Пореден обрат: Прокуратурата се отказа от опита си да обедини всички доказателства и обвиняеми по аферата “Сапард” в едно дело

В края на работния ден в четвъртък от Германия, където главният прокурор Сотир Цацаров участва в международна конференция на тема: „Европейска прокуратура и защита на финансовите интереси на Европейския съюз“, долетя новината, че прокуратурата е внесла отново делото за източването на средства от програма САПАРД в съда. Нещо повече – процесът вече е насрочен в Специализирания наказателен съд, компетентен да разглежда дела срещу организирани престъпни групи. Разбира се, темата на международната конференция е много подходяща за оповестяване на подобна новина, която за незапознатите с прокурорската сага по случая може да изглежда като полезна активност. Мястото, няма спор, също е подходящо. Преди пет години в Аугсбург (Бавария) двама германски граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард, бяха осъдени по съкратена процедура, след като признаха вината си за това, че с четиримата български граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са участвали в схема за източване на програма САПАРД чрез фалшиви фактури. Улрих Райзахер, шефът на фирмата, която е предоставяла на българите стари машини, описани в документите като нови, получава ефективна присъда от 2 години и 9 месеца затвор, а Михаел Енгелхард, получи девет месеца условно, тъй като съдът приема, че е действал под указанията на Енгелхард. Немските разследващи установяват, че Шаркова, Хаджииванова и Петров водят комуникацията с немците по нареждане на Марио Николов.

Българската прокуратура обаче не внесе обвинение по фактите, за които германските граждани бяха осъдени и по доказателствата, изпратени от германската прокуратура. А избра друг подход – раздели материалите на две, обвиняемите – също, и образува две дела – за документни измами и за пране на пари. Така изначално прокуратурата се отказа от “немската схема” – четиримата българи от немското дело бяха разделени (а организираната престъпна група изисква участие най-малко на трима). Петя Хаджииванова и Радмил Петров станаха обвиняеми само по производството за източването на средства чрез представяне на неверни документи, а Анна Шаркова беше отделена като обвиняема само по делото за изпирането на парите, получени от европейските средства (единствено Марио Николов е обвиняем и по двете дела). Избирайки това деление, прокуратурата напълно се лиши от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали измами с евросредства или пък заедно са изпрали парите от това.

Макар на първа инстанция и по двата процеса да са прочетени осъдителни присъди с високи наказания (от сегашния председател на ВАС Георги Колев и от съдията от СГС със сложна репутация Румяна Ченалова), делата претърпяват пълен провал в Софийския апелативен съд. В мотивите на оправдателната присъда по делото за пране на пари съдът обстойно обяснява какви са тежките проблеми на обвинението – освен че доказателствата от Германия така и не са използвани от българската прокуратура, съдът отбелязва, че разделянето на двете дела практически е обрекло на неуспех обвинението. В мотивите на САС се сочат и пропуски и ленивост на разследването, липса на доказателства, липса на повдигнати обвинения, за които обаче са събирани доказателства.

През септември 2012 г. след оповестяване на мотивите на САС тогавашният зам.-главен прокурор Галина Тонева, в чиито ресор влизат делата за евроизмами, признава: „Възможно е прокуратурата да е допуснала грешка по делото за източване на пари по САПАРД”. Това се случва само ден след като шефът на ОЛАФ Джовани Кеслер изразява учудване от оправдателните присъди по аферата в България.

Другото дело (за документни престъпления) също търпи крах – САС го връща на прокуратурата, защото приема, че още в тази фаза на наказателния процес са допуснати съществени процесуални нарушения. След този нелицеприятен удар пред ОЛАФ и Европейската комисия в контекста на приключилото преди пет години в Германия дело прокуратурата предприе серия от отчаяни ходове, които, както разбираме тази седмица от новината, произведена от главния прокурор, са били напълно безсмислени.

Оттеглянето на протест – веднъж като престъпление, а втори път – като високоотговорна позиция

В края на 2012 г. изпълняващият длъжността главен прокурор Бойко Найденов съобщава, че прокурорът от Апелативна прокуратурата София Стойчо Ненков е оттеглил протеста на държавното обвинение срещу оправдателната присъда на САС по прането на пари по отношение на двамата най-известни подсъдими – Марио Николов и Людмил Стойков и така оправдаването им е станало окончателни. Макар оттеглянето да бе в началото на ноември, съобщението дойде двадесет дни по-късно, защото идваше поредната мисия от ОЛАФ, която несъмнено щеше да задава въпроси къде е стигнало делото. На същата пресконференция беше обявено и че прокуратурата обвинява Ненков в извършване на престъпление, извършено поради оттеглянето на протеста.

Веднага след това прокуратурата, под ръководството на Найденов, предприе ход, който не произведе скандал единствено поради особеностите на средата и раздробеното обществено внимание, отклонявано многократно към събития за омъгляване. Прокуратурата оттегли изцяло протеста срещу оправдателната присъда на САС и по отношение на останалите подсъдими и оправдаването стана окончателно. Обяснението беше, че този път оттеглянето е полезно, защото така присъдата ще влезе по-бързо в сила и прокуратурата съответно по-бързо ще може да поиска от Върховния касационен съд да възобнови цялото дело (В НПК е предвидена възможност и след влизане в сила на присъдите наказателният процес да започва от начало по решение на ВКС, ако страните докажат, че са допуснати тежки нарушения на процесуалните правила).

През ноември 2012 г. и. д. главният прокурор Бойко Найденов подробно разясни схемата, по която ще действа прокуратурата- ще иска делото да бъде върнато на първа инстанция, а после от Софийския градски съд ще поиска връщане на процеса в досъдебна фаза заради съществени процесуални нарушения. Отчаяният жест целеше да се започне цялото разследване отначало и да се преодолее първоначалната грешка с разделянето на доказателствата и обвиняемите. Намерението на прокуратурата можеше да се осъществи само ако делото за документните измами с евросредства изчака в досъдебна фаза второто – това за пране на пари, след което да последва тяхното обединяване и внасянето на един обвинителен акт по всички доказателства срещу всички обвиняеми за всички престъпления, свързани с този случай.

В интервю за „Правен свят” от 30 ноември 2012 г. Найденов разказва в прав текст каква е идеята на прокуратурата – „Най-добрият вариант е да се върне на досъдебна фаза, да се обединят делата, тъй като другото е на досъдебна фаза и няма никаква пречка да се обединят и да се вкарат в съда. След като са минали всички инстанции и са установени тези нарушения, те са отстраними и делото може да се гледа.”

Колко време трае една стратегия на прокурорска почва?

Планът бе задействан, макар юристи да коментираха тогава, че прокуратурата няма право по закон на втори шанс и не може да иска от ВКС да прояви съчувствие към допуснатите от самата нея грешки, за да възобнови делото за прането на пари. В същото време оттеглянето на протеста срещу обвиняемите Мариана Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов, въпреки убеждението, че те са виновни – е действие, което трудно може да бъде квалифицирано като законна държавна дейност.

Така или иначе, в началото на януари миналата година (само три дни преди Сотир Цацаров да положи клетва и да встъпи в длъжност) изпълнявашият функциите на обвинител номер 1 Бойко Найденов внася искане във ВКС за възобновяване на процеса. Какъв ще бъде резултатът от възобновяването обаче (делото е обявено за решаване във ВКС през ноември) вече няма практическо значение. В края на същата година прокуратурата очевидно е изоставила идеята си да обединява делата, защото е внесла делото за документните измами срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Лазарина Георгиева, Иван Иванов и Валентин Ангелов и няма да може вече никога да твърди, че четиримата българи, за които немският съд е приел, че са действали в съучастие с двамата германски граждани, са били част от една престъпна схема.

Да, наистина, ако питат европейците преди доклада, има какво да им се отговори – дело по аферата САПАРД е внесено вече в Специализирания съд. А преди доклада на Европейската комисия може дори да се отбележи, че бързо е било насрочено за първо заседание. И какво значение има, че само преди година новините и обясненията откъм прокуратурата са били други?