Една от седем – някои особености на първата година от мандата на Сотир Цацаров*

На 20 декември миналата година Висшият съдебен съвет официализира публичната тайна кой е фаворитът на властта, като избра Сотир Цацаров (председател на Окръжния съд в Пловдив) за главен прокурор. Месеци преди това в публичното пространство усърдно се коментираше, че „стабилният съдия” Цацаров, както го нарече вътрешният министър, ще оглави държавното обвинение – той се ползваше с благоволението и на Цветан Цветанов, така и на премиера Бойко Борисов, който пък каза, че „Цацаров е най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР”.

Макар да се опита да даде вид на процедурата по избор като прозрачна и демократична, ВСС не успя да убеди никого, че конкурсът не бе изначално предизвестен – с правила по калъп за известния предварително победител – кандидатурата му бе внесена първа (от членовете на съвета, гравитиращи около близкия до ГЕРБ председател на Върховния административен съд Георги Колев) веднага след приемане на регламента, че поредността на гласуването няма да е по азбучен ред, а по реда на внасянето. Без ясен отговор на съмненията около сделките на семейството му, без да подложи на гласуване останалите две кандидатури – на тогавашните зам.-главен прокурор Галина Тонева и ръководител на Апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов, чието огорчение от конкурса бе допълнено от факта, че част от издигналите ги членове на ВСС гласуваха не за тях, а за Цацаров.

Часове по-късно от Европейската комисия определиха действията на кадровия орган на съдебната власт като разочароващи, заради съмненията около процедурата по избор на един от ключовите постове в държавата. Това не попречи в самото навечерие на дългите коледни празници (в последния работен час на последния работен ден) президентът Росен Плевнелиев да оповести чрез кратка информация на сайта на президентството, че е подписал указа за назначаването на Цацаров.

На церемонията по стъпването си в длъжност новият главен прокурор обеща да бъде гарант за справедливост. Година по-късно действията на държавното обвинение и в частност на Сотир Цацаров не можаха да заличат усещането, че прокуратурата, която по Конституция трябва да е независима и да не допуска съмнение в независимостта си, често действа според политическата целесъобразност, а понякога докладва на властта .

Трусове по върховете

В първата година от мандата на новия главен прокурор държавното обвинение претърпя няколко кадрови труса, свързани с едни от най-сериозните скандали в прокуратурата. Първоначално Цацаров избра в екипа си от заместници двамата си конкуренти за поста, но само два месеца по-късно с неясни мотиви и съвсем извънредно внесе във ВСС предложение за освобождаването на Галина Тонева от поста зам.-главен прокурор. Причината бе формулирана като разминаване във вижданията за екипен принцип на работа между него и Тонева, но не остана незабелязан фактът, че само ден по-рано във близкия до властта вестник „Телеграф” бе публикувана статия, според която заместничката на Цацаров е „смачкала” 12 дела енергийни дела. Тази информация бе гарнирана от посещение на лидера на РЗС Яне Янев във ВКП, където той дообогати картината с няколко папки с дела, по които, твърдеше политикът, имало тежки злоупотреби от страна на прокурорите. Новият главен прокурор пък побърза да уточни, че понижението на Тонева не е дисциплинарна санкция, макар проверката, назначена по случая с енергийните дела да показала нарушаване на случайния подбор на прокурорите и незаконосъобразно прекратяване на делата. Скандалът с Тонева, която опроверга изнесените от началника й данни, отшумя, а само няколко дни по-късно Цацаров предприе нетипична за прокуратурата акция – в разгара на протестите срещу скъпата електроенергия, той се зае да намалява цените на тока, „смачканите” дела бяха възобновени, но и до днес не е известен някакъв конкретен резултат по тях.

