Правосъдният министър Зинаида Златанова даде заден за новия Наказателен кодекс

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова даде заявка, че може да изтегли проекта за нов Наказателен кодекс, след като чу мнението на професионалната общност на експертното изслушване, проведено в парламента. „Очевидно за мен става, че голямата част от представителите на професионалнато общност смятат категорично, че не се налага приемането на нов Наказателен кодекс (НК), че борбата с престъпността и корупцията може да се осъществи по-добре с досегашния НК. Това е много важна индикация за мен като преговяращ. Ако смятате, че този НК ни е достатъчен, аз съм готова да отстоявам това разбиране пред Европейската комисия. Приемете ли това, можем, съвместно с професионалната общност да се опитаме да убедим ЕК, че целите на мониторинга могат да се изпълнят и със стария НК“, посочи Златанова, след като изслуша позициите на представители на съдилищата, прокуратурата и адвокатурата.

След близо два часа и половина дискусия стана ясно, че юридическата общност се консолидира около становището, че нов НК е нужен, но не и във варианта, предложен от Министерството на правосъдието. Проектът страда от сериозни недостатъци, които ще доведат до разширяване на кръга на лицата, които ще попаднат под ударите на закона, задръстване на системата с дела и спад на качеството на съдебните актове. Най-сериозен проблем, консолидираха се от професионалната общност, е фактът, че проектът не кореспондира с приетата през 2009 г. Концепция за наказателна политика на страната, която предвижда декриминализиране на част от деянията, които в сегашния Наказателен кодекс представляват престъпления. Обратно – проектът криминализира допълнително деяния и завишава санкциите за различните престъпления.

Изказването на Златанова бе провокирано от представянето на становището на Наказателната колегия на Софийския апелативен съд (САС) от зам.-председателя на съда Петя Шишкова. Тя посочи, че съдиите са известни със своя консерватизъм към промените, но, каза Шишкова, когато преди няколко години се заговорило за изготвяне на нов НК съдиите изразили одобрение. „Казаха ни, че от Европейската комисия настояват за нов НК, защото сегашният е от 68 г. и е социалистически кодекс, което е неприемливо“, посочи съдия Шишкова. Тя допълни, че очевидно на политическо ниво не е обяснено на ЕК, че в сегашния наказателен закон са правени многократни промени, така че той да се превърне в напълно съвременен НК. „Мисля, че това спокойно можеше да бъде разяснено“, каза съдията. Това провокира Златанова да попита кой им е казал такова нещо. Съдия Шишкова отговори, че това е обяснено от бившия зам.-министър на правосъдието. Малко по-късно правосъдният министър посочи, че изказването на зам.-председателя на САС я скандализирало, а „типично за миналото управление“ било да слагат думи в устата на ЕК, които не са казани. Златанова обобщи, че „червената нишка“ в дискусията е, че професионалната общност не вижда нужда от нов НК.

Това не е съвсем така. Мненията се разминаваха, като общото становище бе, че нов наказателен закон е нужен, но проектът на МП не е на необходимото ниво. Зам.-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Наказателната колегия Павлина Панова обобщи, че предлаганият проект на НК застъпва промени, които не налагат приемането на изцяло нов закон, а биха могли да бъдат реализирани като допълнения на сегашния кодекс. Тя обясни, че в становището на ВКС са отбелязани като проблеми онези норми, които „са потенциално опасни за създаване на противоречива съдебна практика“. Като позитив на проекта тя открои новата структура на кодекса, факта, че всеки член има свое заглавие, както и отпадането на наказанието доживотен затвор без право на замяна.

Съдия Панова обаче отбеляза, че слабостите и лаконичността на мотивите не позволяват на професионалната общност да изгради позиция за необходимостта от промените. И попита как се разбира, че държавата поема курс към намаляване на наказателната репресия, при положение, че проектът представлява „форма на засилена държавна наказателна репресия“. Както съдия Панова, така и изказалите се след нея откроиха най-ярките проблеми като института на рецидива (в който се предвижда увеличаване на наказанието с 1/2), неяснотите около налагането на глоби, липсата на дефиниции на термините, което е потенциален залог за различна съдебна практика. И даде пример – в проекта се изоставя термина “организирана престъпна група” за сметка на “престъпното съдружие”, но това противоречи на международното законодателство в областта.

Представителите на прокуратурата (зам.-главният прокурор Пенка Богданова и Сава Петров от отдел „Аналитичен“ във Върховната касационна прокуратура(ВКП) обясниха, че становището на държавното обвинение по особената част на НК още не е готово, но се солидаризираха, че нужда от нов НК има. Проектът обаче страда от дефекти, но може да се доработи, защото в него има диспропорция на наказанията. И от ВКП изтъкнаха проблемът с пестеливите мотиви на вносителите, което води до неразбиране на новата визия за системата на наказанията. Прокурор Богданова бе категорична, че е необходима много допълнителна работа по синхронизиране и прецизиране на разпоредбите.

Представителите на Висшия адвокатски съвет Емилия Недева и Милен Ралчев посочиха, че в становището им има повече критики, отколкото позитиви. И те отбелязаха противоречието на проекта с концепцията за наказателна политика. „По-голяма част от престъпленията са снабдени с наказание лишаване от свобода“, посочи адвокат Недева. Що се касае за промяната в института на рецидива, тя посочи, че тенденцията в развитите правни системи е да се отхвърля абсолютната санкция, каквато се въвежда с промените в института. Адвокат Недева посочи и някои фрапантни неясноти – с проекта се предвижда гражданска конфискация, защото е записано, че се отнема и имущество на трети лица. А освен това се създават изкуствено престъпления от деяния, които представляват административни нарушения. И даде пример – всеки, който събира сухи съчки в гората, подлежи на лишаване от свобода. Подобно е положението и с тези, които продават алкохол на непълнолетни. „Тотална криминализация на административните нарушения“, обобщи тя.

Адвокат Ралчев посочи, че ако проекта се приеме в този вид, това ще доведе до лавина от ефективни наказания, а съдът ще бъде лишен от възможността от преценка на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. „Въвеждат се нови квалифицирани състави, които представляват субективното виждане на ограничен кръв лица за наказателната политика на страната, а не са обосновани с възникването на нови обществени потребности“, посочи той.

Съдия Петя Шишкова, както и голяма част от присъстващите в залата, се обединиха около становището, че Общата част на НК няма нужда от промени. Тя добави, че ако промените се приемат години нататък съдилищата ще се борят с уточняване на по-благоприятния закон и много дела ще бъдат връщани за ново разглеждане. От Асоциацията на прокурорите се солидаризираха с мнението на представителите на ВКП, а председателят на Софийската адвокатска колегия посочи, че не може да похвали с нищо проекта за НК. И той, и представителят на Асоциацията по криминология Мария Петрова бяха категорични, че Общата част на НК не бива да се променя.

Това бе становището и на бившия главен прокурор Никола Филчев, който бе поканен на обсъждането в качеството си на преподавател в УНСС. „Всякакви промени в Наказателния кодекс трябва да се правят много внимателно, като за всяка промяна трябва да се обоснове нуждата, която я налага. Много са опасни промените в общата част, защото зад всяка дума в общата част стои 50-60-годишна тълкувателна практика на ВКС. Задрасква се работата на поколения съдии, прокурори и следователи, какво го налага“, каза Филчев. И вметна, обръщайки се към проф. Александър Стойнов (ръководител на работната група, изготвила предложения проект), че съблазънта човек да остави името си под нов НК вероятно е голяма. Филчев обясни, че според него е хубаво дори да се запази номерацията на членовете в НК, защото промяната им би затруднила действащите юристи. Ива Пушкарова (също част от работната група) обясни, че очевидно общността не разбира промяната на института на рецидива. Проф. Стойнов пък отправи критики към САС, ВКС и адвокатурата, че са били поканени за участие в групата, но не са се отзовали.