медиацията”, категорична е Панова.

Съдебни помощници

Съдия Райковска казва, че съдебните помощници без съмнение са полезни при извършване на определени технически функции, но ВКС има нужда от научно-консултативен съвет, състоящ се от изтъкнати правници от практиката и науката. Това е така заради факта, че действащото законодателство е изпъстрено понякога от една страна, с противоречия и празноти, а от друга страна, с динамика и сложност на съвременните обществени отношения, подлежащи на регламентация, което изисква нестандартни решения. Конкурентката й смята, че съдебните помощници във ВКС са недостатъчно. “Понастоящем преобладаващата част от съдебните помощници извършват по-скоро техническа, отколкото юридическа дейност, като поради малката им численост обективно трудно намират време за последната”, казва тя и допълва, че е необходимо да се завишат изискванията към съдебните помощници в посока познания по правото на ЕС и по ЕКПЧ, както и владеенето на чужди езици.

“Същевременно на тях не следва да се гледа като на помощен персонал, а те трябва да бъдат възприемани като колеги, към който ВКС има своите отговорности в обучението и генериране на практически опит. Те са категория компетентни юристи, често подготвени да започнат самостоятелна практическа дейност, поради което са и сериозен потенциал за съдебната система”, смята Панова.

Корупция

Ръководителят на Търговското отделение обръща специално внимание на антикорупционните мерки. Интересен е погледът й върху необходимите реакции при подавани жалби и оплаквания срещу съдии от ВКС. Тя отбелязва, че такива често постъпват и разделя случаите на две — такива, на които следва да се даде отговор след проучване на казуса и сигнала и такива, които трябва да бъдат оставени без отговор — когато сигналите са “повтарящи се по един и същ въпрос, или съдържат нецензурни, обидни и др. квалификации”. “Ако оплакванията визират администрирането на делата, след проверка се взема отношение, а при основателност – и мерки за отстраняване на допуснатите пропуски, съответно наказване виновните лица”, предвижда Райковска.

Част от другите предвидени мерки са публикуване в реално време на всички съдебни актове и други значими за делата документа в информационната система на съда, мониторинг и оценка на практиката по прилагане на правилата за отводи, засилен контрол на приложението на Закона за конфликт на интереси, включително цялостен контрол за конфликт на интереси и несъвместимостта; предвиждане на засилени гаранции за неговата ефективност – чрез публичност, софтуерни решения и увеличено внимание към този въпрос, защита на доброто име на магистратите при установени неоснователни обвинения за корупция (“Магистратите следва да се чувстват сигурни, че когато работят честно, тяхното добро име ще бъде съхранено. Това е стимул за тях и да го пазят”, смята Райковска).

Права на човека

Особено внимание в концепцията си съдия Панова отделя на прилагането на Европейската конвенция за защита на правата на човека, като подчертава, че независимо от 22-годишното й прилагане в България осъдителните решения срещу страната ни продължават. Причината – “съдиите все още не познават добре Конвенцията и практиката по нейното прилагане, въздържат се от директната приложимост на нормите й и понякога я възприемат като “чуждо” право”. “Не е допустимо след толкова години да се допускат повтарящи се нарушения на Конвенцията”, отсича Панова. Тя е категорична, че преодоляването на причините за осъжданията от ЕСПЧ не може да е отговорност само на една от властите в България.

“В този контекст съдилищата в страната и най-вече ВКС следва да намери своето място като национален орган, който би могъл да налага в практиката си генерални мерки за избягване на нарушенията на Конвенцията чрез промяна в съдебната практика”, добавя тя. Панова е на мнение, че съдиите трябва да полагат усилия за повишаване на познанията си както по правото на ЕС, така и по това на Съвета на Европа и сочи като проблем достъпността на решенията на ЕСПЧ в превод. Затова предлага създаване на рубрика на вътрешната страница на съда, на която да се публикуват всички решения срещу България с кратка анотация на тяхното съдържание.

Случайно разпределение на делата

Съдия Таня Райковска тя е формулирала няколко пункта по отношение на случайното разпределение на делата – гарантиране невъзможността за техническа манипулация на избора, включително, не само чрез отразяване в архива на програмата на всяка намеса в разпределението; систематичен мониторинг върху системата за случайно разпределение на делата; осигуряване на равномерна натовареност на съдиите чрез механизъм за изравняване, отчитащ фактическата и правна сложност; въвеждането на допълнителни правила по управлението на системата за случайно разпределение на делата с оглед тежестта на делата и тяхната фактическа и правна сложност, което ще помогне за преодоляване на проблема със свръхнатовареността.

Съдия Панова посочва като “особен ангажимент на ръководството на ВКС” съблюдаването на правилата за случайното разпределение на делата, защото те гарантират обективност, прозрачност и доверие у гражданите, а от друга страна създават усещане за справедлива натовареност у магистратите и им осигуряват спокойствие и защита от неоснователни упреци за заинтересованост от определено дело, а не на последно място – са и средство за избягване на всякакви корупционни практики.