Същата съдба сполетя и друг негов заместник – близката до Цветан Цветанов прокурорка Ася Петрова, която наблюдаваше едно от приоритетните дела за управлението на ГЕРБ – „Килърите”. Единственият прокурор, който придружи в САЩ делегацията, оглавена от Цветанов, бе характеризирана от новоизбрания главен прокурор като професионалист, допуснал само две оправдателни присъди в кариерата си, и бе повишена от окръжен прокурор на Шумен до зам.-главен прокурор с категоричното уточнение, че това не е номинация на силовия министър. Половин година по-късно, след като правителството на ГЕРБ падна от власт, Цацаров обяви, че командирова Петрова в Шумен, където трябва ще наблюдава процеса „Килърите” до окончателната му развръзка. Така Петрова стана първият командирован заместник-главен прокурор, а новината дойде докато синхронно във вестниците, свързани с Делян Пеевски, течаха всякакви подробности около ведомственото жилището, в което тя живее – информация, станала известна няколко месеца по-рано.

Съвсем наскоро Петрова, която от месеци не се бе появявала публично, бе „активирана” и директно обвини временно отстранения член на ВСС Камен Ситнилски, че й е оказвал натиск по делото „Килърите”. Проявата на Петрова изглеждаше като част от акция, защото съвпадна с едно от заседанията по дисциплинарното производство срещу Ситнилски и с редица публикации…отново във вестниците, свързани с Пеевски. Покрай скандала „Ситнилски” пък видимо отслабнаха позициите на бившия зам.-районен прокурор на София – Руси Алексиев, който се ползва с подкрепата на изпадналия в немилост бивш зав.-главен прокурор от ерата на Борис Велчев.

Кадровите промени в ръководството на прокуратурата продължиха – заради нарушаване на случайния принцип на разпределение на делата апелативният прокурор на София Ангел Илиев бе предложен за дисциплинарно наказание от началника си, заради което обвинителят подаде оставка от поста. Една от ключовите ръководни позиции пък остана вакантна няколко месеца след като ВСС не избра нито един от кандидатите за нея – доскорошният окръжен прокурор на София Албена Вутова и зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов. Съвсем наскоро – в състезание само с един кандидат, позицията спечели Вутова. Подобно развитие получи и сагата с шефа на Националната следствена служба – Бойко Найденов подаде оставка – официално заради лични причини, а неофициално – заради неразбирателство с главния прокурор, а ВСС припозна конкурентът му от преди година Евгени Диков за новия шеф на следствието .

Безспорно най-голямото сътресение през първата година от мандата на Цацаров бе появата на записа от Банкя – компрометиращият разговор между бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, ексземеделския министър Мирослав Найденов и бившия премиер Бойко Борисов. И макар случаят да изискваше решителни действия от страна на ръководителя на прокуратурата, за да бъде спасен или поне частично възстановен авторитетът на институцията, която оглавява, Сотир Цацаров пасивно изчака скандалът да отшуми. Думите на Кокинов към Борисов, касаещи избора на главен прокурор: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра”, така и не получиха дължимото опровержение от страна на Цацаров – липсата му се превърна в поредното доказателство от „веригата от доказателства”, че кадровият орган на съдебната власт е твърде благосклонен да повишава угодните политически магистрати.

Нещо повече – макар да бе образувана прокурорска проверка (заради факта, че бившият градски прокурор обсъжда висящи дела с обвиняемия по тях, дава правни съвети как да бъде смачкано делото срещу Найденов и издава информация за прокурорската тактика по друго производство – все морално укорими действия, но и деяния, които по Наказателния кодекс могат да бъдат разследвани като престъпления против правосъдието), тя безславно завърши със становище, че никой от участниците в срещата не е извършил престъпление. Прокуратурата демонстрира на практика и редовния си подход в такива случаи – да разследва кой и как е издал срамната за благовидния образ на институцията информация, като е изнесъл незаконния запис, вместо да се съсредоточи върху откровено нелицеприятните истини, които той разкри. В допълнение едно изказване на Цацаров пред ВСС съвсем затвърди заключението, че темата със записа от Банкя е затворена тема за обвинител номер 1. Главният прокурор категорично се възпротиви на идеята делата в СГП да бъдат ревизирани заради съмненията, че са решавани след консултации с властта.

Още един щрих към отношението на главния прокурор към скандала бе фактът, че Цацаров така и не внесе предложение за дисциплинарно преследване срещу Кокинов, който подаде оставка от поста – това направиха петима членове от ВСС. Контрастът се засилва от предишно негово действие – за съвсем по-леко нарушение на бившия градски прокурор – съмнение за нарушаване на случайния принцип на разпределение на делата, Цацаров не се поколеба да го предложи за наказание.

