Как “личните дела” на съдия, които системата за случайното разпределение във Варненския окръжен съд му възложи за разглеждане, изкараха наяве системни дефекти и пристрастия

Или защо в опит да се саморазправи със кандидат, нарушил спокойствието на статуквото, ВСС не забеляза генералния проблем
19-05-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Изборът на председател на Варненския окръжен съд (ВОС) продуцира немалко скандали – от съвсем очевидно предизвестения конкурс, до опита на част от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да дискредитират неудобните кандидати за поста. Вън от липсата на неудобство у кадровия орган на съдебната власт да задълбочава традицията на предварително спечелените конкурси – въпрос, който остро бе поставен от Европейската комисия в последния мониторингов доклад за България, изборът на шеф на ВОС остави без отговор няколко допълнителни, но също толкова съществени въпроса. А именно те трябваше да са в основата на преценката на ВСС кой е достоен да оглави един от най-големите окръжни съдилища в страната.

Късогледството на съвета за пропуските в организацията на Гражданското отделение на ВОС не могат да бъдат оправдани с незнание – подробно описание на проблемите се съдържаше в концепцията на един от кандидатите за поста – съдия Даниела Христова. И въпреки че по време на изслушването съдия Христова на няколко пъти акцентира именно върху дефектите в управлението на ВОС, членовете на съвета нито се поинтересуваха за тях, нито потърсиха обяснение от ръководството на съда в лицето на наскоро повишените зам.-председател Милен Славов (до преди това зам.-шеф на ВОС и председател на Гражданското отделение) и шеф на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян. Дотогава Аракелян ръководеше два мандата окръжния съд.

Вместо това членовете на ВСС задълбаха и буквално проведоха разпит на съдия Христова за случки от преди години и един казус, който изкара на светло проблемите в Гражданското отделение на ВОС. Но и тук фокусът падна върху „личните дела” на редовия магистрат, а генералният проблем бе отминат с абсолютна незаинтересованост от страна на кадровиците. Проблем, който звучи куриозно дори за незапознатите с механизмите за разпределение на делата в съда.

Да ти се падне собственото дело

Всичко започва с въпрос на председателя на Етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров към съдия Даниела Христова. По това време на изслушването вече е ясно, че кадровиците са пожалили съдия Марин Маринов – зам.-шеф на ВОС и председател на Търговското отделение. Към него са зададени няколко любезни въпроса, отговорът на които дори е известен на задаващите ги. Не така стои положението с останалите двама кандидати, но атаката на членовете на ВСС е насочена предимно към съдия Христова. Като избягва конкретиката и с уточнението, че се е колебал дали да зададе този въпрос, Ясен Тодоров уточнява, че „преди известно време в комисия по „Професионална етика и превенция на корупцията” към ВСС постъпи резултата от една извършена проверка от местната Етична комисия на Окръжен съд Варна”. „Становището на колегите от местната Етична комисия е, че съдия от Окръжен съд Варна е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати, особено най-вече в частта, където със свои действия по определени дела е създал съмнения и усещания за привилегированост и предубеждения към една от страните. Факт е, че по тези две граждански дела Вие сте страна. Колегата се е произнесъл по обезпечителните мерки, след което си е направил отвод”, казва Тодоров и моли съдия Христова за коментар дали е редно съдии да се произнасят по дела на свои колеги от съда, в който работят.

От последващите разяснения на съдия Христова за наблюдаващите заседанието на съвета стават ясни няколко неща – че тя е завела две дела в Гражданското отделение на ВОС, че поради неизвестна причина делата се паднали за разглеждане на нея, въпреки че е страна по тях, че в крайна сметка срещу съдията, допуснал исканите обезпечения, е започнало дисциплинарно производство.

Всичко това става известно и на членовете на ВСС, които присъстват на заседанието, но нито един от тях не проявява и най-малък интерес как е възможно дело, по което е страна съдия, да се падне за разглеждане именно на него. От определенията, с които „Съдебни репортажи” разполага, се вижда, че двете производства по исковите молби на съдия Христова са образувани на 30 януари тази година. Същият ден делата са разпределени случайно…на съдия Даниела Христова, която се отвежда от разглеждането им. По време на изслушването тя заявява, че е провела разговор с тогавашния председател на Гражданското отделение съдия Милен Славов, „който я приветствал”, че е завела исковете (в един от случаите се касае за иск срещу гражданка, която подава множество сигнали и искания за отводи на няколко съдии от ВОС с твърдения, че са корумпирани, а в другия – за иск срещу адвокат и клиента му, които твърдят, че съдия Христова е предубедена по дело, защото живее на семейни начала с адвоката на другата страна).

