Пресслужбата на ВСС светкавично: Най-разпространената система за разпределение на делата не е компрометирана

Висшият съдебен съвет реагира остро на писмото на шест неправителствени организации от Гражданския съвет, които настояха за независима експертна проверка на надеждността на двете системи за случайно разпределение на делата – LawChoice (този софтуер се ползва в близо 95% от съдилищата страна) и Модула за разпределение на дела към деловодната система АСУД. В края на работния ден от съвета изпратиха своята позиция по въпроса, в която се казва, че писмото на НПО-та се „съдържат редица неточности”.

От кадровия орган на съдебната власт категорично отричат най-разпространената система за случаен избор – LawChoice да е компроментирана. „Тази програма е създадена през 2005 г. от експерти от администрацията на ВСС. За времето от 2006 година до днес, работейки във всички прокуратури, следствени служби и почти всички съдилища, продуктът претърпя развитие, версиите му са повече от 10. В публичното пространство към LawChoice бяха отправени критики и се изказаха предположения за възможност за манипулация. Във ВСС през 2013 г. са постъпили резултатите от планови проверки на Инспектората към ВСС в 61 съдилища в цялата страна и 16 прокуратури от апелативните райони Бургас и Велико Търново”, пишат от съвета и допълват, че нито една от проверките не е констатирала манипулиране на системата за случайно разпределение.

Въпреки уверенията на съвета обаче, че LawChoice e достатъчно надеждна срещу външни намеси, в последните месеци кадровият орган на съдебната власт получи няколко доказателства за обратното. През пролетта проверка във Върховния административен съд, където се използва LawChoice, констатира съществени недостатъци на софтуера, които не могат да се отстранят с доработване, защото са такива, че той трябва да се пренапише. Тази програма позволява с елементарна компютърна операция да бъде манипулирана системата, така че конкретно дело да се падне на конкретен съдия. Това става с проста промяна в процента на натовареността на съдиите – най-малко натовареният получава съответното дело. Впоследствие обаче тази промяна не може да бъде доказана, защото в текстовия файл не оставя следа след подобна намеса. Освен това проверката, извършена от членовете на ВСС съвместно с неправителствени организации и компютърни експерти, показа, че LawChoice позволява редактиране на текстовите файлове в архива на разпределението, без това също да оставя каквато и да е следа в система. С други думи – всеки с достъп до софтуера би могъл да „поправи” неудобните протоколи от случайно разпределение.

Нелицеприятните, критични резултати от проверката предизвикаха моменталната реакцията на ВСС. Част от членовете, включително председателят на проверения Върховен административен съд Георги Колев, нападнаха агресивно колегата си Незабравка Стоева (председател на Комисията, извършила проверката), обвиниха я в некомпетентност и връзки с неправителствените организации и иззеха предстоящите проверки в други съдилища от нейната комисия. Така проблемът попадна в ръцете на Комисията на Румен Георгиев, която подготви правила за случайното разпределение и методика, без да дава вид, че отчита резултатите от проверката, оглавена от Незабравка Стоева. От ВСС не дават отговор как правила и методика ще елиминират риска недобросъвестните административни ръководители в системата да продължат да използват пропуските в софтуера и това да не може да бъде доказано.

Рискът не би могло да бъде отхвърлен с лека ръка, защото от години съдебната система се тресе тъкмо от скандали след назначението на председатели на съдилища и ръководители на прокуратури, които имат най-меко казано спорна репутация.

Както „Съдебни репортажи” писа, преди няколко седмици ВСС окончателно реши да замаже проблема, като реши съдилищата, които използват LawChoice, да продължат да работят с нея. В позицията си от днес ВСС припомня и решението си за въвеждане на централизирана система за разпределение на делата на случаен принцип, обслужвана от сървър разположен във ВСС, като заявяват, че това ще стане в рамките на проект „Електронно правосъдие – проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт” по оперативна програма „Административен капацитет” с продължителност на изпълнението 18 месеца. От съвета уточняват, че „разработването на централизираната система за случайно разпределение ще е в по-кратки срокове, тъй като е само една от дейностите по този проект”.