Съмненията около казуса се засилиха и заради необяснимите действия на прокуратурата по отношение на друг участник в разговорите – Мирослав Найденов. Разследването срещу него забуксува и до този момент от държавното обвинение няма нито едно официално обяснение каква е причината. Друго също толкова любопитно разследване – срещу ПР-ките на земеделския министър, пък бе набързо прекратено, а съвсем наскоро ЕК даде да се разбере, че не одобрява действията на българските разследващи . За сметка на това Найденов набързо получи статут на защитен свидетел по делото за незаконното подслушване срещу бившия силов министър Цветан Цветанов и допълнително засили подозренията за нечистоплътна сделка с прокуратурата.

Що се касае до овакантения пост на градски прокурор на София, развръзката предстои. Първият конкурс за поста бе провален – нито Руси Алексиев, нито сочената за близка до зам.-градския прокурор Роман Василев обвинителка от СГП Ваня Илиева (която съмнително получава едни от най-щекотливите разследвания от последната година) не събраха нужната подкрепа. Факт е обаче, че от април, когато Кокинов подаде оставка, досега – най-голямата и важна прокуратура в страната работи без ръководител. Това неминуемо се отразява на доверието на редовите прокурори в кадровия им орган и засилва чувството им за несигурност или пък обратното – засилва съмнението им, че външни фактори влияят на това кой ще е техен ръководител.

Макар да изглеждаше, че емблематичните кадри, белязали управлението на бившия главен прокурор Борис Велчев, губят позиции, Цацаров направи едно сериозно изключение – остави в екипа си заместник-градския прокурор на София Роман Василев, чиято кариера е изпъстрена с разнообразни скандали, а информацията за професионалните му успехи се свежда до няколко полицейски акции с негово участие. Василев, чиято близост до Цветан Василев е публична тайна, продължи да разчита на благоволението на ръководството на прокуратурата в лицето на Цацаров, като под неговия надзор бяха поставени всички обществено значими разследвания, започнали в мандата на новия обвинител номер 1. А това се случи въпреки доказателствата и публичното признание на Сотир Цацаров, че Роман Василев го е подвел или по-точно излъгал в качеството му на председател на Окръжния съд в Пловдив, да подпише разрешения за използването на специални разузнавателни средства, на базата на неверни обстоятелства. Само ден по-късно Василев бе оневинен от нарочна и светкавична проверка, възложена от Цацаров, която обаче не успя да изличи усещането, че фактите, установени с присъда по едно дело са интерпретирани съвсем не обективно от проверяващите. Една година по-късно обаче може би дойде ред и Василев да отиде в сянка по метода на опитните апаратчици – „понижение чрез повишение”. На 20 декември сутринта стана известно, че новоизбраният шеф на Националното следствие ще го предложи за свой заместник. Така от ръководител на следователите Василев ще стане ръководен от прокурори.

И още една емблематична фигура в държавното обвинение се раздели с имиджа на топ-прокурор тази година. Шефът на специализираната прокуратурата, създадена по времето на управлението на ГЕРБ Светлозар Костов, получи тежък удар след сериозните критики на главния прокурор, че работата на подчинената му прокуратурата куца. Костов дори си изпроси дисциплинарка заради непремерените си изказвания, че липсата на подкрепа на членовете на ВСС за повишаването му като ръководител на Апелативната спецпрокуратурата, се дължи на смяна на конюктурата.

През изминалата година стана ясно и друго – че „стабилното” ядро във ВСС, което избра Цацаров, ще го подкрепя безусловно. Струва си да споменем поне един показателен пример за това – в конкурс, който изглеждаше като предварително решен, кадровият орган на съдебната власт назначи за председател на Окръжния съд в Пловдив съдията, предоставил незаконно на Цацаров делото за клевета срещу Цветанов. Председателят на Районния съд в Пловдив бе избран и повишен въпреки признанието си, че още преди да бъде разпределено делото, лично той го е дал на Цацаров за запознаване. Въпреки сериозната съдийска подкрепа за другия кандидат и фактът, че Симеон Захариев от 10 години е съдия на окръжно ниво, съветът повиши без колебания фаворита на главния прокурор.

