Какво прави прокуратурата със зависимите магистратите?

Едно скорошно решение на ВАС и няколко справки от службите показват силна съпротива да се сложи край на злоупотребата с разследванията срещу неизвестен извършител-магистрат
07-06-2014; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Когато преди година и половина главният прокурор Сотир Цацаров встъпи в длъжност, едно от първите му публично отразени действия бе разформироването на Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ИВКП). Под претекст, че в ИВКП са открити драстични нарушения в проверките срещу магистрати, Цацаров създаде впечатление, че е склонен да прекрати поддържаната тенденция висящите с години разследвания срещу прокурори, съдии и следователи да се ползват като скрито оръжие за изнудване. Решимост бе демонстрирана и през март миналата година, когато на среща с журналисти главният прокурор обяви, че 80% от тези разследвания се образуват срещу “неизвестен извършител-магистрат” или “неизвестен извършител административен ръководител на Н-ската районна прокуратура”, т.е. от самото им начало се знае кой е разследваният съдия, прокурор или следовател.

Проблемът с тези разследвания е ясен за всички – абсолютната безконтролност на прокуратурата да започва и да не приключва в срок този тип разследвания, води до това, че съответният прокурор, съдия или следовател може да бъде държан в зависимост или активиран в удобния момент. “Този парадокс трябва да бъде ликвидиран”, категоричен бе преди година Цацаров.

Оттогава досега обаче се случиха немалко събития, които подсказаха, че активността на главния прокурор по проблема е вдъхнала напразни надежди. Съвсем скоро например приключи дисциплинарното производство срещу бившия ръководител на ИВКП Малена Филипова, което бе инициирано от главния прокурор, а предложението му бе прокурорката да бъде наказана най-строго – с уволнение. Макар от цялото разследване на ВСС единствено известен за широката публика да стана само резултатът, то той ясно показва, че вменените от Цацаров преди година и половина нарушения на Филипова не са доказани – тя бе понижена в длъжност, вместо уволнена. Това говори по-скоро, че Филипова е наказана за лоша организация на управлявания от нея отдел, а не защото главният прокурор е осветил страховитата практика да се уязвява независимостта на отделни магистрати чрез проверки срещу тях, включително манипулирани.

Скоро след първоначалните публични заявки, които му донесоха популярност, главният прокурор смени линията, като по различни поводи изрази убеждението си, че властта на прокуратурата, когато разследва магистрати, които не са привлечени като обвиняеми, е неограничена. Първо дойде нежеланието му да предостави на ВСС информация колко разследвания, срещу кого и по кой член от Наказателния кодекс се водят, макар съветът да бе взел официално решение за създаване на регистър на разследваните магистрати.

А за необходимостта от такъв регистър свидетелстват немалко публични скандали в последните години. Достатъчно доказателство би бил и само скандалът около клетвата на съдията от ВАС за конституционен съдия Венета Марковска. Тогава, в деня на полагане на клетвата като конституционен съдия, президентът Росен Плевнелиев бламира процедурата с обяснението, че е получил информация от прокуратурата за висящо разследване за търговия с влияние срещу неизвестен извършител, но свързано с Марковска. В този случай държаното “във висящо” положение дело срещу приятеля на Марковска стана удобен повод управляващите да се освободят от нея, тъй като номинацията й вече беше предизвикала и категорична реакция на неодобрение от Европейската комисия, и обществено недоволство. Официалното съобщение на прокуратурата бе, че делото е образувано по данни за “корупционно поведение и превишаване на права от страна на Георги Георгиев, който е в близки отношения с г-жа Венета Марковска, в това, че е употребил влияние при уволнението на служители на МВР по повод възникнал конфликт, за придобити множество имоти под формата на дарение и за оказване на влияние при вземане на решения по водени административни дела. Разследването обхваща периода 2005-2010 година”.

Но дори и настъпилата еуфория, че този път човек със спорна репутация (и съвсем не заради висящото дело или поне не само заради него) няма да се добере до висок държавен пост, не замъгли оценката за действията на прокуратурата. Въпросът – дали делото щеше да стане публично известно, ако Марковска внезапно не се беше оказала злепоставяща за управляващите, както и дали то не е напомняно и друг път на зам.-председателката на ВАС, но тайно, за да бъде услужлива, остана да виси без отговор.

