Десет месеца по-късно: Втори обвинителен акт срещу Цветанов в съда, но не за незаконно подслушване, а за създаване на условия за такова

Софийската градска прокуратура внесе втори обвинителен акт в съда срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Депутатът от ГЕРБ е обвинен, че в качеството си на министър на вътрешните работи съзнателно е допуснал подчинените му директори на бившата Специализирана дирекция „Оперативни технически операции” (СДОТО) да извършат престъпление и по-точно – да не изпълнят задълженията си по защита на класифицираната информация и разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства. Заедно с Цветанов на съд отиват и тримата бивши началници на СДОТО – Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов, които, според обвинителния акт, в периода от февруари 2010 г. до април 2013 г. не са осигурили адекватна защита за опазване на класифицирана информация, не са създали регламент за използването на специализирана мобилна техника и не са осъществили контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства.

Според съобщението на прокуратурата Цветанов е обвинен по два члена на Наказателния кодекс – чл. 285 – за допустителство по служба и чл. 387, ал.2 – длъжностно престъпление, от което са настъпили тежки последици – „създаване на условия за нарушаване на конституционните права на български граждани и тежко уронване на престижа на МВР”.

Прокуратурата започна разследва за незаконно подслушване в СДОТО, след като в края на март 2013 г. лидерът на БСП Сергей Станишев внесе при главния прокурор анонимен сигнал, получен по пощата, който съдържа твърдения и конкретни данни за това, че съществува „мобилна група”, натоварена с незаконно подслушване на политически опоненти на ГЕРБ и едри бизнесмени по нареждане на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Според данните, изнесени от Станишев, Цветанов директно е спускал поръченията към СДОТО, без за това да има законно одобрени разрешения за подслушване, а служителите на дирекцията използвали сив ван „Войеджър“, пригоден за целта, като за всяка задача се променял номерът.

На 4 април милата година главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че 2/3 данните в сигнала на Станишев били верни, а прокурорите не са открили законни разрешителни за подслушването на визираните в него лица. Екипът проверяващи е изяснил, че липсва какъвто и да е писмен регламент за поставените задачи на служителите от СДОТО – заповедите били давани устно и записвани в тефтери. Освен това в дирекцията нямало практика при неуспешни мисии или тренировъчни излизания на мобилните екипи да бъдат представяни доклади за свършената работа.

Не съществувал и писмен регламент, в който да има ясни и строги правила как и кога се унищожава добитата информация. Това се случвало по усмотрение на конкретния служител, без санкция на началника му или на служителя по сигурността на информацията.

Освен това било установено тотално разминаване между записаното в пътните книжки на автомобилите с мобилна техника за подслушване и видяното от прокурорите, които по думите на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов изследвали „пътя на коприната” на камерите за видеонаблюдение в София. Тоест само по документи автомобилите са се намирали на паркинг в МВР, докато в действителност са били някъде из столицата. Обявявайки нарушенията в СДОТО, Борислав Сарафов обясни, че в дирекцията има „страна на сенките”.

Проверката на прокуратурата по сигнала завърши в разгара на предизборната кампания с тежки констатации за работата на СДОТО, а 12 дни преди извънредните парламентарни избори от държавното обвинение съобщиха, че делото е спряно заради кандидат-депутатския имунитет на Цветанов. Още тогава от прокуратурата бяха категорични, че има данни бившият вътрешен министър да е извършил престъпление.

Десет месеца по-късно за прокуратурата все още остава неясен въпросът дали мобилната техника на СДОТО е можела да записва прихванати разговори, тъй като началникът на сектор в дирекцията Радко Димитров умишлено саботирал прокурорската проверка – в деня на оповестяването на сигнала от Станишев се опитал да разглоби с отвертка блок от мобилната техника, за да намери харддиска, в който се съдържала информацията. Впоследствие от прокуратурата изпратиха съдебна поръчка до Англия, в която поискаха информация от фирмата-производител на техниката дали тя е годна да записва, но до този момент отговор не е получен. Затова и производството бе разделено на две, като в съда влиза онази част, касаеща единствено липсата на контрол от страна на Цветанов, създала опасност за нарушаване на конституционните права на гражданите, а разследването по отделените материали – за осъществено незаконното подслушване – продължава.

Бившият министър вече е подсъдим по друго дело, което също започна с необичайни събития. По него прокуратурата отведе съдията-докладчик, обосновавайки искането за отвод със слухове в медийни публикации за интимни отношения между съдията и адвоката на Цветанов. По това дело бившият МВР-шеф е обвинен, че в условията на продължавано престъпление в периода 26 август до 18 септември 2009 г. е осуетил наказателно преследване срещу бившия шеф на териториалното звено на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама души – Пламен Дачков и Милен Иванов. Това е станало, като е отказал да разпореди подслушване на бившия ръководител на регионалното звено на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров и е сложил резолюция “Не!!!” на общо шест искания за използване на СРС-та, вече разрешени от окръжен съдия. В обвинителния акт прокуратурата твърди, че така Цветанов е създал пречки пред правоохранителните органи да доведат до успешен финал разследване за тежки престъпления срещу тримата, като доказателствата не са могли да бъдат събрани по друг начин освен със СРС-та. По този начин, според СГП, Цветанов е възпрепятствал наказателно преследване с цел да избави посочените лица от наказание лишаване от свобода. Цветанов е направил това с пряк умисъл, съзнавайки общоопасният характер на деянието, твърдят още от държавното обвинение. Впоследствие след даване ход на делото МВР отговори на запитване на съда, че това е единственият случай, в който Цветанов е спрял използване на разрешени СРС-та. Бившият главен секретар Калин Георгиев пък изненадващо представи защитна версия – той настоявал да не се използват въпросните СРС-та заради успеха на друга по-важна операция.

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ и заради друго разследване – за това, че в качеството му на министър Цветанов е разпоредил да бъде изплатено на бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново „трудово възнаграждение за времето от отстраняването му от длъжност и обезщетения за период, в който Тодоров реално е бил задържан под стража в затвора Ловеч”. По този начин, според прокуратурата, Тодоров е получил заплата и обезщетение за неползван отпуск за времето на задържането си, както и впоследствие 20 заплати при пенсионирането му от МВР – средства, каквито не са му се полагали. Така щетата за държавния бюджет, за която ще отговаря Цветанов е около 50 хил. лв.