Няколко дела в светлината на прожекторите

Оглед на веществени доказателства от журналист, демонстрация на бюлетини, слайдове с части от частни тефтерчета, подбрано четене на свидетелски показания. Това са впечатляващите детайли от няколко пресконференции за медиите, на които бяха презентирни започнали разследвания на прокуратурата, които се озоваваха в светлината на прожекторите. Новият главен прокурор въведе и нов подход към медиите, който обаче бе силно критикуван в юридическата общност заради изнасянето на подбрана информация от досъдебните производства.

Началото на мандата на Цацаров бе белязано от скандала с незаконното подслушване, стартирал чрез сигнал на лидера на БСП Сергей Станишев, в който се твърдеше, че под диктовката на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов поголовно са подслушвани политически противници на ГЕРБ, бизнесмени и общественици. Съвпадението с предизборната кампания, през която от прокуратурата обявиха чрез новаторски подход, че бившият силов министър е извършил престъпление, накара Цветанов да обвини държавното обвинение в наказателна репресия срещу него. В прессъобщение, изпратено 12 дни преди изборите, прокуратурата съобщи, че досъдебното производство по СРС-скандала, поверено на Николай Кокинов и Роман Василев, е спряно заради кандидат-депутатския имунитет на Цветанов.

Последваха и нови сътресения около изборите. В деня на размисъл преди извънредния вот държавното обвинение съобщи, че в печатницата в Костинброд, натоварена да отпечата бюлетините преди изборите, е открито допълнително количество, готово за експедиция. Мощното медийно отразяване от страна на близката до Пеевски телевизия ТВ7 и лаконичната, но наситена с притеснителни факти информация от прокуратурата, създадоха впечатлението, че се готви огромна манипулация на вота. Седмица по-късно, след непрестанно валящите обвинения към прокуратурата и в опит да оправдае действията на институцията, Цацаров даде пространна пресконференция, на която бяха показани нагледно намерените бюлетини и четени свидетелски показания. В крайна сметка само преди дни беше внесен обвинителен акт в съда срещу бившия главен секретар на Министерския съвет за престъпление по служба, а обвинението така и не доказа, че се касае за опит за фалшификация на вота. Дали се касае за неуспех от незнание или неопитност или за нещо повече, едва ли ще разберем.

Това обаче бе използвано от Цветанов, които все по-категорично твърдеше, че прокуратурата се намесва в политическия живот на страната, а него – репресира. Делата срещу бившия силов министър пък се мултиплицираха – той се сдоби с още две обвинения, а разследването срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров за подкуп, от което тръгна и едно от делата срещу Цветанов, буксува и до днес. Заявката на Цацаров, че ще бъдат ревизирани някои от прекратените разследвания, свързани с най-силните хора в ГЕРБ, не бе докрай изпълнена – наскоро прокуратурата прекрати делото за четенето на СРС-та от трибуната на парламента.

Делата срещу Цветанов предизвикаха и страничен ефект – словесен сблъсък между бившия силов министър и главния прокурор. През медиите двамата се опитаха да уточнят кой е довел на тяхна среща в МВР депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски . Че среща между тримата е имало, потвърдиха и двамата участници в пререканието, но така и не се разбра по чия инициатива там е присъствал и Пеевски. Сблъсъкът обаче бе индикация, че силният политически гръб зад главния прокурор вече е с изместен център.

В познатия стил „Прокуратурата-пикчърс-представя” бе анонсирано и друго дело, чийто старт бе бомбастично обявен, но до днес досъдебното производство все още не се е запътило към съда. На пресконференция с прожекция прокуратурата показа части от тефтерчето на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, от които се изясни, че държавният орган вероятно е действал като шпиц-команда и под указанията на „ЦЦ-КК-ФФ” е удрял неудобните. Разследването започва след анонимен сигнал, в който се твърди, че Искра Фидосова е поръчвала да бъдат образувани преписки срещу неудобни съдии, включително срещу Мирослава Тодорова. Тези факти обаче бяха спестени от прокуратурата, която фокусира вниманието върху преписката, насочена срещу президента Росен Плевнелиев, а избирателното четене на пасажи от тефтера (оприличено от Плевнелиев като четенето на СР-та за бебето във фризера) остави впечатлението за целен ефект, различен от наказателното преследване. Макар ръководството на ГЕРБ да отрече спускането на поръчки, Фидосова се оттегли от активния политически живот именно заради тази прокурорска активност. Останалите инициали на „възложители” от тефтерчето – ББ и ЦЦ, останаха да висят, докато споменаването им постепенно се забравя.