Тогава Съюзът на съдиите изпрати писмо до ВСС с настояване кадровият орган на съдебната власт да провери дали има достатъчно гаранции, че прокуратурата е независима. Съдиите в прав текст фокусираха проблема: “Изнасянето на информацията за висящото наказателно производство в последния момент преди встъпването на г-жа Марковска; фактът, че делото е водено почти две години срещу “неизвестен” извършител, чиято самоличност иначе е индивидуализирана в неговия предмет, като производството не е приключено (внесено в съда с обвинение или прекратено поради липса на престъпление), са все обстоятелства, които подхранват публичните съмнения, че ресурсът на прокуратурата може да бъде използван за формиране на зависимост или за възползване от такава. Още повече че досъдебните производства, които са образувани срещу неизвестни извършители по данни, свързани с дейността на магистрати, трябва да се разглеждат приоритетно, защото междувременно те продължават да работят. Общественият интерес и правната сигурност налагат тези магистрати или да бъдат осъдени, ако са извършили престъпление, или ако са невинни, това да бъде своевременно отчетено от прокуратурата.”

И още – “бързото разследване е не просто антикорупционна мярка, но и гаранция, че разследваните магистрати не се държат в условия на страх и несигурност. Обратното поражда съмнения, че неприключването на подобни досъдебни производства осигурява зависими магистрати, които могат да бъдат манипулирани, без значение дали са невинни или не”, припомниха от ССБ и предложиха ВСС да провери движението на всички досъдебни производства срещу неизвестен извършител по данни, свързани с дейността на съдии, прокурори и следователи. Настояваха също този въпрос да бъде поставян на всеки от кандидатите в предстоящия избор на главен прокурор, за да се прецени неговата воля и компетентност да отстоява с конкретни мерки независимостта на прокуратурата.

От края на есента на 2012 г. досега радикална промяна за преодоляване на опасности, които произтичат от протяжните, тайни разследвания срещу “неизвестен извършител-магистрат”, не настъпи. Плахият опит на ВСС да направи регистър на магистратските дела се оказа отново действие по-скоро за пред публика. След повече от шестмесечно забавяне главният прокурор предостави информация на ВСС за регистъра на разследваните магистрати. Но това не беше добра новина, защото, на практика, регистърът се оказва напълно безполезен за членовете на съвета – в него не присъстват делата срещу неизвестен извършител – магистрат. Междувременно висящите с години дела продължиха да се вадят внезапно и избирателно.

Така внезапно, във връзка със скандала “Ситнилски”, се разбра, че срещу шефовете на Бургаската апелативна и Хасковската окръжна прокуратури са се водили разследвания, за които ВСС не е знаел. Осветяването на делата стана, когато срещу Ситнилски беше образувано дисциплинарно производство, а разследванията станаха повод двамата прокурори да бъдат отстранени от длъжност. По жалбата на единия от тях (на апелативния прокурор на Бургас Емил Христов) състав на Върховния административен съд показа, че има ефективен начин да се спре с порочната практика на прокуратурата да вади от ръкава в подходящ момент разследвания срещу магистрати. Но рискът за всеобхватната власт на главния прокурор беше бързо неутрализиран.

Какво можеше да се случи?

Апелативният прокурор на Бургас Емил Христов бе отстранен от поста през юли 2013 г., когато в в медиите контролирано изтекоха разговори между вече уволнения член на ВСС Камен Ситнилски, окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев и прокурора Христов. Предложението за отстраняване бе на главния прокурор Сотир Цацаров. От него стана ясно, че срещу Христов се е водило разследване от юни 2012 г.

