Единствено обясненията на Енимехмедов помогнали на съда да сглоби картината около пълнителя и патроните на газовия пистолет

Действията на разследващите малко след нападението над почетния председател на ДПС Ахмед Доган, фактът, че местопрестъплението не е запазено непокътнато, а важни за делото предмети са били преместени от свидетелите са лишили почти напълно съдът от възможността да установи истината за пълнителя и патроните на газовия пистолет, който Октай Енимехмедов насочи към главата на политика. Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд (СГС) към присъдата на Енимехмедов. В края на февруари състав на СГС с председател съдия Пенка Велинова осъди на три години и половина затвор нападателя на Доган за закана за убийство и хулиганство, като го оправда по повдигнатото му от прокуратурата обвинение за опит за убийство.

От мотивите на съда става ясно, че противоречията между свидетелските показания и тези за поемните лица, както и записаното в протокола от оглед относно това дали газовият пистолет е имал пълнител, бил ли е той в оръжието и годен ли е бил за ползване, не могат да бъдат преодолени, ако не се вземат предвид обясненията на подсъдимия Енимехмедов. Както „Съдебни репортажи” писа, процесът се завърза именно около оръжието на нападението, тъй като част от свидетелите твърдяха, че са видели пълнител, а друга част – че такъв не е имало. Несъответствия имаше и в експертизите на оръжието – при първата експертите не са отразили наличието на пълнител, а такъв се появява едва при втората експертиза. Именно затова по-голяма част от мотивите на съда са съсредоточени около анализа на всички доказателства, касаещи пълнителя и патроните на пистолета, с който бе нападнат Доган.

„От доказателствата по делото става ясно, че след деянието и задържането на подсъдимия не са взети мерки да се изведат хората от залата и да се запази местопроизшествието, което е довело до въздействие върху веществените доказателства, което сериозно затруднява наказателното производство. Така например ясно е, че пистолетът и патроните са сложени в плика след деянието. Не може с категоричност да се изключи да са местени и пружината и пластмасовите части, за които се установява, че са части от инкриминираното оръжие”, сочи съдът.

Липсата на едностранчиви доказателства оставя без отговор няколко съществени въпроса, затова се налага съдът да прави предположения – защо след като пистолетът е засякъл и по трите намерени патрони личат следи от опит да бъдат изстреляни. „Следите по другите два патрона не намериха обяснение с доказателствата по делото…Няма убедителни доказателства, които да установят как са били причинени тези следи на патроните. Възможно е те да са били закупени от подсъдимия с тях. Доколкото местопроизшествието не е било запазено, не може да се изключи възможността за въздействие върху веществените доказателства след деянието. Ето защо съдът прие, че произходът на тези следи по патроните не се установи от доказателствата по делото”, се казва в мотивите на СГС. Не може да бъде установено и как са изпаднали два от патроните, намерени на трибуната в залата на НДК, бил ли е сглобен от някого пистолетът след нападението и имало ли е манипулации върху него. За да сглоби картината около оръжието съдът се доверява на обясненията на подсъдимия Октай Енимехмедов, който е категоричен, че пълнителят, заедно с три патрона, е бил в пистолета по време на нападението. Съдът кредитира неговите показания с уточнението, че те утежняват положението на подсъдимия и са в негова вреда. “Без обясненията на подсъдимия не може по категоричен начин да се докаже връзката на патроните с деянието и извършителя. Ако поради наличието на идентификационен номер на оръжието, то може безспорно да се свърже с Енимехмедов, който го е закупил предния ден, не така стои въпросът с патроните и пълнителя. Те не могат да се индивидуализират по външни белези, а видно от изготвената дактилоскопна и биологична експертиза по тях не са установени дактилоскопни и биологични следи, които биха могли да ги свържат с извършителя. В случая, обстоятелствата при които са намерени и иззети е единствената връзка, която ги свърза с деянието и извършителя, но съзнателното въздействие на свидетелите върху тези вещи и преместването им от местата, на които са паднали след деянието е прекъснало възможността за категоричното им свързване с него. Доколкото местопроизшествието не е било запазено, не може да се изключи възможността за въздействие върху веществените доказателства след деянието”, се казва още в мотивите.

Тези въпроси са от изключителна важност за делото, защото тезата на прокуратурата, че Енимехмедов се е опитал да убие Доган, няма как да бъде доказана, без да се изясни какво е било състоянието на оръжието при нападението. В мотивите на СГС съдия Велинова отбелязва, че прокуратурата не е събрала нито едно доказателство, че подсъдимият е направил опит за убийство – в процеса е доказано, че Енимехмедов не е бил наясно, че изстрел от близко разстояние с газов пистолет може да причини смъртоносни наранявания, не е и опитал да доближи пистолета на такова разстояние до главата на Доган. Според експертизите газовото оръжие може да нанесе смъртоносни наранявания, ако бъде почти долепено до слепоочието на човек или дулото му бъде най-много на сантиметър от него. От записите, заснели нападението, и заключенията на вещите лица обаче става ясно, че дулото на пистолета се доближава на не повече от 11 сантиметра до главата на Доган, а при първия опит за изстрел – на приблизително 20 сантиметра.

Освен това съдът отбелязва, че свидетелските показания на психолозите от МВР подкрепят тезата, че Енимехмедов е искал само да сплаши Доган. Що се отнася до показанията на бившия градски прокурор Николай Кокинов, който след нападението е говорил с подсъдимия и той му казал: „Исках да го гръмна”, СГС отбелязва, че изразът не е еднозначен, „може да изразява желание за възпроизвеждане на изстрел срещу лицето с газовото оръжие, без съзнание, че с такъв тип оръжие е възможно причиняване на смърт и целене на такава”.

„За да докаже, че Енимехмедов е целял с изстрелът срещу Ахмед Доган причиняването на смъртта му, прокуратурата следва да докаже, че той е съзнавал условията, при които с това оръжие може да се причини смърт и е опитал да извърши именно деяние, отговарящо на тези условия”, сочи съдът.

Разследващите са направили и други грешки, с които са минирали делото. Съдът казва, че един от протоколите за оглед – на зала 3 в НДК, е бил опорочен, защото „очевидно поемните лица не са били запознати с това, на какво действие присъстват, съответно не са възприели нищо от самото действие по разследването”. „Видно от показанията на поемното лице И. той е бил в залата, но не е присъствал на самия оглед, а се е намирал на около 30-40 метра от разследващите, до вратата на залата. Показано му е било от разследващите, какво е намерено в залата”, се казва в мотивите на съда.

СГС е категоричен, че Енимехмедов е извършил по-лекото деяние – закана за убийство. Съдът приема същата фактическа обстановка и посочва, че „насочването на газовия пистолет към главата на Доган и опитите да се възпроизведе изстрел срещу тялото му, от обективна страна, са заплашителни действия, които изразяват явна заплаха по отношение на живота на Доган”. „По своя характер те изразяват недвусмислена закана, насочена към живота му и са извършени по начин, по който дават основание, както на пострадалия, така и на околните, да възприемат заплахата, като действителна, т.е. събуждат опасения, че заканата може да се осъществи”, мотивира се съдия Велинова и допълва, че безспорно агресивни действия на непознат човек, който насочва към тялото на другиго пистолет и прави опити да възпроизведе изстрел срещу него се възприемат от жертвата като заплаха срещу живота му.

„Пострадалият не е наясно с вида на оръжието, поразителните му действия, фактът дали същото е заредено и с какви патрони, нито с намеренията на нападателя и е нормално да възприеме насоченото към него оръжие, като застрашаващо живота му, поради външните му белези, които са сходни с тези на огнестрелно оръжие, предназначено да убива”, се казва още в мотивите.

Посочено е също, че по делото има превес на отегчаващите вината обстоятелства – Енимехмедов е осъждан, нападението е продължило след първоначалната съпротива на Доган и подсъдимият не е показал никакво разкаяние от случилото се, а напротив – гордеел се с постъпката си.

При протест на прокуратурата срещу присъдата на Енимехмедов делото ще бъде разгледано от Софийския апелативен съд (САС), чиито председател Веселин Пенгезов наскоро заяви, че е бил обект на нерегламентирано влияние по определени дела, сред които и това срещу нападателя на Доган. През март председателят на ДПС Лютви Местан обвини от трибуната на парламента САС, че изпълнява поръчки, след като съдът освободи от ареста Енимехмедов и му наложи домашен арест. Местан критикува и решението на първоинстанционния съд с възражението, че всички видели опит за убийство, а не закана. Изказването на лидера на ДПС предизвика реакцията на ръководството на съда – в съобщение от председателя на съда Веселин Пенгезов, качено на сайта на САС бе отбелязано, че категорично се възразява срещу “опитите за натиск и внушенията, правени в общественото пространство, че определения или решения на съда са “повлияни от фактори”, извън закона и доказателствата по всеки отделен случай”. От Съюза на съдиите също изразиха позиция, че подобен тип изказвания са “груба намеса в работата на съда и уронване на авторитета му” и изразиха притеснения за опитите “съдебни производства да се използват като поводи за провокиране на етническо противопоставяне.”