По подобен маниер бе отстранен и друг влиятелен политически фактор – бившият зам.-председател на ДПС и Народното събрание Христо Бисеров. Информацията за разследването срещу него бе доста по-обрана и излезе, след като той вече бе напуснал „по лични причини” всички отговорни постове. Обяснението на съвпадението от страна на главния прокурор Сотир Цацаров прозвуча невероятно – по думите му той научил за разработката срещу Бисеров няколко часа преди да бъде попитан от медиите за нея.

И още едно съвпадение беляза политическата сцена пред дни. Със същото обяснение – че е научил ден по-рано за работата на прокуратурата по отношение на напусналия парламентарната група на ГЕРБ депутат Георги Марков, Цацаров оправда случайното съвпадане на две събития – отцепването на първия депутат от партията и прекратяването на разследването срещу него. Публикация на в. Капитал обаче доказа, че макар Цацаров да хвърли вината на МВР, версията му не съвпада съвсем с действителността – делото срещу Марков е било под специалния надзор на ВКП, което означава, че няма причина главният прокурор да не е бил уведомен за разследване срещу действащ депутат от най-голямата опозиционна партия в парламента.

Какво пропусна Цацаров

За сметка на гореизброените активности и въпреки че обеща да бъде гарант за справедливост, новият главен прокурор пропусна да спре вниманието си на няколко важни обществени сътресения, които изискваха активност от страна на държавното обвинение. Такъв например бе изнесеният от „Биволъ” случай с участието на действащ министър. На 3 юни електронното издание публикува разследване, придружено с документи, от което става ясно, че новоназначеният министър на инвестиционното развитие арх. Иван Данов (който замени на поста арх. Калин Тихолов, чието име се свързва с т.нар. афера “Дюнигейт”, както и с редица скандални планове за застрояването на Черноморието), е подписал документ с неверно декларирани факти пред властите във Франция, в резултат на което ги е заблудил и е получил парични средства без да има право на това. Според публикацията, Данов е източил 15 000 евро от френската социална система, като е декларирал, че е трайно безработен и че трайно е отседнал на територията на Франция.

Тази история всъщност бе първият истински тест дали новият главен прокурор ще е политически безпристрастен. Прокуратурата обаче запази пълно мълчание и не се самосезира, макар изнесените факти, че български гражданин е извършил документна измама, която е ощетила френската държава. Още повече, че се касае за неслучаен български гражданин, издигнат от ДПС за министър в министерство с огромен икономически ресурс.

Цацаров запази пълно мълчание и по един случай, който разтресе юридическите среди и доказа, че макар по закон прокуратурата да е господар на досъдебното производство, тенденцията в последните години МВР да диктува правилата на играта, не е преустановена. На на 14 февруари малко преди да приключи работният ден в бургаско кафене на улица „Генерал Гурко” близо до Съдебната палата 10-на служители на ГДБОП арестуват заместник-окръжния прокурор на Бургас Ангел Георгиев и адвокат Марин Стефанов. На следващия ден тогавашният министър на вътрешните работи Цветанов обявява в национален ефир, че: „Бургаският прокурор Ангел Георгиев е арестуван с рушвет от 7-8 хил. лв.” Пред близката до властта ТВ7 вътрешният министър съобщава, че представителят на държавното обвинение е „задържан със 7-8000 лева, които са били дадени за прекратяване на разследване”.

Първоначално от прокуратурата не излезе никаква информация. Една на следващия ден Софийската градска прокуратура съобщи, че…разследващите са се объркали. След ареста на колегата им се оказало, че няма нито едно доказателство да е извършил престъпление. Близо три седмици по-късно главният прокурор Сотир Цацаров е лаконичен по случая. Попитан от „Съдебни репортажи” дали е бил уведомен за действията на Софийската градска прокуратура и за ареста на Георгиев, Цацаров отговаря: „Не ме карайте да издавам подробности от следственото дело”. В подробностите обаче се състоят най-важните изводи – че ръководителят на прокуратурата не намира за нужно да признае за допуснатата грешка или поне публично да изрази съжаления за преживяванията на подчинения си прокурор.

