ВСС първо въвежда нови версии на програмите за случайно разпределение, после ще прави експертиза дали стават

Висшият съдебен съвет реши днес, че от 1 януари следващата година в съдилищата трябва да бъдат въведени новите версии на програмите за случайно разпределение на делата – LawChoice и АСУД. Въпреки призивите на шест неправителствени организации това да се случи след като бъде извършена независима експертна оценка за надеждността на програмите съветът не прие решение в тази посока. Кадровиците дадоха срок на комисията, която се занимава със случайното разпределение на делата, да излъчи двама експерти до 5 декември. Дотогава и Гражданският съвет трябва да излъчи свои двама експерти, за да може четиримата компютърни специалисти да започнат работа по оценката на програмите.

Едва ли обаче в краткия срок до 1 януари следващата година експертизата ще бъде готова. А дори и да е – съветът не се обвърза с никакви конкретни задължения, ако тя покаже проблеми с програмите.

Както „Съдебни репортажи” писа, шест неправителствени организации (Съюза на съдиите в България, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Сдружение „СЕФИТА”, Институт за развитие на публичната среда и Център на НПО в Разград), членуващи в Гражданския съвет призоваха съветът първо да оцени програмните продукти, а след това да ги въведе в съдилищата. Причината е, че в последните няколко месеца излязоха множество доказателства, че по-разпространената програма – LawChoice, която се използва в близо 95 % от всички съдилища в страната, показва дефекти, свързани със сигурността срещу външни намеси. Въпреки това след няколко месечно тупкане на топката ВСС реши да запази компрометирания софтуер, като възложи на компютърния специалист, който го е създал, да го доработи. Едва преди дни от съвета уточниха какви подобрения са направени.

Работната група за случайното разпределение пък намери „решение” на проблема – всички протоколи от случайното разпределение в съдилищата да пристигат в централизиран сървър, базиран във ВСС. Това обаче не може да изключи евентуални манипулации, тъй като проверките от пролетта на членове на съвета, неправителствени организации и компютърни специалисти показаха, че едно от слабите места на LawChoice е възможността текстовите файлове от протоколите от случайното разпределение да бъдат поправяни, без това да оставя следа в системата, или още преди разпределението някои съдии, които се нежелани, да бъдат изключвани, като процентът на натовареността им се занулява и това също не оставя следа. С други думи – ВСС би могъл да получава манипулирани протоколи, без възможност да засече намесата.

Въпреки че шестте НПО-та предупредиха ВСС, че ако не вземе адекватни мерки, за да гарантира сигурността на случайното разпределение, те ще напуснат Гражданския съвет, на днешното заседание ясно пролича, че мнозинството от членовете не възприемат тезата на организациите – че първо би трябвало да има проверка, да се обсъдят резултатите от нея, а след това да се внедряват новите версии на двата софтуера. Като допълнителна точка на заседанието бе вкарано предложението на Комисията, оглавявана от Румен Георгиев да бъдат приети техническите правила за работа с подобрените софтуери, както и предложението те да бъдат внедрени от януари. Според Георгиев подобренията в LawChoice и Модула към АСУД – да се изпращат протоколите към централизиран сървър „ще направят изключително трудно и лесно доказуемо всички злонамерени действия” и така съветът ще „върне доверието на обществото”.

След него думата взе Галя Карагьозова, която постави въпроса за писмото на шестте неправителствени организации и отбеляза, че в тона на позицията на НПО-та се усеща подозрителност, дали ВСС ще се справи с този проблем. Като направи преглед на основните тези в писмото, Карагьозова призна, че съветът е допуснал две грешки – не е качил на страницата си в интернет нито техническите изисквания за софтуера (това не е направено и досега), нито мотивите, поради които гласува доверие на LawChoice, за да бъдат публично известни и да не се получават недоразумения. Затова призова те да бъдат качени в сайта на съвета, „за да се види, че сериозно е надградена сигурността”. Карагьозова бе категорична, че предложенията в писмото на НПО-та са разумни и би трябвало да бъдат взети предвид, а позицията на организациите да се разглежда като добронамерен опит за помощ.

Председателят на Върховния административен съд Георги Колев обаче взе повод от думите на колежката си и възрази, че става въпрос за добронамерени предложения. След това изчете началото на писмото на организациите: „проверките на въведените системи за случайно разпределение на делата и публично достъпната информация за нарушения на този принцип във Върховния административен съд (ВАС) и Прокуратурата извеждат две основни направления, в които е необходимо приемане на общи правила”. Колев се обърна към Карагьозова и я попита как ще тълкува това изречение. Тя от своя страна заяви, че не може да коментира мотивите на НПО-та, но призова да се извлече рационалното от предложенията и да се подходи конструктивно.

„Искам категорично да подчертая, че не са установени никакви нарушения във ВАС и това го знае много добре този състав на ВСС”, заяви Колев. Причина за раздразнението му бе фактът, че именно проверката в неговия съд установи пропуските в сигурността на софтуера , а също констатира необосновано дълги периоди между постъпването на някои дела и разпределянето им (б. авт. съгласно чл. 9 от Закона за съдебната власт, за да се спази случайното разпределение, делата се образуват и разпределят по реда на тяхното постъпване, което значи, че не може едни дела “да прескачат” други, които да стоят и да чакат). След изказването на Колев последваха абстрактни разсъждения от страна на председателя на Комисията по информационни технологии Румен Георгиев, който заяви, че вероятно не е приятно, че работата на някои хора ще намалее, няма да има “писане и хонорари”. „Не можем да задължим съдилищата, които използвал LawChoice да внедрят другия продукт”, заяви той и отбеляза, че съветът работи „в една напрегната обстановка”. После Георгиев посочи, че няколко пъти канил на срещи „тези хора”, визирайки НПО-та, но те не откликвали на поканите му. Иначе щели да знаят, „че през тия три месеца нещата много са се изменили” и нямаше „да се копи-пействат критични бележки, които не са актуални”.

Калин Калпакчиев обърна внимание на колегите си, че логически наистина е редно първо да бъде направена експертизата на софтуера, а чак след това той да се внедрява. Последва дълга дискусия на тема колко да бъдат експертите – дали един, дали до двама, дали двама и до кога да бъдат определени те. На няколко пъти думата взимаше Румен Георгиев, който настояваше ВСС да вземе решение във вида, в който е внесено, а после да обсъжда писмото на организациите. Шеговито отбеляза, че призовава колегите си да гласуват, за да може „говорилнята да свърши в средата на другия месец”, ако не го подозират, като направи връзка с подозренията към председателите: „както административните ръководители са някакви злодеи, които си разпределят делата”. Той бе подкрепен от Светла Петкова и Соня Найденова.

Галина Карагьозова предложи в решението (председателите на съдилищата да се подготвят за внедряване на подобрения софтуер) изрично да се отбележи, че това ще се случи след експертиза. Предложението й обаче получи едва пет гласа за, 8 против и петима – въздържали се.

Източници на „Съдебни репортажи” обясниха, че „бързането” на съвета да вземе решение за случайното разпределение се дължи на очаквания през януари доклад на Европейската комисия, която стриктно следи темата.