Може ли прокуратурата да бездейства при сигнал за държавна измяна?

Какво е държавна измяна? В правото това е крайната форма на действие срещу държавата – предателство, преврат, шпионаж. Въпросът кой има право да разследва престъпленията, които нанасят вреда на републиката, беше повдигнат в понеделник, когато „Капитал” съобщи, че в прокуратурата е била образувана проверка по сигнал на Николай Бареков срещу президента Росен Плевнелиев по глава Първа от Особената част на Наказателния кодекс – престъпления против републиката.

Сигналът визира среща на Плевнелиев с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц. По него прокурор от Софийската градска прокуратура образува проверка и дава указания на ДАНС какво трябва да извърши службата. На пресконференция вчера главният прокурор Сотир Цацаров потвърди, че такава проверка е образувана, но след като администрацията на президента е сигнализирала Цацаров за нея, проверката е била прекратена от Върховната касационна прокуратура на основание чл. 103, ал. 4. от Конституцията, според който президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

От съществено значение в случая е и какви указания е дал анонимният прокурор на ДАНС – да се снеме подробно обяснение от Николай Бареков, в което той да посочи всички известни нему факти и доказателства относно изнесеното в сигнала, съответно да се приложат всички налични документи, ако той притежава такива; да се установи фактическата обстановка. Последвало писмо от председателя на ДАНС Владимир Писанчев до президентската администрация, в което са поставени конкретни въпроси за срещата, но от обясненията на ръководството на прокуратурата се разбра, че тези въпроси излизали далеч извън обхвата на задачите, поставени от прокурора. „Прокурорът от СГП не е следвало да възлага проверка на ДАНС, а да се позове пряко на Конституцията. Отделен е въпросът, че между предмета на проверката, който е зададен от прокурора, и въпросите, отправени до администрацията на президента, има доста значителна разлика“, обясни вчера Цацаров.

От думите на главният прокурор стана ясно, че мнението му по въпроса е категорично – проверката била незаконна. Този извод извежда отново от чл. 103 на Конституцията, в който изрично е записано, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Ако са налице такива данни, то обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Или, с други думи, започва процедура по импийчмънт, а решаващият орган е Конституционният съд (КС), който разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват, сочи основният закон.

Пред БНР днес заместник-главният прокурор Борислав Сарафов каза, че няма нищо укоримо в действията на наблюдаващия прокурор и че никъде не е обявено, че проверката е срещу държавния глава. „Моето лично мнение е, че наблюдаващият прокурор не е превишил по никакъв начин своите права, тъй като той е разпоредил единствено снемане на обяснения от Николай Бареков – автора на сигнала и изясняване на фактическата обстановка, включително приобщаване към материалите по преписката някакви документи, някакви писмени доказателства. Ако с такива разполага, разбира се, гражданинът Николай Бареков. Аз не виждам нищо укоримо в тези указания, така че не бих укорил по никакъв начин наблюдаващия прокурор, че е искал да изясни фактическата обстановка“, заяви Сарафов и допълни, че единствената грешка на обвинителя е, че „неволно, но обхватът на проверката някак си е разширен”.

Въпросът дали прокуратурата има право да предприема действия, ако получи сигнал, свързан с президента, обаче се оказва твърде спорен. Макар съвсем набързо прокурорът от СГП да беше публично обвинен в незаконни действия спрямо президента, който от месеци е в положение на кръгова отбрана, специалисти по конституционно право, конституционни съдии, върховни прокурори и преподаватели по наказателен процес имат различни становища по въпроса. Нито един от тях не пожела да бъде цитиран с мотив, че политическата обстановка в момента е специфична, а ситуацията около президента е повече от нагнетена.

Първият аргумент в подкрепа на възможността прокуратурата да разследва сигнал за държавна измяна, извършена от президента, е спецификата на престъплението – то е най-тежкото, защото застрашава държавата, а разкриването му изисква и специални умения, каквито притежават единствено разследващите органи.

„Народното събрание не е разследващ орган. Когато е получен сигнал за държавна измяна, прокуратурата трябва да изясни има ли данни да е извършено такова престъпление. Никъде не е казано, че президентът не може да се разследва, защото наказателната неприкосновеност е само за действия по служба”, казва пред „Съдебни репортажи” преподавател по наказателен процес. И допълва, че всяко разследване започва с идеята да бъде разкрито извършеното деяние. „Разследва се не човекът, а деянието. Това, че се разследва едно деяние, не значи, че се разследва президентът”, казва преподавателят. Като аргумент привежда и факта, че проверката не се води срещу президента, а за да се изясни осъществено ли е престъпно деяние. Срещу президента не е започнало наказателно преследване – каквато забрана има в Конституцията.

