След случая „Мирослава Тодорова”: Съюзът на съдиите бойкотира заседанията на Гражданския съвет към ВСС, настоя за разделяне на съвета на две колегии

Седем неправителствени организации изразиха възмущение от наказателната акция срещу бившия председател на ССБ
28-03-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

miroslava

Съюзът на съдиите (ССБ) няма да участва в заседанията на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС), докато кадровият орган на съдебната власт не изработи правила, които да не позволяват занапред прокурори да решават кариерното развитие на съдии. От най-голямата съдийска организация изпратиха днес писмо до ВСС и правосъдния министър Зинаида Златанова, в което настояха веднага да започне процедура по обсъждане на изготвения законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, който да включва разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии и пряк избор на представителите на съдии, прокурори и следователи в тях. До приемането на промените в закона, съюзът настоява да бъдат изработени правила, които да не допускат намесата на прокурори в кадровите въпроси на съдии, решавани от ВСС.

Реакцията на ССБ идва след като вчера съветът изненадващо понижи съдия Мирослава Тодорова в районен съдия. Дисциплинарният състав предложи на ВСС да накаже бившия председател на ССБ с намаляване на заплатата, но по време на закритото обсъждане, избраният от прокурорската квота Румен Боев, чието име протече в СРС-та по казуса „Ситнилски”, но за разлика от бившия зам.-главен прокурор, не понесе никакви санкции, предложи по-тежко наказание. Това е втората наказателна акция срещу съдия Тодорова, след като предишния състав на ВСС я уволни за три забавени дела.

Съсловната организация отбелязва, че намесата на прокурори в кадровите въпроси на съдиите е „абсурден” подход „от гледна точка на международните стандарти”, а решенията на настоящия ВСС по кадрови въпроси – повишаване, назначаване и дисциплинарно наказване – са убедително доказателство, че обособяването на две колегии в Съвета не търпи отлагане.

ССБ съобщава, че ще изготви „цялостен анализ на дейността на ВСС и настойчиво ще продължи да демонстрира непримиримост към системните недостатъци в нея”. В писмото на организацията изрично е отбелязано, че начинът на вземането на решението за наказанието на съдия Тодорова „за пореден път поставя под съмнение способността на Висшия съдебен съвет да упражнява своите правомощия по защита на независимостта на съдебната власт и осигуряване на нейното ефективно управление”.

В писмото се припомнят недостатъците на структурата на Висшия съдебен съвет, които са отчетени и в мониторинговите доклади по механизма за сътрудничество и оценка и препоръките за ново преосмисляне на структурата на ВСС. „Основание за това дадоха поредица от скандали, които илюстрираха системния провал на Съвета да гарантира независимостта на съдебната власт и илюстрираха конкретни, основани в самата структура на администриране на съдебната система, механизми за нерегламентирано влияние върху нея”, се казва в позицията на ССБ. Оттам допълват, че независимо от персоналния състав на ВСС, „от момента на създаването си, до днес Висшият съдебен съвет винаги е бил упрекван в зависимост, клиентелизъм и политически конформизъм, което означава, че не персоналният му състав е причината за днешното трагично състояние на съдебната система, а моделът, по който той е устроен и функционира”.

„Възприетият в Закона за съдебната власт модел на общо управление на различните органи, предвидени като част от съдебната власт, независимо от същностните различия в тяхната компетентност и специфика на дейност, обуслови упражняването на кадровите и дисциплинарни правомощия на Висшия съдебен съвет по неефективен начин, сериозно подкопаващ външната и вътрешната независимост на същите органи при осъществяване на дейността им и демотивиращ редовите магистрати да участват активно в управлението на съдебната власт”, се казва още в писмото. В него се припомнят многократните призиви на ССБ за промяна в концепцията относно структурата и начина на функциониране на ВСС.

„Една от предлаганите мерки е обособяването на две, независими една от друга колегии – съдийска и прокурорско-следователска – в състава на кадровия орган. Както сме подчертавали и досега, създаването на гаранции, че въпросите за статуса на съдии и прокурори ще се решават по самостоятелен начин, е съществен инструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт и ефективното й управление. Това се налага от спецификите на магистратските длъжности и най-вече от необходимостта да се гарантира независимостта на съда според стандартите на чл. 6 ЕКПЧ, тъй като прокуратурата е страна в съдебната фаза на наказателния процес”, сочат съдиите и допълват, че въвеждането на тази промяна начинът на самоуправление на съдебната система ще отговори в тази насока на международните стандарти и препоръките на авторитетни европейски институции, според които е недопустимо представители на прокуратурата и на следствието активно да кадруват в съдебната система.