Обвинителят заведе дело във ВАС, с което оспорваше решението на ВСС. Тричленен състав отсъди в полза на Христов, като намери съществени неясноти в действията по разследването. Например – няма как Христов да е извършил престъпление по служба като апелативен прокурор в периода 2005 – 11.05.2009 г., понеже фактически е стъпил в длъжност на 11.05.2009 г. И друго – първоначално делата срещу неизвестния прокурор-Христов са се роили – от разследването били отделени материали и през януари миналата година било образувано ново досъдебно производство – за лично укривателство срещу неизвестен извършител. Ден преди Цацаров да внесе предложение за отстраняването от длъжност на Христов, наблюдаващият прокурор решава, че между двете дела има връзка и отново ги обединява, което по случайност върши добра работа на искането за отстраняване.

Всички тези обстоятелства карат съда да заключи, че преди ВСС да отстрани магистрат с висящо дело, който не е привлечен като обвиняем, внимателно трябва да прецени обосноваността на искането, без да се намесва в независимостта на прокурорската работа. “Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван”, казва докладчикът съдия Еленков в определението си.

Такава преценка, сочи съдът, не е намеса в работата на прокуратурата, а дължимото добросъвестно, справедливо и разумно изпълнение на правомощията на ВСС (според чл. 6 от АПК).

Ако решението бе оставено в сила от петчленния състав на ВАС, това определено щеше да бъде първият сериозен пробив срещу делата “на трупчета”. То щеше да накара ВСС да изследва задълбочено фактите около магистратите с разследвания и щеше да озапти възможността от злоупотреби, като ограничи опасността подобни дела да се развиват с години, до изтичане на давността, без “обектът” на разследването да разполага със средства за защита, защото не е привлечен като обвиняем. Щеше, но не стана – решението беше отменено от петчленен състав на ВАС.

Какво се случи?

Няколко неслучайни обстоятелства около решението на петчленния състав на ВАС не могат да бъдат подминати. На първо място 2-ма от петимата върховни съдии са подписали решението с особено мнение, защото не са били съгласни с мнозинството. Тримата съдии, които отменят неудобното за прокуратурата решение на тричленния състав, са зам.-председателят на ВАС и ръководител на Втора колегия в съда Боян Магдалинчев, който е вземал участие и по други дела, предизвикали обществено стъписване – например – председателстваше седемчленния състав на ВАС, който отменени влязлото в сила решение, обявило лифта на Платото в ски зона Банско за незаконен; Иван Раденков, който отказа да подпише решението за отмяна на назначаването на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, след като съдебният състав вече се бе произнесъл в полза на конкурентката й Величка Цанова и внесе отвода си след изготвянето на решението, за да го компрометира – действия, които се случваха за първи път; Ваня Анчева – председател на Седмо отделение във ВАС, заела поста след пенсионирането на съдия Веселина Тенева тази година, определена за шеф от председателя на ВАС Георги Колев.

И още едно важно уточнение – от петимата съдии, участващи в състава, единствено съдията-докладчик Иван Раденков е избран със системата за случайно разпределение на делата “LawChoice” – софтуер, който доказано може да бъде манипулиран без това да оставя следа в архива.

Няма как да приемем, че е без значение и фактът, че десетина дни преди излизане на решението по време на заседание на ВСС председателят на ВАС Георги Колев изрази “предположение”, че неудобното за прокуратурата решение на тричленния състав може да бъде отменено. Поводът е възникналата дискусия във ВСС преди гласуването за временното отстраняване на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. Спорът е пак относно това има ли право ВСС да преценява основателността на искането на прокуратурата за отстраняване или не на основата на материалите по разследването. Именно тогава най-ясно проличава и какъв стряскащ ефект има решението на тричленния състав. По време на дебата членът на съвета Галина Карагьозова го посочва като ориентир как би трябвало да действа кадровия орган, когато обсъжда внесено предложение за временно отстраняване на магистрат.

Аргументите й са оспорени от Колев със споменатия мотив, че решението може да „падне”, и от главния прокурор Сотир Цацаров, който категорично се противопоставя на указанията на съда – как ВСС ще прави проверка на разследванията срещу магистрати, без да се намесва в работата на прокуратурата. А Милка Итова дори заплашва Карагьозова, че позоваването на решение, невлязло в сила, е етично нарушение.

