Сотир Цацаров призна, че прокуратурата не си е свършила работата по делата „САПАРД”

Делото за източване на евросредства – с неясен старт
23-01-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Главният прокурор Сотир Цацаров призна днес, че прокуратурата не си е свършила работата по аферата „САПАРД”. Признанието му дойде, след като миналата седмица от негово изявление по време на международна конференция в Мюнхен стана ясно, че едно от делата – за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД, е внесено отново, този път в Специализирания наказателен съд.

Делото претърпя пълен провал, след като на втора инстанция Софийския апелативен съд отмени осъдителните присъди на подсъдимите (произнесени от сегашния шеф на ВАС Георги Колев, който, според горната инстанция, е преписал дословно обвинителния акт) и върна делото на прокуратурата. След близо година, в която досъдебното производство е отлежавало в държавното обвинение, обвиняемите се възползваха от правото си да поискат делото да бъде насрочено или прекратено. Според НПК, ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години, то обвиняемият може да поиска проточилото се разследване да приключи и делото му да бъде разгледано от съда. Ако съдът уважи молбата на обвиняемите, то делото се връща на прокуратурата, която в тримесечен срок трябва да внесе обвинителен акт или да го прекрати.

Междувременно другото производство по аферата – за пране на пари все още чака произнасяне от Върховния касационен съд по искането на главния прокурор (тогава изпълняващ функциите – Бойко Найденов) за възобновяване на процеса. И това дело се сгромоляса след първоначално произнесените тежки осъдителни присъди от Софийския градски съд (съдия Румяна Ченалова). САС оправда всички подсъдими с мотиви, че прокуратурата изначално е минирала процеса, разделяйки на две в отделни дела доказателствения материал и подсъдимите. Така обвинението само е поставило пречки за правилно повдигане на обвиненията и доказване на престъпленията по аферата.

Именно този довод на съда бе припознат днес и от главния прокурор преди заседанието на ВСС, цитиран от “Правен свят”. „Между двете дела има определена връзка. Едното дело е за пране на пари, а освен всичко друго, другото дело е за така нареченото предикатно престъпление (б.а. – основното престъпление, от което са получени парите). Точно поради тази причина тактически правилно е едното да изчака развитието на другото. Не можеш да гониш пране на пари, без да си гонил, грубо казано, предикатното престъпление. Ако едното е някъде и чака произнасяне на Върховния съд, тактически другото като го внесеш какво ще постигнеш?”, обясни пред журналисти Сотир Цацаров. На въпрос дали в случая прокуратурата не си е свършила работата, главният прокурор отговори утвърдително. „Може би всички не сме си свършили работата. Естествено, че не сме си свършили работата. В едно от решенията на съда се казва, че прокуратурата си е поставила изключително високи доказателствени стандарти, тоест тя е тръгнала да доказва в две различни производства предикатното престъпление и прането на пари и в същото време си е поставила висока летва да го направи и в едно от тези производства. Тактическите решения по това дело не са най-правилните. От моя гледна точка нещата не са били обмислени по най-добрия начин. Ние можем да говорим за тактически грешки, но това е наш проблем. Ние си го признаваме. Трудно е, когато застанеш пред колеги и то колеги от Мюнхен, които са работили по този случай, да кажеш – всичко ни е наред. Кое ни е наред, то при тях приключи?”

Въпреки това Цацаров не пожела да каже дали разделянето на делата е било грешка. „Това не са две топчици пластелин, които да съберем в едно сега”, каза той. Коментарът му касае намерението на прокуратурата, изразено преди година от Найденов, двете дела отново да бъдат събрани в едно. Искането на обвиняемите за източването на евросредствата делото им да влезе в съда обаче очевидно е попречило на плановете на прокуратурата, макар от думите на Цацаров да не стана ясно дали в крайна сметка през последната година плановете на предишното ръководство за обединяване на делата не са били изоставени. Това не стана ясно и от думите на наблюдаващия прокурор Андрей Андреев, който отказа да коментира хипотезата за обединяване на делата. „Всеки обвиняем след изтичане на две години от повдигане на обвинението, има право и възможност да подаде молба за разглеждане на делото в съда. В случая има подадени молби от всички обвиняеми още през септември месец и на прокуратурата беше даден срок от 3 месеца от подаване на молбите, делото да бъде решено. Ние нямаме друга възможност, освен да внесем делото. Всяко друго изчакване, би го обрекло да бъде прекратено”, посочи той.

Всъщност срокът, който НПК дава на прокуратурата, видно от дословния текст на разпоредбата, на която са се позовават и обвиняемите, и Андреев по чл. 369, ал. 1 е 4 месеца – три месеца, определени от съда и 1 месец за произнасяне на прокурора. След като молбите на подсъдимите са подадени през септември, това означава, че прокуратурата не е използвала целия срок, който изтича този месец, т.е. избрала е да не чака до последния момент произнасянето на ВКС по делото за пране на пари.

Процесът за източване на средства по програма САПАРД бе насрочен за днес, но претърпя фалстарт, защото се оказа, че част от подсъдимите и адвокатите не са редовно призовани, а присъстващите в залата пък не са получили навреме обвинителния акт – по закон това трябва да стане поне седем дни преди първото съдебно заседание. Фалстартът на делото бе очакван, тъй като по информация на „Съдебни репортажи” обвинителният акт е бил внесен на 18 декември, а съдията-докладчик Пламен Панайотов е насрочил първото заседание много бързо на 15 януари въпреки големия обем на делото (само обвинителният акт е над 140 страници). Това на практика означава, че за девет работни дни призовкарите е трябвало да издирят и връчат призовки на всички адвокати и подсъдими. Те са имали едва два дни, за да открият всеки от подсъдимите в дома му, да ву връчат и препис от обвинителния акт, така че да бъде спазен седемдневният срок по НПК, който е гарантиран на всички обвиняеми за запознаване с обвинението и подаване на възражения срещу него. Светкавичното обаче не се е случило, тъй като подсъдимите Радмил Петров и Анна Шаркова и Иван Иванов са го получили на 21 януари, а Валентин Петров – на 17 януари. Нередовно призовани пък се оказаха „главните подсъдими” Марио Николов и съпругата му – Марияна, които не са били открити на известните им адреси, когато призовкарите са ходили, както и Лазарина Георгиева, и Петя Хаджииванова.

Заради липсата на половината подсъдими прокурор Андреев поиска те да бъдат обявени за издирване, а съдия Панайотов уважи искането. Последва дълга сага, в която съдът се опитваше да насрочи дати по делото чак до юни, но се оказа, че дори само присъстващите защитници имат ангажименти на предложените от съда дати по други дела до април. Затова съдия Панайотов заяви, че ще насрочва заседанията, независимо от ангажиментите на адвокатите. Това на практика означава, че неизбежно ще се стигне до отлагане – или на делата, по които вече защитниците са поели пред друг съд задължение да се явят, или на това дело, ако защитниците се позоват на уважителни причини за отсъствието си заради другите дела. Съдът посочи като обяснение на подхода си задължението да осигури разглеждане на делото в разумни срокове. Не стана ясно как ще стане това, след като отсъствието на адвокатите ще бъде задължителна причина за отлагане.

Подсъдимият Иванов пък помоли съдът да насрочва заседанията от по-късен час, тъй като той пътувал от Ямбол и автобусите му пристигали най-рано в 10.30 ч. Съдът обаче го посъветва да използва друг транспорт или да дойде в София предишния ден. Така в залата бяха изброени повече от 15 дати за насрочване на делото, но на всяка от тях някой от защитниците уведомяваше съда, че не може да се яви. Адвокат Йордан Киров дори уточни, че военният съд не признава спецсъда и налага глоби за отсъствие на защитниците, дори когато представят доказателства, че са се явявали в спецсъда по дела. Процесът вероятно ще започне най-рано на 15 април, стига неявилите се днес адвокати и подсъдими да нямат вече поети ангажименти по дела.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар