Неправителствени организации, съдии, учени: Прибързаното приемане на Наказателния кодекс не може да е самоцел, която обслужва доклада на Европейската комисия

Срокът за обсъждане на изготвения проект за нов Наказателетен кодекс (НК) е „неразумно кратък”, а задълбочено професионално и публично обсъждане не може да бъде проведено за една седмица. Това се казва в писмо до министъра на правосъдието Зинаида Златанова, подписано от Съюза на съдиите в България, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български Хелзински комитет, Център за изследване на демокрацията, Риск монитор, Програма Достъп до информация, Институт за развитие на публичната среда, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Център на НПО в Разград, Програма за развитие на съдебната система, както и от проф. д-р Антон Гиргинов и доц. д-р Светла Маргаритова.

Неправителственият сектор припомня, че проектът за нов НК е публикуван на сайта на правосъдното министерство на 21 декември миналата година, като становища по него могат да се изразяват през следващите три седмици, две от които съвпадат с коледните празници. По същество за дебатите върху проекта за новия кодекс е оставена една седмица и очевидно не е предвидено време за обсъждане на каквито и да било предложения преди внасянето му за разглеждане в Министерския съвет. Някои от текстовете в законопроекта вече бяха подложени на сериозна критика от уважавани юристи.

Същевременно, напомнят организациите, от изявления на правосъдния министър по медиите става ясно, че проектът за нов НК ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет на 15 януари (утре), като всички конструктивни предложения ще бъдат взети предвид.

„Оценяваме стремежа за изпълнение на поетите ангажименти от няколко поредни правителства, но сме убедени, че приключването им преди изготвянето на предстоящия доклад на Европейската комисия не може да бъде самоцел”, смята НПО-сектора. В писмото категорично се настоява срокът за обсъждане да бъде удължен и министърът на правосъдието да не прибързва с внасянето му за разглеждане в МС. „Считаме, че предметът на предложения законопроект и важните му последици изискват поне шестмесечно обсъждане, организирано от Министерство на правосъдието, в което да се включат всички юридически професии. Това би довело до повишаване на доверието в законодателния процес и до разсейване на всички тиражирани в медиите съмнения от последните дни, че краткотрайните политически цели надделяват над държавническата отговорност”, мотивират се неправителствените организации.

Освен това подготовката на законопроекта не беше предшествана или съпътствана от дискусия какви следва да са принципите на новия Наказателен кодекс и каква наказателна политика същият следва да изразява. „Тези особености на процеса по изготвяне на проекта допълнително затрудняват изработването на мотивирани и задълбочени становища по публикувания текст и са още една обективна причина за удължаване на срока за обществено обсъждане, който и без друго е неразумно кратък”, се казва в писмото.

НПО-сектора е категоричен, че отговорността и на законодателя, и на юридическата общност е голяма – не бива да се поемат и минимални рискове некачествен нормативен продукт, който може да има тежки репресивни последици, да стане действащо право. „Задълбочено професионално и публично обсъждане не може да бъде проведено за една седмица, нито пък следва да е под формата на изпращане на предложения и коментари на елекtронен адрес на Министерство на правосъдието. Дискусията изисква публично огласяване и коментиране на изразените позиции, обсъждане на конкретните предложения и внимателно осмисляне”, посочват организациите. Още повече, че определеният триседмичен срок не позволява дори задълбочено запознаване с текстовете на проекта – близо 600 разпоредби, а добрите световни практики за обсъждане на толкова съществени нормативни изменения в наказателното право обхващат дългогодишни дискусии.

„Съзнавайки собствената си отговорност на практикуващи юристи и представители на гражданското общество, ние сме поставени в особено тежка ситуация– от една страна, не можем да останем безучастни, когато се предприема такава съществена нормативна промяна и се чувстваме задължени да представим становища по законопроекта. От друга страна – непосилно краткият срок не позволява да проведем реална задълбочена дискусия на цялостната концепция на законопроекта и на всеки текст – какъвто би следвало да бъде пътят за изработване на компетентния професионален анализ”, заключват подписалите писмото.