Завръщане в грешките от миналото, или защо скоро няма да има окончателна развръзка по делата „САПАРД”

ВКС удовлетвори искането на главния прокурор и възобнови процеса за пране на пари със странни мотиви
18-03-2014; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Миналата седмица Върховният касационен съд (ВКС) възобнови едно от делата по аферата „САПАРД” – за пране на пари срещу известния като спонсор на БСП Людмил Стойков, Марио Николов, съпругата му Марияна, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Дългоочакваните мотиви на съдебния състав – председател Елена Величкова и членове Николай Дърмонски (съдия-докладчик) и Пламен Петков бяха публикувани близо пет месеца, след като делото бе обявено за решаване, и само два дни, след като другото производство за източване на средства от програма „САПАРД“ (за т.нар. предикатно престъпление) претърпя пореден крах в специализирания наказателен съд. Дългото чакане обаче произведе неочакван финал – не защото някой е очаквал искането на главния прокурор за възобновяване да не бъде уважено, а защото в мотивите на върховната съдебна инстанция има неверни факти и тенденциозни разсъждения. Освен това стана ясно, че влизането в сила на присъда не създава кой знае каква правна сигурност. Оказа се, че извънредната процедура за възобновяване на дела с окончателен съдебен акт съвсем не е изключение, когато искането е на прокуратурата.

Делото във ВКС бе образувано по искане на главния прокурор – тогава изпълняващият длъжността Бойко Найденов, а до него се стигна, след като прокурорът от апелативната прокуратура Стойчо Ненков оттегли протеста срещу оправдателната присъда на Софийския апелативен съд само по отношение на медийно известните подсъдими Стойков и Николов и в тази част тя влезе в сила. Действията на Ненков предизвикаха скандал и бяха окачествени от Бойко Найденов като „престъпление”, а срещу Ненков бе образувано досъдебно производство за оттеглянето на протеста, въпреки че в задълженията на всеки прокурор влиза преценка дали да внесе или да оттегли протеста по вътрешно убеждение.

След като публично бе оповестено, че протестът срещу Николов и Стойков е оттеглен, прокуратурата предприе серия от действия за потушаване на възникналия скандал. Протестът срещу оправдаването на останалите „немедийни” подсъдими също бе оттеглен, т.е. прокуратурата официално се съгласи присъдата им да влезе в сила. В същото време обаче обяви, че ще поиска от ВКС да въззобнови делото с влязлата в сила присъда срещу всички подсъдими. Поредицата от действия, която съвпадна с посещение на ОЛАФ и беше съпътствана от нестихващия интерес на Европейската комисия, показваше, че прокуратурата цели да постигне връщане и на двете дела по аферата – за документна измама и пране на пари, в досъдебната фаза на процеса. Само така те биха могли отново да бъдат съединени в едно производство, в което да се разследват заедно и източването на парите по европейската програма, и тяхното изпиране, след като разделянето на подсъдимите и доказателствата беше определено като основна грешка на прокуратурата в присъдата на Софийския апелативен съд (САС). С други думи – държавната институция искаше да заличи грешките си и да получи шанс за нов процес.

Фалстартът и новият шанс

Както „Съдебни репортажи” писа, след разследване в Германия българската прокуратурата получава наготово от чуждите си колеги информация за това как заедно с двама германски граждани – Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард, Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали документни престъпления чрез съставяне на фалшиви фактури за закупуване на машини с цел източване на парични средства от програма „САПАРД“. Немските разследващи установяват, че Шаркова, Хаджииванова и Петров водят комуникацията с немците по нареждане на Марио Николов.

Българската прокуратура обаче не внася обвинение по фактите, за които германските граждани бяха осъдени, и по доказателствата, изпратени от германската прокуратура. А избира друг подход – разделя материалите на две, обвиняемите – също, и образува две дела – за организирана престъпна група за документни измами и за организирана престъпна група за пране на пари. Така Петя Хаджииванова и Радмил Петров стават обвиняеми само в производството за източването на средства чрез представяне на неверни документи (фактури с неверни цени), а Анна Шаркова е отделена като обвиняема само по делото за изпирането на парите, получени от европейската програма (единствено Марио Николов е обвиняем и по двете дела). Разделяйки делата по този начин, прокуратурата напълно се лишава от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършили престъплението, за което вече немците са осъдени.