От съвета посочват и каква доработка е претърпялa системата LawChoice – въведена е нова функционалност – изпращане на протоколите за избор на съдия-докладчик по всяко конкретно дело в сървър на Висшия съдебен съвет и отпечатване на протоколите чрез Интернет-страницата на ВСС; създадена е възможност за преглед и сравнение между приложените по делата и съхранените в сървъра на ВСС протоколи;служебните файлове, които съдържат информация, натрупана и използвана при избора на случаен принцип на съдия-докладчик, са криптирани, така че се изключва възможността за външни промени по тях; в максимална степен е запазен интерфейсът на програмата, което облекчава потребителите – не се налага да усвояват нови навици за работа с продукта.

“Тези промени подобряват защитата и сигурността на софтуерния продукт LawChoice, версия 4.0 до степен, съответна на предназначението му и ползвателите му. От 1 януари 2014 г. на електронната страница на ВСС ще се получават копия от всички протоколи за случайно разпределение на дела от всички съдилища в страната”, се казва още в позицията на съвета.

Както „Съдебни репортажи” писа, това няма да реши проблемите със случайното разпределение, защото проверките показаха, че незаконните промени в архива на текстовите файлове от разпределението не оставят никаква следа. С други думи ВСС не би могъл да направи преценка дали е имало или не манипулация.

Друг нонсенс в ситуацията е фактът, че програмата е доработвана от същия компютърен специалист, който я е създал, а това означава, че няма никакви гаранции, че след като първоначалният й вариант е бил толкова откровено некомпетентен, подобрението й ще има различно качество.

От ВСС правят и заключение, че „единствените установени случаи на нарушения на принципа за случайно разпределение на делата са свързани не с манипулиране на електронната система, а със заобикаляне на този принцип”. Макар ВСС да не уточнява какво има предвид, досещаме се за няколко възможности, за които сме писали. Единият начин за избор на съдия по граждански дела е чрез подаване на множество нередовни искови молби, като страната си избира съдия от всичките, на които са разпределени молбите, и отстранява нередовностите само по образуваното пред него дело. Този начин лесно се преодолява чрез организационни мерки на председателите на съдилищата, тъй като ГПК разпорежда да се гледа само първото образувано дело, а останалите идентични дела – с еднакъв предмет и страни – да се прекратяват. Въпреки липсата на трудности обаче ВСС досега не предприема мерки да мотивира председателите на съдилища да приложат закона. (Повече за проявлението на проблема в Софийски градски съд (СГС) вижте ТУК, а във Варненския окръжен съд (ВОС) – ТУК). В този смисъл твърдението на ВСС, че „по отношение на административните ръководители, които са го допуснали, са взети дисциплинарни мерки” не изглежда достоверно, доколкото не е известно нито срещу председателя на СГС, нито срещу председателя на ВОС да е образувано дисциплинарно производство.

От ВСС признават: “Съществува и един случай, по който има наказателно производство, свързан с фалшифициране на протокол за случайно разпределение на дела. Трябва да се подчертае, че именно регистрирането на всяко едно действие в паметта на електронната система за разпределение на делата даде възможност тази фалшификация да бъде установена”, мотивират действията си от ВСС.

Съвсем наскоро обаче в Софийския градски съд (СГС) приключи делото срещу бившия председател на Административния съд Бургас Атанас Вълков. От решението на СГС стана ясно, че съдия Вълков е успял да създаде дело в съда, който оглавява, а програмата за случайно разпределение „случайно” да го разпредели на самия него. В Административния съд Бургас се използва именно „LawChoice”, за която от ВСС твърдят, че няма данни да може да бъде манипулирана. За разлика от споменатия случай от ВСС, който не касае системата за разпределение на делата, а се отнася до фалшифициране на документ от редови съдия, който няма достъп до разпределението, в казуса на Атанас Вълков проблемът е тъкмо с особеностите на „LawChoice”. Системата не съдържа следа Вълков да се е намесвал, за да получи създаденото от самия него дело, което го облагодетелства. Едва ли обаче ВСС могат да разчитат на наивността на гражданите да повярват, че председателят, който разпределя делата, е получил тъкмо интересуващото го дело случайно.