Кадровиците обаче не се интересуват защо съдия Даниела Христова не е била изключена от системата за случаен подбор, така че да не попада в ситуация хем да е страна по дело, хем съдия по него и така да компрометира пред гражданите системата за разпределение на делата. Вместо това случаят е използван като довод защо съдията няма да получи доверието на кадровиците в конкурса за председател. „Смятам, че колежката Христова не от липса на административен опит, а просто тя няма виждания за управлението на този съд. Проблемите, които тя поставя и особено при изслушването пред нас, са изключително на лични теми и аз мисля, че ако такъв магистрат бъде избран за ръководител на съд като Варненския окръжен съд, то просто той ще се занимава с личните теми на съдията-ръководител на съда”, мотивира се Галя Георгиева. Част от останалите членове на ВСС също се позовават на случката – като виждат проблем, че съдия е завел дела в съда, в който работи и така несъзнателно отричат правото на един магистрат да защити името си. Според закона (ГПК) делата се подават при точни установени правила за подсъдност и съдия Христова ги е спазила – за да сезира валидно съда, тя е трябвало да подаде исковете точно във ВОС, а колегите й, ако решат, че са налице предпоставките да се отведат – да го направят.

Разговорът между съдия Христова и председателя на отделението за вземане на организационни мерки, така че да не настъпят съмнения за предубеденост по производствата, не води до резултат. Делата са преразпределени, като едно от тях попада при съдия Атанас Славов, който допуска предварително обезпечение на иска и се отвежда, каквито са исканията в исковата молба. Другото дело попада при съдия Татяна Вълчева, която също се отвежда, но без да се произнесе по искането за обезпечение с мотив, че ищецът е съдия от ВОС и биха възникнали съмнения в безпристрастността на съда. Същото прави и съдия Нейко Димитров, при когото попада след това делото. И така кръгът се завърта – делото се пада на съдия Атанас Славов, който, както и при другото производство, налага обезпечения и се отвежда от решаване на спора по същество.

Някъде между отводите Етичната комисия при ВОС забелязва казуса и преценява, че съдия Славов е нарушил Етичния кодекс на магистратите, затова праща сигнал до Етичната комисия на ВСС. В какво точно се състои нарушението не е ясно, но ако се съди по думите на Ясен Тодоров магистратите смятат, че съдия Славов е създал съмнения, че е предубеден в полза на една от страните по делата.

Другият проблем в казуса също е напълно пренебрегнат от членовете на ВСС. На практика делата на съдия Даниела Христова са могли да бъдат разпределени именно на тези четири съдии от Гражданското отделение – на нея, на съдия Атанас Славов, съдия Татяна Вълчева и съдия Нейко Димитров. Независимо че в отделението работят 21 съдии. А това е така, защото ръководството на съда е създало такава организация, че само четири граждански съдии в него разглеждат първоинстанционни дела. Иначе казано – такива дела могат да се паднат на 4 от 21 съдии – обстоятелство, което очевидно ограничава и до голяма степен прави предвидимо случайното разпределение. Нито един от тези факти обаче не е поставен в обсъждането при избора на шеф на ВОС – нито неудачната организация в Гражданското отделение, за която отговорен е сегашният зам.-шеф на Апелативния съд във Варна, нито куриозната случка 2! дела да се паднат за решаване на една от страните.

Отводът като дисциплинарно нарушение?

За да се измъкнат от неудобната ситуция да коментират и изясняват съществените въпроси за ВОС, членовете на ВСС разглеждат случая във вреда на редовите съдии – съдия Славов и съдия Христова, като приемат, че неотвеждането на съдия било етичен проблем. Но ако действително членовете на съвета видят проблем съдия да реши предварителен въпрос по производство, заведено от друг съдия, и да се отведе от решаването му по същество, то те ще трябва да обсъдят и досегашната практика, защото тя е разнородна. В Софийския градски съд, например, съдия Иван Коев не си направи отвод по делото „Цонев, Сантиров, Попов”, въпреки че един от подсъдимите – Петър Сантиров бе съдия в СГС. Преди него не си направиха отвод и съдиите от същия съд, които разглеждаха мерките за неотклонение на обвиняемите. Не се отведе и съдията от СГС Асен Воденичаров, когато гледа делото на председателя на горестоящия му съд – Софийски апелативен – Веселин Пенгезов по иск срещу вестник “Уикенд”. Сещаме се и обратната хипотеза – за масовите отводи на пловдивските окръжни съдии по делото за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, заведено от съдия Мирослава Тодорова, в които съдиите се позоваваха на общественото мнение. Междувременно, заради забавянето, делото бе спряно, тъй като Цветанов стана депутат и се ползва с имунитет.

Във ВОС също има практика на масови отводи – както „Съдебни репортажи” писа, новият председател на съда Марин Маринов отведе с общо определение всички търговски съдии по делата „Петрол” поради твърдения на една от страните, че всички те са предубедени заради множеството спорове, свързани с холдинга, които са разглеждали. Масовото отвеждане от председателя на отделението обаче също остана незабелязано от ВСС – съдия Маринов не беше попитан какво е наложило той да отвежда съдиите, а не те да го правят сами както е по закон. Излиза, че според ВСС в някои случаи, които външно много приличат на други, оставени без вниманието на съдебните кадровици, отводът (даването или недаването му) е специфичен етичен проблем, но само за редовия съдия и то, както казахме – само за някои редови съдии.

Неясните и двойни стандарти имат един единствен ефект – трудно вече някой може да бъде убеден, че ВСС предприеме активност, то тя е принципна, а не претекст или пък оръжие за саморазправа.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Вашият коментар