Съвсем наскоро главният прокурор Сотир Цацаров призна, че прокуратурата си е поставила твърде амбициозна задача, като е решила да доказва в две отделни производства първо – измамата, и второ – последвалото я пране на пари. При първото разглеждане на делата в Софийския градски съд те бяха разпределени на председателя на съда Георги Колев и на съдията Румяна Ченалова (впоследствие докладчик и по друго дело със странна съдба – т. нар. „Октопод“). Подсъдимите получиха тежки наказания, а впоследствие присъдите им бяха отменени със силно критични мотиви от втората инстанция, включително че съдът е преписвал обвинителните актове. Делото за предикатното престъпление – източването на европейските средства – беше върнато от САС за отстраняване на съществени процесуални нарушение в досъдебното производство. По второто дело прокуратурата получи удовлетворение от ВКС, който възобнови производството, но пък обединяването на двете производства, така или иначе, вече е невъзможно, защото първото не успя да дочака и отново е внесено с обвинителен акт в съда.

В решението си за възобновяване на производството за пране на пари ВКС не възприема мотивите на САС, а приема, че искането на прокуратурата е основателно и „не само по изложените в него съображения”. Прави впечатление фактът, че в мотивите на ВКС никъде не е обсъдено оправдаването на Людмил Стойков (няма и една дума за неговото обвинение!) и съвсем бегло е споменато това на Марио Николов, но производството е възобновено и по отношение на двамата. Това означава, че рискът на прокуратурата с оттеглянето на протеста срещу останалите подсъдими е постигнал искания резултат – производството срещу известните подсъдими ще стартира отначало.

Делото във ВКС също имаше „лошо начало” – на първото заседание бе даден ход на делото, въпреки отсъствието на защитника на Марияна Николова и това наложи съдът да отмени собственото си определение, за да не наруши закона. Както “Правен свят” писа, на това заседание отношението на председателя на състава Елена Величкова към подсъдими и защитници не съответстваше на поведение на върховен магистрат.

От мотивите на ВКС става ясно, че съдът се съгласява с всички доводи на държавното обвинение за съществени процесуални нарушения, допуснати от САС при разглеждането на делото. Като цяло прокуратурата твърди, че съдът е извършил „фрагментарен анализ на част от доказателствената съвкупност”, игнорирал е част от доказателствата, които сочат връзките между подсъдимите, отказал е в хода на делото да бъдат разпитани няколко немски граждани и не е назначил арбитражна експертиза. ВКС остро критикува второинстанционния съд и дори на места отбелязва, че САС е правил „неверни, уклончиви и противоречащи си” изводи. В решението на върховните съдии обаче без усилие се забелязва това, в което те обвиняват апелативните – неверни твърдения за мотивите на долния съд.

Липсва ли фактическа обосновка

Първата критика на ВКС към долната инстанция е, че САС е „пропуснал да изложи каква фактическа обстановка приема по делото и какво е различното от възприетата от първостепенния съд” и не е подложил всички доказателства на „взаимосвързан, подробен и обективен анализ”. Това е първото невярно твърдение в решението на ВКС. В мотивите си долната инстанция е изброила подробно каква фактическа обстановка е приел Софийския градски съд в рамките на 14 страници, а също и с кои от фактическите изводи на съда САС не е съгласен. Впоследствие на четири страници са описани новите факти, възприети от въззивната инстанция, и изводите, които следват от тях. Тази част от решението на ВКС показва неразбиране на обичайната структурата на мотивите на второинстанционната присъда. Апелативният съд винаги е втори съд при разглеждане на делото, поради което от него се изисква да извърши контрол върху дейността на първоинстанционния съд по установяване на фактите и анализа на доказателствата.

