Съюзът на съдиите за протестите в Пловдив: Абсолютно недопустимо е на съда да се оказва натиск преди решаване на делото

ВСС е длъжен да не допуска решенията на съда да бъдат ползвани за политически цели и създаване на етническо напрежение между българските граждани
17-02-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Натискът, който се оказва на съда, по делото за собствеността на „Куршум джамия” в Карлово е абсолютно недопустим. Това се казва в отворено писмо на Съюза на съдиите, в което съсловната организация призовава за пореден път Висшият съдебен съвет (ВСС) да защити категорично независимостта на съда. Писмото е по повод протестите, които се състояха в Пловдив в деня, в който Пловдивският апелативен съд разглеждаше делото за собствеността на „Куршум джамия” в град Карлово. В края на миналата година Окръжният съд в Пловдив призна архитектурния паметник от XV век в центъра на Карлово за собственост на Главното мюфтийство, а сега делото се гледа на втора инстанция.

На 14 февруари пред Съдебната палата в Пловдив се събраха над 2000 души, но протестът ескалира, когато футболни агитки атакуваха „Джумая джамия”, потрошиха прозорците на сградата и насочиха агресията си към сградите на мюфтийството и турското посолство. Над 120 души бяха задържани, а прокуратурата започна разследване за хулиганство и насаждане на омраза.

„Не оспорваме конституционно гарантираните права на гражданите на град Карлово свободно да изразяват мнението си за собствеността на “Куршум джамия”, включително чрез мирно събрание или манифестация. Считаме обаче за напълно недопустим натиска, който се упражнява върху съда, разглеждащ спора между Мюсюлманското изповедание в България и община Карлово”, се казва в позицията на съсловната организация. Оттам припомнят, че съдът е длъжен да приложи закона такъв, какъвто е приет от Народното събрание и не може да се подчинява на какъвто и да било натиск.

В писмото на съдиите се казва още, че „е крайно наложително и Висшият съдебен съвет най-после да излезе с категорично принципно становище в защита на независимостта на съда”. „Напомняме, че съгласно утвърдените европейски стандарти, основното предназначение на съдебните съвети е да отстояват независимостта на съдиите и да не допускат външно влияние върху правосъдието. Такова становище е особено необходимо в предстоящата предизборна кампания. ВСС е длъжен да не допуска решенията на съда да бъдат използвани за политически или икономически цели и още по-малко – за създаване на етническо напрежение между българските граждани”, категорични са от съсловната организация.

От съюза информират гражданите за приложимото законодателство, което съдът е длъжен да съобрази, отнасящо се до така наречените „вакъфски имоти” и междудържавните договори, по които България е страна:

„Както е известно, независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми между България и Турция.

През 1909 г. са подписани три протокола: Руско-турски протокол; Българо-турски протокол и Руско-български протокол. С Цариградския българо-турски протокол Турция признава независимостта на България. Документът е подписан от българския министър на търговията Андрей Ляпчев и от турския министър на външните работи Рифат паша. С протокола се признава провъзгласяването на независимостта на България от 1908 г. и се постига съгласие по всички спорни въпроси, произлезли от този акт. Уреждат се проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България, с компанията на Източните железници и други. В този протокол държавите са се съгласили, че религиозната свобода и свободното изпълнение на религиозните обреди ще бъдат осигурени на мюсюлманите както досега и че те ще имат същите граждански и политически права, каквито имат и останалите граждани, изповядващи други религии. България е поела задължението за доброто съхранение на недвижимите вакъфски имоти, намиращи се на нейната територия.

Този принцип на взаимно зачитане на имуществените и религиозни права на българите и турците се съдържа и в така наречената „Ангорска спогодба” /”Ангорски договор”/, подписана през 1925 г. между Царство България и Турската Република. С нея се уреждат правата на изселниците от двете държави. От името на българската държава спогодбата е подписана от Симеон Радев – тогава извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингон.

Известно е, че след 1945 г. голяма част от имотите на вероизповеданията са били отнети в полза на държавата. Известно е също така, че след 1990 г. бяха приети няколко закони, наречени „реституционни”. Един от тях – Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/.Приетият през 1997 г. чл. 3, ал.2 гласи: „Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2. Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.”

Разпоредба със същото съдържание е приета и през 2002 г. със Закона за вероизповеданията – § 5, който гласи:

„(1) Възстановява се собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основания, посочени в Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, в отменения чл. 21 от Закона за изповеданията, в Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

(2) Възстановяването на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането в сила на този закон.

(3) За висящите дела по спорове, отнасящи се до възстановяване на собствеността на вероизповеданията, се прилагат разпоредбите на този закон със съответните препращания към другите реституционни закони.

(4) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизането му в сила.”

В писмото се отбелязва, че когато цитираните закони са приемани, активна обществена реакция не е забелязана, а протести, ескалиращи дори до хулиганство, стават факт едва когато съдът започва да ги прилага. „На Съюза на съдиите в България е известно, че спорове за собственост върху джамии и други имоти, за които Мюсюлманското изповедание има претенции, се разглеждат в много съдилища в страната. Всеки казус е различен, защото освен цитираните международни договори и закони, приложение имат и други закони, приети в периода 1909-2002 г. Подлежат на установяване и множество факти, които имат значение за решенията на съда”, се сочи в позицията на ССБ. Оттам са категорични, че е „абсолютно недопустимо е върху съда да се упражнява натиск по съображения, различни от тези, които се съдържат в законите и събраните доказателства по делото”.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Вашият коментар