Конституционен съдия, пожелал анонимност, също добавя, че именно прокуратурата е тази, която може да разследва дали някой е извършил престъпление, тя няма право на избирателност – когато е получен сигнал, тя е длъжна да го провери. „В началото на разследването се установява дали има данни за престъпление, а извършителят може дори да е неизвестен”, казва той. И дава друг пример – ако прокуратурата получи данни, че президентът е взел подкуп, тя трябва ли да бездейства? Отговорът е – не. Държавното обвинение трябва да събере данни, да ги разследва, а едва когато мандатът на президента изтече – би могла да предприеме и последващи действия – повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда.

В подкрепа на това становище се изказва и висш прокурор, участвал в ръководството на прокуратурата. „Приема се, че възбуждането на наказателно преследване (Конституцията забранява да се възбужда такова срещу президента – б. а.) стартира от момента, в който бъдат повдигнати обвинения”, казва обвинителят с дългогодишен стаж.

„След 2 или 3 години президентът може да бъде обвинен, но кога ще бъдат събрани доказателствата, как това ще се случи, ако престъплението не е разследвано сега”, мотивира се и конституционният съдия.

В този смисъл действията на прокурора от СГП са били напълно уместни – дотолкова, доколкото той не е нарушил интегритета на президента с действията си. „Ако постъпи сигнал за тежко престъпление, прокуратурата трябва да изпълни задълженията си и да го провери. Прокуратурата може да събира данни в предварителна проверка, дори да образува досъдебно производство, но оттук нататък Конституцията забранява последващи действия срещу президента. Също както за магистратите и депутатите. Правилно колегата е предприел действия за проверка”, смята друг дългогодишен върховен прокурор.

„Става дума за един сценарий, който е в ход още от миналата година, когато той (Плевнелиев – б. а.) зае страната на протестиращите граждани. Това е противоконституционно, защото тези органи би трябвало да имат елементарна правна култура и да знаят, че президентът е политически неотговорен – не могат да се извършват никакви разследвания спрямо него”, изтъкна днес конституционалистът проф. д-р Георги Близнашки.

При тази постановка обаче възниква въпросът как парламентът би могъл да събере достоверни доказателства, че президентът е извършил държавна измяна, след като не е разследващ орган и не разполага с разследващи органи? И освен това, ако Народното събрание събере исканото мнозинство от 2/3 при процедурата на импийчмънт и внесе в КС обвинението срещу държавния глава, а съдът го приеме за доказано и прекрати правомощията на президента, означава ли, че той не подлежи и на наказателно преследване? С какви доказателства би разполагало държавното обвинение, ако преди това не ги е събирало? Ще може ли да внесе в наказателния съд доказателствата, събрани от Народното събрание?

„Събирането на доказателства е вън от компетентността на прокуратурата при наличието на изричната разпоредба на чл. 103, ал. 4 от Конституцията”, твърди един от авторитетните преподаватели по право у нас. Той смята, че механизмът, по който ще протече процедурата по импийчмънт, е въпрос, който може да реши единствено Народното събрание. И дава пример: „Такъв въпрос вече възникна при предходната легислатура по повод на президента Георги Първанов. Без други данни Народното събрание започна такава процедура, после я прекрати. Струва ми се, че не може така лесно да се постави в ход обикновеното правосъдие, обикновеното наказателно законодателство, при наличието на чл. 103 от Конституцията – с оглед на особеното правно положение, което има президентът като олицетворяващ единственото на нацията, като държавен глава.”. И това било така, защото Конституцията възлагала именно на Народното събрание да проведе тази процедура.

„Идеята на Конституцията е тази работа да я върши парламентът – той сам си създава правила, по които ще се прилага процедурата по импийчмънта. Решаването на тези въпроси е въпрос на Народното събрание, но идеята е това да се върши от Народното събрание – то събира материалите, то повдига обвинението, то се основава на данните, то приема решението, всичко това го върши самото Народно събрание”, казва преподавателят и допълва, че парламентът не може да възложи на съдебен или прокурорски орган да събира доказателства. „Идеята е парламентът като възможно най-представителният орган в държавата да свърши тази работа, като създава работни групи, комисии, които изслушват президента, провежда пленарни заседания и т.н. Това е така, защото по време на мандата на президента трябва в най-голяма степен да бъде запазен стабилитетът на институцията”, обосновава се преподавателят. Но не взима отношение по въпроса, дали ако процедурата по импийчмънт е успешна и бъдат прекратени правомощията на президента, той ще бъде привлечен към наказателна отговорност за престъплението държавна измяна.