ВКС критикува и отношението на САС по приложимото материално право. На прицел на въззивната инстация е била „правната конструкция” на обвинението, за която съдът приема, че обрича делото „на изначално предопределен неуспех” заради предприетия от прокурора подход за разделяне на обвиненията по двете дела. Прави впечатление, че в мотивите си ВКС често коментира и двете дела по аферата „САПАРД”, въпреки че е длъжен да обсъжда и преценява основателността на искането на главния прокурор за възобновяване единствено на основата на доказателствата, събрани в конкретното производство, респ. да провери акта на САС, касаещ единствено делото за пране на пари.

Макар да е записал първо, че въззивният съд не е посочил фактическата обстановка, която приема, впоследствие ВКС отбелязва, че в мотивите на долната инстанция подробно са описани обстоятелствата около дружествата, през които са минали парите според прокуратурата. Признава също, че САС е изложил „нови фактически положения” по делото. „Оттук нататък, вместо да изложи възприетата от него фактическа обстановка за всяко от дружествата-бенефициенти и относимите действия на всеки един от подсъдимите”, казва ВКС, „въззивният съд е подновил критиката си към първоинстанционния за „последователно демонстрирания подход” за избирателно, превратно, не според действителното им съдържание интерпретиране на доказателствата, считайки те да могат да бъдат обобщени като „обичайна търговска практика на стопанските субекти”. В мотивите на САС се вижда, че са обсъдени подробно доказателствата относно регистрираните дружества-бенефициенти на субсидии по програма „САПАРД“. Има подробни мотиви и какво е конкретно установеното поведение на подсъдимите във връзка с получаването на включените в обвинението парични средства. Цялостният анализ на доказателствата в мотивите на въззивната присъда сочи, че не може да бъде установена връзка между действията на Николов и Шаркова и останалите четирима подсъдими по делото. Установена е връзка, но между германските граждани и четиримата българи – Николов, Шаркова, Петров и Хаджииванова. В обвинителния акт по делото обаче дейността на германските граждани, Радмил Петров и Петя Хаджииванова въобще не е била включена с въвеждане на конкретни твърдения, т.е. обвинение за тази връзка не е било повдигнато.

Разпитите на немските граждани

ВКС приема за недостатък на присъдата и обстоятелството, че САС не е допуснал до разпит германските граждани Райзахер и Енгелбердт, но излага твърде противоречиво становище. Според ВКС е нелогично двамата да не бъдат разпитани с оглед на твърдението на долната инстанция, че те и част от подсъдимите „активно са уговаряли покупко-продажба на машини за месопреработвателната промишленост, както и са договаряли за манипулиране на данните в издаваните фактури”. В мотивите на САС обаче е описано защо не са допуснати за разпит чуждите граждани – първо, защото конкретните обстоятелства около участието им в схемата са изяснени по несъмнен начин чрез други доказателства, налични по делото – комуникацията (мейл кореспонденция) между тях и българите, от която отлично се доказва участието на всеки един от тях в схемата. И второ, по-важното – защото те биха дали показания за факти, които не са инкриминирани от прокуратурата – или, с други думи, не са предмет на доказване по това дело. Както вече отбелязахме, в обвинителния акт прокуратурата не твърди съвместни действия на германските граждани с Николов, Шаркова, Петров и Хаджииванова във връзка със съставяне на фактурите с невярно съдържание, предназначени за представяне пред органите на програма „САПАРД“. Недопустимо е да бъдат събирани доказателства за неповдигнати обвинения.

ВКС отбелязва: „ Още повече, че се касае до факти основно относно предикатното престъпление (делото за документните измами, което не е било предмет на разглеждане от върховните съдии – б. а.) и по-малко относно това по чл. 253 от НК (разпоредбата за състава на прането на пари – б. а.), което обвинение е вложено в настоящето наказателно дело след разделянето му”. На няколко места в мотивите на последната инстанция се забелязва и критика към САС в смисъл, че долният съд е трябвало да изследва и разследва подробно предикатното престъпление – тоест това, от което са получени изпраните пари, но прокуратурата за това престъпление е изложила факти в обвинителния акт по другото дело. По този начин, макар да не е имал това намерение, ВКС по същество признава, че за да се изясни правилно аферата, обвиненията е следвало да бъдат повдигнати от прокуратурата в едно и също дело.

ВКС не се съгласява с извода на САС, че срещу подсъдимите по делото липсват факти в обвинителния акт за това конкретно какви документи с невярно съдържание са ползвани от тях пред ДФ „Земеделие”. Според ВКС важното било, че в делото тези документи са приложени, а имало и свидетелски показания. Тримата върховни съдии пропускат да отбележат, че никъде в обвинителния акт по това дело не е посочено кои документи са с невярно съдържание, а основно положение в наказателния процес е, че съдът не е втори прокурор и не може да въвежда нови факти в обвинението вместо държавния обвинител.

Една организирана престъпна група в две дела

Може би най-противоречивият извод на ВКС е свързан с разделянето на двете дела и „отношението” на долната инстанция към този подход на прокуратурата. Според ВКС САС е трябвало „да забележи”, че и по двете дела – за документна измама и за пране на пари, фактите по обвинението за организирана престъпна група са същите, а участниците – „почти едни и същи”. Това обаче не е така – по първото дело прокуратурата посочва Марио Николов като човека, който е образувал и ръководил групата, а по второто дело обвинението твърди, че групата е образувана от Людмил Стойков, но ръководена от Николов. Фактите по двете дела не са идентични, освен това посочените от прокуратурата участници не съвпадат, а в правото няма понятие „почти едни и същи”.

ВКС обаче смята, че организираната престъпна група е напълно еднаква и по двете дела, като е създадена да върши едни престъпления – документни, а после е променила целите си – да пере пари. Или, с други думи, съдът смята, че това е трябвало да накара долната инстанция не да оправдае подсъдимите, а да прекрати делото в частта за организираната престъпна група – заради забраната в закона едно лице да бъде преследвано два пъти за едно престъпление. Извън полезрението на върховните магистрати остава и друго обстоятелство – че т.нар. първо дело е върнато на прокуратурата и внесено съвсем наскоро в спецсъда, а ВКС не може да знае със сигурност дали обвиненията са изменени или са останали същите, тоест дали организираната престъпна група, която е „почти една и съща”, е останала в предишния си вид. Странно е и друго – ВКС приема, че са налице основания за прекратяване на обвинението в тази част, но не го прави, а „преотстъпва” тази възможност на долния съд.

В мотивите на ВКС прозира и критика, че САС се е средоточил върху обсъждане на далеч „по-тежкото обвинение за пране на пари” и така „се е замъглила картината”, макар прокуратурата да е хвърлила „сериозен доказателствен ресурс” за доказването на обвинението за организирана престъпна група.

Може би най-голямото притеснение от отношението на ВКС към прокуратурата, демонстрирано в решението, идва от смъмрянето на долния съд, че не се е съобразил с „обстоятелствената част” на обвинителния акт по другото дело. С други думи, ВКС съветва съда да приеме на доверие като доказана истина факти, твърдяни от прокуратурата в друг процес, въпреки че по него няма влязла в сила присъда. А в случая другият процес дори претърпя съдебно крушение.

ОПГ от двама

В разсъжденията си за огранизираната престъпна група ВКС допуска логическа грешка и тълкува превратно закона. Върховната инстанция приема, че САС неправилно е стигнал до заключението за липсата на организирана престъпна група. По закон, за да съществува ОПГ, в състава й трябва да влизат поне трима участници. За да обори долната инстанция, която казва, че в резултат на разделянето на делата двама от обвиняемите не могат да формират ОПГ, защото трети участник не е включен, ВКС се позовава на хипотеза, която не е налична в доказателствата, а и прокуратурата не е я имала предвид. Според НК, казва съдът „деянието е съставомерно и ако сборът на наказателноотговорните й участници спадне под минимума, защото някои от тях са известили за създаването й властта”.

Тази хипотеза е предвидена за случаите, в които участник предаде останалите от групата на властите. Законът има предвид, че предалият няма да е обвиняем, защото отпада наказуемостта за собственото му участие, но организираната престъпна група все едно е включвала и него. В случая „САПАРД” третият не е отпаднал поради самопризнание. Прокуратурата просто не го е включила в обвинението.

Няма значение какво пише в обвинителния акт

ВКС е констатирал, без да се аргументира, че САС е надценил разделянето на делата и това е довело до надценяване и на затруднението на прокуратурата за доказване на обвиненията. Върховната инстанция казва, че долният съд е загърбил обсъждането на доказателствата по първичното престъпление – т.е. по документната измама, и така е допуснал нарушение. Това обаче не е съвсем така – второинстанционният съд подробно е изложил тезата си, че не може да съществува документна измама, извършена спрямо Фонд „Земеделие”, като прави сравнителен анализ на българското и германското наказателно право. ВКС критикува САС, че не е обсъдил и другите възможности – подсъдимите да са извършили документни престъпления или обикновена измама, след като обвинението е такова, че не може да издържи като измама с еврофондове. За да подкрепят тезата си, върховните съдии цитират съдебната практика от 70-те години, когато злоупотреба с еврофондове не е съществувала поради липса на фондове.

ВКС насочва съда да търси престъплението, с което са придобити парите, и в чуждото законодателство. Всъщност основният проблем, посочен от САС, който изглежда неразбран от ВКС, е че по обвинителния акт за пране на пари изпълнителното деяние на подсъдимите се състои в извършване на паричен превод от тях на средствата от паричната субсидия от програма „САПАРД“, придобита, пак според обвинението, от документна измама. Доказателствата по делото обаче (и това не се оспорва от прокуратурата, не се опровергава и от ВКС) установяват, че подсъдимите не са извършвали парични преводи. Преводите са извършени от други хора – счетоводители на дружествата. За да бъдат подсъдимите признати за виновни, че са наредили на счетоводителите да преведат паричната субсидия, е било необходимо изменение на обвинението от прокурора – да се включат твърдения, че счетоводителите не са извършили, например, длъжностно присвояване, а са действали в изпълнение на нареждане от работодателите си. Изменение на обвинението според НПК обаче е било възможно само в първата инстанция, не и пред САС. Следователно – прокуратурата е пропуснала тази възможност. След решението на ВКС за възобновяване на делото и връщането му отново във втората инстанция на практика проблемът остава неразрешим за прокуратурата. Без изменение на обвинението съдът не може да признае подсъдимите за виновни по неинкриминирани факти. Съвсем отделен е въпросът, че прокуратурата не е и доказала кой точно е нареждал на счетоводителите да извършат паричните преводи, а наказателната отговорност е лична и не е по подразбиране.

Съдът критикува долната инстанция и за друго – че въпреки противоречията между двете банкови експертизи, не е назначил трета. В мотивите на САС обаче категорично е посочено, че между двете експертизи противоречия няма – втората просто се базира на повече данни и изяснява въпроси, които не са поставяни преди това на вещите лица.

В крайна сметка делото за прането за пари е върнато от ВКС във въззивния съд за ново разглеждане. Междувременно обединяването му с делото за престъплението, от което са „мръсните” пари, вече е невъзможна мечта за прокуратурата – последното вече не е в досъдебното производство, защото подсъдимите се възползваха от възможността да поискат съда да задължи прокуратурата да внесе обвинителен акт или да прекрати производството. Така делото, от което зависи съдбата на настоящото, се намира в първа инстанция, а разглеждането му още не е започнало. При това стечение на процесите невъзможна мечта е и очакването присъдата за предикатното престъпление да влезе в сила, преди да се произнесе САС за прането на пари, за да могат фактите за източването на евросредствата да се ползват по това дело. А това означава, че възобновяването на делото от ВКС може да се окаже безсмислено за крайния изход от делата – вторият шанс не може да преодолее порочния първи. Остава обаче лошото впечатление за компромис с правосъдието от страна на най-висшия съд и за толерирането на едната страна в процеса – тази, на чиято страна е силата. От друга страна, прокуратурата ще се научи да не допуска грешки само ако има независима институция, която й показва, че тя неизбежно носи отговорност.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания
vss

ВСС отказа да обсъди евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор

Дебатът по искането на Съюза на съдиите ще се проведе на 22 октомври
ek

Докладът на Европейската комисия за България: Недосегаемост на главния прокурор, проблеми в независимостта на съда и структурирането на ВСС

Комисията е обезпокоена за непрозрачната собственост на медиите и заплахите срещу плурализма
Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

Вашият коментар