Оглушително мълчание има и по един друг скандален случай – отвеждането на съдия Димитрина Ангелова от делото „Цветанов” на основата на публикации с неясен източник на информация от средите на самата прокуратура. Становище на главния прокурор за действията на наблюдаващите обвинители, които поискаха отвода на съдия Ангелова, като се позоваха (без да коментират истинността им) на статии, в които присъстват твърдения, че тя и адвокатът на Цветанов Менко Менков имат интимни отношения, така и не бе оповестено публично.

В началото на мандата си Цацаров категорично изрази становище, че е недопустимо прокурорите да образуват и водят дела срещу „неизвестен извършител – магистрат”. Главният прокурор заяви пред ВСС, че близо 80% от разследванията срещу магистрати са формулирани именно така. Това позволява делата да стоят на „трупчета” (ако по делото няма привлечен обвиняем, разследваният не може да се защити, защото няма право на жалба) и да бъдат изваждани в подходящия момент, за да се отстрелват неудобни съдии, прокурори и следователи. Именно затова ВСС поиска информация от прокуратурата за всички висящи производства срещу магистрати, които да бъдат вкарани в регистър. Целта беше ясно обяснена – защита на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите от евентуална злоупотреба с наказателно преследване срещу тях. Първоначално Цацаров се съгласи да предостави исканата информация, но няколко месеца по-късно се оказа, че тя не е постъпила в кадровия орган на съдебната власт. От прокуратурата изтъкнаха оправданието, че се касае за класифицирана информация. Становище, което не кореспондира с истината, тъй като от ВСС искаха само данни срещу кого и за какво се води разследване, което няма как да бъде държавна тайна. Очевидно обаче оправданието е забравено и след десет месеца забавяне миналата седмица се разбра, че исканата информация е предоставена на съвета.

Това наложи усещането, че понякога държавното обвинение прилага двоен стандарт по въпроса може ли да се даде на ВСС да чете секретна или класифицирана информация. По същото време, както „Съдебни репортажи” писа, главният прокурор Сотир Цацаров разреши на шефа на Етичната комисия Ясен Тодоров и Галя Георгиева да прочетат всички материали по висящо разследване срещу прокурорите, участвали в изтеклите разговори в случая „Ситнилски”. В тези материали обаче не просто има класифицирана информация, но и такава, която е събрана чрез СРС-та, а тя според Наказателния кодекс не може да се чете и използва извън наказателния процес под страх от наказателна отговорност. Впоследствие стана ясно, че главният прокурор е дал достъп на Тодоров и Георгиева до СРС-тата.

Именно на основата на познанията на двамата членове на съвета обаче Камен Ситнилски бе временно отстранен от длъжност, а срещу него започна дисциплинарно преследване, което цели да докаже, че той е използвал влиянието си, за да накара подчинените си прокурори да гласуват за него като кандидат за член на ВСС.

В публичното пространство атаката на Ситнилски се свързваше с предстоящия избор на градски прокурор на София, в който отстранения член на съвета поддържаше кандидатурата на Руси Алексиев.

Факт е обаче, че съвсем наскоро Върховният административен съд постанови решение в полза на един от героите в казуса „Ситнилски”, с което напомни на ВСС и на прокуратурата, че безкрайните разследвания срещу неизвестни извършители магистрати са вредни както за системата, така и за доверието на обществото. В същото решение се казва, че и ВСС трябва да бъде взискателен към прокуратурата по тези разследвания.

За дългите разследвания срещу магистрати още през март Цацаров изрази категоричното си становище: “Този парадокс трябва да бъде ликвидиран”, но последващите му действия засега не показват връзка на делата с думите.

(Следва продължение за това по какви въпроси, засягащи съда, главният прокурор взе отношение през първата година на мандата си)

* Още по темата:

“Общата политика” на “стабилния съдия” (Стандарти на пловдивското правосъдие) – I част

“Общата политика” на “стабилния съдия” – II