Анализ на ВСС: Председателите на съдилищата не са създали организация, за да предотвратят заобикалянето на случайното разпределение на делата чрез еднакви искови молби

В Софийския градски съд статистика за порочната практика не се води
17-06-2014; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Председателите на съдилищата не са създали нарочна организация как да се действа при констатиране на случаи на подаване на множество еднакви искови молби. Това става ясно от анализ на на установените през 2013 г. случаи на подаване на множество идентични искови молби с цел заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата в окръжните съдилища, изготвен от Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет към ВСС.

От него става ясно, че комисията се е сезирала след запитване на „Съдебни репортажи“ какви мерки са предприети от съвета, за да се пресече порочната практика с множество искови молби, които целят ищецът да попадне на точно определен съдия. Комисията е изискала информация от административните ръководители на 28-те окръжни съдилища за броя на случаите на подаване на еднакви искови молби през 2013 г., а от Инспектората към ВСС – дали има подадени сигнали за подобни казуси.

Както „Съдебни репортажи“ писа, през ноември миналата година Върховният административен съд отмени уволнението на съдия Мария Георгиева от Софийския градски съд. В решението обаче се засягаха не само конкретните параметри на извършеното от съдия Георгиева, но и липсата на адекватно противодействие от страна на административния ръководител на СГС на практиката за заобикаляне на случайното разпределение на делата. Съдът казваше, че заобикалянето на случайния подбор е „интензивно явлението, което не е непознато в останалите съдилища, а е повсеместно”, а в решението подробно се анализираха някои от възможните и реално използвани начини, по които може да бъде заобиколена системата за случайно разпределение на делата.

Съдът приема, че не бива „да бъде отминато с мълчание същественото обстоятелство”, че събраните в дисциплинарното производство срещу Георгиева данни по граждански дела „недвусмислено сочат на съществуващ в системата порок – недопустимата, но очевидно реално съществуваща възможност (категорично не само при съдия Мария Георгиева) чрез множество идентични искови молби, в т.ч. и молби за обезпечение на бъдещ иск, да бъде “избран точния съдия” по делото и то не непременно защото с него съответната страна в правния спор е уговорила преследвания от нея резултат по делото, а защото този съдия, чрез показания от него в други съдебни актове начин на тълкуване и прилагане на закона, е предпочитаният от страната съдия по правния спор”. Съдът обаче добавя и друг щрих в отдавна известното – „неправилната масово възприетата в съдилищата практика да се образуват дела без оглед на обстоятелството дали е внесена държавната такса и без предварителна проверка дали по идентична жалба, искова молба, молба за обезпечение на бъдещ иск и т.н. няма вече образувано дело в същия съд”. „Поради това всеки заинтересован може да подаде и повече от 65 идентични жалби в един и същ съд, всичките без необходимата държавна такса и в указания му срок за отстраняване на нередовността, но по вече образуваните съдебни дела, да избере предпочитания от него съдия и само по това дело да отстрани нередовността. Това интензивно явление в СГС не е непознато в останалите съдилища, а е повсеместно”, казва съдът.

Решението и въпросите, които изпратихме до ВСС в крайна сметка са довели до активност от страна на кадровия орган. В анализа, който е публикуван на страницата на ВСС, са обобщени данните от всички 28 окръжни съдилища, а изводът на комисията е, че заобикалянето на случайното разпределение на делата не е повсеместно явление. Данните сочат, че за миналата година в 22 окръжни съдилища не са констатирани случаи на подаване на множество еднотипни искови молби с цел заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата, а от Софийския окръжен съд са уведомили комисията, че през 2013 г. в съда няма образувани дела по множество еднотипни искови молби.

Такива има заведени в 5 окръжни съдилища – Окръжен съд Бургас – 20 броя, Окръжен съд Варна – 16 броя, Окръжен съд Разград – 10 броя, Окръжен съд Хасково – 1 брой и Окръжен съд гр. Перник – 1 брой. Или общо административните ръководители информират съвета за 48 случая на подаване на множество еднотипни искови молби за миналата година.
„След анализ на информацията може да се направи извод, че подадените искови молби не са подадени с цел заобикаляне принципа на случайното разпределение на делата. При констатиране на подадени еднотипни искови молби производствата са прекратявани на основание чл. 126, ал.1 от ГПК, чл. 299 от ГПК, или поради неотстраняване на нередовности по 2 искови молби“, се казва в анализа. От него обаче не става ясно как комисията е достигнала до този извод.

