Прокуратурата протестира отмяната на уволнението на Камен Ситнилски

Върховната административна прокуратура (ВАП) не е съгласна с решението на тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС), с което бе отменено уволнението на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски. Освен ВСС, който е обжалвал решението на ВАС, протест срещу него е постъпил и от прокурор Антоанета Генчева.

На 13 март ВСС уволни временно отстранения член на съвета, като се позова на неприложима разпоредба в закона. „За“ гласуваха 16 от кадровиците, петима бяха против и трима се въздържаха. Решението на съвета бе повече от спорно, тъй като според чл. 27, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) член на съвета се освобождава „с мнозинство повече от две трети от членовете му”, а това означава с минимум 17 гласа „за“.

Пред съда ВСС поддържаше тезата, че процедурата за предсрочно освобождаване на член на съвета има две фази – първата представлява налагане на дисциплинарно наказание на изборния член на ВСС по правилата на глава шестнадесета ЗСВ и в това производство решението на ВСС следва да бъде взето с повече от половината гласове на членовете на съвета, а втората, която се провежда едва след влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарно наказание, представлява самото предсрочно освобождаване и едва в тази втора фаза решението на ВСС следва да бъде взето повече от 2/3 гласове.

Тричленният състав на съда категорично не се съгласи с доводите на кадровия орган като изрично посочи, че тезата за двуфазност на производството е „напълно лишена от правна логика и от практическо приложение”. Както „Съдебни репортажи” писа, решението а ВАС бе взето с едно особено мнение – на председателя на състава Наталия Марчева, която смята, че членовете на ВСС, избрани от съдебната квота имали две правоотношения – мандантно и трудово и това обуславяло различен режим на прекратяването им. Затова налагането на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност на член на съвета не води до прекратяване на мандата му. Това би се случило едва след като има влязъл в сила съдебен акт – тоест след като съда се произнесе дали кадровият орган е наложил законно наказание на Ситнилски.

Протестът на прокурор Генчева почива изцяло на доводите, изтъкнати от Наталия Марчева , като в него са цитирани цели пасажи от особеното мнение на съдията. „Доводите, с които съдът не е приел тезата за т.нар. „двуфазност” на производството не намират опора в чл. 130 ал. 8 от Конституцията. Ако се следва логиката на съда, правен проблем би възникнал не само при осъществяване на хипотезата по т.4 на нормата, но и при всички останали случаи – подадена оставка, влязла в сила присъда и трайна невъзможност за изпълнение на задълженията, като по този начин би се стигнало до блокиране на приложението на посочената разпоредба, което е в противоречие с нейната цел”, мотивира се ВАП.

От ВСС също се позовават на особеното мнение на съдия Марчева и обжалват решението на тричленния състав. Делото пред петчленния състав на ВАС е насрочено за 9 октомври (след предсрочните парламентарни избори и след датата, на която ВСС трябва да избере председател на Върховния касационен съд).

Тълкуването на ВСС за различните фази на производството и различните правоотношения на членовете на ВСС бе отречено и от авторитетния преподавател по право проф. Васил Мръчков, специалист по трудово право. В статия, публикувана в „Правен свят”, той пише, че прекратяването на всяко правоотношение носи в себе си кода на своето възникване и съдържанието, с което е изпълнено и това е обяснимо – прекратяването е акт, обратен на неговото сключване и държи сметка за генезиса и съдържанието на правоотношението. „Връзката между тях се потвърждава и при правоотношенията на магистратите, от една страна, и на членовете на ВСС при тяхната конституционна и законова уредба. Ето защо унифицирането на прекратяването на правоотношенията с магистратите и изборните членове на ВСС противоречи на различната им конституционна уредба (чл.129 и чл.130 Конст.). От нея следва и различната законова уредба на мнозинството, с което се извършва дисциплинарното освобождаване от длъжност на магистратите по чл.320, ал.4 ЗСВ и на изборните членове на ВСС по чл.27,ал.6 ЗСВ”, категоричен е проф. Мръчков.

Допълва и че дисциплинарното освобождаване от длъжност и дисциплинарното уволнение са синоними, т.е. те имат едно и също съдържание. „Уволнението винаги води до окончателно прекратяване на съответно правоотношение. В действащото българско право няма уволнение, което да не води до прекратяване на съответното правоотношение (трудово, служебно, магистратско, на член на ВСС и т.н.). Твърдението, че уволнението не било влязло в сила почива на смесване на две основни и различни правни понятия: за прекратителното действие спрямо правоотношението на едно уволнение и обжалваемостта на акта, с който е извършено.Те са съществено различни”, мотивира се проф. Мръчков.

Скандалът с Камен Ситниски, чието освобождаване е прецедент, избухна на 28 юни миналата година, когато в медиите изтекоха контролирано избрани разговори между няколко прокурори на високи позиции, проведени преди изборите за членове на ВСС от прокурорската квота. От държавното обвинение потвърдиха, че разговорите, в които прокурори обсъждат кандидатурите на Ситнилски и друг избран от прокурорите член на съвета – Румен Боев, в процедурата за избор на прокурорската квота във ВСС, съвпадат със записи, направени със законни СРС-та. Етичната комисия се задейства светкавично по случая и започна проверка, която прерасна в дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски, но не и срещу Боев.

Впоследствие Ситнилски бе неочаквано отстранен за срок от шест месеца в деня, в който се проведе изборът за градски прокурор на София, а Ясен Тодоров и Галя Георгиева си изкараха допуск до класифицирана информация (въпреки изричното решение на Конституционния съд, че такъв не е нужен на членовете на ВСС, защото е опасно службите да “кадруват” в съдебната власт и тази проверка накърнява независимостта на съдебната власт) и се запознаха с материалите по неприключителите досъдебни производства. Това стана с личното разрешение на главния прокурор Сотир Цацаров.

Разпитани по дисциплинарното дело бяха 36 свидетели, от които, според докладчика Галя Георгиева, едва шестима подкрепят обвинителната теза. В предложението за уволнение дисциплинарният състав, начело с Галя Георгиева (вносител, председател и докладчик по делото), пренебрегва останалите свидетелски показания като „ирелевантни”. В решението впечатление прави и друго – че нито един свидетел не говори за натиск от страна на Ситнилски за подкрепа на кандидатурата му, каквито всъщност са твърденията на дисциплинарния състав.

Ситнилски бе уволнен по-малко от две седмици, преди да изтече срокът за временното му отстраняване, и ден след като ВСС образува нова дисциплинарка срещу него – отново за уронване на престижа на съдебната власт. Поводът бе интервю на зам.-главния прокурор Ася Петрова пред в. „Труд”. В него заместничката на Сотир Цацаров, която е по-известна с благоразположението на бившия вътрешен министър към нея и с това, че от окръжен прокурор изненадващо се изкачи до зам.-главен, твърди, че Ситнилски, като заместник на Борис Велчев, й е оказвал натиск по делото „Килърите”.

Не може да бъде отминат фактът, че също както и първото производство, и втората дисциплинарка започна с няколко въпросителни. Освен съвпадението на събитията, съмнително заради времето, в което се случва – около осем месеца след началото, прави впечатление, че Етичната комисия се самосезира по интервюто четири месеца след публикуването му (а то бе качено и на официалната страница на прокуратурата). Вносителите на предложението за образуване на производството са все същите – Ясен Тодоров, Галя Георгиева, Димитър Узунов, Каролина Неделчева и Даниела Костова, в допълнение с Милка Итова и Светла Петкова.