Практиката показва и в други случаи, че сигналите срещу държавния глава не остават без последици, а проверките по отношение на президента не нарушават конституционните разпоредби. Пример от последните години доказва, че логиката на главния прокурор по отношение на проверката срещу Плевнелиев не е съвсем вярна. Сигналите за конфликт на интереси срещу държавния глава не се прекратяват, напротив – проверяват се. В решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от декември 2011 година по сигнал срещу президента Георги Първанов за т.нар. ловни излети на държавния глава комисията решава да разгледа данните по същество, като се мотивира, че са налице достатъчно данни за извършване на проверка за наличие или липса на конфликт на интереси.

„Преди да разгледа сигнала по същество, Комисията съобрази състава на чл. 103 от Конституцията на Република България. Нормата на чл. 103 предвижда забрана за наказателно преследване срещу президента за действия, свързани с изпълнение на функциите му, освен в случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Президентът не носи отговорност само за действията си, извършени във връзка с функциите му. Това означава, че за действията, извършени от президента, които нямат връзка с функциите му, той носи отговорност, включително и наказателна”, се сочи в решението. Тук комисията отбелязва, че предметът на сигнала, подаден срещу президента, е извън обхвата на неговите правомощия като държавен глава, а по силата на ЗПУКИ президентът е сред лицата, заемащи публична длъжност, които попадат в приложното и санкционно поле на закона. Предвид тези факти комисията приема, че няма пречка да се произнесе по сигнала, с който е сезирана.

Друг аргумент в подкрепа на същата логика е наскоро постановената присъда срещу бившия шеф на КПУКИ Филип Златанов. Той бе осъден за престъпление по служба за това, че е укрил преписката по сигнал срещу президента Плевнелиев. В мотивите към присъдата съдът изрично отбелязва, че не е съгласен с доводите на защитата, че тъй като преписката завършва с мнение за прекратяване – тя не би трябвало да бъде публикувана. И се мотивира със становището на председателя на КПУКИ, че и тези преписки подлежат на публикуване. СГС казва – в конкретния случай решението е било спрямо президента на България, „която длъжност безспорно е публична от най – висш порядък, олицетворяваща единството на нацията и представляваща страната в международните отношения, основната уредба на която се съдържа в Конституцията на Република България”. „Ето защо и всяко неоповестяване на информация, свързана с възможен конфликт на интереси на президента на страната (както впрочем и спрямо всяко лице, натоварено с изпълнение на властнически функции), неизбежно води до намаляване на общественото доверие както на КПУКИ, така и в цялата система на социално управление”, се сочи в мотивите на СГС. Това означава, че прокуратурата и съдът са приели, че КПУКИ е допустимо да “разследва” държавния глава.

Основният принципен въпрос в крайна сметка се свежда до проблем, който надхвърля личността на президента – възможно ли е органът, който е конституционно задължен да разследва престъпленията, да бездейства, когато съществува вероятност разследването да стигне до президента, след като предварително този факт никога не може да се приеме за доказан. И какво би се случило, ако бъде създадена организирана престъпна група за преврат, в която участва президентът, но останалите съучастници нямат имунитет за наказателно преследване? Според думите на главния прокурор това би означавало, че държавата ще бъде безсилна да спаси управлението си, може би защото Народното събрание нито има ресурса на службите, нито може да събира доказателства, нито може да съди останалите метежници.

Ако следваме логиката на ръководството на прокуратурата, стигаме и до друго заключение – че президентът е напълно недосегаем. Но не това е смисълът на ограниченията, посочени в Конституцията. И макар атаките от различни страни срещу президента Плевнелиев през последните месеци да не секват, политическата украска в ситуацията – седмица преди изборите, не бива да замъглява правото. Защото в крайна сметка то е средството за внасяне на ред, за защита и на националната сигурност, и на правата на всички, включително и на правата на президента Плевнелиев, ако проверката е претекст да се навлезе в неговата неприкосновеност.