Главният прокурор повторя тезата си от случая “Кокинов”, когато категорично се възпротиви на идеята делата, споменати от Кокинов в разговора му с Бойко Борисов, да бъдат проверени от ВСС заради съмненията, че са решавани след консултации с властта. Апропо, тази теза Цацаров припомни наскоро и по повод предложението на Калин Калпакчиев ВСС да изрази позиция дали съответства на етичните правила поведението на прокурора и съда, заседавали в реанимацията по случая “Лясковец“. В писмо до ВСС Цацаров заявява, че това не е от компетенциите на ВСС, а само на съда.

По повод на случая „Пенгезов“ главният прокурор неколкократно подчертава, че не смята да дава допълнителни данни от досъдебното производство на ВСС, защото прокуратурата не е длъжна да го прави. „Такова право ВСС няма, няма и прокуратурата, Слава Богу, в тази държава такова право има само съдът (да преценява основателността на повдигнатото обвинение – б.а.). Моля ви, не влизайте в ролята на съд. Няма да стане!“, заяви Цацаров. Дребна подробност е, че досега разследването е водено 4 години, а кога ще бъде внесено в съда не се знае.

Позицията на главния прокурор е напълно различна от тази, демонстрирана година по-рано. Тогава той изразява тревога, че има случаи, при които по някои разследвания срещу магистрати не се прави нищо друго освен използване на специални разузнавателни средства. А това, признава Цацаров, може да се превърне в спънка при кариерното им израстване. Разследванията срещу Емил Христов са тъкмо пример за мащаба на проблема – през юни 2013 г., малко след изтичането на СРС-тата „Ситнилски”, председателят на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров отбелязва, че записите отдавна е трябвало да бъдат унищожени, защото предметът на делото няма нищо общо с подслушаните разговори между висши прокурори и съдии. “Считам, че трябва да бъде ангажирано вниманието на Народното събрание, главния прокурор, вътрешния министър и председателя на ДАНС относно основателността за образуване на оперативни дела, прилагането на СРС-ата, използването, съхраняването, унищожаването на информацията, събрана с подслушване, след като тя не е постигнала целта си”, казва Тодоров, но и той бързо забравя за думите си.

На пръв поглед изглежда непонятно защо Ясен Тодоров, Георги Колев (и други) така лесно се отказват от възможността да внесат ред в разследванията срещу магистрати, при положение че това би укрепило и тяхната собствена сигурност. След като разумни аргументи няма, причини можем да търсим в собствените биографии на кадровиците.

През март в медиите изтичат справки от ДАНС и МВР за контактите на общинския съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев с политици, бизнесмени, магистрати и журналисти. Течът в медиите е предшестван от международна операция с участието на българските служби, която разкрива канал за трафик на кокаин, скрит в камиони, участващи в рали „Дакар”. Няколко дни по-късно офисите на Алексиев са претърсени, а в Общинска банка влизат прокурори. Заради това медиите го сочат като новия кокаинов крал, а от МВР нито потвърждават, нито отричат, че акцията срещу общинския съветник има връзка с кокаиновата афера. Обвинения срещу общинския съветник и досега не са повдигнати, но от изтеклите справки става ясно, че службите се следили Алексиев и са прихванали негови контакти и с шефа на ВАС Георги Колев. В справката на ДАНС е записано: “двамата провеждат единични срещи по настояване на Орлин Алексиев, вероятно във връзка с консултации”. Подслушването не било разпоредено от прокуратурата, или поне така твърди главният прокурор Сотир Цацаров.

Преди дни „Капитал” съобщи, че след двумесечно бездействие по случая, в крайна сметка Етичната комисия е отказала да провери случая “Колев-Алексиев” и за какви консултации става въпрос. Законът забранява на съдиите да консултират граждани. Липсата на проверка от комисията, оглавявана от Ясен Тодоров, обаче може да има желания краткотраен ефект – да заглъхне шумът около Георги Колев, но никак не решава проблема с евентуалното използване на СРС-тата, засекли неговото участие, за изнудване, сплашване, “дисциплиниране” и др.

