Да се направи експертиза какво е настоящото състояние на бившата сградата на ГУСВ, където трябва да се премести част от Софийския районен съд (СРС), поискаха 65 съдии от съда в писмо до министъра на правосъдието Зинаида Златанова, членовете на Висшия съдебен съвет и председателя на СРС. Позицията на съдиите е подкрепена и от съдебните служители.
В писмото съдиите от СРС уточняват, че целта на предложенията им е да бъде достигнато конструктивно решение на проблема със сградата на съда. В последните няколко седмици напрежението между ръководството на съда и Министерството на правосъдието достигна връхна точка, след като председателят на СРС Методи Лалов изрази съмнения, че сградата на бившето ГУСВ не е безопасна – по носещите колони и стени има пукнатини, сградата още сляга след източване на водата в нея, като при дъжд отново се наводнява, подовете пропадат, вратите и дограмата страдат от сериозни дефекти. В отговор министърът на правосъдието заплаши, че, ако районните съдии откажат да влязат в сградата, ще я даде на други институции, които също имали нужда. Изпълнителят на ремонтните дейности пък обясни, че част от недостатъците се дължат на липсата на пари и на бързането, започнало в мандата на предишното правителство. На сайта на ДНСК пък бе публикувано становище, според което е издадено разрешение за ползване на част от сградата.
От съобщение на сайта на съда става ясно, че сградният проблем е обсъден миналата седмица на общи събрания на съдиите и служебните служители, след като част от тях посетиха сградата. Съставът на съда е подкрепил ръководството на съда в становището, че преместването не може да се случи през летните месеци. Лалов е обяснил пред работещите в СРС, че предстои външен ремонт за изграждане на подземен паркинг, противообледенителна система, козирка над главния вход и ограда. Председателят на СРС отново изтъкнал и проблема с множеството дефекти, допуснати при извършване ремонта на сградата, част от които могат да се окажат опасни за живота и здравето на работещите там и гражданите, явяващи се по делата.
В писмото на съдиите, което е отворено и към него могат да се присъединят и други техни колеги, се изтъква, че „критичните условия, при които работим от много години, ни поставиха в тежка ситуация, в която изобщо да не можем да обсъждаме, че с предложената за ползване сграда на бул. „Цар Борис ІІІ” №54 колегиите на съда се разделят, както и какви ще са дългосрочните последици от това” (сградата не може да побере всички съдии и служители, затова там отиват само гражданските съдии, а наказателните съдии ще работят заедно с прокурорите на друго място б.а.). „По същите причини не възразихме и срещу лошото състояние на сградата преди ремонта и преустройството, което неминуемо се отразява и на продължителността на тези дейности, и на рисковете от лошо изпълнение. Оказа се обаче, че завареното състояние на сградата може би е подценено, а някои от ремонтните дейности са извършени прибързано или некачествено. Сега вече е недопустимо да не реагираме, защото се поставя в риск собствената ни безопасност и тази на гражданите”, сочат съдиите от СРС.
В писмото те отбелязват, че от медийните изяви на министъра на правосъдието и председателя на СРС, посещението на място и от становището на ДНСК се разбира, че сградата на бившото ГУСВ се състои от четири корпуса (А, Б, В и Г) и от архивно помещение, разположено в бившата сграда на Културен дом на ГУСВ с топла връзка между нея и основната сграда, а издаденото от ДНСК разрешение за ползване от 30 януари се отнася единствено до надстройка (тавански етаж и покрив) на бл. ”Б” и бл.”В”, пристройка на два външни асансьора, преустройството и реконструкцията на Културен дом в склад за документи и топла връзка, както и реконструкцията на съществуващия там трафопост.
„На основата на публично достъпната информация оставаме с впечатление, че Дирекцията за национален строителен контрол не се е произнасяла за пригодността на останалите части от сградата, в това число на сутерена, първия и втория етаж на корпус Б, където се намират носещи колони и стени, по които се виждат пукнатини”, подчертават съдиите.
Те допълват, че остават с впечатлението, че преди началото на строителните действия по ремонт, реконструкция и преустройство на комплекса от сгради не е било извършено обследване на сградата и не е било изготвено конструктивно становище за състоянието й, което би установило евентуални дефекти, свързани с неправилна експлоатация или с въздействието на външни атмосферни фактори върху сградата. Такова обследване би дало и сеизмична оценка за носещата й конструкция, както и становище за носещата й способност. Съдиите са категорични, че такова обследване е необходимо, тъй като отговорността за предаване на сградата в състояние, подходящо за нуждите на съда, е на министъра на правосъдието.
Те се обединяват около искането за изготвяне на цялостна конструктивна експертиза за установяване на актуалното състояние на носещата конструкция на сградата предвид няколко обстоятелства – корпус „Б”, в който се наблюдават пукнатини на носещи елементи, е бил без покрив за известен период, което е оказало влияние върху стоманобетонната конструкция; за период от дълги години сградата е била без действаща отводнителна (дренажна) система, при което основите й са били изложени на влага; въвеждането в експлоатация на отводнителната система е дало началото на процес по слягане на корпусите на основната сграда. Затова изследването трябва да отговори на следните въпроси: протича ли действително процес по слягане на корпусите на основната сграда, следствие ли са пукнатините в носещите колони и стени от този процес и кога предстои той да приключи, могат ли констатираните пукнатини да доведат до срутване или друг инцидент, който да застраши живота и/или здравето на намиращите се в или около нея лица, опасно ли е изграждането на подземен паркинг и козирка на основната сграда с оглед конструктивната и устойчивост.
Предлагат и още министърът на правосъдието като страна по договора за строителство и възложител на ремонтните дейности да назначи Комисия, състояща се от експерти, посочени от Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Софийския районен съд, които да отговорят на въпроса дали заданието за ремонт е адекватно на нуждите на СРС и доколко последният е извършен качествено и в съответствие със заданието, а комисията да изготви доклад, в който да бъдат посочени изчерпателно установените несъответствия в извършените строително-монтажни работи и необходимите мерки и срокове за тяхното отстраняване.
Съдиите допълват, че при посещението на сградата са установили множество недостатъци на ремонта. „Считаме, че, за да се вземе правилното управленско решение за това каква оценка да бъде извършена на сградата, е необходимо да се изследват и причините за некачествения ремонт, посочени от управителя на „Ф-строй груп” ЕООД – г-н Филип Господинов. В изявление пред БТВ на 09.05.2014 г. той съобщава, че са извършвани ремонтни дейности при несъвместими с естеството им атмосферни условия под натиска на Министерство на правосъдието (“Дайте да не забравяме колко пъти ми извадиха душата, че на 15 март 2013 г. трябва да го открие Бойко Борисов – минус 20 градуса, аз съм работел тука, за да изпълня задачата на държавното ръководство тогава”, каза тогава Господинов). В същото изявление той уточнява, че причината за некачествената подова настилка в сградата е обективното състояние на основата на пода, която Министерство на правосъдието е отказало да ремонтира поради липсата на финансови средства”, се казва в писмото.
Писмото на съдиите идва в деня, в който вестник “Сега” публикува информация, че се навършват 8 години, в които прокуратурата не може да приключи разследването за срутилата се сграда на ул. “Алабин” № 39, която затрупа две момичета. Това би следвало да напомни на компетентните институции, че с напуканите сгради трябва много да се внимава.