В писмото е посочено също, че практиката на ВСС “по кадрови въпроси е непредскаузема и непрозрачна, а в определени случаи създава видими опасения, че е използвана като инструмент за нелегитимно въздействие върху съдии”. Като също толкова тревожен, от ССБ, виждат „осезаемият превес на прокуратурата и оказваното въздействие при вземане на решения за кариерно израстване на магистратите”.

По-нататък в позицията са изброени нееднократните случаи, в които дисциплинарната практика на кадровия орган е показвала сериозни дефекти – отказът за повишаване на съдия Костадинка Недкова в Търговска колегия във ВКС с аргумент, че срещу нея има неприключило дисциплинарно производство и в същото заседание – повишаването на Ангел Илиев във Върховната административна прокуратура, на когото е наложено дисциплинарно наказание – забележка по приключило дисциплинарно производство. „Аргументацията, използвана в случая на съдия Недкова, внезапно отстъпва пред неясни съображения. Мотивацията е противоречива и очевидно непоследователна”, категорични са от ССБ.

Приведени са примери за разнопосочна практиката на ВСС при налагане на дисциплинарни наказания дори при един и същи вид нарушения, без тежестта им да е разграничена посредством допълнителни критерии – на съдия Снежана Чалъкова е наложено наказание „намаляване на трудовото възнаграждение с 15 %“ за срок от една година, на съдия Мариян Марков – „понижаване в длъжност“ за срок от 2 години, съдия Мими Петрова е дисциплинарно освободена от длъжност, „а за същото нарушение на съдия Петя Крънчева, за която имаше проверка и от Етичната комисия за антидатиране на дела, беше наложено наказание „порицание“. Посочени са и недостатъците при взимане на решението за съдия Мирослава Тодорова – за разлика от освобождаването от длъжност на съдия Мария Иванова, при което представител на съдебната квота във ВСС предложи по-тежко наказание от това на дисциплинарния състав, като изложи съображения за тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, представител на прокуратурата поиска приетото по-тежко наказание за съдия Тодорова без да изложи конкретни основания за това и без да отчете времето, през което беше отстранена от длъжност за същото нарушение.

В писмото са посочени и случаи, в които при атестирането на съдии основно значение отново имат съображенията, изложени от представителите на прокуратурата – случаи, в които главният прокурор дебатира с атестираните съдии за начина, по който прилагат процесуалния и материалния закон, като оценява и дейността на атестационните им комисии, определя оценката, която трябва да се даде на окръжен съдия, налага допълнителни критерии, които не са включени в правилата за атестиране, при периодичното атестиране на административен ръководител на районен съд.

Решаваща роля на представителите на прокуратурата има и при избора на административни ръководители на съдилища – „това е очевидно при обсъждането на концепциите им при избора на председател на Районен съд – гр. Пловдив и на председател на РС – Пазарджик, както и в случаите на невъзможност да се избере такъв – процедурата за председател на РС-Свиленград. „Тези примери, които съвсем не са изчерпателни, илюстрират системен проблем”, категорични са от съюза.

Необходимостта от отчитане на спецификата на дейността на съдиите и прокурорите при конституирането и регламентирането на функциите на висшия администриращ орган е установен стандарт за добро и ефективно правосъдие, напомнят от ССБ и прилагат препоръки и становища на различни европейски институции, в която е изразена необходимостта от съдебен съвет, чието мнозинство е съставено от съдии, избрани от съдии, респективно обособена колегия от съвета, отговаряща на тези изисквания, да решава въпросите, свързани с управлението на съдилищата, с кадровите и дисциплинарните въпроси, засягащи съдиите. „Изрично е посочено, че важен аспект на независимостта на съдиите и прокурорите е независимостта им едни от други, поради различните задължения, които те изпълняват както в съдебната система, така и в обществото. От особено значение е даденото разяснение, че към изискването за независимост помежду им особено значение има „видимостта” на независимостта им едни от други в очите на спорещите страни, а и на обществото като цяло. Очевидно е несъответствието на настоящия модел на общо управление на съдиите и прокурорите с посочените европейски стандарти”, смятат от съсловната организация.

