ВАС: Системните отводи на съдия-кредитополучател по дела на банката не са нарушение

Съвсем наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) взе решение да анализира нарасналите немотивирани отводи на магистратите. Мотивите за проверката, изразени от председателя на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет Незабравка Стоева, бяха, че проблемът с отводите на съдии и прокурори се задълбочава, особено по тежки дела. Така магистратите товарели съвестните си колеги и се отървавали от трудните дела.

За този проблем преди повече от месец алармира и зам.-председателят на Върховния касационен съд Павлина Панова, която призова колегите си да правят внимателна преценка преди да се самоотведат, защото в противен случай отводите се превръщат в отказ от правосъдие. Съдия Панова даде и няколко фрапантни примера – имало случаи, в които се изтъква, че подсъдимите са конфликтни и отправяли нападки към съда; други съдии се отвеждали с мотив, че вече са гледали дело на въпросния подсъдим, а по дело, образувано по жалба срещу ВиК, съдийка си направила отвод, защото съпругът й е депозирал жалби срещу дружеството.

В свое решение Върховният административен съд (ВАС) разглежда подробно един аспект от въпроса със самоотвеждането на съдии. Делото е образувано пред Административния съд София град (АССГ) по жалба на съдията от Софийския районен съд (СРС) Борис Динев. Магистратът обжалва заповед на административния ръководител на СРС, с която му е обърнато внимание по повод негови системни отводи по дела, по които страна е „Райфайзенбанк България” ЕАД.

Според данните съдия Динев се е отвел от близо 100 заповедни и едно исково производство със страна банката в рамките на четири години. По повод исковото производство председателят на СРС изисква становище от Етичната комисия в съда, която решава, че съдията е извършил нарушение на Етичния кодекс на магистратите и по-конкретно на т.4 – принципите за вежливост и толерантност. В заповедта за обръщане на внимание председателят на СРС се позовава на чл. 327 от Закона за съдебната власт за извършено от магистрата нарушение, което е несъвместимо с професионалните стандарти на работата му и уронване на престижа на съдебната власт. Впоследствие заповедта е изпратена във ВСС, който я прилага към кадровото досие на съдия Динев.

Във възражението си магистратът посочва, че причината за системните му отводи по дела на банката е, че през 2008 г. той е взел кредит от нея в размер на 85 хил. евро, а условията по него са префенциални заради статута му на съдия. Това обстоятелство е било записано и в Декларацията му за конфликт на интереси, подаде през 2009 г. В т. 4 от декларацията Динев е посочил, че има сключен договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България” ЕАД и дружеството би могло да се облагодетелства от актовете или действията при изпълнение на правомощията и задълженията му, извършвани по служба.

Именно затова съдия Динев подава жалба пред съда с твърдения, че заповедта на административния му ръководител е незаконосъобразна, тъй като със самоотвеждането си по дела на „Райфайзенбанк” той е целял да не изпадне в конфликт на интереси заради префенциалния кредит, който ползва от банката.АССГ приема доводите на съдия Динев и отменя заповедта, а решението на първоинстанционния съд е потвърдено и от горната инстанция.

Първата инстанция приема, че със заповедта на председателя на СРС се „засяга доброто име и професионалното достойнство на магистрата, по отношение на който е издадена, поради което за него следва да има възможност да се защити, като я оспори по реда за оспорване на индивидуални административни актове”. „Практиката приема, че тези заповеди се издават за нарушения на служебните задължения, които не са толкова тежки, че да са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата”, пише в решението си съдия Мария Николова. Съдът посочва, че в разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ отводите не са изрично посочени като основание за обръщане на внимание, но не са и сред изключените. „Следователно следва да се прецени дали отводите на съдия Динев са свързани с допуснати от него нарушения по движението на делата, доколкото в процесната заповед е посочено, че се издава във връзка с констатирани нарушения при движението на делата от страна на Борис Динев , извършени чрез нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати”, пише в решението.

АССГ приема, че такова нарушение няма поради няколко причини – първо, защото отводите му са само по дела на конкретната банка, второ, защото тези отводи не са инцидентни, а “са трайна практика на съдията датираща от 2009 г.” и на трето място, защото според Правилата за предотвратяване конфликт на интереси и Етичните правила магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. „Динев, в качеството му на съдия, е преценил, че ще е налице конфликт на интереси, ако решава дела с участието на банката, от която е получил банков кредит. Тази преценка е лична, свързана е с убежденията на съдията и неговото чувство за безпристрастност и не би следвало да се възприема като нарушение на КЕПБМ и с оглед принципите на независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, залегнали в същия този кодекс”, счита съдът. И допълва, че отводите не са нарушения във връзка с движението на делата, защото магистратът се е отвеждал своевременно – до два месеца след като конкретното дело му е било разпределено. „Друго би било, ако
отводите са правени избирателно, с оглед примерно правната и фактическа сложност на разпределеното на съдията дело, наличието на много страни в процеса и други подобни, с оглед принципа на вежливост и толерантност”, категоричен е съдът.

АССГ сочи и друг аргумент – отводът би бил основание за обръщане на внимание за движението на делата само в случаите, в които същият е направен след необосновано дълъг период от време, което да е довело до забавяне разглеждане на делото.

Решението е изцяло потвърдено от ВАС (с председател Милка Панчева, Румяна Папазова и Николай Гунчев (докладчик)), като съдът дава и допълнителни аргументи. „Отводите не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а законосъобразността им може да бъде проверена единствено при проверката на крайния съдебен акт от горната инстанция. Не са налични данни, а и няма информация тези отводи по реда на контрола, предвиден в ГПК, върху крайния съдебен акт, да са били приети за незаконосъобразни”, сочи ВАС и допълва, че процесуалният закон е този, който урежда правилността на отводите, такъв способ не е уреден в Закон за съдебната власт, поради което не е в правомощията на административния ръководител да взема отношение по чл. 327 от ЗСВ и то при липса на данни за изрично произнасяне с краен съдебен акт относно законосъобразността на отвода.

„Установено е, че с направените отводи не се е забавяло производството по образуваните дела с оглед ниската фактическа и правна сложност на заповедните производства. Налице е само едно исково производство…, по което съдия Динев е направил отвод, и което е с по-голяма фактическа и правна сложност, поради което не може да се приеме твърдяното от Комисията по професионална етика към Софийски районен съд в становището й по повод сигнала срещу Борис Динев, че е налице нарушение на КЕПБМ”, пише ВАС. В допълнение съдът отбелязва и че при направен отвод на съдията–докладчик му се разпределя ново дело вместо това, по което е направен отвода. Или с други думи – той не е целял да се разтовари от работа.

ВАС е категоричен и за друго – „вътрешното убеждение, изградено в съдия Динев относно пристрастността му към банката, чийто кредитополучател е при преференциални условия, не би следвало да се третира от председателя на Софийски районен съд като нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати”.

Подобно становище – че отводът е въпрос на вътрешно убеждение и не подлежи на самостоятелна проверка, а горната инстанция прави проверка, когато решава въпросите по същество по едно дело, изрази и членът на ВСС Калин Калпакчиев по време на обсъждането дали съветът да предприеме проверка на немотивираните отводи. Решението на ВАС на практика демонстрира колко задълбочена би трябвало да е подобна проверка, за да бъде установено, че действително един самоотвод на съдия или прокурор не е мотивиран и има за цел различно от предвиденото в закона – да гарантира обективността на процеса.

Решението на ВАС може да бъде разглеждано и в друга връзка – с решението на Етичната комисия на ВСС, с което съветът отказва да образува дисциплинарно производство срещу Ванухи Аракелян – тогава председател на Варненския окръжен съд, сега – на Варненския апелативен съд. Казусът възникна след като публикация на „Капитал” разкри, че председателката на Окръжния съд във Варна е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите.

В крайна сметка, без да влиза в подробности по случая, от ВСС заключиха, че съдия Аракелян е действала по правилата, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Случаят със съдия Динев обаче показва, че отразяването на префенциален кредит към банка в декларацията за конфликт на интереси не е само формалност, а е последвано и от действия, с които магистратът се съобразява с целта на закона – избягва да попадне в ситуация, в която е възможно да бъде обвинен в конфликт на интереси или пристрастност.