Нещо повече – съмненията в системата за случаен подбор дори бяха използвани при отвода на председателя на съдебния състав по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов . Прокуратурата се позова на публикации във вестниците „Преса” и „Уикенд”, според които съдия Димитрина Ангелова има интимни отношения със защитника на Цветанов Менко Менков, а кариерното й развитие е подпомогнато от близкия до нея председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев. А Георги Колев беше избран за председател на ВАС в мандата на ГЕРБ, като в медиите широко се коментираше, че не биографията му на прокурор и наказателен съдия го е направила достоен за поста, а връзката му с вътрешния министър. С искането за отвод на съдия Ангелова прокуратурата съзнателно или не легитимира внушенията, че системата за случайно разпределение в съда, председателстван от семейната приятелка на подсъдимия Владимира Янева, може би не съвсем случайно се е спряла тъкмо на конкретния съдия докладчик. Този случай показва и друга опасност – дори съдът наистина да е избран случайно, как да бъдат убедени в това гражданите след всички скандали или скандални съвпадения, при които все едни и същи съдии разглеждат важни за икономиката и политиката дела.

Разпространената днес позиция на ВСС продължава с категоричен отказ да бъде създадена специална експертна група, която да направи оценка на програмите LawChoice и АСУД, защото „не съществува възможност ВСС да определи срок, условия за работа, включително заплащане, състав и конкретно задание за работата й”. Според ВСС „нормално е подобни ангажименти да бъдат изпълнени от организациите, които искат да направят въпросната независима експертна оценка”.

В заключение ВСС подчертава, че съветът е „поел своята отговорност като висш административен орган на съдебната власт и е предприел мерки, за да се уеднакви практиката при случайното разпределение на делата във всички органи на съдебната власт и да се предотвратят всички възможности за заобикаляне на случайното разпределение или манипулиране на техническите системи, които го извършват”. Според позицията, окончателното решаване на проблема е „въпрос на време, но първите стъпки вече са направени и ние очакваме в най-кратък срок те да дадат резултати, които да бъдат оценени, както от магистратската общност, така и от неправителствения сектор и българското общество”.

Проблемът със съмненията в програмата за случайно разпределение на делата се следи изкъсо от Европейската комисия, а решението му в най-пълна степен би гарантирало безпристрастно правосъдие – конкретно дело да се пада случайно на конкретен съдия.

Отказът на кадровия орган на съдебната власт да признае, че дори само съмненията в начина, по който се разпределят делата, уврежда тежко авторитета на съдебната власт, не може да се тълкува по никакъв начин, освен като нежелание проблемът да бъде решен. А пък безпрецедентно бързата реакция – да публикува отговор в деня на полученото отворено писмо от неправителствените организации от Гражданския му съвет на фона на бездействието му след много други скандални информации, изнесени публично, или след предишни писма от НПО-та, няма как да не се тълкува или като особена заинтересованост по въпроса за случайното разпределение на делата, или като опит да създаде впечатление за дейност. Може би има връзка фактът, че тази седмица в страната е пристигнала последната мисия на Европейската комисия преди следващия зимен доклад.

Бързината на реакцията обаче поставя и още един въпрос – чия е разпространената позиция от пресслужбата на ВСС. Във вторник съветът няма заседание – нито публично, нито оперативно. От източници във ВСС “Съдебни репортажи” научи, че на сутрешното заседание на Комисията, оглавявана от Румен Георгиев, такова становище не е обсъждано и приемано. Затова „Съдебни репортажи” изпрати въпрос до ВСС – кой е написал светкавичния отговор и по чие решение.