Тя припомня, че в гражданската и търговската колегия са обособени постоянни състави и с избирането на случаен признак на докладчика, се избира и състава по конкретно дело. В наказателната колегия това не е така – там няма постоянни състави, но съставът, който ще разгледа делото, се определя на случаен компютърен принцип. “Всяко изключение от този принцип се мотивира в разпореждане на председателя на съответната колегия, въвежда се в АСУД, както и се съхранява в специален регистьр”, подчертава кандидатката.

Кадрови потенциал

Съдия Райковска отбелязва, че командироването на съдии във ВКС е способ, който е помогнал за преодоляване на проблема със свърхнатовареността във съда, но той не дава трайно разрешаване на проблема. “От гледна точка на колегите съдии от една страна, това създава несигурност в тяхното професионално и кариерно развитие. От друга страна, следва да се стимулира създаването на устойчива работна среда със запълване на щатните бройки чрез конкурс за назначаване”, счита тя и си поставя за цел активно да взаимодейства с ВСС за своевременното провеждане на конкурси.

Кандидатката набляга на нуждата “атестационният процес да се утвърди не просто като формален инструмент, а в действителен инструмент за отсяване на работещите от неработещите, на онези, конто поемат отговорност, от тези, за които е достатъчно да изпълняват формалните изисквания, в изцяло полза на магистратите, които разбират, че обществената им роля изисква една наистина безупречна репутация, от онези, които са готови на компромис с доверието в безпристрастието на българското правосъдие”.

Райковска отбелязва и други свои цели – необходимост от засилена приложимост на международноправните актове по правата на човека, затвърждаване ролята на председателя на ВКС като опора на всички съдии, а във взаимоотношенията в рамките на ВКС на своеобразната му позиция като „пръв, сред равни”, отстояване на независимостта на съдиите, като аргументирано парира всякакъв опит за намеса и влияние. Изпълнението на всички заложени в концепцията цели, сочи съдийката, ще бъде следено чрез вътрешен механизъм за наблюдение и оценка. “За всяка мярка и политика ще се предвидят конкретни индикатори за напредък, както за формалното им реализиране, така и за постигането на техния ефект. Предвидени ще бъдат периодични проучвания за отчетност на показателите за напредък. Вътрешният мониторинг ще е основа за вземането на управленски решения, евентуални корекции и промени в прилаганите мерки. В допълнение, ефективната отчетност и статистиката ще позволи външния контрол и верификация на постигнатите резултати”, обещава Райковска.

Съдия Панова се спира и върху задължението на ВКС да прави проверки в апелативните съдилища. Наблюденията й от досегашната дейност на съда в тази посока показват, че проблеми има – занижен контрол на апелативните съдилища по отношение на допустимостта и редовността на постъпващите при тях въззивни и частни жалби, а оттам забавяне на делата и създаване на невярна статистика на съдилищата, използване на различни програмни продукта за случайното разпределение на делата, при които не винаги се гарантира надеждността на съхраняваната в архива на системата информация, единични случаи на нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата.

Тя обаче счита, че активността на ВКС е довела до добри резултати — повторните проверки в началото на тази година са констатирали, че недостатъците в по-голямата си част са отстранени. “Комуникацията със съдилищата в страната не следва да се реализира само по реда на техните проверки, а оперативно, в непрекъснат контакт, с работни посещения на място. Председателят трябва да бъде живата връзка на правосъдието по места с това, осъществявано от Върховния касационен съд. Той трябва да бъде в течение както с проблемите в правораздаването по места, така и с тези от чисто битово-техническо естество, като съдейства за тяхното разрешаване съобразно своята компетентност и най-вече в качеството си на член по право на Висшия съдебен съвет”,категорична е Панова.

Тя набляга и на първоначалното и текущото обучение на съдиите по право на ЕС – то не трябва да бъде само тяхна осъзната необходимост, но и част от задължителното повишаване на квалификацията им. В тази връзка тя казва, че обучението на студентите по право в юридическите факултети в страната продължава да е прекалено теоретично насочено, почти с минимална връзка с практиката, а начинът на организация на провежданите стажове не дава възможност на младите хора на достъп до естеството на работа на Върховния касационен съд. И предлага това да се промени: “Често във връзка с тълкувателната дейност на ВКС е необходимо извършване на емпирични проучвания, сравнителноправни анализи и други теоретични разработки. Напълно възможно, постижимо, а и полезно за студентите, например от горните курсове на обучение във факултетите, би било да им бъде възложено тяхното извършване под ръководството на преподавател”.

Съдия Панова обобщава: “Председателят на ВКС трябва да е тази фигура, която да отстоява независимостта на съда, да има активна позиция при всеки опит за нейното накърняване, да защитава не само върховните, но и всички съдии от външен натиск и от неоснователни упреци. Уважението към съда и респектът към неговата независимост трябва да бъдат превърнати в култура на нацията, отговорност за което трябва да поеме председателят на ВКС в това си качество и в качеството си на член на ВСС, в лицето на който да има съмишленик”.

Концепцията на Райковска завършва с убедеността й, че председателят на Върховния касационен съд следва да участва в разпределението на делата, в тяхното разглеждане и постановяване на съдебни актове. “Уверявам Ви, че бих продължила участието си в правораздавателната дейност на ВКС, а така също и в заседанията на Общите събрания на колегиите при разглеждане на тълкувателни дела”, заключва тя.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар