Как изглеждат кандидатите за председател на ВКС според явните мотиви на съдебните кадровици за номинациите им

Включването на съдия Райковска след заявката за консолидация на съдиите от ВКС поставя и големия въпрос за скритите мотиви
03-08-2014; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;

panova-raikovska

Явните мотиви на десетимата членове на ВСС да се спрат на всяка от двете кандидатури за председател на ВКС са изложени в писмените номинации на съдиите Панова и Райковска за участие в конкурса. В тях са описани професионалните и моралните качества на съдийките, професионалния им стаж и достижения в областта на правото, които са ги отличили, според вносителите, като достойни да управляват висшата съдебна инстанция.

Как и кога е възникнала идеята да има втора кандидатура (на съдия Райковска) стана известно от признанията на един от вносителите й Мария Кузманова пред журналисти . Случило се, след като в медиите вече било оповестено, че ще има кандидатура от средите на съдиите от ВКС, подкрепена от председателя Лазар Груев, че това е зам.-председателката Павлина Панова и повече от половината от съдиите са застанали зад профил за длъжността. “Съдебни репортажи” научи от свои източници, че точно тези особености на втората инициатива създават опасения сред членовете на ВСС и съдиите от ВКС за неуспешен завършек на процедурата. Съмненията са, че кадровиците, които крепят статуквото около главния прокурор и председателя на Върховния административен съд, са били насочени да търсят кандидатура, която да изглежда равностойна на вече известната, за да се създаде впечатление за конкуренция (и двете имат еднакъв ранг и са заместнички на настоящия председател на ВКС, а вглеждането в подробностите за работата им е трудно контролируемо от публиката) и да се създаде разединение в самия Върховен касационен съд по съображения за колегиалност, което да не позволи на съдиите да излязат с обща подкрепа за нито една от кандидатките.

Заявяването на самите съдии като фактор, с който административните органи на съдебната власт са длъжни да се съобразяват, всъщност е голямата опасност за статуквото. Поради това и блокирането на възможната консолидация се възприема като контрареакция, защото несъмнено би осигурила спокойствието на мнозинството във ВСС. В същото време вероятното проваляне на избора поради невъзможност нито една от кандидатките (и двете популярни в юридическата общност) да събере необходимите 17 гласа в своя подкрепа, създава опасения, че първата процедура цели единствено разединение и проправя пътя на втора, при която обединението на съдиите от ВКС за подкрепа на собствен кандидат вече ще е преодоляно. И това ще позволи избор на “правилния” политически, икономически или обусловен от други връзки и ходатайства избор.

Особеностите на старта на процедурата за избор на председател на ВКС показват и нови елементи, които си заслужава да бъдат отбелязани, за да се провери в следващите месеци дали бележат нова тенденция за по-рафинирано и перфидно управление зад кадър.

Номинациите, или какви са публичните мотиви на членовете на ВСС да приемат двете съдийки за най-подходящите за председател на ВКС

От биографичните справки на съдиите Панова и Райковска разбираме, че и двете кандидатки са съдии от кариерата (Панова – наказателен, Райковска – преимуществено фирмен и търговски съдия).

Имената на номиниращите ги неминуемо стават част от характеристиките на номинираните. Петимата, които подкрепиха номинацията на съдия Таня Райковска (зам.-председател на ВКС и ръководител на Търговската колегия на съда), са Светла Петкова (парламентарна квота, излъчена по предложение на ГЕРБ), Мария Кузманова (парламентарна квота, излъчена по предложение на ГЕРБ), Милка Итова (съдийска квота, преди това съдия от СГС), Каролина Неделчева (парламентарна квота, предложение на ГЕРБ) и Даниела Костова (съдийска квота, преди това съдия в Окръжен съд – Варна). Те са част от мнозинството в съвета, гравитиращо около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд Георги Колев.

Под кандидатурата на зам.-председателката на ВКС и ръководителка на Наказателната колегия Павлина Панова са се подписали Камен Иванов (съдийска квота, съдия от САС), Галина Карагьозова (парламентарна квота, БСП), Юлия Ковачева (съдийска квота, съдия от ВАС), Юлиана Колева (парламентарна квота, предложение на ГЕРБ) и Калин Калпакчиев (съдийска квота, съдия от САС). Панова официално получи подкрепата и на председателя на ВКС Лазар Груев.

Професионалната биография на съдия Таня Райковска включва 33 години юридически стаж и минава през Окръжен съд Велико Търново (като младши съдия), през Софийския районен съд, Софийския градски съд, където е била ръководител на Фирменото отделение. На 23 април 2001 г. съдия Таня Райковска (по това време вече председател на Фирменото отделение на СГС) отказва регистрация на НДСВ преди парламентарните избори на 17 юни заради установени от нея девет недостатъци в документацията. В края на април състав на ВКС с председател тогавашния шеф на съда Иван Григоров потвърждава решението на градския съд. След постановяването на решението Григоров коментира делото пред медиите. “Върху състава на Софийския градски съд, който гледа делото за регистрацията на Национално движение “Симеон Втори” (НДСВ), е упражняван безпрецедентен натиск”, заявява той в предаването “Неделя 150″ на БНР. И продължава, че има сериозна информация, че върху съдия Таня Райковска са правени опити за въздействие от страна на “хора от обкръжението на Симеон Втори, от съмнителни икономически структури и от хора, свързани с бившата Държавна сигурност”. Иван

Григоров нарича съдийката “безспорен професионалист и достоен човек”, а решението на СГС е окачествено като брилянтно. Включването на Григоров в съдебен състав също е безпрецедентно.

На 9 май същата година ВСС повишава съдия Райковска в съдия във ВКС по предложение на Григоров. Така Райковска прескача една инстанция – на Апелативния съд. Това е единственият медийно отразен скандал с участието на председателката на Търговската колегия на ВКС.

В профила, изготвен от върховните съдии, като едно от основните качества, които новият председател трябва да притежава е способността „да вдъхне увереност на съдийската общност, че високият професионализъм, естественото кариерно израстване, почтеността, неотклонното изпълнение на служебните задължения са решаващи качества за ръководителя на Върховния касационен съд”. Това изискване е в съответствие и с Етичния кодекс на магистратите, в който е записано, че „при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му”.

Четири години след повишаването си във ВКС Райковска оглавява Търговската колегия на съда в мандата на Лазар Груев. В номинацията й петимата подкрепили я изтъкват, че тя е дългогодишен хоноруван асистент в СУ “Св. Климент Охридски” по търговско право и граждански процес, участвала е в международни форуми, преподавала е по дружествено право и търговска несъстоятелност в Националния институт по правосъдието, съавтор е на сборник съдебна практика по несъстоятелност, завършила е курс по правата на човека и право на ЕС в Солун и курс по конкурентно право на ЕС в Брюксел. Съдия Райковска е участвала в работни групи по изготвяне на промени в Закона за търговския регистър и Закона за съдебната власт.

Професионалния път на съдия Панова също започва в съдебната власт и минава през всичките съдебни нива. През юли 1992 г. е назначена за прокурор в Софийска районна прокуратура, където е работила до месец ноември 1994 г. Тогава е назначена за съдия в Софийски районен съд и работи като районен съдия до 1998 г.,а после е повишена в съдия в Наказателното отделение на Софийския градски съд. След това съдия Панова се изкачва на следващото стъпало – от 2001 г. до 2007 г. работи като съдия в Наказателното отделение на Софийски апелативен съд. През април 2007 г. е назначена за съдия във ВКС, а шест години по-късно е назначена за заместник-председател на ВКС и председател на Наказателната колегия. В предложението са изброени над 10 обучения и специализации на съдия Панова с уточнението, че това не е изчерпателно. Посочено е, че от 2007 г. съдия Панова е магистър по право на Европейския съюз след завършена съвместна магистърска програма на СУ „Кл. Охридски” и университета на град Нанси – Франция, а от 2005 г. до настоящия момент Павлина Панова е кореспондент за Република България по проект на Европейската комисия, посветен на приложението на Европейската заповед за арест, член – национален представител е на България в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст – Хага, а през февруари 2004 г. в СУ „Св. Климент Охридски” Павлина Панова е защитила дисертация на тема „Европейските стандарти за надлежна наказателна процедура по чл. 6 от ЕКПЧОС”, в резултат на което й е присъдена научна степен „доктор по право”. В биографията си съдия Панова също има опит като преподавател – от 1999 г. до 2006 г. е била хоноруван асистент по наказателен процес в катедрата по наказателноправни науки при СУ „Св. Климент Охридски”, от 2000 г. съдия Панова е преподавател към Националния институт на правосъдието, лектор е към Центъра за обучение на адвокати. Посочени са над 15 нейни книги, монографии, статии и участие като съставител на лекции и курсове за обучения.

Съдийката е изразявала професионални позиции по въпроси, които засягат развитието на правото и утвърждаването на върховенството на закона. В предложението са изброени участията й в изработването на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и във всички законопроекти за изменението и допълнението му – 2006 г., както и множество становища по законопроекти, решения и доклади, отбелязани са участията й по международни проекти „в рамките на което е установила широки международни контакти“. Номинацията на съдия Панова съдържа обосноваване на качествата й в съответствие с подготвения от повече от половината съдии от ВКС профил на кандидата за следващ председател.

Петицата, издигнала съдия Райковска, също се позовава на становището на върховните съдии и смята, че кандидатката „притежава неоспорим професионален опит и доказана управленска компетентност“. „Последователното кариерно израстване в йерархията на върховната правораздавателна институция е резултат на висок професионализъм, почтеност, неотклонно изпълнение на службните задължения и задълбочени познания за работата на съдиите във ВКС и на специфичните проблеми в организацията на съда“, пише в предложението на съдия Райковска. В него е наблегнато и на „приоритетната за ВКС тълкувателна дейност, насочена към реализирана на конституционната му функция за върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“, а номиниралите ръководителката на Търговската колегия посочват, че „тя е активен участник и организатор при анализиране на съдебната практика и приемане на тълкувателни решения“. „Същата е докладчик по тълкувателно дело, въвело и утвърдило в българското право за първи път в тълкувателен акт на ВКС от 2013 г. разбирането относно принципната възможност за търсене на неимуществени вреди и на договорно основание“, пишат вносителите.

Вносителите на съдия Панова извеждат управленската й компетентност на основата на анализ на досегашната й дейност – през времето, в което съдия Панова е председател на наказателната колегия на ВКС, „се наблюдава разширяване и задълбочаване на тълкувателната дейност“. „През 2013 г. в наказателната колегия на ВКС са образувани шест тълкувателни дела, а от началото на 2014 г. до момента са образувани пет тълкувателни дела“, мотивират се петимата членове на ВСС.

Справката на сайта на ВКС за тълкувателната дейност на различните колегии на ВКС показва, че тълкувателната дейност на Наказателната колегия е значително повече от тази на Търговската колегия, в която от 2008 година до сега са инициирани пет тълкувателни решения (но Търговска колегия е участвала и в 28 тълкувателни решения заедно с Гражданската колегия). В заседанието на ВСС, при представянето на кандидатурата на съдия Райковска, Светла Петкова наблегна на факта, че при срещите си с административните ръководители в страната членове на ВСС са останали с впечатление, че в съдилищата няма противоречива практика по търговски дела, което петимата кадровици отдават на добрата работа на Търговската колегия на ВКС.

В предложението за съдия Панова са изброени и други нейни постижения – приетите през 2013 г. три групи правила за подобряване на организацията на работа – за определяне на фактическата сложност на делата; за определяне на правната сложност; за приемане на тълкувателни решения на ОСНК. “Те (правилата) са първи успешен опит за определяне на критерии за тежест и сложност на съдебните дела, които се разглеждат във Върховния касационен съд. С приемането им се постига равномерно разпределение на делата между съдиите от наказателната колегия и се демонстрира на практика модерен подход в администрирането на съда“, сочат петимата членове на ВСС.

В номинацията на съдия Райковска членовете на ВСС наблягат на по-широката правна специализация на кандидата като „съществено предимство“ – в това число дългогодишната й правораздавателна дейност в Софийския районен съд по наказателни дела (според официалната биография на Райковска, тя е работила общо шест години в Софийския районен съд, но от нея не става ясно дали е работила само по наказателни дела или е разглеждала и граждански). Вносителите изразяват одобрението си от практиката на съдия Райковска като районен съдия по наказателни дела “за първи път” да включва “широк спектър от криминологични данни, подходи и обосновки при определяне на размера на наказанията“ (Т.е. наказанието се определя с преимуществена грижа за т.нар. “генерална превенция” съобразно ръста на подобни престъпления).

„По този начин, предлаганият кандидат разполага с цялостен и задълбочен поглед върху всички основни направления от дейността на съда – гражданскоправна, търговска и наказателноправна“, мотивират се вносителите на предложението. В него се казва също, че „без излишна показност и себеизява, тя съвместява основните компоненти на управленските способности – инициативност, лидерски качества, такт и уважение към останалите колеги, умение за водене на диалог“. Що се касае до управленските й качества, петимата членове на ВСС стъпват на участието й в комисии, извършващи дейности свързани с подготовката и изготвяне на вътрешни за съда актове – правила за разпределяне, образуване и подреждане на делата в гражданска и търговска колегия на ВКС, както и за проверка на апелативните съдилища.

„Съпричастна на осъществяваната в условия на постоянна свръхнатовареност на съдиите от ВКС високоотговорна правораздавателна дейност съдия Райковска амбиция и потенциал да предизвика реален обществен дебат за ролята на ВКС и на съдебната система при утвърждаване на правовия ред и укрепване на държавността в РБ”, сочат вносителите на кандидатурата на съдия Райковска, следвайки формулировките на профила, изготвен от съдиите от ВКС. А за целта, отново в съответствие с профила, е изтъкната особено важната роля на доверието на колектива на съда, което може да бъде „спечелено не с обещания на поставен отвън административен ръководител, а с личен пример и извоюван авторитет на един от тях, олицетворяващ достойнството на професията“.

Петицата на съдия Панова подчертава опита й като ad hoc съдия в Страсбург. Мотивът за това е, че „от изключителното значение е бъдещият председател на върховната съдебна инстанция да познава задълбочено нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Съда в Страсбург по приложението й“. Затова номиниралите съдия Панова посочват нейната „последователна привързаност към ценностите, отразени в Европейската конвенция за правата на човека“ и наблягат на солидната й професионална подготовка в тази област и прякото й участие като ad hoc съдия в създаването на практиката на съда. Ключов елемент от биографията на съдия Панова, според петицата, е прозрачният начин, по който тя е избрана през 2007 г. като ad hoc съдия в ЕСПЧ – след преминат успешно конкурс за български съдия в ЕСПЧ, на който тя е една от номинираните, както и след преминаване на процедура по одобрение от ПАСЕ. След 2010 г. настъпва промяна в реда за посочване на съдиите ad hoc, според която правителството посочва от три до пет лица, измежду които Председателят на съда в Страсбург избира за всяко конкретно дело кое от тях да заседава като съдия ad hoc. До момента председателите на ЕСПЧ са номинирали само съдия Панова.

В предложението са изброени и някои от делата в Страсбург, по които съдийката е участвала – Йоргов (2), Вълков и други, Кашавелов, Пенев, Петьо Петков, Пенев, Йордан Йорданов и други, Димови, Станев, Явашев и други, Влаеви, Данев, Звездев, Бекирски, Сашов и други, Македонски, Шопов, Басарба, Минчева, Моралиан, Захариеви, Дечева, Христова.

Повечето от тези дела са от съществено значение за реформата на правораздаването в България. Такова е „Христова и др. срещу България”, което е образувано по жалби на девет бивши служители на „Нова Плама” АД за нарушение на правото на справедлив процес. Жалбоподателите образуват дело за принудително изпълнение на неплатените им трудови възнаграждения през 2000 г., две години по-късно изпълнителните производства са спрени до удовлетворяване на публичните държавни вземания срещу предприятието – нещо, което поради бездействие на държавата приключва едва осем години по-късно. Съдът в Страсбург приема, че не е достатъчно наличието на осъдително съдебно решение в разумен срок, а е необходимо държавата да не създава пречки пред неговото реално изпълнение.

Делото „Дечева и др. срещу България” също е образувано по жалба за нарушение на правото на справедлив процес. През 1995 г. след отказ на поземлена комисия Върховният съд възстановява собствеността на жалбоподателите върху земеделски земи и те се снабдяват с нотариален акт, въведени са и във владение. През 1998 г. местното лесничейство предявява ревандикационен иск, който ВКС уважава, като приема, че по пътя на косвения съдебен контрол има право да преразглежда влезлите в сила административни актове без ограничение във времето. Съдът в Страсбург приема, че страната ни не е зачела силата на присъдено нещо. Според становището на ЕСПЧ правото на справедлив процес, тълкувано в светлината на принципите за правна сигурност и върховенство на закона, включва изискването, че когато съдилищата са се произнесли окончателно по спорен въпрос, техните решения не се подлагат на съмнение или преразглеждане.

Делото „Петьо Петков срещу България” е образувано по жалба от 2003 г., в която Петков твърди редица нарушения на Конвенцията (забрана за изтезания, право на свобода и сигурност, право на справедлив процес, право на ефективни правни средства за защита). Във връзка с повдигнато му през 2002 г. обвинение за нанесена телесна повреда той бил задържан под стража за срок, надхвърлящ границите на разумното, като е бил задължен да носи качулка при всяко извеждане от ареста си. В допълнение след оправдаването му от СРС на пресконференция Районният прокурор на София (тогава Славчо Кържев) нарушил презумпцията му за невинност, като заявил, че няма на света магистрат, който да го убеди, че Петьо Петков е невинен. Процесът е коментиран от съдия Панова, която казва, че решението на ЕСПЧ „трябва да бъде настолно за всеки магистрат у нас. За съжаление и след последните “блестящи” полицейски акции по арестуване на заподозрени лица (изказването е по времето на вътрешния министър Цветан Цветанов), при което задържаните предварително се обявяват за виновни, става пределно ясно, че май никой не е чел това решение.”

Делото „Влаеви срещу България” е заведено в съда в Страсбург заради полицейско насилие. На 27 август 1998 г. Марин Влаев губи живота си, преминавайки с таксито си през място, на което се извършва спецоперация от полицията за освобождаване на заложник. Влаев е прострелян в гърба и тила. ЕСПЧ установява, че е налице прекомерна употреба на сила, в резултат на която мъжът губи живота си, а полицията, че е подготвила и контролирала операцията така, че да сведе до минимум все риск за живота. Страната ни е осъдена заради нарушено право на живот.

В процеса „Димови срещу България” ЕСПЧ постановява, че българските власти не са провели ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта на майката на жалбоподателите, настъпила вследствие на пожар. Смъртта на жената настъпва през 1989 г. ЕСПЧ намира, че прекомерната продължителност на наказателното производство (повече от седемнадесет години след инцидента) е хвърлила сериозно съмнение върху ефикасността на разследването, което трябва да изясни спорните обстоятелства около смъртния случай и осъжда страната ни за нарушение на правото на живот поради неадекватно разследване на смърт в резултат на инцидент.

Особено значимо при преценката какви са юридическите възгледи на съдия Панова е участието й по делото „Вълков и други с/у България”, образувано по повод 9 самостоятелни жалби на бивши военни, полицаи и пилоти, които твърдят, че таванът на пенсиите нарушава правото за собственост, както и че са жертви на дискриминация. Решението не е в полза на жалбоподателите, а съдът в Страсбург постановява, че законодателното решение на страната е оправдано, защото преследва легитимната цел да запази социалната стабилност чрез гарантиране стабилитета на пенсионната система. Съдия Павлина Панова не е съгласна с мнозинството и пише особено мнение, в което поставя и отговаря на въпроси, неразгледани от съда – според нея ограничението върху правата на жалбоподателите да получават пълния размер на пенсиите си не е пропорционално на преследваната легитимна цел. Докато в края на 90-те години е могло да се приеме, че държавата е имала правото да постигне легитимната си цел чрез слагане таван на пенсиите, за да организира бюджета, по-късно подобно ограничение очевидно е започнало да става непропорционално за това, защото е засегнало правата на гражданите за прекалено дълъг период от време и следователно по прекомерен начин. Освен това, тази ограничителна мярка е била предвидена като временна, но периодът, в който е трябвало да бъде отменена непрекъснато се отлага, което създава правна несигурност за жалбоподателите (и други в тяхното положение). Съдия Панова отбелязва, че характерът на работата на жалбоподателите е бил с висок риск, а и са плащали поради високите си заплати и по-големи данъци, които са отивали директно в хазната. Според особеното мнение, ако тези лица са знаели, че въпреки високите си пенсионни вноски никога няма да могат да получат пълния размер пенсия, те вероятно е нямало да са упражнявали тези професии за такъв дълъг период от време, с цел да опазят здравето си. Съдия Панова отбелязва, че легитимната цел, а именно социалната справедливост, не би могла да бъде постигната, ако няма справедливост за отделния индивид.

„Високият професионален и личен морал на съдия Павлина Панова е публично безспорен и отстояван през целия й професионален живот. Положителните й личностни качества – чувство за справедливост, безпристрастност, почтеност, диалогичност и конструктивност при разрешаване на проблемите я правят ценен и търсен колега. Достойнството и търпението, с което умее да комуникира с колегите си, способността да отстоява позиция и да поема отговорност допринасят за безспорния й авторитет в съда и създаването на оптимална и спокойна работна атмосфера”, заключват вносителите и допълват, че високият професионализъм, нравственият облик и човешките добродетели на съдия Павлина Панова гарантират прилагането на високи професионални стандарти във Върховния касационен съд, отстояването на независимостта на най-висшата съдебна институция и утвърждаването на доверието на обществото в правосъдието.

Отвъд благоприличието на писаното слово

За да стигнат до сегашните си позиции, съдиите Райковска и Панова очевидно са показали много добри професионални качества, признати и от ВСС. Според профила, изготвен от върховните съдии, техният председател трябва да е способен да консолидира съдиите от всички съдилища и да има активна позиция по въпросите на етичното поведение на съдиите. Приемат като фактор от изключително значение за преодоляване на кризата на недоверие в съдебната власт и способността му да поддържа честна и открита позиция по значимите за съдебната власт проблеми.

На 17-ти септември съдиите от ВКС поканиха за изслушване и двете номинирани. Очакванията са заедно да дискутират възгледите им за достойнството на професията и независимостта – и институционалната и личната, на съдията, от всякакви съмнения (включително за поддаването на кариеристични изкушения, които могат до го злепоставят). Това предполага, че всяка от претендентките за председател би следвало да обясни собственото си кариерно израстване и да сподели каква е оценката й на особеностите на настоящия избор, който вместо желаната консолидация на съдиите за превръщането им във фактор на съдебното самоуправление има опасност да постигне разединение.

Предстои да видим какво ще кажат номинираните и за мотивите си да се включат в надпреварата – всяка от позицията на обстоятелствата, при които се е съгласила да участва. А след това може би предстои да разберем и какъв ще съвременният български съдебен вариант на притчата за двете майки и цар Соломон*, както и дали понятието “безукорни морални качества” не е сведено до бюрократизирано клише, лишено от плът и кръв.

* Две самотни майки, живеещи в една и съща стая, по едно и също време родили момченца. През нощта едната от майките случайно се обърнала в леглото си и задушила сина си. Когато се събудила рано на следващата сутрин и видяла детето си студено и неподвижно, жената взела спящото бебе на другата и сложила мъртвото си дете до нея. Когато се събудила и видяла мъртвото дете, втората жена бързо осъзнала, че то не е нейното. Жените отишли при царя, за да решат спора. Соломон наредил на един от гардовете си да вземе меч и да раздели живото дете на две. Тогава истинската майка се хвърлила в краката му и започна да го моли детето да остане живо, макар и да бъде дадено на другата жена, която била приела решението. Соломон вече знаел коя е истинската майка.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар