И все пак – имало ли натиск върху съдебната власт по времето на Цветанов?

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова даде днес пресконференция, на която представи приоритетите на министерството за тази година и направи отчет за свършеното от ведомството в мандата на това правителство. Особено значение бе отделено на завареното от министъра в сектора на съдебната система, като министър Златанова отправи тежки критики за отношението на изпълнителната власт към независимостта на съдебната власт по времето на управлението на ГЕРБ.

“Отстранени са всички съмнения за намеса на изпълнителната власт върху делата на съдебната власт”, обяви днес Златанова по време на отчета си. “Това, което заварихме, бе една съдебна система, подложена на силен натиск от страна на изпълнителната власт, от конкретни министри от предходното правителство. Имахме магистрати “на отчет” пред правителството, имаше уволнение на магистрати, които не са съгласни с изпълнителната власт, присъди, прочетени по медиите. Няма нужда да се връщаме към тези мрачни времена. Слава Богу, всичко това е зад гърба ни”, заяви Златанова, цитирана от “Правен свят”. Тя не спомена поименно лицата на “мрачните времена” и името на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който многократно си позволяваше да обвинява правосъдната система и в частност съдът във взаимопомощ с организираната престъпност, не беше изречено.

Критиките на Златанова идват по-малко от две седмици преди официалното обявяване на доклада на Европейската комисия, който ще е първият подобен документ от година и половина. Фокусирането на вниманието към накърняването на независимостта на съдебната власт има своята политическа логика в конкретния момент, но коректността изисква да уточним, че правителството даде друга оценка на същия период пред Европейския съд по правата на човека, когато от него се изискваше да вземе становище дали е основателна жалбата на съдията от Софийския градски съд (СГС) Величка Цанова, че изборът на председател на СГС е направен в нарушение на закона. Единият от аргументите на жалбоподателката е свързан именно с “мрачното минало” на съдебната власт и методите, по които Цветанов влияеше на ВСС така, че месеци преди някои от важните назначения в съда и прокуратурата в медиите изтичаха имената на неговите фаворити. Впоследствие фаворитите действително бяха избирани от ВСС в иначе публични процедури.

Както „Съдебни репортажи” писа, официалното становище на правителството по жалбата на съдия Величка Цанова срещу избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд всъщност напълно оневинява предишното управление за посегателствата върху правосъдната система. Според правителствения агент, който официално представлява българската държава по делото в Страсбург, оплакванията на Цанова срещу избора са наречени спекулативни, недоказани, граничещи с „инсинуации”.

В становището сериозно внимание е обърнато и на онази част от Изложението на фактите, приети от ЕСПЧ, в която се отбелязва близкото приятелство на Владимира Янева с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и критиките на медиите и обществениците по този въпрос. Според документа правителството „остро възразява” срещу така изразената информация и настоява Европейският съд да я “заличи” като несъотносима към казуса – „още повече, че става въпрос единствено за публикации в някои медии”.

Официалната позиция на правителството гласи, че „случайните медийни публикации” за семейните приятелства на когото и да било от кандидатите нямат никакво отношение към процедурата за избор на шеф на СГС. „Те биха представлявали интерес, само ако указват на възможен конфликт на интереси, т.е. ако такива връзки биха били установени между кандидат и член иа ВСС. В случая познанството на министъра на вътрешните работи не би могло да има такъв ефект, като се има предвид наложения в България принцип на разделение на властите”, мотивира се правителството, като допълва, че ВСС е колективен орган, в който, както става ясно, министърът на външните работи, като представител на изпълнителната власт, няма каквито и да било законови лостове за въздействие върху тях, особено в качеството им членове на висшия колективен, орган на съдебната власт”.

Или с други думи – за да защити избора на Владимира Янева, правителството отрича Цветанов да е накърнявал независимостта на съдебната власт и съвсем не определя мандата на ГЕРБ като „мрачни времена” за правосъдието. В становището не са споменати нито опитите на бившия вътрешен министър да наложи задължителен допуск до класифицирана информация на членовете на ВСС като опит службите да кадруват в съдебната система, нито факта, че след избора на Янева Цветанов си позволи да нападне загубилата кандидатка, като заяви, че кандидатурата й е партийна. “Изборът е на база професионални качества, а не на база партийни качества, защото другият кандидат като цяло е партийна кандидатура. Лазар Груев беше инициатор за подписката. Тя (Цанова б.а.) пък има родствена връзка с Румен Гечев, бивш вицепремиер във фаталното правителство за България, в управлението на Жан Виденов”, заяви тогава Цветанов. Такава родствена връзка обаче се оказа, че не съществува, и съдия Цанова настоя вицепремиерът да й се извини публично за лъжата.

Позволяваме си да очертаем това противоречие в интерес на истината. И поради още една причина. В края на ноември „Съдебни репортажи” изпрати официални въпроси до министъра на правосъдието Зинаида Златанова, свързани с правителственото становище по казуса „Цанова-Янева”, но и до днес не сме получили официален отговор на зададените въпроси. Тогава искахме да знаем дали становището на правителствения агент е съгласувано с министър Златанова и ако да – дали тя поддържа написаното в него. Попитахме каква е официалната позиция на министъра по въпроса за случайното разпределение на делата, защото в становището той е посочен като „периферен”. Искахме да разберем подкрепя ли министър Златанова политиката на кадруване на предишния и на този състав на Висшия съдебен съвет и вижда ли нещо порочно в нея. Зададохме и принципния въпрос – в контекста на огромното напрежение, което предизвика в системата избора на Владимира Янева за шеф на СГС, заради опитите на изпълнителната власт да се меси директно в управлението на съда, как би реагирала министър Златанова, ако в рамките на нейния мандат, лица от изпълнителната власт се опитват да се намесят в кадровата политика на ВСС? Отговори не получихме.

Остава неприятното усещане, че методът “Цветанов” се изобличава от министъра на правосъдието с краткосрочна цел (евродоклада и отклонение на вниманието на гражданите от собствените грешки). А извън полето на демагогията като че ли е все същото – защо това да не е поредното правителство, което няма нищо против да се възползва от плодовете на метода на упражненото насилие върху съдебната власт (разбирай – да приема за свои лицата, поставени на съответните началнически постове, които се занимават с онзи “периферен въпрос” – разпределянето на делата)?