По-рано днес седем неправителствени организации изпратиха днес писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), в което изразяват откровеното си възмущение от решението на кадровия орган на съдебната власт, с което бе наложено наказание на съдия Мирослава Тодорова. В писмото Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Българският институт за правни инициативи, Българският хелзинкски комитет, Български адвокати за правата на човека, Институт за развитие на публичната среда, Програма “Достъп до информация” и Център НПО – Разград посочват, че възмущението им е предизвикано от факта, че „в случая се касае за целенасочена кампания за опетняване името и уронване престижа на магистрат, който с откритата си и критична позиция срещу статуквото в съдебната власт е показал, че отстоява независимостта и честта на съдийската професия”.

Организациите заявяват, че случилото се на заседанието на съвета за пореден път показва крещящата нужда от структурни промени в начина, по който работи ВСС съвета и по-специално разделянето му на две колегии – за съдии и за прокурори и следователи. „Абсолютно недопустимо е в кадровата политика касаеща прокурори да се намесват съдии и обратното, както се получи на споменатото заседание. Нещо повече, в случая на съдия Тодорова, наказанието й беше утежнено, очевидно несъразмерно, именно по предложение на бивш прокурор (преди да бъде избран за член на ВСС от професионалната квота, г-н Румен Боев е бил апелативен прокурор в АП – Пловдив) и гласувано с участие на останалите бивши прокурори сега членове на ВСС”, се казва в писмото.

Напомня се, че Законът за съдебната власт изрично е предвидил разделяне на кадровата политика за съдии и за прокурори и следователи, „за да не се допускат абсурдни ситуации като тази със съдия Тодорова”. „Изрично настояваме ВСС да изпълни ефективно разпоредбите на закона и да осъществи на практика разделянето. Така поне в някаква степен той ще покаже, че е върховен административен орган на съдебната власт – функция, която в момента е изпразнена от съдържание и обезсмисля съществуването на съвета в този му състав”, категорични са седемте организации.

Те обобщават, че по Конституция Висшият съдебен съвет е призван да защитава независимостта на съдебната власт, а не да се превръща в наказателен отряд за преследване и саморазправа с отделни магистрати.

Както „Съдебни репортажи” писа, предложението на дисциплинарния състав (Милка Итова, Галя Георгиева и Васил Петров) по производството срещу съдия Тодорова бе за наказание намаляване на заплатата с 25% за две години. При обсъждането обаче, което се провежда на закрито, избраният от прокурорската квота член на ВСС Румен Боев е предложил по-високото наказание – понижаване в районен съдия.

Името на Румен Боев пък нашумя най-вече покрай контролирано изтеклите разговори между висши магистрати, сред които и той. Скандалът доведе до образуването на дисциплинарно производство срещу друг член на съвета, избран от прокурорската квота – Камен Ситнилски, временното му отстраняване и меко казано странното му уволнение с 16 гласа “за” при нужни 17 гласа. Акцията срещу Ситнилски, който бе обвинен в уронване на престижа на съдебната власт, обаче не засегна Боев, срещу когото не последва дисциплинарно преследване. Двойният стандарт на Етичната комисия бе обяснен с факта, че като зам.-главен прокурор Ситнилски имал лостове за влияние върху подчинените си, каквито Боев, като прокурор в Апелативна прокуратура Пловдив, не притежавал.

Мирослава Тодорова вече беше наказана през 2011 година с 15% намаляване на заплатата за забавянето на мотивите по 17 дела. Малко след това по сигнали на близката до Цветан Цветанов председателка на Софийския градски съд Владимира Янева и председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет, ВСС отново започна дисциплинарно производство срещу бившия председател на Съюза на съдиите и я уволни заради три забавени дела. Съдия Тодорова обаче обжалва решението и Върховният административен съд върна преписката на ВСС и я възстанови на работа с мотив, че наказанието е несъразмерно голямо спрямо извършените нарушения. В решението на ВАС се сочеше също, че по едно от делата е изтекла давността за дисциплинарно преследване, а нарушенията на Тодорова не могат да се считат за системни.

Именно за останалите две дела този състав на ВСС трябваше да реши какво наказание да наложи на съдия Мирослава Тодорова. Пред съвета бившият председател на Съюза на съдиите е застъпил тезата, че и по тези две дела давността за дисциплинарно преследване отдавна е изтекла, а законът забранява магистрат да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Вашият отговор на max Отказ