Европейската комисия напомни, че очаква Народното събрание да проведе възможно най-бързо избора на главен съдебен инспектор, защото е важен тест за България

Европейската комисия напомни, че изборът на главен съдебен инспектор е важен тест дали българските власти са способни да провеждат прозрачни избори, основани на истинско състезание между кандидати с безспорни професионални качества. Говорителят на ЕК Марк Грей, цитиран от „Дневник“ заяви вчера, че комисията се надява изборът на главен съдебен инспектор да бъде придвижен възможно най-бързо. „Ние оставаме на позицията, изразена в доклада през януари, и припомняме, че това е важен тест, а постът от изключително значение”, заявява пред „Дневник“ Грей.

Позицията на ЕК идва в момент, в който става все по-ясно, че парламентът е на път да провали поредната процедура за избор на ръководител на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), след като вече година и половина органът е предвождан от Ана Караиванова, чийто мандат изтече на 9 януари 2013 г. Както „Медиапул“ писа, позовавайки се на информация от депутати от ГЕРБ, ДПС и БСП, парламентарно представените партии не са склонни да влизат в договорки помежду си, заради предстоящата оставка на кабинета и разпускането на Народното събрание – освен „по важни въпроси“, какъвто очевидно не е изборът на главен съдебен инспектор за тях.

Макар с изтекъл мандат Караиванова заема поста и очевидно личността й удовлетворява народните представители на два поредни парламента. Ако не беше така, щяха да вземат присърце проблема с незаконността на продължаването на изтеклия й конституционен мандат вече почти година и половина.

Според процедурните правила две седмици след изслушването на кандидатите в правната комисия на парламента, което беше проведено на 4 юни Народното събрание трябва да проведе гласуването, като за успешен избор са необходими 2/3 от депутатите да гласуват за един кандидат. Това на практика означава, че 160 народни представители трябва да подкрепят една от двете кандидатури, което пък изисква големите партии трябва да постигнат съгласие кой ще ръководи инспектората.

В сегашната процедура участват двама кандидати – съдиите Вера Чочкова и Теодора Чочкова, които бяха номинирани от Съюза на съдиите и подкрепени от 12 неправителствени организации след публична процедура по издигане и изслушване на професионално доказали се кандидати. Предишните два опита Народното събрание да изпълни конституционните си задължения и да избере наследник на Караиванова се провалиха гръмко – в първата процедура, нито един депутат не номинира кандидат, а във втората, която приличаше на отбиване на номера (заради изключително кратките срокове за номинации между Коледните и Новогодишните празници) в последния възможен момент бе внесена единствено кандидатурата на съдия Веселина Тенева (за която бе предварително известно, че се ползва с благоволението на ДПС и БСП).

Всички тези пороци на процедурата бяха категорично посочени в доклада на Европейската комисия от януари, където отново се казваше, че предстоящата номинация и избор на главния инспектор на Инспектората към ВСС ще бъде важен тест в това отношение, а забавянията на процедурата „оставят впечатлението, че основният фактор е неспособността да се постигне предварително споразумение за кандидата”.

Пред „Дневник“ Марк Грей уточнява, че не може да коментира повече преди да има ясна позиция на парламента какво точно ще направи.

На ход бе съдът

За поредното отлагане на разрешаването на въпроса сигнализираха и от неправителствените организации, които в сряда изпратиха писмо до парламента с настояване Народното събрание да насрочи избора, така че процедурата да бъде финализирана. Пореден провал на процедурата, посочиха НПО-та, ще е пример за порочното отношение на политическите сили към съдебната власт. Въпреки дипломатичния тон на организациите, публично известно е, че докато между партиите не се формира консенсус около удобна фигура, която да оглави инспектората, депутатите няма да решат въпроса, макар в момента начело на ИВСС да стои главен съдебен инспектор с изтекъл мандат и в оставка (Ана Караиванова подаде оставка пред НС миналата есен, но тя няма как да бъде гласувана, тъй като Конституцията не предвижда подобна хипотеза – основният закон е заложил мандат на главния съдебен инспектор, с изтичането на който постът се овакантява).

Дипломатичният тон на ЕК също не провокира активност у народните представители, въпреки че в техническия доклад на комисията от януари още по-ясно в сравнение с политическия се казваше, че ситуацията затруднява дейността на ИВСС и поставя под въпрос проверките в органите на съдебната власт, извършвани от него.

Възелът можеше да бъде развързан от Върховния административен съд (ВАС), но магистратите пропуснаха тази възможност и предпочетоха да излязат от ситуацията без да отсъдят. Както „Съдебни репортажи“ писа, пред ВАС съдия Мариян Марков оспори наложеното му наказание с твърдението, че дисциплинарното производство срещу него е започнало с две заповеди на главния инспектор Ана Караиванова от 14 януари миналата година, подписани пет дни, след като мандатът й е изтекъл и тя вече не е имала право да е законен представител на органа. Марков оспорва и пълномощното на юристконсулта, който представлява инспектората, представено по делото, именно защото е подписано от Караиванова.

В определението си съдът действително сочи, че Караиванова няма представителна власт по отношение на ИВСС, но впоследствие приема,че действията й могат да придобият законен вид, ако инспекторите потвърдят действията й. Съдът ясно казва, че срокът, в който се избира нов главен съдебен инспектор не е спазен „и към момента на постановяване на настоящото определение няма избран нов главен инспектор, няма определен заместник на главния инспектор или друго лице, което да представлява Инспектората към Висшия съдебен съвет”,т.е. съдът приема, че действията на Караиванова след изтичане на мандата й вече не са законни. ВАС посочва и че, Законът за съдебната власт не „разглежда подобна правна хипотеза, обусловена от бездействието на върховния орган на държавна власт”.

Така съдът поставя под въпрос всички действия на ИВСС, стартирали с подпис на главния инспектор в оставка и с изтекъл мандат. В това число и всички проверки, започнали с подписа на Караиванова. Съдът казва, че правовата държава изисква работещи органи*, но не поставя депутатите в ситуация на неизбежност на избора на главен инспектор. Дори да разберат какво означава решението на ВАС, че всяко действие на Караиванова вече изисква потвърждаване от инспекторите (теза, която юристи коментират като спорна, защото органът не е такъв, че да може да потвърждава действията на представляващия го), народните представители знаят, че Караиванова законно или не си стои на поста. А никоя политическа сила, съпричастна към предишното и настоящото управление, не остана недоволна от нея. От създаването на инспектората, под ръководството на Караиванова, органът не успя да засегне нито един влиятелен председател на съд или шеф на прокуратура, нищо не беше направено за отнемане на властовия им ресурс с компрометираната система за случайно разпределение на делата, не беше забелязано и как се формират съставите във ВАС. Това са само примери за бездействия, които укрепиха статуквото.

*Част от решението на ВАС, касаещо поставения въпрос за изтеклия мандат на Караиванова:

„Мандатността е механизъм на правовата държава за организиране на държавния живот. Самото разделение на властите изисква различен режим на мандата на държавните органи. Точно различието в режима на мандатите предпоставя и различни класификационни критерии и уточняваща терминология, защото същностното е едно-единствено – предоставени, по установен ред от Конституцията или основан на нея закон правомощия за определен срок.

Различни са учредителите на мандата, т. е. държавният орган, предоставящ определена
власт и установяващ параметрите на мандата – съдържателни и времеви. Мандатът може да възникне от избор или от назначение. Учреденият държавен орган може да бъде едноличен или колективен. Конституционното право ясно отграничава персоналните мандати от мандата на колективния орган, създаден с разпоредба на Конституцията или по нейно предписание със закон. Разнообразие има и в уредбата на срока на мандата. Конституцията определя неговата продължителност или предоставя това на делегирания законодател. В някои случаи е посочено началото и краят на мандата изрично. В други, това е подразбиращо се от функциите на съответния орган. Самият срок може да бъде абсолютно или относително определен по продължителност.

Съдържателно мандатът също показва различия и гъвкавост. Различна по обем и съдържание е предоставената власт. Ако говорим за еднакъв или общ режим – същностното се свежда до предоставянето на власт за осъществяване на определени публичноправни функции за определен срок, нещо, по което няма спор (вън от теоретичните спорове относно цялостната характеристика на мандатността). Двете страни съдържателност и срочност са неразривно свързани, с изключение на случая на продължаване осъществяването на функции след изтичане на срока (“удължаване” на мандата).

Мандатът за конституционното право е осъществяване на властнически правомощия (пълномощия, ако се акцентира на предоставянето на власт от възлагащия или учредяващия тези правомощия) в област от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, за определен период от време (срок). Двата елемента – пълномощия и срок, дават характеристиката на мандата. Първата е съдържателна, втората – времева.

Тъй като с мандата се предоставят правомощия, характеристиката в съдържателно отношение не може да бъде изчерпателна, а лимитирана и избирателна – съобразно волята на учредяващата власт, която предоставя осъществяването на определен вид и обем държавни функции. Това е гаранция за конституционосъобразното осъществяване на държавната власт.

Съдържателната страна на мандата определя и продължителността на овластяването. Мандатното правоотношение не би могло да има еднакъв правен режим, тъй като и съдържанието на предоставената власт (правомощия) може да бъде, и е различно. Самата Конституция предопределя различния режим на мандата и неговите елементи в зависимост от това, какви правомощия се възлагат, като може да предостави определянето им на друг орган, такъв, който тя конституира, или такъв, за който тя само посочва, че трябва да бъде създаден, за да осъществява определените от нея функции. Организационните модели, възприети от законодателството, са различни, различна е пълнотата на уреждане и на мандата.”

Главният инспектор встъпва в длъжност в деня на изтичане мандата на главния инспектор на чието място е избран. С цел непрекъсваемост на работата на този орган чл. 44, ал.1 от ЗСВ изисква Народното събрание да избере нов главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат. С така уредената процедура по избор е заложено реализирането на един от основните принципи на функциониране на администрацията, непрекъсваемостта в нейната дейност. С него се гарантират последователност и приемственост в държавните органи и тяхната дейност. Чрез мандатността се цели ефективно функциониране на институциите и временното осъществяване на пълномощия до избиране на приемник не следва да се възприема като насочено към преодоляване на демократичния принцип за ротация. Функционалната необходимост от непрекъсваемост предотвратява междувластието, като осигурява успешното функциониране на държавните органи и е в основата на демократичния процес, изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата държава.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за нищожност на предприетите от Инспектората към ВСС действия по извършване на проверки на дейността на съдия Мариян Марков.„