Според информацията в анализа в Окръжен съд Разград 10 броя подадени еднотипни искови молби са в производства по несъстоятелност. Част от подадените искови молби са от различни кредитори на един и същ длъжник и са били с идентичен предмет – обжалване на решения на събранието на кредиторите. Образуваните дела са били присъединени към първоначално образуваното такова по чл. 679 от ТЗ. Останалите търговски дела са образувани въз основа на искови молби, подадени отново от различни кредитори на един и същ длъжник и са били с правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ, т.е. за установяване на неприето вземане или несъществуването на прието вземане.

Въпреки липсата на активност от страна на административните ръководители да създадат категорични пречки пред възможността за избор на определен докладчик чрез подаване на идентични искови молби, от ВСС отбелязват, че „след анализ се установява, че съдиите – докладчици са съобразявали чрез служебна проверка в деловодните системи наличието на други дела с идентични страни и предмет“.

Организация за предотвратяване на тази практика е направена в Окръжен съд Благоевград –там са създадени вътрешни правила за случайното разпределение на делата и е създаден отделен раздел „Разпределение на граждански дела”. Освен изключението Благоевград в анализа изрично е посочено, че председателят на Софийския градски съд Владимира Янева е уведомила Комисията за издадени от нея заповеди за предотвратяване на заобикалянето на принципа за случайното разпределение на делата. „Съгласно същите при подадени искови молби с един и същ предмет и страни, се образува дело по исковата молба с най – малък входящ номер, като останалите искови молби, ведно със заверен препис от исковата молба по вече образуваното дело, се докладват на заместник – председател за приложение на чл. 126, ал. 1 от ГПК“, сочи анализът.

Необяснимо обаче е друго – в СГС не се води статистика за случаи на подаване на множество еднотипни искови молби с цел заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата, макар това да е съдът, който разглежда най-много дела с висок материален интерес и именно в него подобна статистика да е най-необходима. Да не забравяме, че стряскащите констатации на ВАС по делото Мария Георгиева се отнасят именно за подопечния на Владимира Янева съд.

Комисията посочва също, че през 2013 г. в ИВСС не са постъпвали сигнали, съдържащи твърдения за заобикаляне на случайното разпределение с подаване на множество еднотипни искови молби.

Всичко дотук мотивира Комисията да приеме, че в съдилищата няма установена практика за заобикаляне на принципа, залегнал в чл. 9 от ЗСВ, чрез подаване на множество идентични молби. Въпреки това „с оглед разпространеното в обществото схващане, че това е обичайна практика в съдилищата“, Комисията намира за необходимо ВСС да препоръча на административните ръководители да разпишат в правила или изрични заповеди мерки за недопускане на такива случаи. ВСС решава да препоръча и на ИВСС в плановите годишни проверки в съдилищата да обръща внимание и да следи как се прилагат разпоредените мерки.

За практиката страните да се опитват да си избират съдия се знае от години, затова изводът, че повечето административни ръководители са пропуснали да изградят система, която да блокира злоупотребата с права, е повече от притеснителен. Добър пример в тази посока бе създадената организация от временния ръководител на СГС съдия Величка Цанова, когато със заповед от 2 декември 2010 г. е уредено деловодните служби да подават информация на съдиите, дали идентични искови молби вече са постъпвали в съда и какво е развитието им. Целта е всички образувани дела след първото да бъдат прекратени. В края на септември на 2011 г. обаче новият председател на СГС Владимира Янева променя организацията, като отговорността се изземва от съдиите и се централизира в ръцете на нейната заместничка Богдана Желявска. Именно по това време се случват нарушенията на съдията Мария Георгиева.

А подобен проблем бе констатиран и във Варненския окръжен съд, където тогавашният зам.-председателя на съда и ръководител на Търговското отделение Марин Маринов бе пропуснал да забележи, че в съда са подадени три идентични молби за спиране на регистърно производство и е разгледал последното образувано дело, макар законът да указва, че такива дела се прекратяват и трябва да се разглежда първото образувано. Инспекторите от ИВСС заключват, че вместо да препятства страните в опитите им превратно да упражняват правата си, съдът е нарушил основната си функция да гарантира правната сигурност и законосъобразното развитие на гражданските отношенията. Проверката установява и друго – във ВОС не са въведени правила, които да определят реда, по който се разглеждат молбите за спиране на производство в Търговския регистър.

Тези данни обаче не изглеждаха притеснителни за ВСС – съдия Маринов бе избран за председател на Окръжния съд във Варна, а ръководителя, който е пропуснал да въведе ред – Ванухи Аракелян, бе повишена до председател на Апелативния съд в града.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Вашият коментар