А ако такава опасност съществува по отношение на председателя на Върховния административен съд, няма никакви гаранции оттук нататък, че ефектът няма да е лавинообразен – от Колев зависи определянето на петчленните състави, които са последна инстанция в най-важния за изпълнителната власт съд (случайно се определя само един от петимата, докладчикът и то (пак ще повторим) от софтуер, който позволява неслучаен подбор без следа). Евентуалната зависимост на Колев от службите или в крайна сметка от главния прокурор създава съмнение, че в някои случаи петчленните състави по щекотливи дела ще бъдат внимателно (угодно) селектирани. В конкретния случай с делото „Христов” впечатление прави, че съдиите от 5-членния състав правораздават в Седмо отделение на съда, в което се гледат дела, свързани с конфликт на интереси, с достъп до обществена информация, със защитата на документите за самоличност, регулирането на далекосъобщенията и т.н. А жалбата на прокурора е срещу решение на ВСС – подобни казуси се разглеждат в Шесто отделение във ВАС. Сходни „аномалии” се срещат и по други нашумели дела във ВАС, претърпели същия обрат (решенията по делото за уволнението на Мирослава Тодорова и по жалба на Величка Цанова срещу избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд).

Самият Ясен Тодоров също е представлявал “оперативен интерес” за прокуратурата, което означава, че няма гаранции какви са последиците от това за собствената му независимост. През 2006 г., в края на мандата на бившия ръководител на държавното обвинение Никола Филчев, името на следователя Тодоров попада в доклад за дейността на прокуратурата по сигналите за корупция срещу магистрати. Преди няколко месеца „Капитал“ съобщава, че и прокуратурата, и ВСС отказват да дадат информация по въпроса. В крайна сметка става ясно, че през 2004 г. е образувано дело за наркотици и незаконно оръжие срещу двама човека. При воденето му е констатирана “неадекватна мярка за неотклонение за единия от обвиняемите, пораждаща съмнения за корупционни уговорки.” Според обясненията на самия председател на Етичната комисия на ВСС историята била скалъпена и срещу него не било водено разследване Дали е така, не можем да знаем със сигурност, защото, ако има разследване срещу неизвестния извършител-Ясен Тодоров, информацията е в прокуратурата – тя може никога да не излезе наяве, но може да се припомня понякога на разследвания.

Какво ще се случи?

В съда, оглавяван от Колев, решение чакат и две други дела с огромно значение за съдебната власт, едно от които вече потегли по пътя на изключенията. В спора, заведен от апелативния съдия Вилиян Петров срещу избора на Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна, съдът ще трябва да реши могат ли магистратите да бъдат началници до живот и позволява ли Конституцията трети мандат като административен ръководител на съд или прокуратура – въпрос, чиито отговор ще стопира или ще насърчи възпроизвеждането на съдебна номенклатура в системата. Затова не е учудващо, че още преди спорът да бъде решен, вече има ясни индикации в коя посока ще отсъди съдът – един от съдиите в състава изненадащо бе сменен с председателката на отделението Милка Панчева (получила повишението със заповед на Колев по времето, в което беше председател на състава по уволнението на Мирослава Тодорова, което потвърди) и така предложението на съдията-докладчик Александър Еленков този въпрос да се отнесе до Конституционния съд бе бламирано.

Предстои и петчленен състав на ВАС да се произнесе по уволнението на члена на ВСС Камен Ситнилски – скандал, чието развитие категорично показа, че мнозинството в съвета бе решено на всяка цена да отстрани бившия зам.-главен прокурор по времето на Борис Велчев, дори с цената на недопустими за „юристи с високи морални и професионални качества“ способи. Ситнилски бе уволнен с недостатъчните 16 гласа – с един по-малко от необходимите 2/3 гласове за дисциплинарно освобождаване на член на кадровия орган, посочени в изричната разпоредба в Закона за съдебната власт.

До приключването на тези казуси е ясно, че ВСС няма да направи нищо, което да гарантира справедливия процес на жалбоподателите, нито ще защити независимостта на магистратите. На зависимостите трябва да се сложи край, но това няма как да бъде направено от зависимите. Преди няколко години обаче темата беше табу, а сега вече е във фокуса на общественото внимание. Освен това има пробиви в матрицата – има съдии с особено мнение.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар